Коя е последната българска книга, която прочетохте?

  • 6 143
  • 80
# 15
Офтопик. "Самуил" и на мен не ми харесва, а Талев ми е любим, но мисля, че нехаресването е по-скоро заради това, че не вярвам в точността на представата на днешния човек за хората отпреди 1000 и повече години - като факти, не всички известни, и като мислене. Пренасяме им нашия си светоглед. Затова и исторически романи с главни герои реални личности не обичам, дори за по-близки периоди - все си мисля, че авторът може да не ни представя правилно истинския Х. Flushed Ама художествена измислица, ама не знам какво - не ме привлича. За измислени хора от скорошни периоди (като Светилника) е друго. Grinning
Виж целия пост
# 16
Последната книга, която прочетох  беше на Милен Русков- Чамкория. Преди това прочетох  Зарана на Розмари Де Мео. Честно казано, след големите критики на Стопанката на Господ , която горе долу  ми хареса, тази " Зарана" си беше чисто скалъпена история , с предвидим край и доста фантасмагории.
#BGMammaЧете
Виж целия пост
# 17
Признавам, че съвременната българска литература не ме блазни. Не ми допада особено, струва ми се, че вече съм чела, това което чета. Нещото, което най-много ме дразни, поне при авторите, с които съм опитала (не са много) е лекото “плагиатство”, леко надменното писане тип “аз съм много арт и възвишен автор”, няма го личния почерк. Не мога да ме развълнуват такъм тип книги. Друго, е липсата на коректор - не може на собствения ти език да бъдат оставени езикови несъответствия или правописни грешки. Това важи и за преводната литература между другото. Просто, напънът ми идва твърде изкуствен.

Ако сега прочета цитат от Димитър Талев, Елин Пелин, Йовков или дори Димитър Димов веднага ще позная стила някак.

Тип еднодневки са ми новите, колкото да се шуми за тях месец-два и после изкарват нова.

Моля, никой да не ми се обижда за мнението. Явно съм на такъв етап, в който просто съм по-негативна към тях. Един ден, сигурно ще я заобичам и съвременната българска литература.
Виж целия пост
# 18
Дали някой от вас е чел произведение на Иво Христов  - младият писател, който се бори с коварна болест? Заглеждала съм негови книги, но не съм си купувала, а ми се иска да го подкрепя.😊
Виж целия пост
# 19
Аз лично пращам есемеси на ДМС-номера му, но нямам желание да го чета. Но може да пише добре човекът.
Скрит текст:
Неврофиброматоза е заболяването, свързано е с често появяващи се доброкачествени тумори и много хора живеят сравнително нормално с него, но в неговия случай туморите явно растат на кофти места. Дано се стабилизира, стискам му палци.
Виж целия пост
# 20
Не е художествени литература, но е от български автор - Наръчник за грижовни стопани на кучета, Симеон Маджаров.

#BGMammaЧете
Виж целия пост
# 21
Последната книга от български автор,която прочетох е "Първите дами на българското средновековие" от Пламен Петров - за мен много впечатляващо четиво.Колко жени са оставили следа в нашата история и са били използвани за различни цели,а на много от тях дори имената не са запазени...
#BGMammaЧете
Виж целия пост
# 22
Последната българска книга, която прочетох преди повече от година, беше "Пътеводител за омагьосани земи" - това е пътепис. Хареса ми и определено бих купила следваща, ако има някога. Знам, че авторите имат блог и съм чела доста статии за следващи пътувания, но в книга ми харесва повече.

Майка ми има някои от модерните бг автори, но не са моето нещо и не мисля да се насилвам да ги чета.
Виж целия пост
# 23
#BGMammaЧете
 Последната българска книга, която прочетох е „Времеубежище“ на Господинов.
Книгата ми хареса като смисъл, идея, структура. Абсолютно е продукт на времето ни, постмодерна е и все пак достига до общочовешки въпроси като „ Младостта като мерило за човека.“, „ Може ли човек да открие убежище в самия себе си?“ и др.
Самата форма на повествованието навлиза по странно естествен начин в дълбочина, като през цялото време подържа илюзия, че текстът разказва за времето на соц режима в България, а всъщност постоянно препраща към идеята за младостта на човека като времето на най-щастливите и даващи смисъл на живота моменти.
По отношение на художествените похвати - разказ в разказа е използван извън типичните употреби за разгръщане на завръзката. Тук похватът служи на практика като своеобразен фон на самото повествование.
Много интересно четиво.
Виж целия пост
# 24
За стотен път си препрочитам Вапцаров

СЕЛСКА ХРОНИКА
Никола Вапцаров

 По радиото някой
шумно спори.
С кого?
Не знам.
А може би с народа?
Говори си и нека си говори,
нали затуй му плащат хората.

„Държава има,
има власт, която
наспирно бди
за ваште интереси.
Хвърлете лозунга!
Плаката на земята!
Народът е доволен,
сит
и весел.“

Във кафенето
някой се изсекна
и дълго три
със здравите опинци,
огледа се и каза уж полека:
- Комай ни лъжат
тия синковци.
А и в писанието
писано е божем:
„Глас народен - глас божи.“
- Комай си прав -
обади се от ъгъла
един младеж
със глас от глад изстинал, -
нали така ви лъгаха
и през
петнайсета година?

И ако нас ни карат
да умираме,
и ако нас ни тикат
към куршумите,
то сигурно и лудия
разбира,
че ние трябва
да си кажем думата.

Та казвам аз,
понеже няма
олио
и хлебът е
от мъката
по-чер,
един е лозунга:
Терора долу!
Съюз със СССР!
Виж целия пост
# 25
"Нишка" на Виктория Бешлийска
Виж целия пост
# 26
"Градинарят и смъртта " Георги Господинов очарова ме и трогна дълбоко.
Виж целия пост
# 27
"Градинарят и смъртта " Георги Господинов очарова ме и трогна дълбоко.
Прекрасна книга, може би най-добрата на Господинов до момента!
Виж целия пост
# 28
Последно прочетох "Мамник" на Васил Попов и много ми хареса. Бих препоръчала също книгите на Мария Лалева "Живот в скалите" и "Пасиансът на архангелите".
#BGMammaЧете
Виж целия пост
# 29
Преди седмица завърших и Игра на Богове: Възход на падението на Ангел Ангелов. Има лека конспиративна нишка, но като цяло е на актуална тематика за световните лидери, корпорациите и Ковид кризата.

#BGMammaЧете
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия