За бебета и деца от 0+ месеца. Бързи въпроси, отговори и съвети. Тема 115

Аз като се замисля целия ми стрес идваше от нереални очаквания към мен от мен и от другите, също и натиск, престоя в неонатологията..
и не е че не съм се справяла или че не се справям сега. Просто бях емоционално зле. В тежка депресия. А липсата на сън и умората, сблъсъкът с първите ревове, в които не знаеш какво да го правиш това ревящо бебе.. избухвах, плачех. Три седмици по-късно бих казала, че съм доста по-добре. Вчера например си беше пак тегав ден, голям рев изрева. Ама някак по-така ги приемам нещата. Днес пък ми подарява един много спокоен ден😀 та всичко е ден за ден. Но пък става все по-хубаво. Откакто не съм в онова тежко състояние мога да й се порадвам истински.

Истината е, че приказките “Почакай да порасне и ще видиш”, “Сега е най-лесно”, “Нищо не си видяла” са си истината, обаче са си много дразнещи, когато всичко ти е ново и непознато. И звучат като закана, че те чака нещо много лошо. Ето, сега сме на почивка, тя иска да ходи, да пипа, едва й сменям памперса, гоня я по цялото легло, боли ме вече кръста. Аз родих миналата година края на Юни и с бебе на 2/3 месеца хич не ми беше за море. Дебела, със секцио, лохии, депресирана 😀 Та, ако се чудите дали да идете на море с бебе - давайте! Има още малко от лятото и с бебе е много по-лесно. Взимаш само АМ или кърмата си и си пей сърце. То ще спи по 16 пъти на ден, обличаш и сменяш бързо и като цяло е по-лесно физически. След една година с дете на море ти трябва почивка след почивката 😀

От първото най-голяма загуба на нерви, които можех да си спестя беше цеденето...ама бяла птица съм, като виждам, че не се увеличава количеството, че няма резултат от гнусните, миризливи чайове, които пиех трябваше много по-рано да кажа баста и да се наслаждавам на кроткото си бебе. С всичко друго не съм имала драми и нерви. И с двете първата година беше песен, след тово всеки с характера си - големият колкото по-голям става, толкова по-проклет и инатящ се. Малкият пък е мега обсебващо човече, нищо общо със самодостатъчността на брат си на тази възраст. Днес съм го оставила в 11:30 при майка до 17:00 изобщо не е спал за това време и е мрънкал/плачел през по-голяма част от времето. Брат му на тази възраст започна ясла и с кеф ходеше, първите 3-4 сутрини да е поплаквал само.

Аз се опитах с кърменето, обясняваха ми, че не стига, почнах да се цедя, обаче тя повръщаше адаптираното, или не й харесваше формулата или я прехранвах, не знам. Пък то цедене, пък на гърда, пък после да изчислявам колко да й додавам АМ. Теглене, грамове.. постоянно напрежение, че не се справям и че не мога да й дам достатъчно..
Тогава за нейната възраст се очакваше по схема повече да пие, а реално по теглото й нямаше нужда да я блъскам толкова с мляко ..
Аз не знам какво ме очаква с нея, тя е с характер още от корема ми, че и раждането сама си го определи кога въпреки определената дата три дни по-късно😀 но пък станаха мнооооого бързо нещата, доктора реагира бързо, за два часа и нещо бях приета, подготвена, оперирана, зашита и в стаята да почивам. 😅

С умиление си спомням за месеците, в които нашето момиченце беше новородено... ❤️
Сега на 2 г. и 2 м. сме в една огромна въртележка. Вечер само чакам да си легна. Започна и
кошмарът с махане на дневния
памперс... 😭Три дни пишкаме на поразия и си мечтая за времето, когато само ѝ сменях памперсите, нахранвах я и тя заспиваше...

Общо взето всеки се усеща, че е най-зле в сегашния си период.
Комшиите ни пратиха това вчера и ММ вика ‘живеем за тези три дни’ 😅

Явно не сте имали бебе с колики, щом ви е било лесно като новородено. Моето чак колики нямаше, но имам приятелки, на които бебетата им плачеха по 4-5-6 часа на ден. Аз много повече предпочитам сегашния период на 10 месеца, когато ми се смее бебчето. И нямам намерение да чакам до 2 години, че да махам памперс

Много точно го е казала Zimk02.
Едното ми дете имаше зверски колики като беше на 2+месеца, които продължиха около 2-3 месеца. Имала съм дни, в които е била нон стоп на ръце и така и не е заспивала, което не е добре за толкова малко бебе. Другото ми дете нямаше колики, но пък е страшен ревльо от новороден, реве за всичко и се захласва, и със сълзи и сополи. Той също спеше на ръце месеци наред поради тази причина.
Сега са вече на 2 г. и също не е лесно, но не бих искала да се връщам в онези дни, в които не можех да седна дори да се нахраня за 5 мин., нито да се изкъпя.
Дневният памперс сме го махнали отдавна на едното. Предстои и на другото.

