Хайде на театър - 16

Аз скоро ще ходя на представление на Vidas art arena значи направо да вляза през Маймунарника. Нали уж едният вход там пред езерото с лилите?  Шантава работа. Опрелено трябва да слагат табели.

Ами ние влязохме през заведението, зависи сигурно от представлянието, може и през стандартния вход ако е друго идея си нямам, но просто си имайте едно наум.

Със Стефания Колева и Деян Ангелов искам да гледам Без гаранция. Харесвам ги и двамата. Изглежда ми свежо представление.

Благодаря. Ще имам и ще питам хората за всеки случай.

И аз бях на Поетите и сезоните в Бургас вчера. И отново много ми повлияха емоционално, беше прекрасно. Имаме страхотни български автори, написали толкова красиви стихове и рецетирани от добри актьори си е направо вълшебство за душата.

Нали е бил на Концерта на братята (oasis)!
Фукльо. Имаше снимка с официален мърч в голдън ринг или както-са-го-нарекли. Доста напред беше.

Не ми говори, че ми е болна тема отсъствието му. 😂😂😂

Най-после гледах "Двубой" от Иван Вазов  в Народния театър. Хареса ми... горе-долу. Двамата актьори в главните роли играха отлично, но ми се стори неподходящо Павел Иванов да говори русенски диалект. Албена Колева мисля, че е много подходяща за ролята и я изигра перфектно. Аня Пенчева и съпругът ѝ, лудият поет, допринасят на 80% за разочарованието ми. Другите 20% разочарование са някои режисьорски решения, които може и да осъвременяват представлението, но не ми харесаха. Можеше, според мен, да се въведат съвременните елементи по-добре. Подразних се от шалчетата на Левски и ЦСКА.
Публиката се смееше и забавляваше, а на мен не ми беше особено смешно и забавно. Чаках с нетърпение поклоните на актьорите, отегчих се. Предполагам, че защото считам за несполучливи опитите да се въведат съвременните елементи, а пиесата е писана в края на 19 век.

Вчера гледах "Безкрайните сцени" в Народния театър. Последните месеци имах възможността да гледам много постановки, но тази определено е различна, защото през цялото време се чувствах не като зрител, а като участник в пиесата. Прекрасните Параскева Джукелова, Велислав Павлов и Михаил Петров, умело се превъплащаваха в различни персонажи, за да пресъздадат времевите периоди от създаването на театъра до наши дни. И то на една ръка разстояние от нас. А ние ги следвахме по коридорите на театъра и бяхме участници в някои от сцените. Страхотни бяха и Гергана Змийчарова и Павлин Петрунов, които аз лично за първи път гледах. Удоволствие за мен беше да гледам и Валерия Георгиева, която беше главният персонаж в спектакъла. Все още дете, а толкова уверено играеше и с такава лекота следваше сюжетната линия, сякаш играе това представление от години. А премиерата е била едва през месец март тази година. Пожелавам на всеки да гледа това нестандартно представление. А ако няма билети може да седнете около фонтаните пред театъра и да проследите групата хора със слушалки, които гледат към театъра и от време на време се обръщат за да проследят влизането на актьорите на "безкрайната сцена"

Много харесваме с дъщеря ми Стефан Вълдобрев. Преди години често ходехме на негови концерти, дори и в Народния театър сме били, за да го слушаме. И много искахме да го видим и като актьор в театъра. За това съвсем първосигнално си взехме билети за "С гръб към залеза", след като видяхме на плаката в Театро, докато чакахме за друга постановка, че участва и той. Но се разочаровахме, когато вместо Стефан Вълдобрев излезе Юлиан Вергов. Самата пиеса не ме впечатли. Беше ми много хаотично всичко, не следваха някаква сюжетна линия. Ива Тодорова, която съм гледала в "Приятно ми е, Ива", тук сякаш продължаваше моноспектакъла си. А събрани на куп Александра Сърчаджиева, Петър Антонов и Юлиан Вергов оставяха в мен усещането, че гледам "Аз обичам България". Не останах впечатлена от постановката. Сякаш драматургът беше нахвърлял някакви сцени без да ги довърши.

Пак заради Стефан Вълдобрев гледах и мюзикъла "По-полека", макар че чак накрая разбрах, че е последното представление. Албумите "Към" и "10 1/2" са ми от любимите и ми беше интересно да видя как музиката се вписва в сюжета. Абсолютно разочарование! Плосък сюжет, на места направо пошъл. Някак си всичко се въртеше около секса, а най-добрите песни на Стефан Вълдобрев са за любовта и за по-дълбоки и сериозни теми като омразата и войната например. Видях и няколко заемки от известни сюжети. Като например жена, която забременява, но не знае кой от двамата приятели, с които прави секс е бащата. Но ги обича и двамат и те се съгласяват да отглеждат детето заедно. Точно като в един от филмите за Бриджит Джоунс. Публиката беше шумна и се смееше на подхвърлени реплики от сцената за черната пантера и изкуствения интелект. Имам чувството, че някои бяха дошли, за да си попеят песента "По-полека", все едно са на концерт. Все пак не съжалявам, че го гледах, защото иначе напразно щях да съжалявам после, че не съм имала тази възможност. И продължавам да съм в търсене на Стефан Вълдобрев, дали като актьор или като създател на някоя постановка, няма значение. Дано да имам тази възможност.

Sugar75, страхотни ревюта!
На мен ми се гледа пак Мариан Бачев и моля за препоръки.

Много харесвах Стефан Вълодобрев и старите пиеси на Яна Борисова в 199, за съжаление вече не се играят.
С гръб към залеза е много хаотична и плоска пиеса, нищо от дълбочината на старите й пиеси. Изобщо - харесвам старите й пиеси, но не и новите /останала ми е една да гледам само, но все се чудя - Морето след теб).

Не го харесах аз "Морето след теб". Изобщо не беше моето.

Напълно съгласна с Sugar75 и Olive, относно роящите се всеки месец драматургични халтури на Яна Борисова. Когато стартира преди много години имаше очарование в пиесите и, въпреки, че никога не е била мой автор... Сега просто това е машина за пари, и жалко за толкова чудесни актьори, който явно са в нейното обкръжение и не разбират че правят едно и също като полуфабрикат...

Бих искала да гледам Моята вечер, твоята нощ на Яна Борисова, въпреки че Място, наречено другаде ми беше много тъпо и скучно. Даже и за тиийнове не става – клиширано, досадно и наивно.

О, да, и това не съм гледала. Аня, дори Място, наречено другаде не ме подразни толкова, колкото С гръб към залеза… - това последното за мен беше най-клиширано.