Нечовешки условия в дом за възрастни хора с.Ягода

Ето ги обвиняемите - https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/20684653

Не знам, овълчи се народа, озлоби се.

Държавата не носи отговорност за действията на хората. Тя може да ги контролира при престъпна дейност.
Ама и това не прави. И това поражда чувство на безнаказаност.

В частния скъп хоспис на моята близка имаше случай на едната служителка да прояви агресия към пациент. Не физическо. Замалко да е посегнала. Проблем с алкохола.
И логично веднага е изхвърлена. Ама за 3 бона може. А и всичките там възрастни са роднини на големи клечки.
А пък дядо Пенчо какъв е? Никакъв. Що да не го убием, що да не го бием....

Да, аз съм на почти 48 години. Но тогава и отношенията бяха други. Не беше толкова комерсиално всичко! Санитарките и работещите в калолечението (правехме лечение с кал, мажеха ни крайниците), не бяха високообразовани, но бяха много добри - утешаваха ни, успокояваха ни... Някои от тях - ромки и туркини, ни черпеха с бонбони за Шекер Байрям! Един на друг също много си помагахме - по-здравите на по-болните...

И аз помня тези времена. На много места имаше оздравителни училища пансиони. Сега всичко е съсипано.
Те и наглеят на всичкото отгоре. Богати са и се мислят за недосегаеми. Казаха, че са имали чиста печалба 75000лв месечно само от един дом.
Дано съдът да ги остави на топло за повече време.
Преди доста време съм ходила по работа в един държавен дом. Там удържаха от пенсиите 70 -80 процента и това беше таксата. Условията бяха прилични. Сега не знам как е.

Ще видим колко ще станат цените на “лицензираните” хосписи или “частни домове за стари хора”, както са описани. И таксите на частните наети болногледачи, особено 24/7. В това положение бях от 2013г до 2022г. Първо с баща ми, после с мама. Тати го настаних тук в лятото на 2015 с тежка форма на Паркинсон.
https://www.goliamatakashta.com/
За месец сключен договор, 1800лв/ мес. три пъти го посещавах аз, а мама всеки трети ден. Всеки път аз го намирах вързан на ръка и крак, не нахранен, не избръснат , неумит. На 19 ден си го прибрах след жесток скандал. Успях с частна агенция да намеря асистент, който да помага на мама в грижите от 9 до 17ч. Срещу 1200 на месец - 2015г. След няколко години мама се оказа с деменция и разсейки. От 2019 до 2022 смених няколко гледачки 24/7. Плащах от 2500 до 3200 на месец. Всеки 5 дни зареждах храна и консумативи за двете и всяка седмица събота и неделя се грижех за майка ми. Това е до февруари  2022 г. Не знам как е сега.
От цялата истерия ще скочат нивата на цената на услугата и тарифите, явни или “други” на администрацията. Нищо няма да се промени, за добро за възрастните.

Реална ситуация. Около 80 годишна не с акъла си, на легло. Дъщерята-гледачка на около 60 умря преди майка си. Внучката живееше с тях, а е с психично заболяване, освидетелствана, децата й отнети заради психичната диагноза и дадени на бащата, който е ... някъде си. Ако 80 годишната беше настанена в заведение, кой щеше да се яви да  прибере жената, след като се разчуе за ужасите - умрялата дъщеря, психично болната внучка, децата-правнуци, зетят, който е избягал презглава от този ужас в дома им?
Не че всички са такива, просто има всякакви тежки ситуации.

Защото много често тези хора не са поставени под запрещение, напълно дееспособни са според закона и не може племенникът да продава имоти на чичо си и да му взима пенсията, че да получи по-добра грижа. Очаква се така оплюваните тук "близки" да оправят проблема както и където намерят. И се стига до....Ягода и прочие ужаси, дето сега им били станали известни на държавата....

Следя случая от самото начало, прочетох и почти всички коментари по темата. Като човек, който за кратко е живял с болен с лека деменция и психоза, най-откровено казвам, че това съжителство не е лесно и невинаги болногледачките са решение. За съжаление, такива хора трябва да са в дом и за тях да се полагат (професионални) грижи 24/7, което близките не могат да осигурят. Да не говорим, че близките имат емоционална връзка с болния, което допълнително травмира, за разлика от работещите в дома. Та, домовете и хосписите са напълно валидно решение за такива хора, обаче не и домове като този в с. Ягода. Безотговорно, егоистично и направо престъпно е да оставиш близкия си в такъв дом и да не се поинтересуваш какво се случва с него, как го гледат, чувства ли се добре и тн. Накратко - напълно разбирам и знам защо толкова болни хора се оставят в домове и хосписи, но обвинявам роднините, които са си захвърлили болните роднини като ненужни вещи на подобни места.

Много е сложен въпроса и безспорно не е уреден. Всеки се оправя сам. Не дай Боже да имаш болен роднина, отиват здраве, финанси, често и семейството ти заминава. Сам си. Това е
В други държави е скъпо, но има разнообразни организации. Говорили сме го покрай болни деца, покрай други теми. Може да има помощ от доброволци, от църквата. Държавата поне с адекватна законова рамка да се включва.
Хората се оправят сами, защото един прост ТЕЛК отнема години разправии и търчане, лечението е на парче, викаш и плащаш на всеки отделно, през съда се минава също бавно и трудно, парите текат, пътеките са кратки, отделно разнообразни житейски ситуации.
Аз съм на кантар дали да обвинявам или не персонала на тези домове. Доста неща имат логическо обяснение. Не е приятно, но е така. Трябва да има начин за почистване, начин за физическо ограничаване, за да не бягат и да се нараняват. Относно хранене с месо и подобни, това вече са спорни неща и да кажем подлежат на дискусия.
Разбирам, че има и места, където човек "втасва" и за нула време в готов...за гроба. Че е счупен механизма, системата. Или липсва.
Много тежка тема. С рев не става. Трябва всеки да си върши задълженията и да си помагаме като хора. И аз познавам хора, станаха призраци от грижи. Съсипаха се. Разбира се, че близките заслужават най-добрата грижа, но просто е много сложна темата. И за физически, и за психически засегнати болни.
Аз нямам решение. Повдигна се темата, чудесно, но дълготрайно какво е решението, освен вдигане на цените? Защото излезе, че заради ниската цена са ги били. Дълготрайни решения предлагат ли се?

Грижата за възрастни хора не е само наш си български проблем, има го навсякъде и всеки се оправя според лични и финансови възможности. В Испания покрай Марбея една приятелка си е харесала старчески дом, ама 3000 евро на месец, само в мечтите си. Реалността е, че тя гледа срещу заплащане почти 100 г испанка три месеца в годината. Възрастната жена имала 4 деца и се редуват, само единия можел да си позволи платена грижа, другите си застъпват лично, когато им дойдел реда. Явно и в социална Испания не всеки може да си позволи луксозна грижа за родител.
В България пък много често мъжките наследници не поемат физическа грижа, снахата е длъжна, защото е жена, на мъжът не му прилича да сменя памперса на майка си, нали. Колкото хора, толкова и ситуации, никого не съдя.

Много крайни мнения прочетох и в двете посоки. А истината, вината и отговорността са някъде там по средата, споделени между държавата, лицата, които предоставят грижите, роднините (където ги има) и обществото като цяло.
Държавата отново е изненадана, пак показни мерки, брифинги и т.н., но нито дума за план, мерки и реални действия за дългосрочна промяна. Отново темата ще замре след няколко дни и така до следващия път. Няма финанси, няма интерес, няма контрол, няма инфраструктура, няма персонал. И няма желание да се търси решение. Не може държавата да не осигурява базисни грижи и да не упражнява никакъв контрол. Не може и ние да разчитаме изцяло на държавата. Решение не виждам, за огромно съжаление.

ra2 поставя много теми за разсъждение, не се нахвърляйте така, а помислете защо го казва.
Happy също е права за връзването и т.н. Не одобрявам, не оневинявам, но и това го има.
Разбира се, умишлени физически посегателства, побой, гаври, психически тормоз са недопустими и се надявам искрено лицата, които са ги упражнявали върху тези хора да си понесат правните последици.

На потребителката, която по-назад назидателно обяснява как няма начин да няма начин от сърце пожелавам да не изпада в ситуацията, в която да види реално какво означава няма начин. Баба ми беше с тежък инсулт, изписана в тежко състояние, неадекватна, със сонда в носа. Бяхме само двете с майка ми, тя тъкмо си стъпила на краката след онко диагноза, операции и лечение с всички екстри; аз неотдавна бях започнала някаква професионална реализация. Сами, буквално, ние двете. Уплашихме се тогава, днес ни казаха утре я изписваме, взимайте си я, и буквално от днес за утре уредихме настаняване в частен дом. Само ние си знаем що рев сме изревали и по време на престоя й в болницата, и като решихме да процедираме по този начин. Предвид състояние й, не е изненада, че почина след 24 часа без вливане на медикаменти, без поддържане със системи. Но бяхме видели къде я оставаме, за това по-малко от денонощие ходихме няколко пъти да носим разни неща, влизали сме без проблем, видяхме какво е вътре. Сега, ако недай боже отново ми се наложи, пак бих процедирала така при финансова възможност, въпреки етичните съображения, въпреки че моите лични терзания. По-важно ми е да съхраня психическото и физическото състояние на останалите "болногледачи". След това имах още един кратък сблъсък с много възрастен човек, лека деменция, много опак характер, счупен крайник. Успях тогава да уредя грижа у дома, ходих да пазарувам през ден и да следя ситуацията. Много е трудно, много е тежко. Няма нужда от крайности и обвинения.

https://nova.bg/news/view/2025/06/11/500490/%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D … 0%BD%D0%B8%D1%8F/

Един вид ЕС карал горкия човечец да взима по пет бона и той нали е милостив си махнал лиценза.

Още през 2022 год. омбудсманът е излязъл със становище за домовете за възрастни хора и проблемът е бил поставен пред НС. Нищо не е било предприето.

Точно затова сега тези вопли на министри, шефове на медицински надзори и прочее важни фигури са ми много неадекватни. Нека прегледат условията в държавните домове и да покажат на обществото какво сме осигурили на възрастните хора, да видим каква е разликата с това място в Ягода. Или в психиатриите и домовете за изоставени деца с увреждания. Чувала съм страхотии и възмутителни истории как санитарките си мъкнат храната вкъщи, а там се дава нещо колкото да не умреш от глад, надявам се да са градски легенди, но и го допускам като вероятно.

Самият факт, че в България има най-ниската продължителност на живота в ЕС, показва, че има още много какво да се направи относно грижите за възрастните и за хората с увреждания в държавата ни. Може да се почерпи доброто от европейския опит. А относно мерките у нас - добра регулация, контрол, разширяване капацитета на държавните домове, разкриване на общински хосписи, подобряване на битовите условия в сега съществуващите, обучение на персонала, хората, които не са в крайно тежко състояние, да не си лежат по стаите, още по-малко пък да бъдат вързвани, а да им бъдат осигурявани занимания според възможностите. В никакъв случай да не се отнемат телефоните на адекватни хора, за да могат да се чуват с близките си и да търсят помощ при нужда.

Разширяване и на услугите в домашни условия - асистенти, домашен социален патронаж, дневни центрове...

Ето например два държавни дома за хора с увреждания от 18 до над 80-годишна възраст, в които има добри грижи. Знам го от хора, пребивавали там. В тези домове има и възможност за временно настаняване - до 3 месеца. Единият е в Кюстендил, другият - в Стара Загора:

https://dvfu-ilyovoyvoda.com/index.php/bg/
https://dplfu-sz.com/?page_id=10.

Щом те могат - значи и други могат. И то срещу по-ниски такси, отколкото в частните домове.

Нека и частните да ги има - но да се следи качеството.