В момента чета... 95

Все още съм в началото, но е доста интересна. Шоу не ме разочарова, както винаги.

На морската ми почивка прочетох "Пациентът" на Фитцек и "Колежката" на Фрида Макфадън и двете оценявам с 2/5, айде за Фрида може и 3.5 от 5. За мен това е най-слабата книга на Фитцек, която съм чела, обожавам книги за психиатрични клиники и хахави пациенти, а това беше най-нереалистично представената лудница, чак ми се прииска пак да си прочета "Злокобен остров", въпреки циничния език на автора. И все пак за лежерна почивка на шезлонга са ок, чак съжалих, че не взех "Командировката" на Джеси Гарсия.
Започнах друг подобен роман(леко, лятно четиво) - "Преследвачката" на Лив Константин, трудно ми върви.

Хляб по водите също е много хубава.

В събота дадох шанс на една непопулярна азиатска книга "Обици и змии" - такова недоразумение не бях чела отдавна. Обемът е малък - около 100 страници, а аз успях да я изтърпя около 30 страници. Толкова безсмислена и вулгарна книга... Ужас. И 1* не бих дала на това недоразумение.
От снощи съм започнала "Групова терапия за последни момичета" (май така беше пълното заглавие) - започва добре, но още съм леко объркана. Ще видим дали няма да е поредна заразана този месец.

Прочетох "Децата на Арбат" на Рибаков. Чела съм я когато излезе деветдесетте години. Сега я възприемам по друг начин.  Сталиновият режим е бил своеобразен Холокост - измрели от глад през трийсетте, избити, изчезнали, заточени.
Продължавам с втората "Трийсет и пета и други години".

Прочетох и втората част на Прислужницата на Фрида Макфадън - определено не ми беше толкова интересна като първата. Много бавно протичаха нещата в началото, докато се стигне до някаква развръзка.
Довечера почвам и третата.

Последно изслушах A Court of Mist and Fury (ACOTAR #2) - 4/5 и бях доста впечатлена как се развива историята. Първата книга от поредицата ми хареса сама по себе си, но в сравнение с втората, бих определила първата книга като пролог, който даже спокойно може да бъде пропуснат. Любовният интерес се сменя и се появява група от второстепенни герои, за които реално ми пука. Но понеже ми дойде в повече фентъзи частта (по принцип не обичам фентъзи), преди да продължа с следващата част от поредицата, започнах с Дъщеря на снеговете на Джек Лондон.

Прочетох "Втората госпожа Астор" - Шана Абе.
Книга с история, която не е нещо непознато, нечувано и т.н., но дава храна за размисъл...как никой не знае какво му е писано, колко кратко е понякога щастието и как трябва да разпознаем птичката, когато кацне на рамото ни.

Приключих "Името ми е Емилия дел Валие" на Исабел Алиенде. Не, че не бих дала шанс и на следващата и книга, но този път определено останах с усещането, че просто е настъпил поредният 8 януари и Алиенде е "трябвало" да започне да пише. Мога да се съглася със следното описание "завладяващ роман за любов и война, за преоткриване на себе си и за себеутвърждаване", но бих изключила "завладяващ", за мен по-подходящата дума е "пореден". Което не го прави неприятен за четене, но уви, нищо ново от авторката. Силно се надявам, че на 8 януари 2025 г. е започнала нещо по-различно.

A "Младите лъвове" е още по-хубава. В смисъл че книгите против войната ме вълнуват най-много.

В монента чета

Лятна, приятна, от темата за книга за месец юли, която отпадна между другото. 3/5

Чета "Аз още броя дните", веднага след като на един дъх изчетох "Absolvo te" и се чудя защо чак сега, това са книги със стойност, освен че са много интересни и увлекателно написани, които бих препоръчала на всеки и на всяка възраст.
Радвам се, че представянето на най-новата книга на Г. Бърдаров "Адажио за Мария" ще е в Бургас и ще мога да отида и да чуя как говори за книги човекът, който така прекрасно ги пише.
Преди това "Градината на вечерните мъгли" от Тан Туан Ен, която не че не ми хареса, написана е с добър замисъл, сюжетът е интересен, но само началото ме грабна, по средата скука и към края, където вече научаваме след дълго отегчение загатваното през всичките протяжни страници, отново става интересно. Много добре написана книга, изпипана, обаче не ме въвлече в историята, по подобен начин възприех и "Да бди над нея" - много техника, никаква душа. Мислех да си взимам "Къщата с вратите", но подозирам, че пак ще влачи 400 страници някакви неща, които се събират в 150.
И една книга, която е може едно от най-тъпите неща, които съм чела въобще -  "Разбойнически ръце" от Оле Фин Хайнрих. Била фурор при излизането ù, написана от едва 25-годишен автор, влязла в прпоизведенията, върху които немските зрелостници държат матури, но страшно е незряла, сурова като текст, а историята е пропита с комплекси - и на полова, и на етническа, и на национална основа, плоска, линейна, отразяваща съвременното общество и непреодолимото разделение между социалните прослойки, фалшивата толерантност и вечното чувство за вина с гарнитура от еротични сценки и фиксации, които навярно са съпътствали спонтанните нощни полюции на автора, когато е бил тийнейджър.

Louren, ти поне си я завършила Емилия дел Валие, докато за мен си остава поредната недочетена книга от дългия ми напоследък списък с такива книги... Дори ми е неудобно вече и да пиша тук кои книги започвам и недовършвам.. То не беше "Мотел Залез", то не беше Емилия дел Валие.. Нищо не ме грабва така, че да го прочета на един дъх.
За последната книга на Алиенде лоша дума не мога да кажа. Написана е изцяло по познатата рецепта на авторката. И въпреки това не успя да ме грабне, с нищо не предизвика интереса ми и я четох насила. В един момент реших, че няма смисъл да си губя времето с нея. Добре, че я взех от библиотеката, ако бях дала пари за нея, щеше да ме е яд..
Сега мисля да започна "Черно сърце" (Силвия Авалоне), пък да видим до къде ще я докарам

Надявам се "Черно сърце" да е интересна, аз също съм ù хвърлила око, ще чакам коментар.

Rayna13, Бърдаров е изключително интересен събеседник. Много увлекателно разказва как е правил проучвания за книгите си и в резултат на какво са се появили. И може да се спори с него много приятно Беше на представяне на Абсолво те тук при нас, тогава се запознах с него, много ми хареса и беше изключително увлекателно.
Аз мъча, някак така се получи, "Нощен влак за Лисабон" и "Уроци по химия", като първата стана леко по-интересна, обаче не намирам смисъла на книгата И много ме измъчва това, че имам чувството, че пропускам нещо. Във втората ми идва в повече феминизмът.

Чета и слушам няколко книги едновременно, но и аз като Happy Mijjj няма с какво да се похваля. Тъпо, по-тъпо, най-тъпо и понякога нещо, което направо не знам как да определя. Причиних си "Вегетарианката" на Хан Канг и се изненадвам как изобщо я довърших. В анотацията даже я сравняват с Кафка, а е просто претенциозен напън да се напише нещо впечатляващо.
Продължавам с Кон Игълдън и "Портите на Атина". Поредицата за Чингис хан беше много увлекателна, дано и тук се е представил добре.