Туба Бюйюкюстюн, "Запленяваща сърцето" и проектите преди и след това - тема 261

Здравейте момичета и благодаря за споделените неща.
Хареса ми статията. Туба е пионер в много неща, така че чакаме с интерес и този филм. Да видим какво са сътворили.
Остана една седмица , да вземат вече да пускат рекламите за които пишат.
Някои фенове имат друго виждане за снимката.

А Тубаа е споделила едната снимка посред нощ, не спи ли? (Снимката по-изсветлена)

Излязъл е клип в списанието. От мен сто кадър.

Хубава вечер!

Здравейте
                          МомичетаБлагодаря ви за всичко споделено.
                            ЛинкаБлагодаря ти за интересната статия.Много реклама,явно са усетили големия потенциал на филма.Ще видим.
                                 
                             
                  Бъдете благодарни за всичко. За доброто, за лошото и за ужасното.
                   Живота сам по себе си е безценен дар,
                   а удоволствието и болката са част от нашия житейски път.

                         

           

                               

Приятен следобед,дами

Здравейте дами,
Хайде на новите снимки. Две от тях Туба е публикувала на стори.
От Инстаграм профила на  Amazon Prime Video
Това е много повече от брутална мисия. Ако сте готови, DehshetBey е в Prime Video на 21 октомври!
Страхотна Абиде! И забележете шлифера, двуцветен е.





Има и от списанието

Остана още малко до излизането на филма. Ако има гала, дали ще е в събота, неделя или понеделник?
И малко от партньори.
Ръза си е пуснал мустаци

Хубава вечер!

Среднощен привет, момичета!


Благодаря ви за всички интересни преводи на статии, снимки, колажи, видеа които сте открили и споделили
Със статията от вчера, която Линка е сложила филма ГУ, чиято премиера предстои след няколко дни, става все по-интригуващ за зрителите, които вече с нетърпение очакваме да го видим. Да се надяваме на превод от руските дружки . А защо не и на български език Мечтите са безплатни
Вичи
Понеже нищо ново не открих направих няколко гифчета от официалното видео на  L"Official Homes Turkey за което Снинова и Злати са споменали и сложили линкове




Лека и спокойна нощ!

Здравейте!

Много хубави снимки и гифчета сте сложили.
Не знам кой фен е правил профила на ДБ в imdb, ама друг филм е описан.



Малко повторения и от мен!









Хубав ден!

Здравейте дами,
тези от списанието ни пускат на час по лъжичка.
Друга тема, с която ще останете след гледане на филма #BehshetBey, е свободата. Щом кажа думата „свобода“, и двамата актьори казват „младост“. Наивен поздрав към миналото идва от Туба.
Туба Бююкюстюн казва: „В юношеството способността да кажеш „Аз съществувам“ и да получиш признание от другите, способността да излизаш по всяко време или да правиш каквото си поискаш, означава свобода – тоест свободата като бунт срещу другите. Днес свободата е преди всичко способността да бъдеш себе си... Способността да откриеш себе си в най-дълбоката си същност и да бъдеш това, което наистина си.“

Има, няма пет дена до излъчването на филма.
Хубава вечер!

Излезе нов кадър от ДБ.
Наистина на час о лъжичка...



И още малко като че не публикувани





Грижат се да има постоянно какво да пишем. 😁
Лека нощ!

Здравейте!

Ето и цялата статия в L'Officiel Hommes Türkiye:
Превод от руски https://vk.com/@arducbrska-lofficiel-hommes-turciya-uzhasauschay … riya-o-svobode-pr
От ВК, благодарение на почитателите на Баръш

L'Officiel Hommes Türkiye: „Ужасяваща“ история за свобода, принадлежност и контрол
Новият филм на Prime Video, „Dehshet Bey“, адаптация на комикс с участието на Туба Бююкюстюн и Баръш Ардуч, вдъхновява разказ за контрол, свобода и принадлежност.
Темата за „контрол“ в този епизод може да е изглеждала малко рискована за някои. Промените в социално-политическия дневен ред през историята и настоящият ни климат са лишили някои думи от значението им или са ги обявили оксиморонно за заподозрени в престъпления, далеч от тях, което, според мен, може донякъде да обясни феномена на рискования характер на тези думи. Основната цел на епизода обаче беше да се намери коренът на този страх не в колективното съзнание, а много по-дълбоко, в собственото ни съществуване. Да се ​​​​проучи какво свързваме с концепцията за контрол; да се постави под въпрос конфликтната ѝ връзка със свободата... Докато се опитвахме да разрешим този проблем, се оплетехме в мрежа от взаимовръзки... Думата „създаване“ винаги ни идва на ум в самия център на този конфликт... Всеки творчески процес носи както свежестта на освобождението, така и грозотата на контрола.

