Детето не ми обръща внимание

  • 2 157
  • 18
# 15
Благодаря ви много мами! Аз се бях притеснила че само моето дете е така и дори започнах да мисля за някакви умствени дефицити при липсата на привързаност към нас.... шашкам се за всичко вече

Сериозно ли се притесняваш за това? От къде на къде? И нашият (2.6м) прави горе-долу подобни неща, ама......... Чувал съм, че проблеми може да има в обратният казус-да не е контактен, да не гледа хората в очите и т.н.
Не съм специалност, ама.....избий си бръмбарите от главата....

Според мен, напълно нормално е дете на година и три месеца да бъде любопитно и отворено към други хора. Това е етап от развитието му – то открива света, експериментира с контактите си и се учи да комуникира. Това не значи липса на привързаност към теб, напротив – ти си неговата сигурност и база. Щом се чувства спокойно да общува с други, значи има доверие, че винаги ще си там за него. Така че не се шашкай – просто расте и се развива точно както трябва.
Виж целия пост
# 16
Ще изполвам темата, не мисля, че има нужда от нова.
Като горд татко на две момичета - голямата на 3.5г и малката на 50 дни, започвам да имам своите притеснения по темата "дали се справям като родител". Голямата ми сладурка сякаш не ме забелязва. През доста дълъг период от деня ме няма, излизам когато спят още и се прибирам вечер. Имаме около 2 часа преди вечерната рутина - баня, зъбки и лягане.
Обикновено играем на различни игри от типа - цар Лъв, 3те прасенца, рисуване, продсвачи, готвачи, борене и т.н Случвало се е както се прибера, само мия ръцете и лицето, сменявам тениската и започва игра. Зачестиха случаите обаче, когато например се прибирам заедно с бабата и детето прегръща само нея, мен не ме отразява. Това се случваше и преди да се роди сестра й, ако това сега е някаква ревност. Не й се карам често, може да се каже, че съм добрия полицай. Иска вечер да й разказва или чете приказки само майка й, или да спи при баба си. Ситуацията е същата и като се прибирам и има друго дете от квартала у нас, случвало се е и да не ме поздрави.
Обобщено така изглежда ситуацията, която исках да споделя. След около 14 часа извън дома, е доста тъжно, когато детето не ти се зарадва поне, че си у дома.
Някой от вас има ли, или имал ли е подобни не толкова позитивни моменти с децата и какво променихте, благодаря.
Виж целия пост
# 17
Е, няма как да ви обръща внимание, като все ви няма, 14ч на ден е много време за едно дете. Децата искат внимание и време, а вие нямате време заедно, ритуали, игри... казвате прибирате се преди да е заспала и играете, направето го правило: "тате се прибра, играта започвааааа, идва Кумчо Вълчо ииии"  или на каквото там играете.  Поемете вечерна разходка/площадка, но само с вас да е, къпане, приспиване, книжка за лека нощ, всяка вечер и според мен ще видите промяна след няколко седмици, ако не и дни. А уикендите как стоят нещата? Ходите ли някъде семейно, а само вие и детето? Относно "добрия полицай" - децата имат нужда от рутина, граници и правила. Така се чувстват в безопастност. Това значи да не се карате или да викате, а да казвате и показвате какво може и какво не, кое е приемливо и кое не, да давате забавни задачки според възрастта, примерно да помага за слагането на масата, да подава щипки като се простира, да "помага", така полека-лека ще се научи неусетно почти и ще стане навик.
Виж целия пост
# 18
Ще изполвам темата, не мисля, че има нужда от нова.
Като горд татко на две момичета - голямата на 3.5г и малката на 50 дни, започвам да имам своите притеснения по темата "дали се справям като родител". Голямата ми сладурка сякаш не ме забелязва. През доста дълъг период от деня ме няма, излизам когато спят още и се прибирам вечер. Имаме около 2 часа преди вечерната рутина - баня, зъбки и лягане.
Обикновено играем на различни игри от типа - цар Лъв, 3те прасенца, рисуване, продсвачи, готвачи, борене и т.н Случвало се е както се прибера, само мия ръцете и лицето, сменявам тениската и започва игра. Зачестиха случаите обаче, когато например се прибирам заедно с бабата и детето прегръща само нея, мен не ме отразява. Това се случваше и преди да се роди сестра й, ако това сега е някаква ревност. Не й се карам често, може да се каже, че съм добрия полицай. Иска вечер да й разказва или чете приказки само майка й, или да спи при баба си. Ситуацията е същата и като се прибирам и има друго дете от квартала у нас, случвало се е и да не ме поздрави.
Обобщено така изглежда ситуацията, която исках да споделя. След около 14 часа извън дома, е доста тъжно, когато детето не ти се зарадва поне, че си у дома.
Някой от вас има ли, или имал ли е подобни не толкова позитивни моменти с децата и какво променихте, благодаря.
2 години сме си я гледали нашата само ние със съпруга ми, като той работи само 2 дни в седмицата, през останалото време си е вкъщи и пак детето не ни обръща някакво внимание. Предпочита баба си. Може би просто си имат някакви предпочитания. Аз също като малка съм плакала от баща ми и не съм искала при него. После пък към 5годишна не се отлепях от него... само с неговите прибори дори ядех и само в неговите крака седях. Не го пусках 😂 Периоди са явно
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия