Аборт. Забременяване и износване след това - Тема 100

Не е от това.

Почти винаги е проблем с ембриона.

Дуфастон с 4Г мутация пък и без терапия въобще не се пие! Въобще го забравете.
А нисък прогестерон поначало говори за проблем с качеството (дали генерално или само с тази оплодена Я обаче не може да се каже). Иначе медикаментите задържат изкуствено бременността. Ако ги спрете може да изчакате да тръгне спонтанно изчистване обичайно до седмица. Колкото по-малко ровичкане в матката, толкова по-добре.

Съгласна съм с аа .
Аз пих дуфастон и утрогестан.  Ембриона отговаряше на 6+1 в 8+6.. изчакаме 3 дни нямаше развитие
Спрях лекарствата и тръгна кървене,  но аг каза да използвам и Топогин.  За да не остане нещо ...

Благодаря ви много! Много оценявам съветите ви!

Здравейте, вярно ли е че не трябва да се пие желязо заради щитовидната жлеза. Защото хематоложката ми каза да пия 2 по 1 сидерал форте, а пък пия и еутирокс за щитовидната жлеза.Една бремена в една група каза че не можела да пие желязо заради щитовидната жлеза 🙄

Не е ли добре да питаш ендокринолог?

Желязото е изключително важно за функцията на жлезата, без него хашимотото се задълбочава. Жената само наполовина е разбрала нещата. Въпросът е да не се пие заедно с еутирокса (или л-тироксин, акутирокс и тн), защото правят взаимодействие. Затова сутрин еутирокс, а на обяд или вечер желязото. Минимум 4 часа между двете.

Да , аз  си ги пия така , просто ме озадачи защо така мисли 🙂

Здравейте, борбени момичета!
Нова съм в темата, но пък за сметка на това - с история. Ще се опитам да я представя възможно най-накратко.
Със съпруга ми сме на по 37 г.
Месечният ми цикъл винаги е бил наред и като по часовник.
Забременях отведнъж на 34 г. - всичко беше чудесно, докато не разбрахме, че детенцето ни има вродена сърдечна малформация (изолирана - всичко друго беше наред). Казаха - случайна грешка. Препоръчаха прекъсване на бременността, но искахме да дадем шанс, защото с операция, веднага след раждането, можеше да живее. За наш ужас детенцето ни почина след раждането. Ще спестя на вас и на мен ужаса и кошмара, който преживяхме след това (който продължава и до днес, между впрочем).
10 месеца след раждането пак забременях - но в 8 г.с. установиха кухо яйце. Пак казаха - малшанс, често се случва. Направиха ми кюретаж.
Цикълът ми се забави доста - 70 дни. Явно ме бяха поостъргали повечко.
5-6 месеца след това имах биохимична бременност.
10-11 месеца след кюретажа пак забременях - всичко супер, видяхме сърцето как тупти. Отивам в 10 г.с. контролно да видя как са нещата - вече няма сърдечна дейност. Докторът е направо смаян - "Какво стана?!" Пак кюретаж. Този пък изледвахме абортивен материал - оказа се, че плодът е имал тризомия 13 (болест на Патау).
Оттук почваме вече да се активизираме, въпреки мнението, че досега са били "случайни грешки, случват се тези неща" и любимото ми, което чух от поне 10 човека - "поне забременяваш, това е добре". Защото като резултат нямам детенце, а само огромна дупка в сърцето, която едва ли ще бъде закърпена.
Та, изследвах тромбофилия - нямам мутации.
Излседвахме си кариотип и двамата с мъжа ми - нормален резултат, няма отклонения.
Моите хормонални изследвания досега си бяха добре и в норма.
Щитовидната жлеза - ендокринологът ми каза, че всичко е наред, резултатите са в норма. (Макар че от един пост на АА видях, че може да съм в хипофункция).
Кулминацията беше, когато отидохме при народно светило в репродуктивната медицина, след като чаках да дойде часът ни 6 месеца.
Той, без да обърне особено внимание на историята ни, с доста пренебрежително отношение като цяло, заключи следното: Щом кариотипите ви са в норма и нямате проблем със забреняването, аз обвинявам ембрионите. 😰😱😨 Някъде там става грешка и хващаш само нездрави ембриони и затова е най-добре да направите ин-витро с предимплатационна диагностика. В противен случай, може да си продължавате да забременявате, пак увреден ембрион и пак кюретаж. И буквално ни каза, че няма смисъл да губим повече време.
Всичко това ни остави в ступор. Очаквахме най-малкото някаква емпатия, първо. Второ, ние нямаме почти никакви изследвания, а той не желае да търси причината защо така се получава. И директно ни хвърли във въртележката на ин-витрото. Което, между другото, беше върха на айсберга - нямало да бъдем одобрени по фонда, защото едва ли не всичко ни е наред, и ще трябва да си го платим ние. Също така, не пожела да каже никакви насоки за лечение или изследвания - каза, ако решите да се заема аз с вашия случай, тогава ще мислим.
Ъъъъ, моля?! Тръгнахме си силно огорчени и разочаровани от отношението, пренебрежението и очевидното алчно желание да ни претупа, без навлизане в дълбочина, и директно на ин-витро.
Нямам нищо против ин-витрото, но ми се иска преди това да сме пробвали да разберем къде се крие проблемът и да сме сигурни, че естествено няма как да имаме живо и здраво дете.

Запазих час при проф. Снежина Михайлова (имнунолог) в Александровска, за консултация и да ми назначи, евентуално, някакви изследвания.

Но оттук нататък вече не знам как да процедираме. Ще трябва да потърсим и друго мнение от някой добър специалист и човечен доктор, който да се опита да установи къде е проблемът.

Извинявам се за дългия пост, не успях да го съкратя много.

Та, в този ред на мисли - имам нужда от вашата помощ за идеи, насоки и съвети. Моля ви, много съм отчаяна...

За съжаление грешките при вас наистина са случайни. Просто кофти жребий.. няма много какво да се направи, докато не се падне правилната яйцеклетка и сперматозоид… и наистина е хубаво, че има имплантация, кофтито е, че тялото не “селектира” (което хич не е рядко и изключено)
Докторът е прав, че след предимплантационна диагностика в  инвитрото има повече информация, тя не е 100% доказан метод за успех, но е най-доброто, с което медицината разполага за момента.
Това, което можете да се направи със спорен успех е да подобрите качеството на материала и при вас и при мъжа. Полезна ще е и консултацията с имунолога. Знам какво искате да прочетете, но наистина репродукцията е едно голямо тото и някои теглим късата клечка по няколко/много пъти.

Много съжалявам за случилото се! Честно казано репродуктивният специалист е бил прав - при вече повтарящи се генетични аномалии на ембрионите, които са причина за всичките ви несполуки досега, пътят е инвитро с ПИД. Може да е го е казал директно, остро и без емпатия, но е най-адекватната препоръка. Иначе е хубаво да пуснете имунологични изследвания, за да се види дали няма и там някой проблем, който да се открие преди това бременност. Предвид обаче успешните имплантации и това, че нямате спонтанни аборти, надали там е проблемът, а наистина качеството на яйцеклетките и сперматозоидите. Не разбрах дали имате спермограма на съпруга? Много е вероятно там да има проблем, ако не е изследвана или при всяко положение е хубаво да пуснете нова разширена с ДНК фрагментационен индекс. И бих ви посъветвала също ако там има проблем, да се ориентирате към Турция, ако имате финансова възможност. Немалко мои познати успяха там от първи път, други се мъчат в България по 3-4 до успех. Говоря конкретно за мъжки фактор.

Да и аз казвам инвитро с пид.
Съжалявам за всичко!

Здравейте! Моята история е,че загубих дете в пети месец на 31.12.2024г. Изтекоха ми водите,оказа се уреаплазма. Лекувахме се с мъжо физически и емоционално. Днес имам втора много бледа черта на теста. Радвам се,но тъй като е много бледа знам,че трябва да изчакам и се опитвам да не си давам израз на емоциите,за да не съм разочарована. Имах нужда просто да споделя с някой, а вие сте сила и благодаря, че ме изслушахте (изчетохте)

Ruby Dreams много съжалявам за всичко, което ви се е случило и се е наложило да преживеете! Според мен лекарят е бил прав и ви е дал доста адекватен съвет за ин витро с ПИД. Ако е необходимо се насочете към друг репродуктивен специалист.
Monika 1013 от сърце ти желая тази втора бледа черта да се превърне в живо и здраво бебе, което да си гушнеш след 9 месеца