В момента чета... 95

  • 42 321
  • 731
# 435
Влизам за бележки по книга, но да река по казуса "етно-чиклит" писателките, че всеки си има своите пристрастия и емоционални доводи за харесване (или не). Тук - стига да е без лични обиди и заяждане - всеки също може да изрази свободно мнението си. Когато на друг не се хареса (обичайно, от наблюденията ми - но тъй е не само във форумите), започва словесната война.
Скрит текст:
Имахме "Мостът на Дрина" в домашната библиотека, помня я като усещане повече и схематичен сюжет, не съм чел Андрич вече поне 30 г., но не ми пречи да приемам, че е един от класиците в балканската литература. А митовете и легендите... Че то и на Радичков творчеството бъка от тях - ако ги харесаме така; някои буквално, други -  употребени с литературна цел в специфичното му творчество. А и той е some kind "сорт" класик - за мен е също безспорно.
Не съм чел и не възнамерявам да се запознавам с Бешлийска (за себе си смятам, че не пропускам кой знае какво; слава Богу, че в СБ не ми се падна питанка за някоя от нейното актуално-литературно модно течение - но пък, виж ти! - с Кънчев говорихме за сканди-ноара Simple Smile). Бая БГ-литература съм минал (не само от ония списъци за ваканцията някога). От съвременните, дали се казват Господинов или Пасков - важно ми е да ми казват нещо и как ми го казват. От старите/класиката ми е останало онова, което собствения ми интелектуално-емоционален натюрел ми е подредил в по-дълготрайната памет.
(И, ако щете вярвайте, без капчица сарказъм, споделям, че "ако от това зависи разсъдъкът ми", заключен у дома и със "забрана" за трилъри и фикшъни - ще сваля от рафта "Вълшебната планина", някой от латиноамериканците и въобще няма да се сетя за В.Б. Затова пък няма да разбера дали тя не е заимствала митове, легенди и приключения и от един Цончо Родев, да речем.)

По същество: попадна ми Робърт Браун - "Пътят към рая".
В анотацията (това си е реклама отвсякъде) цитират Букрипортър: Феновете на Дан Браун и Джеймс Ролинс определено ще бъдат впечатлени. Както и всички, които вярват в чудеса... Точно това си е, пък и авторът също е Браун, нали.
Скрит текст:
Не е нещо свръх-оригинално, но се чете леко, има напрежение - важно е дали читателят приема паранормалното и отвъдния свят за приемливи и като тема за спекулации. И тук герой е професор-теолог, помага му самият архангел Михаил. Финалът е малко повече холивудски. Ала буди интерес заемката (като базова предистория за сюжета) с Милтъновия "изгубен рай" (ето, признавам, не съм го чел май и научих доста - напр. че вероятно ще ми е интересно, но едва ли ще ми е лесно да го изчета). Даже трилърът е оразмерен като отделни "книги" точно както е творбата на Джон Милтън. Има бая препратки към Стария завет, към Дяволската библия и... скъпоструващите стремежи на американски организации от сферата на сигурността да пробват дали пък - всичко онова, което Химлер си е мислел, че съществува и ще намери - те няма да успеят да приберат. Или поне дешифрират.
Лятно четиво, минава се бързо и без скука, дали ще е Клайв Къслър или "този" Браун (Робърт) - ако ви се ще подобна история/сюжет - най-добре се обърнете към по-мастития Дан.
Надявам се в идните дни да се наканя да ви напиша нещичко за 2-та книга за "100-годишния старец..." на Юнасон. Понеже дойде сезонът на отпуските и съм на мнение, че с нея и ракийката, и салатката, и почивката - ще ви минат по-весело и приятно. Съвременната гео-политика също ще ви се стори по-приемлива, отколкото от телевизионните екрани.
Виж целия пост
# 436
Чета "Тези, които останаха и онези, които заминаха" на Паринуш Сании, изд. Жанет 45. Малко преди средата съм. Разказва се историята на една голяма Иранска фамилия - част от нея остава да живее и оцелява в Иран, друга част заминава за чужбина. За "модернизирането "в разбиранията на тия дето са в чужбина, и за тоталното неразбиране на останалите. Двете групи от семейството имат толкова различни виждания, животи, възприятия, че ми е много интересно да следя динамиката в препирните им. Единственото лошо е, че има много герои и всички са със странни имена и много не ги различавам 😄😄
Виж целия пост
# 437
Прочетох една след друга книгите на Халед Хосейни. Сега ще сменя малко ще започна "Спасителя" на Никълъс Спаркс.
Виж целия пост
# 438
Кралицата на пръстения остров на Донал Райън, в началото ми се стори приятна и малко странно структурирана с тези 121 глави само по две странички.
Много бързо поетичния стил ме увлече разгръщайки с такава любов образите на четири поколения ирландски жени, че не можех да затворя книгата докато не попия всяка думичка за техния вълнуващ живот.
Ритмиката на писане е съвсем различен и необичаен, докато динамиката нараства и очакваш развръзка получаваш затишие, след което започва нова история между чиито думи откриваш отговорът на предишния момент.
Краят настъпи рязко и не ми беше достатъчен.
Исках още много финални думи за прекрасните Сърша, Мери, Айлийн и Пърл.
Едно малко, ирландско бижу.
Започнах Къщата на вратите на Тан Туан Ен.
Виж целия пост
# 439
Започнах "Вакантен пост". Първата книга на Дж.Роулинг за възрастни. "Хари Потър" не съм чела. Съвсем в началото съм. Увлекателно пише, преводът/което ми е болна тема напоследък/ е добър. Но, въвежда толкова герои и имена още в началото, че се налага да отгръщам първите страници, за да си припомня кой кой е.
Виж целия пост
# 440
"Тези които останаха и онези които заминаха" Паринуш Сании.  Книга за отношенията между членовете на едно голямо семейство - 5 деца ,вече възрастни братя и сестри с техните семейства. Разделени в различни държави, къде по собствено желание, къде не. Всеки има представа за другия но реално истината не е това, което изглежда на пръв поглед. Историята започва във влака,с трепет за предстоящата среща на семейството,което не се е събирало от 30год. Първият ден всички са добре настроени един към друг но с лицемерни усмивки. Историята продължава с избухването на скандали,обиди,упреци... и завършва с истината,такава каквато е! Това е книга, която много добре пресъздава човешката психология, изказани са неща които много семейства таят в себе си и отношенията не вървят. Добър психолог е Паринуш Сании . Поредната нейна книга, която харесах.
Виж целия пост
# 441
Снощи почнах "Алеята на светулките" на Кристин Хана. Прочетох само около 20 страници, че много ми се доспа и все още нямам мнение. Довечера продължавам Simple Smile
Виж целия пост
# 442
Иля,
Понеже съм върл фен на Донал Райън, чакам, че предстои всеки момент да бъде издадена Успокой се, сърце.
А преди години, но от Колибри, е налична Сърце на вятъра – в случай че ти се чете още от него.
Виж целия пост
# 443
Другарчета, някой има ли впечатления от творбите на Едуард Ръдърфорд? Много ме блазни "Китай", а и книгите му за Париж и Дъблин също, но не съм попадала на безпристрастно ревю..
Виж целия пост
# 444
Само на хвалебствия за Едуард Ръдърфорд съм попадала, нямам преки впечатления, дано някой друг успее да се включи.
За българските автори - с приятни впечатления от малко прочетено (чета няколко неща едновременно пак) съм от Забравени сказания на Нарви. За Смок на Ели Лозанова мога да кажа, че ми е забавна, но трябва да имате нагласа за такъв език (присъстват и някои цинизми).
Виж целия пост
# 445
Пета среща за мен с творчеството на Казуо Ишигуро и едва сега стигам до "Никога не ме оставяй". Обикновено историите му ме грабват още в самото начало, тук за пръв път имам известен препъни камък. Дано е само временен, защото не искам първо разочарование от него.
Виж целия пост
# 446

Прочетох "Седемте смърти на Ивлин Хардкасъл" - Стюарт Търтън
За мен лично историята можеше да се побере наполовината на страниците, историята хвърчи напред-назад през цялото време, уж тръгна от един основен герой, но в един момент стана въртележка.
Ако не следиш внимателно нищо чудно да изтървеш нишката...която така или иначе се губи от време на време, за да може да има този обем книгата.
Виж целия пост
# 447
Аня, благодаря за препоръките, и двете книги на Донал Райън си ги добавям в списъка.

Аз напредвам с Къщата на вратите, много приятен стил има авторът.
Виж целия пост
# 448
За тази "Никога не ме оставяй" четох още преди години, че е отчайваща (в смисъл на водеща до отчаяние, а не лошо написана) - по принцип отбягвам такива сюжети, защото се депресирам.
Виж целия пост
# 449
Pppqqq, ако случайно не си видяла - Алхимизирани също се очаква да е тежка (като първоосновата ѝ е била фен фикшън по популярна поредица, нямаше как да не я забележа).
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия