Хайде на театър - 16

  • 38 996
  • 738
# 330
И аз гледах Караконджул в неделя. Споделям впечатленията на булдочето. След толкова хвалби тук и аз очаквах да ми скрие шапката от възторг, но чак толкова впечатлена за жалост не съм. И аз не разбирах на места какво казва, но мислех, че проблемът е в мен, защото не съм свикнала с такъв диалект. Все пак бих казала, че постановката като цяло си заслужава и е добра, но ми се искаше още мъничко емоция да извади, да ме развълнува истински, което не се случи точно така. Може действително по някаква причина актьорът да не е успял да даде 100% от себе си в този ден. Като усещане донякъде ми напомни на изповедта в "Камбаната", като вторият моноспектакъл успя да ме докосне малко повече.
Остават още 3 спектакъла и закривам сезона. Simple Smile
Виж целия пост
# 331
Като усещане донякъде ми напомни на изповедта в "Камбаната", като вторият моноспектакъл успя да ме докосне малко повече.

Дааа, точно си мислех, че донякъде ми напомни за "Камбаната", като там историята също не беше нещо свръх интересно, но поне Донков го направи да е по-увлекателно. Тук Валери не създаде това усещане.
И аз имам още няколко планирани спектакли и си взимам ваканция до септември. 🤗
Виж целия пост
# 332
Скрит текст:
Случайно ако някой (като мен) си е купил билети за "Съзвездия" за този петък в Народния - да знае, че представлението пада. Исках да купя билет за моя приятелка, но видях че вече представлението го няма в програмата и се обадих да попитам на касата - така разбрах. Все още няма официално съобщение от театъра.

Малко отзиви и от мен. Последно гледах "Защото на мама така й харесва" в Театър Възраждане и "Караконджул" в Народния.

"Защото на мама така й харесва": Комедия е, но за мен не беше кой знае колко смешно. Леко клонеше към простотия по някое време. Актьорите искрено се забавляваха, за което донякъде давам положителна оценка. Разказва се за голямо италианско семейство, събрало се за обяд да почете свой починал брат, когато пристига неочакван и непознат гост, който започва да разкрива интересни тайни за всеки от тях. Свежен Младенов беше страхотен, този човек има уникален заряд и изключителен професионализъм на сцената. Нито веднъж не си позволи да се разсмее (за разлика от останалите си колеги, някои от които почти не спряха да се хилят). Не бих го гледала пак и като цяло не бих го препоръчала.

"Караконджул": След много хвалебствия тук, реших да му дам шанс. За съжаление, не мога да му дам много добра оценка. Много слабо начало, след това стана малко по-добре. Не усетих по никакъв начин заряд от сцената - Валери го "раздаваше" някак много монотонно, явно не му е бил ден. Мудно, та чак скучно. Отделно на няколко пъти изобщо не му се разбираше какво казва (чувам прекрасно и разбирам диалекта, проблема не беше там, а в яснотата на изказа, други зрители коментираха същото после). Определено се убеждавам, че Димитър Живков с неговия моноспектакъл "Живак" ги слага всички в малкия си джоб и като превъплъщение, и като енергия, и като всичко. Много малко моноспектакли са ме грабвали. Караконджул също не беше от тях.
Напълно споделям твоето мнение и за двата моноспектакъла.
Виж целия пост
# 333
Моноспектакъл бих избрала в много особен (краен) случай, защото си е риск печели-риск губи. Комбинация от Хайтов и В. Йорданов не бих си причинила…. Засега имам 2 посещения на моноспектакъл и от двата бях с позитивно усещане: Контрабасът на Валентин Ганев преди доста време и тази година се “престраших” за Весела Бабинова и “Пистолет в торнадо”.
Виж целия пост
# 334
Изпуснала съм новата тема и сега ви дочитам. Вчера взех билети за "Караконджул" и "Народът на Вазов". Дано не остана разочарована.
Виж целия пост
# 335
Бях на Боже мой и днес видях друг Мутафчиев. Представлението е много подобно на Плач на ангел (то ми харесва повече), но някак енергията му тази вечер беше положителна.
Публиката – страхотна, той също го усети и си личеше колко му е приятно в пълна зала. На аплодисментите също буквално се изкефи.
Самият моноспектакъл не ме спечели, но това е заради самата концепция. Даже ме отегчава и ужасява. За мен това е немислимо просто в живота ситуационно, на това го отдавам просто. Иначе той се справи наистина със старание.
Виж целия пост
# 336
За мен "Караконджул" си е 5/5. За "Живак" и 1/5 не мога да дам, абсолютно нищо не ми хареса в този моноспектакъл. 😃
Виж целия пост
# 337
Моят театрален сезон приключи и реших да напиша няколко думи за "Елементарните частици" в Народния. Дълго се колебах между Частиците и Караконджул, които бяха в един ден и сега, след последните отзиви, се успокоих за избора си. Пиесата е по Мишел Уелбек, който обича да си представя експерименти с хората и да изследва техните реакции. Беше интересна визуално постановка, понякога декларативна и по-скоро интелектуална отколкото емоционална. Съвсем различна стилистика от всичко друго, което съм гледала в НТ - сценографията приличаше на научно-фантастичен филм от 60-те години на 20 век и това допринасяше за настроението на пиесата.
Виж целия пост
# 338
Сега се връщам от "Народът на Вазов", отдавна искам да го гледам. Хареса ми, разчувства ме.
Виж целия пост
# 339
Искам да попитам дали има спектакъл, в който Аня Пенчева да излиза от обичайния образ на секс символ, доста позастарял в момента. И да си заслужава да се види, разбира се.
Вече споделих, че превъплъщението ѝ в "Двубой" на Вазов за мен беше трагикомично. Преди години я гледах в "Тя, той и още двама трима" и мнението ми тогава беше същото. Не ѝ отиват на възрастта такива роли. Според мен.
Виж целия пост
# 340
И на мен Народът на Вазов ми хареса, отдавна се канех да го гледам. Единствено някакъв климатик бяха надули и поне на първите редове духаше точно в главите и вратовете на хората, бяхме компания и всички се оплакаха после, имайте го предвид и си носете някакъв шал за голяма зала.