Но не са ли свободата и контролът противоположности? Когато вие, като мен, превърнете този производствен процес в стремеж към съвършенство, креативността в един момент става плашеща и прекалено ограничаваща.

За творческите екипи тази нужда става още по-остра в дните на снимките; чувството за контролирано безпокойство нараства. Особено на нашите снимачни площадки, където сюжетът е много прецизен; осветлението е почти непоклатимо табу. Позите са предварително определени. Тази прецизност ни дава чувство на увереност, но в действителност често ни ограничава.

В този ден, когато тежестта на „контролираното движение“ и свежестта на свободата, вдъхновена от креативността, ни натовариха, се срещнахме с писателя Мурат Ментеш, художника М.К. Перкер, автора на комикса „Дехшет Бей“, и Баръш Ардуч и Тюба Бююкюстюн, които участваха във филмовата адаптация за Prime Video.

Присъствието на Туба и Баръш пред камерата, отвъд дългите подготовки, техническите изчисления и контролираната педантичност, беше незабавно този ден, отстъпвайки място на естествена искреност с едно докосване. Получените изображения бяха толкова задоволителни за всички, че докато гледах снимките, трябваше да потисна скептичния глас в себе си: „Може ли нещо, което се появи толкова бързо, да бъде толкова перфектно?“ Туба, споделяйки изненадата ми, се усмихна: „Всичко ли е? Всичко ли е готово?“ Може ли съвършенството да е резултат не от дълга подготовка, а от една-единствена секунда, в която можеш да се освободиш от контрол?

Страхът от загуба на контрол; това беше най-силното впечатление, което историята на Дешет остави у мен. Когато влезеш в света на Дешет, първото усещане не е за реалност, а за това, че си в капан в илюзия... „Каракомична“ приказка, вселена, която намеква за Йешилчам, история, изпълнена с местни препратки, но същевременно задаваща универсални въпроси... В тази приказка има двама герои и разговорът с актьорите, които ги въплъщават, е по-интересен от гледането на филма.
В един момент това се превръща в по-многопластово преживяване за мен. Абиде, изиграна от Тюба Бююкюстюн, със своята „естественост“ и вяра, заема мястото си на сцената; Дехшет, изиграна от Баръш Ардуч, е заседнала сред табута, страхове и вътрешни противоречия.

Според мен интервюто надхвърли простото сравнение на мислите на двамата актьори. То се превърна в разказ, в който можем да видим как понятия като „свобода“, „принадлежност“ и „любов“, отразени в гласовете им, докосват съвременна Турция и личния живот на всеки от нас. Може би човек не може да преодолее вътрешния си страх с една страница от дневник, но повярвайте ми, заедно правим първата крачка, преминавайки през онзи тесен проход, от който толкова се страхувате...
За да се изправя пред истината, искам да се върна към момента, в който актьорите за първи път срещнаха своите герои във филма. В края на краищата, всяка роля дава възможност на актьора да опознае или друг човек, или друга част от себе си... Туба, срещайки Абиде, не крие чувството си на отчуждение: „Абиде е герой, който не е много подобен на мен“, казва тя. Но понякога дистанцията е прелюдия към нова интимност. „Това, с което се идентифицирах най-много, беше нейната естественост, желанието ѝ да следва това, в което вярва.“ Тя е жена точно като Абиде. В момента, в който Дешет влиза в живота ѝ, тя спира да задава въпроси и се впуска в пътешествие с него. Това състояние на подчинение е едновременно дистанцирано и изненадващо познато за Туба. Като актриса тя може да се отдаде на друг човек, без да се съмнява... Това е голяма смелост по отношение на живота. Всъщност това е най-удивителният аспект на киното: да създаваш друг човек, докато си в конфликт със себе си.
Първата среща на Баръш с Дешет е по-сдържана, по-скована. „Дешет е герой, който не разкрива много за вътрешните си преживявания“, казва той. И продължава, сякаш описва себе си: „Аз също съм човек, който не се стреми да отразява цветовете, скрити в мен, на външния свят. Вътрешният му свят е като панаир, но отвън и двамата изглеждаме по-малко многостранни.“ Да откриеш себе си, играейки някой друг – това е смисълът. Той не може да забрави напрежението, което е изпитал в момента, в който среща Абиде: „Друго нещо е тревожността, която Дешет е изпитал, когато е срещнал Абиде... През годините съм преживявал подобни ситуации и социална тревожност във всяка социална обстановка с всеки, с когото съм искал или не съм искал да общувам. Не знам дали все още е така; вероятно е намаляло, но разпознавам това напрежение.“

