Ами..не е много по темата,но искам да я използвам да споделя...Просто трябва да го кажа...и за да ми олекне...и за да ми дадете малко сила.. 
Аз вече съм разказвала тук,че донора иска да си увеличи режима на срещи с детето...Та вчера беше второто заседание.Той пристигна с новата си изгора и мама/че къде без нея../разиграваха циркове в залата,реваха...На той как искал да види детето,а аз как не му го давам.И когато съдийката го попита колко пъти е потърсил детето от 2003 година насам,той каза 3 пъти-единия път 2003,това лято когато ми цъфна с полиция и...за тетия не можа да се сети...Ми как да се сети,като той присто не го е търсил...Майка му и тя рони сълзи,но и тя не можа да се сети кога и колко пъти е потърсил сина и е детето..Ще има още едно заседание...дано нещата се решат в моя полза
Аз още не мога да се съвзема от вчера,всичко това ми се отразява много зле на психиката,въпреки се опитвам да не се издавам.Яд ме е в същото време на себе си,че се давам на тоя....,да продължава да ме тормози... 
Много загрижен,умира от любов и мъка по детето,а вчера дори не ме попита как е...Разминавахме се като абсолютни непознати.По скоро идването му на делото беше,за да покаже новата си изгора /явно очаква,че това ще ме разстрои,но много греши/,а не толкова от загриженост към детето...
Охх,спирам да ви занимвам...
Обаче наистина ми е тежко,нервно и....самотно... 
Виж целия пост
Аз вече съм разказвала тук,че донора иска да си увеличи режима на срещи с детето...Та вчера беше второто заседание.Той пристигна с новата си изгора и мама/че къде без нея../разиграваха циркове в залата,реваха...На той как искал да види детето,а аз как не му го давам.И когато съдийката го попита колко пъти е потърсил детето от 2003 година насам,той каза 3 пъти-единия път 2003,това лято когато ми цъфна с полиция и...за тетия не можа да се сети...Ми как да се сети,като той присто не го е търсил...Майка му и тя рони сълзи,но и тя не можа да се сети кога и колко пъти е потърсил сина и е детето..Ще има още едно заседание...дано нещата се решат в моя полза
Аз още не мога да се съвзема от вчера,всичко това ми се отразява много зле на психиката,въпреки се опитвам да не се издавам.Яд ме е в същото време на себе си,че се давам на тоя....,да продължава да ме тормози... Много загрижен,умира от любов и мъка по детето,а вчера дори не ме попита как е...Разминавахме се като абсолютни непознати.По скоро идването му на делото беше,за да покаже новата си изгора /явно очаква,че това ще ме разстрои,но много греши/,а не толкова от загриженост към детето...Охх,спирам да ви занимвам...
Обаче наистина ми е тежко,нервно и....самотно... 
направо си представих трагедията в съда с майка му.Какъв рев е паднало.А ти що не каза да дойдем и ние да поревем като му видим новата изгора от възхищение и капки за очи ще си взема 
Малкия с колики аз рева до него.Сама като куче.Ох ужас 
.Аз само си знам какво ми беше.Вечер винцето до мен и си водех монолози като "Росето от ВИП Брадър" абе цирк голям бях 
.Нооооо вече не е така.Снощи ходих на едно ревю в "Кимпински",днес пак имам покана а утре съм във "Военния клуб".Не ми стига времето и сега мисля схеми на кой да остава малкия.Май майка ми ще поеме малкия и днес.
не че помага, но успокоява. Това за лаптопа е идея, ама някой трябва да ми подари:) Аз пак имах гости. Ще се побъркам. Март и април са ми изпълнени с празници и направо..... Ама е готино с изключение на чиниите, независимо какво пеят в рекламата, че може да е забавно:) Така де, аз пак започвам да шетам и после да се гмурна в леглото и да си гушна дечко и да си спинкаме. Сладки сънища на всички. 
.
