Обичам да бера и директно да ям- страхотни спомени имам от малка.С бандата обикаляхме лятото и беряхме всичко , което можеше да се яде по дворовете.
Виж целия пост
Доставя ли ви удоволствие?
- Публикувана: 30 март 2007, 10:37 ч.
- Последно мнение: 31 март 2007, 21:08 ч.
# 16
30 март 2007, 11:05 ч.
Много обичам. Особено краставиците рано сутрин.
Черешите не се берат така. Трябва да ги откъснеш с дръжката.
Виж целия пост
Черешите не се берат така. Трябва да ги откъснеш с дръжката.
# 18
30 март 2007, 11:08 ч.
Това е тайната на любовта към селскостопанския труд!
Рядко, да е сладко!
Виж целия пост
На мен пък ми доставя удоволствие селскостопанската работа, не че я върша толкова често, де 
Обаче, в редките случаи, когато си отидем на село...
Обаче, в редките случаи, когато си отидем на село...Това е тайната на любовта към селскостопанския труд!
Рядко, да е сладко!
# 20
30 март 2007, 11:11 ч.
И моят е така
А по-голямо удоволствие е когато си посееш нещо, отгледаш го и тогава да го береш за консумация. Например, майка ми-купиха си място извън града, построиха си къща и майка ми(тя все още работи) казваше, че няма нищо да сее и да се занимава с кърска работа, там ще ходи да си почива само и градинката пред къщата ще е засята с райграс и ще има много цветя, така си мечтаеше тя. Всичко се сбъдна, но градината винаги е пълна със всичко квото се сетите: домати, лук, картоф, боб, спанак, арония, касис, зеле, ягоди, малини, за подправките да не говорим-има всякакви, и още работи, не мога да се сетя, сигурно наистина нещо съм пропуснала. Всичко това иска пипане, поддръжка, копане, плевене и т.н. и жената буквално се сдухва. На въпроса ми защо ти е това, нали щеше само да си почиваш като дойдеш тук, пък и на пазара има всичко(не са безпарични родителите ми), тя ми отговори, че просто се чувства щастлива да посее нещо, да се грижи за него докато порасне и после да си го бре и да си хапва от неща, за които е положила труд и то се е трудила с най-голямо удоволствие. Направо не мога да я позная, казва ми отивам, че имам да прекопая и то с такава радост в очите, като малко дете, просто изпитва удоволствие от тази кърска работа в нейната си градинка.
Виж целия пост
Цитат
А мъжо като чуе за селскостопанска работа-придобива алергичен шок.
И моят е така
А по-голямо удоволствие е когато си посееш нещо, отгледаш го и тогава да го береш за консумация. Например, майка ми-купиха си място извън града, построиха си къща и майка ми(тя все още работи) казваше, че няма нищо да сее и да се занимава с кърска работа, там ще ходи да си почива само и градинката пред къщата ще е засята с райграс и ще има много цветя, така си мечтаеше тя. Всичко се сбъдна, но градината винаги е пълна със всичко квото се сетите: домати, лук, картоф, боб, спанак, арония, касис, зеле, ягоди, малини, за подправките да не говорим-има всякакви, и още работи, не мога да се сетя, сигурно наистина нещо съм пропуснала. Всичко това иска пипане, поддръжка, копане, плевене и т.н. и жената буквално се сдухва. На въпроса ми защо ти е това, нали щеше само да си почиваш като дойдеш тук, пък и на пазара има всичко(не са безпарични родителите ми), тя ми отговори, че просто се чувства щастлива да посее нещо, да се грижи за него докато порасне и после да си го бре и да си хапва от неща, за които е положила труд и то се е трудила с най-голямо удоволствие. Направо не мога да я позная, казва ми отивам, че имам да прекопая и то с такава радост в очите, като малко дете, просто изпитва удоволствие от тази кърска работа в нейната си градинка.
# 21
30 март 2007, 11:14 ч.
Ние си имаме село, но там не садиме,но имаме едни семейни познати на които често ходиме да помагаме. Картофи сме вадили, зелен фасул сме брали, малини, ягоди. Доставя ми одоволствие. Само зеления фасул е малко гаден, лепне по дрехите, ръцете... Когато сме вадили картофи, след това ми е било най-вкусно да си опържиме от тях... И въпреки, че си е доста тежка работа, ми е било толкова забавно и психически си отпочивам там от ежедневните проблеми!
Вкъщи пък си ми доставя удоволствие да си прекопам градинката, да си насея семенца за цветя, да си направя расад на други.... Да изчиста розите от изсъхналите клони. Да подрежа черешите, да събера шума.....
Абе хубавко си е!
Виж целия пост
Вкъщи пък си ми доставя удоволствие да си прекопам градинката, да си насея семенца за цветя, да си направя расад на други.... Да изчиста розите от изсъхналите клони. Да подрежа черешите, да събера шума.....
Абе хубавко си е!
# 22
30 март 2007, 11:14 ч.
Не, не са за мен тези неща.
Сетих се нещо в тази връзка. Бяхме на излет компанията на едно място сред природата. Седнали сме си на полянката и хапваме, пийваме, ... Срещу нас хората си работят нивите. По едно време един от компанията стана и седна с гръб към работниците и вика: "А бе не ми върви пиенето като ги гледам как се потят хората."