Странно е това, което казвате за Караконджул - гледала съм го около премиерата и имаше страхотен заряд тогава във Валери Йорданов, много бях впечатлена. Живак харесах също много. И двете представления са страхотни според мен. Може да не му е бил ден.
Виж целия пост
# 341
Присъединявам се към препоръката на Olive за голяма сцена. На Камбаната бях на 4 ред и пред мен имаше две баби, споделиха си един шал. След час едната почна да киха, да кашля. 100% се е простудила и схванала.
На Венецианският търговец обаче на балкон пък беше като сауна. Добре че в антракта хората около нас си тръгнаха и после се дишаше. Един мъж, който седеше до мен буквално ме облъчваше през първата част. Непоносим задух.

И още нещо: вчера минах през каса Север да видя онази скандалджийката дали е там. Нямаше я. Друга госпожа беше, но и тя една важна и с един тон отговаря на въпроси… ще кажеш, че не купуваш билети, а си в кабинет на министър и искаш бюджет-спонсорство за над милион евро. Някои хора никакъв усет нямат.
Виж целия пост
# 342
Имам един свободен билет за моноспектакъла на Албена Ставрева “Неведение” в Народен театър за довечера, 09.07. Ако някой се интересува, нека ми пише на ЛС.

Аз лично повече харесах “Караконджул” отколкото “Камбаната”. Дори и публиката сякаш аплодира повече Валери Йорданов. “Камбаната” ме натъжи повече обаче.
Виж целия пост
# 343
За мен няма база за сравнение между двата спектакъла. Хайтов така бърка в душевността на сломения човек и така те кара да съчувстваш на Рамадан.
Недялко Славов не съм го чела, но оттук е щипнал малко, оттам е добавил друго и малко манджа с грозде се е получило. И драматично, и модернистично, и цинично. Преsoulил е положението. А може и заради режисурата да е.
Донков играе блестящо, но и много харесва фокусът да е срещу него и да дефилира.
Йорданов се влива в героя си и фокусът е върху трагедията му, но и неговият герой реално е добър. С добро сърце, по-смирен.
Стоян Радев също има принос. Има някаква дарба да зашива персонажите към актьорите и атмосферата.
Виж целия пост
# 344
Странно е това, което казвате за Караконджул - гледала съм го около премиерата и имаше страхотен заряд тогава във Валери Йорданов, много бях впечатлена. Може да не му е бил ден.
Аз не бих желала мнението ми да прозвучи негативно, защото реално не е. Спектакълът е стойностен, две мнения няма. Просто ми се искаше още малко емоция да извади, защото съм сигурна, че можеше и повече, имаше пълния потенциал. Но абсолютното раздаване изисква сериозен вътрешен ресурс, какъвто човек не всеки път има, разбираемо е. И както много пъти е ставало дума, никога едно представление не се изиграва еднакво, всеки път е различно, което е нормално, оттам и впечатленията на зрителите са различни. Simple Smile
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия