Връзка между вярваща християнка и полу-мюсюлманин?

Като чуя вярващ или вярваща се потрисам. Все си представям секта някаква.

Аз пък с атеист не бих живяла. Бих се почувствала омърсена.

Човек живее най-добре със себеподобен, в редки случаи абсолютните крайности се привличат И задържат заедно.
Да изпие едно кафе, да вечеря с него - пак стигаме до факта, че той не е това, което тя търси. Защо да се забатачва в неперспективни срещи, че даже и да си позволи да хлътне по-дълбоко, че после да й е зле?
Никога не съм се хвърляла още в началото да обяснявам на мъж какво искам от него, камо ли ако искам нещо сериозно, но не мога да отрека, че в главата си винаги съм си правила сметката и съм отмятала плюсове и минуси. Дали съм му го казала? Не. Но авторката се опитва да обсъди с други жени, не се е тропнала при него да му обяснява, че иска деца-християнчета.

Много предразсъдъци, много предубеждения и ограниченост.
А ако мислите по един и същи начин и имате сходни житейски морални категории, но сте различни религии, какво правите? Зарязвате любовта си, защото сте различни религии ли? Доста глупашко.

Що?

Няма как да мислят по един и същ начин, а да имат различни вярвания. Двама вярващи в различни ценности, правещи различни религиозни ритуали, празнуващи различни празници няма да могат да се счогодят. Огромен % от такива бракове се разпадат и децата се чудят на кого да угодят.

Вече ако са родени в изповядващи различни религии семейства, но не са вярващи и семействата не държат особено на религията, има добри шансове. Ние живеем така.

Ако бях попаднала на държащ да кръщава децата, щях да избягам с 200 от брак и деца и това и правех.

Айде, бе.

Авторката е написала ясно, че е вярваща. Слесователто религията й е важна и не може да прави компромиси.

Оксиморон е брак между практикуваща християнка и вярващ мюсюлманин.
Атеист и/или агностик с вярващ в нещо си - може. Но посветен вярващ с човек от друга вяра, също толкова посветен? Абсурд. Олио не можеш да смесиш с вода.

Като не може да прави компромиси, къде е тръгнала.
Любовта включва и компромиси.

Да, да ядат мусака вместо кюфтета, примерно.
А не жената да се казва Радка, а децата Ахмед и Айше.
Всички забравяте, че рускиня не означава непременно християнка.

Аз лично не бих си взела мъж от друга религия или от друга раса (не съм расист). Но всеки си преценява за себе си. Познавам двойки, които са от различни религии и нямат проблеми един с друг, но трябва да си с по-съвременно съзнание за тази цел, а и възпитанието идващо от семейството е важно.

Компромиси - да, но:
1) и от двете страни
2) не големи
С някои неща не могат да се правят компромиси, иначе единия трупа огорчение и е нещастен. Религията е точно един то тях.

Авторката затова е пуснала темата, защото е разколебана, не се е хвърлила през глава. На нейната възраст е наясно с позицията и възгледите си.

(ММ е католик, децата също, аз съм православна. Празнуваме всички празници и никой не иска нищо от другия.  Умерено вярващи сме, дори ММ клони към невярващ, от една страна заради скандалите в църквата и от друга, заради трагична загуба на близки (сестрите му си отиват от страшна болест след мъчително боледуване.
Така че, когато двамата са на едно мнение и уважават разбиранията на другия се постига спокойно съжителство.)

Имам няколко примера около себе си.
И сценария е един и същ.
На мъжете мюсюлмани е разрешено да се женят за жени от друга религия.Но много от тях ходят с християнки,а после се женят за девствени мюсюлманки.
Обаче ,дори да се оженят за християнка,децата задължително са с мюсюлмански имена .
В началото на връзката мъжът казва ,че не е религиозен.
Умее да ухажва и след като жената хлътне и се стигне до сватба ,защото може и въобще да не се стигне до там,той си показва истинското лице.

Децата ви ще са с мюсюлмански имена,църковен брак и кръщене няма да има...

Свекърите може и да не те приемат.

Познавам две жени,които отидоха да се запознаят с родата в мюсюлмански страни и едната повече не сме я видяли,а другата я видяхме след 5 години.

Моя близка се ожени а турчин -голяма любов,той се отнасяше с нея като с принцеса.Но сега децата са с мюсюлмански имена ,имаше големи скандали,защото тя искаше уж неутрални имена-английски..но той се наложи...После рева,че не може да кръсти децата...
Освен това той и забрани да ходи на работа,да носи къси поли ,къси панталонки,рокли с презрамки,да излиза сама с приятелки.

Аз например също съм християнка.
Не съм някаква фанатичка,но държа децата ми да с християнски имена,да са кръстени,да имам църковен брак,да си празнувам християнските празници.
Точно затова се омъжих за християнин.

Мисля,че такива важни неща би трябвало да се обсъждат предварително ,ако връзката е с човек с друга религия.
Но в случая на авторката-дори няма връзка. ,,Закачат се,,.
Авторке,не си губи времето.

И все пак каторик-християнин, е доста по-различно от християнин-мусюлматин.
Особено за една българка.