Когато спонтанността на Абиде и тревожният контрол на Дешет се сляха, на сцената се роди не само любов, но и напрежение. Абиде изпитва свободата на подчинението, докато Дешет страда от болката от потискането на собствения си вътрешен смут.

И тримата обаче сме скептични относно определянето на филма единствено като трилър или мелодрама. Баръш отбелязва, че именно тази неяснота прави проекта „Дешет бей“ интересен за него. Светът на филма е многопластов; съдържа ироничен хумор; местните препратки са много интензивни; визуалният свят е много богат... „Иронията и хуморът винаги са играли важна роля в живота ми; обичам да гледам на нещата от тази гледна точка и фактът, че филмът отразява и този ъгъл, го направи още по-привлекателен за мен. Използването на пространството също беше много впечатляващо. Това е турски филм и както режисьорът, така и актьорският състав, и сценаристът силно подчертават местния му колорит“, казва Баръш.
Концепцията за локалност поставя темата за принадлежността в центъра на разговора, което е и един от проблемите на историята. Принадлежността оставя горчиво-сладък послевкус у човек. Принадлежността към място или човек понякога се превръща в бреме, а понякога дори в затвор. Животът в друг град, създаването на семейство... Отношението ви към принадлежността от самото начало на живота.

Когато дискусията стигне до тази точка, те говорят за различни неща, но твърденията им са единодушни в едно. Тюба повдига въпроса от философска гледна точка: „Да се ​​чувстваш част от нещо и да искаш да бъдеш част от нещо са, според мен, две различни неща. Да се ​​чувстваш част от нещо е свобода, защото там, където се чувстваш част от нещо, можеш да бъдеш себе си. Там не си непознат; в хармония си с мястото, където се намираш. Но желанието за принадлежност е различно. Тогава нуждата от принадлежност, която е в главата ти, те обвързва с правилата, моделите и очакванията на това място. Тогава принадлежността не се превръща в свобода, а в ограничение.“ Това предупреждение, че принадлежността може да се превърне във верига, се усеща и в историята на Абиде.

Отговорът на Баръш е по-личен, по-актуален: „За мен принадлежността е едновременно сила и отговорност. Повече от чувство за принадлежност към дадено място, връзките, които съм установил със семейството си, определят центъра и посоката на живота ми и когато съм с тях, чувствам, че корените ми са на най-сигурното място. Тази връзка ми дава както дълбока сигурност, така и най-голяма свобода.“ Баръш се смята за късметлия: „Смятам се за късметлия в това отношение, защото досега всичко, към което съм чувствал принадлежност или съм искал да принадлежа, винаги е било мой собствен избор в живота.“

Баръш: „И желанията ми се сбъднаха. Следователно принадлежността за мен не е бреме или натиск, а връзка, която свободно съм установил. Най-важното не е къде принадлежиш, а дали обичаш мястото, където си. Аз съм много щастлив човек; аз съм там, където искам да бъда. И на място, където съм приел себе си.“

Спомням си една от терапевтичните ми сесии: спомням си как моят терапевт, по време на период, в който поставях под въпрос привързаността си към страната, вярванията и живота си, ме посъветва да си взема котка, за да се чувствам сигурен: „Не си привързан към нищо. Това те прави нещастен. Ами да си вземеш котка или да засадиш дърво?“ Баръш, сякаш беше гост в тази терапия и слушаше разкъсването, което изпитвах по това време, казва: „Едно от най-големите противоречия на нашето поколение е, че се колебаем между принадлежност и свобода.“ „От една страна, ние чувстваме нужда да принадлежим към нещо, към общност, към семейство, а това води до отговорност и привързаност... Но от друга страна, не искаме да жертваме индивидуалната си свобода.“ Точно така. Принадлежността може да бъде верига, която те свързва с корените ти, или средство, което ти помага да продължиш напред.
Друга концепция, която се появява често във филма, е свободата.

Изглежда, че и двете са единодушни. Когато говоря за свобода, те имат предвид само понятието „младост“. И двете си спомнят миналото с наивност. Тюба казва, че напоследък много мисли за концепцията за свобода: тя започва да я дефинира в младостта си, защото за нея концепцията е приемала различни форми в различни периоди от живота ѝ. „Като тийнейджърка свободата е означавала способността да кажеш „Аз съм“ и да получиш признание от другите, способността да излизаш по всяко време или да правиш каквото си поискаш – тоест свободата е била бунт срещу другите. Но днес свободата е преди всичко способността да бъдеш себе си... Да намериш своята същност и да бъдеш това, което наистина си“, казва тя. Това определение е самата същност на автентичността.

Бариш също започва с младостта: „В младостта си свободата ми се струваше като разкъсване на вериги, но с течение на времето осъзнах, че истинската свобода е способността да чуваш вътрешния си глас и да вземаш решения в съответствие със съвестта си. Според мен най-голямата свобода е да приемеш себе си такъв, какъвто си, и да изградиш живота си съответно. А понякога най-чистата форма на свобода е да можеш да бъдеш с любимите си хора, без да носиш никакви маски.“ За него, както и за Туба, свободата се свързва с липсата на маски. Но ако погледнем историята на Дешет, виждаме човек, хванат в капан зад маски. Правилата на организацията, Abide... любовта, която изпитва, борбите му със съвестта му... Всичко това са звена в една и съща верига. Следователно, неговото определение за свобода не е автентичност, а постоянно разчитане, като ехо на границата.

Когато мислиш за свободата като за колективен стремеж, се връщаме към думите, за които говорихме в началото, тези, от които сме „обсебени“, но това е тема за друго интервю. Все пак, без да отивам твърде далеч, искам да поговоря за връзката между свободата и творческата професия, започвайки от предпоставката, че изкуството също е форма на свобода. И двамата вече са световноизвестни актьори... Мисля, че дори самата слава може да бъде ограничаваща. Но какво да кажем за това да си художник? Дали художниците все още са символ на свободата или все повече са под натиска на това понятие?

Ами за това да си художник? Дали художниците все още са символ на свободата или все повече са под натиска на това понятие?

Бариш признава, че присъствието на обществеността създава механизъм за контрол: „Понякога се страхуваш да не бъдеш разбран погрешно. Но въпреки всичко това, винаги има пространство, където можеш да се изразиш. Понякога сцената може да отвори неочаквано пространство на свобода. Така че за мен изкуството е едновременно напомняне за границите и най-креативният начин да ги преодолееш“, казва той.

Туба, от друга страна, много ясно споделя моето мнение, че изкуството е форма на свобода. „Изкуството позволява на човек да изрази себе си; понякога с думи, понякога с приготвено ястие, понякога с нарисувана картина, понякога с музика, понякога с танц, понякога със направена снимка... Това е пътешествие, което трае цял живот, а понякога е бунт, който се осъществява, за да се почувстваме по-ангажирани“, казва тя.
Любовта понякога принуждава човек да предизвика себе си, а понякога и целия свят.
Бунтът може да се нарече една от най-„ужасяващите“ концепции в съвременното общество. Във филма „Дехшет бей“ бунтът е въплътен в любовна история. Питам за ролите на героите в тази „забранена любов“. Когато започваме да говорим за любов, и двамата говорим за нашите герои, но те чертаят две противоположни линии, които се докосват.

Туба ясно изразява тезата на Абиде: „За Абиде това не е бунт, а отражение на лични чувства. Изразяването на любов и всяка човешка емоция понякога може да изглежда като нарушаване на правилата, а правилата се променят в зависимост от ситуацията, обстановката, периода и дори от хората. Понякога да си гняв, понякога да плачеш, а понякога да се смееш от сърце – всичко това е нарушаване на правилата... Защото човек е твърде сложно и богато същество, за да бъде натикано в ограниченията на правилата.“ Тя подчертава, че любовта на Абиде не е за бунт срещу системата, а за отговорността ѝ пред собственото ѝ сърце.

Баръш разглежда любовта едновременно като лична трансформация и социален бунт: „Мисля, че е и двете. От една страна, Дешет преживява лична трансформация; той започва да слуша сърцето си. Но в същото време тази любов за него означава преодоляване на граници и приемане на последствията от всяка стъпка. Любовта понякога кара човек да предизвика себе си, а понякога и целия свят.“ Думите му обобщават трагедията на Дешет: когато започне да слуша сърцето си, той надхвърля установения ред.