Най-тежко ти се струва тук и сега. Като мине периода и забравяш за трудните неща и си спомняш само хубавите. Сега ми е мило да гледам бебешките й снимки, обаче като имаше колики, бяхме като блъснати с баща й. Пак не бяха дълги 3/4 часа от 7 до 11/12 вечерта и приключваше драмата.

Ами не знам, на мен ми липсва малкото бебенце, което беше, но тук и сега определено е много по-лесно в момента от новороденото.

На мен пък не ми е тежко, въпреки че днес цял ден ми е на ръце. Всичко е въпрос на настройка, отказ от ролята на жертва, осъзнатост, че това е "тежест", за която съм се молила и ходила на църква. Тежко и леко има на работа. Кратките години, в които сме с децата си не са работа. И в допълнение адекватно суплементиране с храна, вода, витамини, минерали дори в движение и при невъзможност да седнеш да ядеш като хората, защото биохимията определя поведението и мислите.🧡

Това, че на някоя майка и е трудно не значи, че се мисли за жертва. Няма нищо по-хубаво и приятно от бебенцето ми, но не винаги е лесно

Абсолютно не се мисля за жертва и единствената, която има дете, но не мога да кажа, че е много лесно, че е приятно да не спиш, да ядеш като мисирка, да ходиш до тоалетна за 2 секунди, да се къпеш сякаш има режим на водата. Наред с това има и много щастливи и мили моменти. Просто едното не изключва другото.

Нашият миналата седмица стана на 3месеца и гледам познати с тяхното на море, което не мога да си го представя с нас. Коликите му започнаха от болницата и то като по часовник от 12 вечерта до 5 сутринта рев със сълзи, превиване, на ръце дори не се успокояваше, а единствено да клякаш с него.. с просто навеждане и полюшване резултат нямаше. Заспиваше едва сутринта. Едната вечер след хранене в 22ч успя да заспи към 12 - дотогава рев без причина. В 1 се събуди да яде и започна да плаче много силно, сълзи пусна и до 13ч на обяд го държахме на ръце, бях се притеснила много, защото 12часа дори не беше мигнал, а само рев, в 13ч заспа до ок. 14 и после пак рева до 17ч. Приятели с толкова малко бебе вече бяха на море.
Не ми тежат грижите за него, но през деня има 2 дремки, едната макс 15мин, а другата половин час, та завиждам на тези със спящите бебета през деня в първите месеци. За сметка на това коликитв минаха за ок.4-5 седмици и спи цяла вечер без да се буди до обяд, но уловката е да не го местиш от леглото му, защото ако го вдигнеш да го преместиш изпищява в съня си и се буди крив .От 11-12ч до 23ч има сумарно 40мин дрямка, заспива само на ръце, а ако му докривее иска отново само на ръце.
Имало е дни, в които до тоалетна успявах да отива едва в 18.30 като се прибере баща му, защото ако не е на ръце почва истеричен плач. Вече просто си ходя с него в едната ръка, въпреки че гони 7кг
Та да, не са ми тежки грижите за него, всичко правя с голямо удоволствие, но просто конкретно нашият не спи през деня и иска в 95% от времето да правя физически нещо с него, а ако го оставя за повече от 20секунди сам полилавява от плач, дави се, спира да диша и си е такъв проклетичък В другите 10% си се занимава сам и не му трябвам, но в това време успявам да му измия шишетата, да пусна стерилизатора, да пусна пералнята, да прибера предното пране, а за капак и не обича много в количката - там трябва да е веднага след ядене, ако го изкарам час и нещо след хранене мрънка, хленчи и иска да го вдигна, за да оглежда, та си бутам празна количка с едната ръка, а в другата държа любопиткото
Много си обичам бебето и си признавам, че искам да си почина, но ако го оставя на някого искам пак да съм с него, за да не изгървам момент.

Genome, вижте в темата за бебеносенето, така ще е най-лесно, в някой слинг или раница.