Виж целия пост
Сетих се нещо в тази връзка. Бяхме на излет компанията на едно място сред природата. Седнали сме си на полянката и хапваме, пийваме, ... Срещу нас хората си работят нивите. По едно време един от компанията стана и седна с гръб към работниците и вика: "А бе не ми върви пиенето като ги гледам как се потят хората."
# 23
30 март 2007, 11:37 ч.
Разбира се,че ми доставя удоволствие да си бера лично пресни плодове и зеленчуци.Преди да продаде баща ми вилата,това беше доста любимо мое занимание.Имахме си толкова плодови дръвчета,зеленчукова градинка.Наистина няма по хубаво от това да си набереш череши,ябълки,круши,ягодки,доматки,краставички и кво ли още не,да знаеш че ти или родителитети са се грижили за тях и са екологично чисти,без нитрати.Толкова ме е яд,че вече нямаме вила с дворче и домашни плодове и зеленчуци.Дано някой ден си купим пак. 
Виж целия пост
# 24
30 март 2007, 11:41 ч.
Череши и кайсии обичам да бера и да ям еновремено. И домати верно е приятно да откъсваш, но я го прави по цял ден под слънцето - мъка.
Питаш ли ме на бригадата в Англия по цял ден - ягоди два месеца, после един месец малини, после сливи и накрая - най-трудното- ябълки и круши. Почти пет месеца бъхтене под дъжда и слънцето. Иначе и аз съм градско чедо, там ми беше първия досег с кърския труд, бях на 22г. Преди това съм беряла на баба ми черешата и зарзалата, садила съм си луковици на цветя и съм се правела като дете, че копая лехички и съм поливала. А горките ми съученички ходеха да копат царевица и се оплакваха много от това. Ама така се става човек сигурно.
Според мен не е хубаво, че чак толкова ни е скъсана връзката със земята.
Виж целия пост
Питаш ли ме на бригадата в Англия по цял ден - ягоди два месеца, после един месец малини, после сливи и накрая - най-трудното- ябълки и круши. Почти пет месеца бъхтене под дъжда и слънцето. Иначе и аз съм градско чедо, там ми беше първия досег с кърския труд, бях на 22г. Преди това съм беряла на баба ми черешата и зарзалата, садила съм си луковици на цветя и съм се правела като дете, че копая лехички и съм поливала. А горките ми съученички ходеха да копат царевица и се оплакваха много от това. Ама така се става човек сигурно.
Според мен не е хубаво, че чак толкова ни е скъсана връзката със земята.
# 25
30 март 2007, 11:43 ч.
Забравих - кефи ме да чушкам боб и грах. И тютюн съм низала два дни с едни жени в Родопите, имахме практика от Университета, но това си беше чиста седянка. Удоволствие няма голямо, после не можеш да си измиеш ръцете от черно, катран ли е какво е не знам. Но на лаф моабет - няма лошо. 
Виж целия пост
# 26
30 март 2007, 11:44 ч.
10г по бригади лято и есен ме отказа да долюбвам селския труд, даже да бера наготово! но знам как се ба4ка там и шапка свалям на хората по полята и фермите! тука са много също и са си все тея, скромни и работливи и отрудени, с нацепени ръце и загорели лица и ако се загледам от пътя се усещам неудобно някак! най ми е интересно как се берат хендитата, кактусовите плодове, сред тази стена от бодили? или маслините? за фурмите знам,4е се катерят с въже на краката и се режат клонките!
Виж целия пост
# 27
30 март 2007, 11:50 ч.
Харесва ми да си садя доматки за кеф, просто си отпочивам сред лехите. Ако обаче ми се наложи да копая, плевя, садя и бера не за удоволствие, а за да се изхранвам- веднага ще ми стане неприятно. И с всяко нещо май е така- правиш ли го по задължение- гадост, ако никой не те кара и си те кефи да си се мотаеш по градината- удоволствие. 
Виж целия пост
# 28
30 март 2007, 11:55 ч.
Аз съм градско дете,нямам баба и дядо на село,но затова пък много съм ходила по бригади.Брала съм червени чушки,домати и грозде.Първия един час е добре,береш,ядеш,береш,ядеш.Кеф голям.После като те напече слънцето и ти омекнат краката,и те заболи гърба,и ти излязат мазоли да мъкнеш щайги-край на романтиката.
Виж целия пост
# 29
30 март 2007, 11:58 ч.
За лична - да. И ако дървото не е твое. Ако искаш да ти роди и следващата година, трябва да береш с дръжките.
Мен пък ме отврати от селските труженици. Ние сме от 6 на полето, те идват към 10. Към 12 полягат под дълбока сянка. И ни караха да крадем вместо тях, че тях ги проверявали.
Виж целия пост
За лична консумация се берат без дръжките
За лична - да. И ако дървото не е твое. Ако искаш да ти роди и следващата година, трябва да береш с дръжките.
10г по бригади лято и есен ме отказа да долюбвам селския труд, даже да бера наготово! но знам как се ба4ка там и шапка свалям на хората по полята и фермите! тука са много също и са си все тея, скромни и работливи и отрудени, с нацепени ръце и загорели лица и ако се загледам от пътя се усещам неудобно някак! най ми е интересно как се берат хендитата, кактусовите плодове, сред тази стена от бодили? или маслините? за фурмите знам,4е се катерят с въже на краката и се режат клонките!
Мен пък ме отврати от селските труженици. Ние сме от 6 на полето, те идват към 10. Към 12 полягат под дълбока сянка. И ни караха да крадем вместо тях, че тях ги проверявали.
Препоръчани теми