Седма тема на чакащите

При подновяване на документите изискват ли се нови препоръки и снимки?

Здравейте при подновяването на нашите документи всичко правихме наново. Така ни казаха от ДСП - то. Може да попитате и вие във вашето ДСП те знаят най-добре.
Успех

Изисква се , всичко наново. Само обучителния курс се пропуска, сега незнам как е.

Ние имаме 2 подновявания.Нови препоръки не са ни искали. Само нови снимки+останалите документи, и то не всички. Някои вече по служебен път ги получават.

H и М, а няма ли възможност да изчакате още няколко месеца, преди да вземете близначетата – просто за да се види дали са здрави?

Имайте предвид, че според данните за състоянието на децата, които описвате, е възможно едното или и двете деца да имат някакви умствени и/или физически увреждания – ДЦП, умствена изостаналост, епилепсия и др.

Готови ли сте за това? Ако имат трайни увреждания, може да се нуждаят от продължителна рехабилитация, работа с логопед, психолог... Може да имат обучителни и поведенчески проблеми. Възможно е няколко години да не можете да работите, а да трябва да си останеге вкъщи, за да се грижите за тях и да ги водите на терапии.

Диагнозата ДЦП не се поставя преди първата година на детето: https://www.cpcentresof-bg.com/?cid=26.

Аз самата съм с ДЦП. Вече съм на почти 48 години. Нямам интелектуални затруднения, но двигателните ми увреждания са тежки: увреждания на четирите крайника – по-тежки в краката. Придвижвам се с инвалидна количка, ходя с патерици само по няколко крачки в стаята. Родена съм недоносена, с тегло 900 гр., в седмия месец от бременността, с асфиксия при раждане. Съмнения за диагнозата ми лекарите са изразили на около 10-месечна възраст, но и при мен са я поставили окончателно след първата година. През първите 7 години от моя живот майка ми не работеше.

Преминах през продължителна рехабилитация в България. Била съм и два пъти на лечение в детски санаториум в Чехия. Основното си образование завърших в Детски санаториум „Тузлата" край Балчик (вече не съществува в този си вид), а общообразователна гимназия – на индивидуално обучение вкъщи. Учители от близката гимназия идваха да ми преподават по 10 часа седмично по основните предмети и да ме изпитват. Така завърших 12-ти клас през 1996 г. Имам 5 години трудов стаж. Родителите ми все още се грижат за мен. Имам по-малка сестра, която е здрава.

Познавам няколко двойки близнаци, при които единият или и двамата имат някакви увреждания (включително и от различен вид – единият близнак с ДЦП, а другият – сляп, и единият с ДЦП, а другият – глух.).

Съседка роди момиченце преди 8 години – месец и половина преди термин, с тегло над 2 кг. Детето е с ДЦП, епилепсия, умствена изостаналост, правиха му и операция на очите на година и половина. Прави крачки само ако го държат, казва три думи: „мама“, „баба", „да", не може да се храни само и е на памперси. Семейството има по-голямо дете, което е здраво.

Не Ви пиша тези редове, за да Ви разубедя да осиновите тези деца, а за да предупредя, че може да се сблъскате с дългосрочни здравословни проблеми при единия или при двамата близнака едновременно, за които ще са Ви необходими много ресурси и търпение. Поне да направите информиран избор.

На Ваше място бих изчакала.

При бебетата съществуват рискове от неустановени още проблеми, но и колкото по-дълго е едно дете извън семейна среда, толкова по-голямо изоставане има.

На каква възраст, горе-долу, става ясно дали детето има някакви проблеми? Разбирам, че колкото е по-голямо, толкова по-ясно се виждат евентуалните такива, но от друга страна е по-добре да е по-малко, за да се адаптира по-лесно, да може да се създават спомени заедно. Затова се обърквам.

И какво означава „смесен произход“? Всъщност, това понятие винаги може да бъде спорно.
При по-малко детенце става ли ясно дали има изявени ромски черти и дали кожата му ще е тъмна?
Благодаря!

Ако не сте готови за осиновяване, не го правете на всяка цена.Предизвикателствата са огромни, както за детето, така и за Вас.

Зависи от проблема. При по-големи деца понякога не е сигурно дали е проблем или се дължи на изоставането от отглеждането извън семейна среда. Една дислексия става видима след 5-тата година например. Една ДЦП - след първата година, аутизъм - след 2-3 година, диабет може да отключи по всяко време...
Смесен произход означава, че двамата родители са от различен етнически произход. Много често детето е без установен баща. Произходът се заявява от майката, така че спокойно може да ви предложат ромче, което е заявено от БМ като от турски или български произход. Ако майката се определя като ромка, но каже, че бащата е българин/ турчин/ холандец детето се води от смесен произход, като същото важи и, ако майката е българка, а бащата грък/ кубинец/ германец... Намерените деца се водят с неустановен произход Тенът не определя чертите дали са ромски, български или други, но може да се промени с времето от светъл към тъмен, не и обратното. Синът ми, който е от български произход беше много бял, но след четвъртата си година натрупва тен лятото, който запазва и зимата - изсветлява, но не чак млечно бяло както ставаше първите години. Тъмният тен е защита на организма предвид южния климат и все по-силно слънце. Кака му си мечтае за неговия тен, но нейният организъм просто не образува толкова меланин като неговия (двамата по рождение са еднакво бели и руси).

По-добре жената да ги осинови малко по-късно, но поне да знае какво е реалното им състояние. За да не си блъска главата после и да се чуди какво да прави.

Имам позната с ДЦП, лека хемипареза (пареза на ръка и крак от едната страна на тялото), която е вече над 50-годишна. Била е осиновена и когато осиновителите й разбират, че има такъв проблем, я разсиновяват. Израснала е в институции. Завършва средно и висше икономическо образование, работеше като счетоводител. Омъжена е, мъжът й също е с увреждане. Имат двама близнаци, които самата тя роди преди 22 години. Децата нямаха никакви здравословни проблеми. Семейството се справяше прекрасно. Близките на мъжа й им помагаха. Не съм ги виждала от години. Надявам се всички те да са живи и здрави. Жената се е справила и без родители.

Преди години чух за жена от гр. Дряново, осиновила момиче, което впоследствие се оказва с тежка форма на ДЦП, но не го разсиновява, а се грижи за него. Беше позната на бивша моя шефка. Шефката беше ходила на обмен на опит в Дряново и там са се запознали – среща на някакви организации.

И в Пловдив, май, има осиновено дете с ДЦП,.не са го върнали. Гаранция няма и, ако ние си го раждаме, нали? Като човек, който осинови веднъж дете на 3 години и 4 месеца и второ дете на четири месеца, ами за мен рискът от вземането на бебе си заслужаваше.
Жената, ако сега откаже, не може повече да ги осинови. Никога няма да разбере дали наистина им е имало нещо или пък са си здрави и нормално развиващи се деца. За децата всеки ден в институция е фатален, особено, ако имат нещо леко. Колкото по-рано бъдат взети в семейство, толкова по-бързо ще започне терапията за развитието им. Най-добре е да се направи консултация с читав детски невролог, който освен прегледа  ще отчете и факта институционална грижа.
Моята недоносена щерка с енцефалопатия (недостиг на кислород и оток на кората на мозъка) на 11 не коригирани месеца сяда, на 13 се изправя с опора, на 19 прохожда. Корекция, ако правите свалете два месеца. Преди институцията е гледана няколко месеца от майката и постъпва с КоР 85, до гадинката в институция пада на 62. На три години не беше учена да се качва и слиза по стълби, никога не беше стъпвала на сняг, имаше няколко осакатени думи в речника си - мама, боли, га, лей, абъла, понки, дай, бода. Не свързваше две думи във фраза. На 7 години чак стигнахме до това да й бъде обърнато внимание и поставена диагноза, до тогава само казваха "Дай й време, ще навакса". Диагнозата й е някъде от спектъра на ГРР. Влезе в пубертета, навакса и в нервно-психическото развитие. За лесно, не е лесно. Изисква време и усилие. Малкият - здраво бебе, което се оказа с хиперкинетични стави и дислексия. Но от гледна точка на гледане и развитие - колкото по-рано, толкова по-добре, въпреки че той не беше и помирисвал институция. Но пък това не означава, че деца над 1 годинка не трябва да имат шанс, напротив. Всяко дете заслужава семейство, за да разгърне потенциала си.

Мама Ру, твоите деца нямат тежки увреждания. Има родители, които не спят по цели нощи, защото децата им получават епилептични пристъпи или крещят, например.

Друга много сериозна група заболявания в детска и юношеска възраст са различните видове мускулни дистрофии: https://trud.bg/a/articles/%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%84-%D0%B4-%D1%8 … D1%88%D0%B5%D0%BD

и https://www.puls.bg/aktualno-c-6/prof-d-r-ivailo-trnev-nevromusk … ogoobrazie-n-2739.

Познавам и единични случаи на такива заболявания, и няколко двойки брат и сестра или двама братя (не близнаци), от различни семейства, които са с такива диагнози. Някои от тях вече починаха, за съжаление. Заболяванията са тежки и прогресиращи, а много от тези хора имат висок интелект, мили и добри са. Но си отидоха рано... Някои живеят и до 50-60 години, но с тежка инвалидизация.

Решението си е на жената и на съпруга й, ако има такъв. Те ще отглеждат тези деца. Но е хубаво тази стъпка да бъде обмислена и да има консултации със специалисти. За да не се окажат крайно неподготвени да понесат ситуацията. А и нерядко единият родител, най-често бащите, напускат такива семейства.

Когато раждаш свое дете с увреждания – нямаш особен избор. Или приемаш ситуацията и го отглеждаш, или оставяш детето в институция.

Когато осиновяваш – имаш избор.

78%, ама както кажеш.
За крещенето нощем мислиш ли, че не знам? Не знам колко месеци спях от 21:30-22:00 до 0:00 и се събуждах, защото започваше нощният терор - детето се мята и стене, плаче и  крещи на сън до 6:00 и утихва. После спи кротко до 8-8:30, а аз съм като парцал от недоспиване. Всяка нощ, после разреди, но доста време след това продължих да се будя в 0:00 в очакване на поредната тежка нощ.
А за тоталния отказ от храна знаеш ли? Знаеш ли какво е да пробутваш по половин кофичка кисело мляко на ден, или по половин филийка хляб, или по едно бебешко пюре, а педиатърката на третия месец да ти казва "Ами тя явно си е такава". После разбрах, че се нарича режим на самоунищожение - тотален отказ от храна и нонстоп боледуване.
Не всичко е само и единствено физически увреждания, по-страшни са другите.
Епилепсия? Живяла съм с нея 14 години, аз лично. Вярно, беше леко при мен и отшумя след пубертета. Не всеки има този късмет, вярно е. Обаче знаеш ли, че при мен така и не установиха причината, може би е било заради сътресение на мозъка на тригодишна възраст, когато паднах по едни стъпала, може да е било нещо около раждането ми - родена съм със спешно секцио, та майка ми не знаеше дали съм изплакала веднага. Тежки неща като епилепсия и диабет могат да се отключат или получат по всяко време на живота ни.
Никого не агитирам. Всяко осиновяване крие риск от неизвестното. Всеки си знае какво е видял при срещата, ние не сме виждали детето/ децата, пък и не сме лекари. Децата, които са за осиновяване не идват от интелигентни и благополучни семейства, ако са здрави, историите за студентката и професор останаха в миналото. Децата, с по-тежките състояния, увреждания, заболявания отиват за международно осиновяване, защото социалните са наясно, че у нас никой няма да ги пожелае, но и никой не може да даде гаранция за наследствените фактори у едно дете. Социалните работят с документи, тези, което представят историята може никога да не са виждали детето, а за комисията  пък съвсем не вярвам, че са виждали на живо всяко дете.
А съфорумката, която се чудеше за близнаците, ако правилно помня, бързо взе решение да ги осиновят. Вероятно вече са подали документите, може и дата да имат насрочена. Тя просто няма такъв вариант "Сега ви предлагаме децата, ама дайте за разтегнем сроковете и да изчакаме половин година да стане ясно има ли им нещо или е институционално изоставане плюс недоносеност." 
Хара, свалете розовите очила. Децата за осиновяване не отговарят по развитие на едно дете, което расте в семейството си.

Мама Ру, много емоционално реагираш. Няма нужда. Това е само форум, в който дискутираме.

Уврежданията могат да бъдат и повече от едно. По-горе написах, че могат да имат физически и/или умствени увреждания, както написах и следното:„ Съседка роди момиченце преди 8 години – месец и половина преди термин, с тегло над 2 кг. Детето е с ДЦП, епилепсия, умствена изостаналост, правиха му и операция на очите на година и половина. Прави крачки само ако го държат, казва три думи: „мама“, „баба", „да", не може да се храни само и е на памперси. Семейството има по-голямо дете, което е здраво".

Виждала съм и много други деца с комбинирани увреждания - например ДЦП и пълна слепота. Дори уврежданията да са само физически, пак е тежко, защото децата растат; ако са с колички - трябва да се вдигат, да се местят от леглото в количката и обратно, да се свалят по стълби, трудно им е и за къпане на някои дори. Трябва адаптиране на стаи, бани, тоалетни... Изобщо не противопоставям едно увреждане на друго, всяко има своята специфика, а понякога са и повече от едно. Твоето дете може да говори, да чете, да се храни, да се къпе, да пазарува, да ходи само и да се връща от училище, а има деца, които дори не могат да се нахранят и да си вземат чаша вода сами, да си сменят памперса, да ползват телефон, а какво остава да излязат сами. И аз имам нужда от помощ за повечето дейности и не мога да излизам без придружител. Дори ако падна на земята, някой трябва да ме вдигне. Познавам хора с физ. увреждания, които не са излизали няколко години от вкъщи, защото трябва нясой да ги сваля по стълбите. Някои трудно си намират и асистенти.

Така че няма нужда от емоции. Написах моите постове преди всичко за хора, на които им предстои да осиновят. Темата НЕ Е за спор между теб и мен. Всеки може да има различно мнение и да извлече полезното за себе си.

Може би реагирам емоционално, но и твоите реакции са породени от болката ти от физическото ти увреждане. Покрай заниманията на моето дете се запознах с доста деца с различни увреждания - някои в биологичните си семейства, други в приемни  (4-5), заминаха до едно за чужбина.  Като осиновила, вече два пъти, знам с какви страхове пристъпваме по този път и какви компромиси се налага да правим, за да имаме дете. Няма как, рискуваме. Осиновяването е риск от неизвестното. Виж, не агитирам никого да вземе дете, за което няма сили да се грижи, но ако чака идеалното дете може и да не го дочака. Та всеки да гледа, да мисли, да преценява себе си, възможностите си и тогава да решава.