Когато ги попитах дали някога са изпитвали любовта като сила, която ги принуждава да нарушават правилата, и двамата се засмяха. Баръш казва: „Разбира се, не в същата степен, както г-н Дешет“ и продължава: „Мисля, че любовта е една от най-трансформиращите сили в живота; тя ме научи да бъда по-смел и да живея автентично. Разбира се, понякога трябва да правиш отстъпки за любовта, но вярвам, че това е едно от онези преживявания, които позволяват на човек да се чувства по-близо до своята същност и реалност.“

Тишината е най-дълбокият език на актьорската игра
Говорихме за любовта, но какво да кажем за самотата? Самотата е и един от подтекстовете на филма. Филмът отделя много място на тишината и пространствените празнини, които отразяват тази самота. Докато размишляват върху самотата и тишината, се появяват две различни страни. Туба описва самотата като капан в търсенето на свобода: „Да можеш да бъдеш сам е голяма свобода, но в един момент тя може да се превърне в капан. Точно както има тънка линия, разделяща любовта и омразата.“ За нея думите също крият същия капан: „Думите се превръщат в боклук след известно време.“ Чувайки тази фраза, се замислих защо моментите на тишина в „Abidé“ са толкова поразителни. Туба продължи: „Вярвам, че думите не винаги са достатъчни, за да опишат чувствата ни или ситуацията, в която се намираме.“ И започваме да използваме повече думи, за да се изразим по-добре и да бъдем разбрани; започваме да добавяме повече подробности. Опитваме се да обясним по-добре, но след известно време всъщност се губим в думите. И изведнъж се озоваваме в хаос от думи и все още не сме успели да се изразим така, както сме искали... Ето защо вярвам, че мълчанието говори много. Вярвам, че в живота тихите моменти, едно движение, един поглед, леко движение на устните понякога носят много повече смисъл от 15 изречения, които можете да кажете. Разбира се, за тези, които разбират..." - така тя дешифрира езика на самотата.

Отговорът на Башар е малко по-сдържан: „Когато съм сам, мога да се свържа със себе си, това ми дава сила. Но общуването с близки също ми дава енергия и смисъл.“ За него мълчанието е езикът на актьорството. „Мълчанието е най-дълбокият език на актьорството.“ Това, което думите не могат да изразят, може да се изрази с поглед, тяло, празнота. Оттук идва силата на дългите погледи във филма.

Способността да контролираш себе си в такива моменти; или може би способността да се освободиш от контрол... Връщайки се към въпроса за контрола, това, което почувствах по време на снимките, съвпада със странния, но истински израз на Баръш: „Освобождаване от контрол, оставяне на сцената да тече... Може да се нарече контролирана неконтролируемост.“ Говорейки за работата си с Тюба, той отбелязва, че това е, което чувства най-много: „В актьорството понякога могат да се случат неща, които са по-мощни от това, което си планирал, защото енергията на актьора срещу теб те трансформира. Всъщност първо трябва да установиш контрол и да създадеш план, но щом си на сцената, трябва да се оставиш да течеш по течението с текста и момента, да бъдеш гъвкав с енергията на момента и характера на сцената. Този подход прави процеса по-реалистичен, а разиграваната история по-искрена и жива.“

В „каракомичната“ история на Дешет, спонтанната природа на Абиде се сблъсква с пресметливия ум на Дешет и ни се представя визия, която далеч надхвърля любовната история: тесен проход, където се сливат съвестта, принадлежността, вярата и желанието. Той се отваря в моменти, когато сме най-близо до съвършенството, но се отказваме от опитите да го постигнем. В този тунел сме придружени само от един човек – самите ние, които държим контрола в свои ръце. И той ви пита: опитвате ли се да контролирате ужаса си или имате смелостта да го оставите и да се изправите срещу него?

Октомври 2025 г.



Статията е огромна.
Не съм я чела, нито редактирала, а ми се налага да изляза.
За това, моля да ме извините. ИИ вече превежда добре, надявам се.
Желая ви хубав ден!

Здравейте

МомичетаБлагодаря в за всичко споделено.

Линка Благодаря ти за превода.

                            

                        

                                    

                          

Приятен следобед,дами

Здравейте момичета и благодаря за споделеното.
Линка,бая четиво си ни донесла. Много писане, много размисъл. Да видим какво ще е нашето усещане, когато изгледаме филма.
Попаднах на една нова снимка от седмицата на модата.

Дано Туба даде знак къде е и ще има ли някакво представяне на филма?
Хубава вечер!