В момента чета... 95

Ами, някак хаотична е книгата: и като действие и като език. Даже динамиката във фабулата е неподредена, а има хрумки с герои и действията им, които са нелогични и прехвърлят романа в нещо като „фикшън” (ала без непременно фантастични елементи). Честно казано, четох я бавно и не защото съм разтеглял удоволствието. Не чак да се „напрягам”, ала не ми вървеше гладко. Най-положителното впечатление бяха… подробните обяснителни бележки на редактора и преводача, подпомагащи „виждането” на северно-шведско-саамската „картина” на действието.
Вярно, че Лисбет е млада, а Блумквист още не е тръгнал да „рита камбаната” – само че (ако съдя по „заранта”, т.е. първата от 3-те книги на Карин, „вечерта” не се очертава особено възбуждаща) с конкурс или без за написване на продължения, животът и разследванията на Кале и Саландер могат да се превърнат в сапунена кримка с претенции, загубени безвъзвратно в оригинала на напусналия ни истински автор. А би било жалко.
Природата, в която е разположен сюжетът, е ограничена до Норланд (Норботен), но това не е проблем. Обаче ме кара да се съмнявам в малкия мащаб, който авторката си е дала – за всичко в романа. Даже сенките на Залаченко и Сони Ниеминен (той си е жив и рокерите-бандити някак са открили клон на „Свавелшьо” чак там „горе” при Дядо Коледа) са „позоваване на” и „контури на”, за да ги има в листа с персонажите.
Поне краят харесах. В смисъл, не сюжетния финал, а самите последни 5-6 реда от романа. Мисля си, ако "суеден" продължават да експлоатират Ларшоновото откритие, "птиченцето" от v.3.1-3.3 ще стане тандем с Лисбет, а сетне ще я наследи. В измислиците и преживелиците. След прочита на "Орелът" не смея да прогнозирам с какъв успех...
Социално-професионални контури на шведския полицай (взето от книгата): „… женомразец и расист. Което се отнася за мнозина от вашия бранш. Изглежда, че това е едно от първите неща в списъка с предпочитани качества. Добави́ и липса на интелигентност и съпричастност и получаваш прототипа на шведското ченге.”