Доста добре , хубавото предстой. Лека. 
Виж целия пост
Енгин Акюрек. Нови и стари проекти – Тема 440
- Публикувана: 5 юли 2025, 14:14 ч.
- Последно мнение: 24 септ. 2025, 14:14 ч.
# 301
9 авг. 2025, 03:39 ч.
Добро утро момичета
Хубав и спокоен ден събота!
Сабах-сабах съм на линия, защото тръгвам на малка екскурзия. Не е свързана обаче с някакви културни забележителности, а е с доста прозаична цел - "Фестивал на баницата". Отивам в Сръбско - не съм ходила там никога. Настройвам се подобаващо. Поздрав и за вас естествено.
Виж целия пост
Добро утро момичета
Хубав и спокоен ден събота!
Сабах-сабах съм на линия, защото тръгвам на малка екскурзия. Не е свързана обаче с някакви културни забележителности, а е с доста прозаична цел - "Фестивал на баницата". Отивам в Сръбско - не съм ходила там никога. Настройвам се подобаващо. Поздрав и за вас естествено.
Скрит текст:
# 302
9 авг. 2025, 11:03 ч.
Здравейте в ден събота, прохладен, успешен и усмихнат да е.
Новините - както винаги ги очакваме.
Марта, чакаме снимки и баница да ни донесеш.
Виж целия пост
Здравейте в ден събота, прохладен, успешен и усмихнат да е.
Новините - както винаги ги очакваме.
Марта, чакаме снимки и баница да ни донесеш.
# 303
9 авг. 2025, 15:03 ч.
Добър ден и от мен!
Хубава е тази снимка! Харесвам тази визия на Тахир!
В следващите 2 седмици ще съм по-малко на линия, защото отиваме с мъжа ми и големия внук на много вълнуващо приключение: в Перу - на Мачу Пичу и в Амазонската джунгла. Непременно ще сложа снимки! Стискайте палци да се спася от комарите
Виж целия пост
Хубава е тази снимка! Харесвам тази визия на Тахир!
В следващите 2 седмици ще съм по-малко на линия, защото отиваме с мъжа ми и големия внук на много вълнуващо приключение: в Перу - на Мачу Пичу и в Амазонската джунгла. Непременно ще сложа снимки! Стискайте палци да се спася от комарите
# 304
9 авг. 2025, 17:44 ч.
Нашето момиче Гюлсим се забъркала в много голям скандал. Не ми харесва това и може да повлияе на сериала. Ако наистина е така бих предпочела да бъде извадена от сериала, но да видим какво ще стане.
Виж целия пост
# 305
9 авг. 2025, 17:56 ч.
Новина от Бирсен: https://www.instagram.com/p/DNIvG_yIX1Y/
Зехра Караханлъ идва; Белчим Билгин в "Плодородни земи"
📌 Обявена е изключително търсената актриса за филма на Süreç Film "Плодородни земи" един от най-амбициозните проекти, които ще бъдат представени на екрана през новия сезон на #ShowTV.
📌 Успешната актриса Белчим Билгин е избрана за ролята на Зехра Караханлъ. Зехра Караханлъ, врагът на семейството на Йомер Берекетоглу, който ще бъде изигран от Енгин Акюрек, ще се открои като един от силните женски персонажи в сериала и ще ескалира напрежението в историята с жаждата си за отмъщение.
ЩЕ БЪДЕ НА СНИМАЧНАТА ПЛОЩАДКА ПРЕЗ ПЪРВАТА СЕДМИЦА НА СЕПТЕМВРИ
📌 Адаптиран от Хасан Толга Пулат и Озан Агач по произведенията на Сафа Йонал „Съдия в Бодрум“ и „Дервиш бей“, сериалът ще бъде на снимачната площадка през първата седмица на септември.
📌 В сериала ще участват Енгин Акюрек и Гюлсим Али (Невин Йълмаз) в главните роли: Сарп Аккая (Ферит), Билал Иийт Кочак (Салих), Бахар Сюер (Сейхан), Зехра Келеджи (Караджа), Илайда Акдоан (Фатма) и Хакан Челеби (Билал) ще си поделят главните роли в сериала. Репетициите са насрочени за края на август. Сериалът, който ще се снима в Адана, ще бъде режисиран от Яъз Алп Акайдън. ......сподели нашят втори режисьор ☺️
Виж целия пост
Новина от Бирсен: https://www.instagram.com/p/DNIvG_yIX1Y/
Зехра Караханлъ идва; Белчим Билгин в "Плодородни земи"
📌 Обявена е изключително търсената актриса за филма на Süreç Film "Плодородни земи" един от най-амбициозните проекти, които ще бъдат представени на екрана през новия сезон на #ShowTV.
📌 Успешната актриса Белчим Билгин е избрана за ролята на Зехра Караханлъ. Зехра Караханлъ, врагът на семейството на Йомер Берекетоглу, който ще бъде изигран от Енгин Акюрек, ще се открои като един от силните женски персонажи в сериала и ще ескалира напрежението в историята с жаждата си за отмъщение.
ЩЕ БЪДЕ НА СНИМАЧНАТА ПЛОЩАДКА ПРЕЗ ПЪРВАТА СЕДМИЦА НА СЕПТЕМВРИ
📌 Адаптиран от Хасан Толга Пулат и Озан Агач по произведенията на Сафа Йонал „Съдия в Бодрум“ и „Дервиш бей“, сериалът ще бъде на снимачната площадка през първата седмица на септември.
📌 В сериала ще участват Енгин Акюрек и Гюлсим Али (Невин Йълмаз) в главните роли: Сарп Аккая (Ферит), Билал Иийт Кочак (Салих), Бахар Сюер (Сейхан), Зехра Келеджи (Караджа), Илайда Акдоан (Фатма) и Хакан Челеби (Билал) ще си поделят главните роли в сериала. Репетициите са насрочени за края на август. Сериалът, който ще се снима в Адана, ще бъде режисиран от Яъз Алп Акайдън. ......сподели нашят втори режисьор ☺️
# 306
9 авг. 2025, 19:39 ч.
Ами ние тук, в темите за Енгин, клюки не коментираме. Не знам за какъв точно скандал става дума, но ако са жълтурковски писания, каквито мисля, че са, не си струва да им обръщаме внимание.
Виж целия пост
Нашето момиче Гюлсим се забъркала в много голям скандал. Не ми харесва това и може да повлияе на сериала. Ако наистина е така бих предпочела да бъде извадена от сериала, но да видим какво ще стане.
# 308
9 авг. 2025, 20:28 ч.
Момичета 💕
Снимки няма - само тези двете. Селото си осигурява посещаемост и атрактивност.
Първо за да влезем в Сърбия чакахме на митницата близо 6 часа - пред нас бяха около 30 автобуса.
Второ - жега, та жега.
Обаче баници всякакви - с всичко каквото се сетите в солен и сладък вид.
Тук от дясно, на другата снимка се пада вляво - все са сергии с баници…
Виж целия пост
Снимки няма - само тези двете. Селото си осигурява посещаемост и атрактивност.
Първо за да влезем в Сърбия чакахме на митницата близо 6 часа - пред нас бяха около 30 автобуса.
Второ - жега, та жега.
Обаче баници всякакви - с всичко каквото се сетите в солен и сладък вид.
Тук от дясно, на другата снимка се пада вляво - все са сергии с баници…
# 309
9 авг. 2025, 23:02 ч.
Извинявам се на всички момичета, но ще направя коментар. Пълни измишльотини са тава, писания от жълтите медии, на такива сериозни теми, замесена е и съдбата на невръсно дете, срамота. Берк Октай отговори на обвиненията в тормоз и изневяра срещу него чрез адвоката си. Октай заяви, че твърденията са неверни и че ще бъдат предприети правни действия. Освен това писанията са пълна глупост и русенката не е единствената жена с която го спрягат.
Публикувана снимка от преди 4 часа,лично от съпругата му. Така,че...
Преди да публикуваме невярна информация и да петним името на хората е добре да проверяваме източниците на информация.
Лека нощ.
Виж целия пост
Публикувана снимка от преди 4 часа,лично от съпругата му. Така,че...
Преди да публикуваме невярна информация и да петним името на хората е добре да проверяваме източниците на информация.
Лека нощ.
# 310
10 авг. 2025, 00:02 ч.
Права си. За това не исках да продължа, но имаше доста остра реакция може би на феновете на Енгин в туитър , плюс новите които със сигурност ще привлече сериала че не я искат вече заради тази (дали фейк или не) новина. Даже са питали Бирсен за това дали тя ще продължи подготовката на сериала и тя отговори че ще продължи.
Дано няма засегнати че написах това, но ако има , моля да бъда извинена.
Виж целия пост
Дано няма засегнати че написах това, но ако има , моля да бъда извинена.
# 311
10 авг. 2025, 07:02 ч.
Превод от испански, от ФБ група Kerimeras. https://www.facebook.com/groups/273965253141566/posts/2029867100884697/
Преди няколко дни научихме, че италианското издание на „Тишина“ (Silenzio), първата книга с разкази на Енгин, е издадено, а също така на 22 юли „Аз съм Фара“ (Io sono Farah) беше премиерно представен по Канал 5 с голям успех при гледаемостта.
Сега Пиетранджело Бутафуоко, директор на Венецианското биенале, написа друга статия за Енгин за вестник „Либеро“ и ние споделяме превода тук.
ЕНГИН АКЮРЕК
Тишина, изпълнена с неща, от звезден телевизионен сценарист
Сборникът с разкази на турския актьор, известен от сериала „Аз съм Фара“, вече е хит и в книжарниците.
Часовник, чиито стрелки отбелязват – непрестанно – спряло време. Всичко е емпатия между книгата и читателя. Такова е дълбоко турското писане на Енгин Акюрек, актьор и разказвач.
Часовете са като кадри, минутите са последователни кадри, а секундите – в ритъма на проблясъци, в които нещата текат сами – се ускоряват, за да влязат в будния сън.
Загадъчният Енгин, познат на следобедните телевизионни зрители с „Аз съм Фара“, излъчвано по Канал 5 с рекордни рейтинги, е много повече от лице в киното: той е звездният автор на „Kafasina Göre“, литературното списание с най-висок тираж в Турция. Там историите на Акюрек, по многобройни искания, са винаги търсени за превод на езици по целия свят: от испански на английски, от арабски на фарси, а сега и на италиански.
И накрая, „Sessizlik“ или „Тишина“ пристигна в италианските книжарници – и беше разпродадена веднага в Amazon. Публикувана е в Турция през 2018 г. и сега е издадена от Bertoni. Том от двадесет и един разказа, преведени от Лиза Венини, където, **по начина на бардове – или по-скоро на аеди, предвид илионските корени на турската устна традиция –**¹, Акюрек усъвършенства ефектите от своето въображаемо преживяване.
Писателят Акюрек е и ветеран на телевизионното въображение, преследван почти сякаш в ритуал на присвояване от най-верните си последователи, автентични менади², готови да го следват навсякъде, от Анатолия до Йемен дори. Актьорските му качества далеч надхвърлят телевизионния стандарт, но това, което той предлага на литературата – благодарение на способността си да се гмурка във вътрешността си, във вътрешността на човека³ – е онази допълнителна стъпка на „визия“, която произтича от привидната простота на баснята.
Неговият отличителен белег е „Разказвам история, следователно съществувам“. Детството, юношеството и първите любови бележат всичко, което се случва, чрез сцени – показване на моменти – които се въртят като въртележка, като водовъртеж от живота на всеки. Така например момчето, което се катери по черешовото дърво на съседа от чистото удоволствие да прегреши; момичето, което е обичал в миналото, което разказвачът вижда една вечер, случайно, в ресторанта до съседната врата, когато и двамата вече са придружени от други хора... и въпреки това, срещата предизвиква угризения на носталгия. Или пък другарят в игрите, принуден да съзрее от внезапната смърт на баща си, но все още способен да се смее в най-болезнения ден: „Светлината на лицето му беше детска победа над смъртта.“ Парчета мозайка с **„синята родина“**⁴ на заден план, със слепия дядо на приятеля, който вижда по-далеч от всеки друг и който на 23 април и 29 октомври — празници на Република Турция — наема и плаща от собствения си джоб няколко таксита, за да закарат децата от квартала до стадиона, за да отбележат паметта на Кемал Ататюрк.
Писането на Акюрек е чист език на разказването на истории. Писмата, написани – когато все още се е пишело такова нещо – са резултат от училищно упражнение, в което учител намира на всеки ученик приятел по кореспонденция с обещанието да се срещнат един ден. Тази кореспонденция разцъфтява в двадесетгодишен диалог: „Беше ми добре да споделям фрази. В душата ми се отвориха непознати места, пресекоха се нови врати и коридори, които не познавах.“ Докато не стига до заключението – изцяло скромно, с патоса, присъщ на разстоянието – че може би е по-добре да не се срещаме лично: „Нека си запазим думите за себе си.“
Истории за въображаеми и никога неосъществени любови, за погледи, които едва се докосват, за лица, изгубени в миналото, които се появяват случайно, за малки, анонимни героични подвизи, за момичета, които винаги обичат други момчета и игнорират мечтателите, за тези, които са способни да видят скритите облаци в очите ѝ, за тази, която се качва в автобуса всеки ден – „две спирки по-късно, около осем часа, момичето се качваше с облак, скрит в очите“ – без никога да научи името ѝ, докато един ден не я вижда да се качва, хваната за ръката на друго момче.
Светът, прошепнат от Енгин Акюрек, е този, в който ние, младите хора от вчера, живеем, без смартфони, без социални медии, където – както се казва във въведението на книгата му – „хората са се учили да опознават другите, като ги гледат в очите, говорят с тях и се разбират, като слушат“. Свят на свята простота, където историята е единственият фон.
Животът, накратко. Този на момчетата, които се забавляваха да играят футбол на улицата до падането на нощта; този на приятелите, които звъняха на вратата и се качваха горе за лека закуска; този на недостъпните момичета – планета на светлинни години разстояние, трудна за достигане, но опияняваща за мечтаене – в наръчник за идентификация, където всяко действие на сцената, благодарение на също толкова простото писане, пленява читателя, сякаш гледа, сякаш слуша, сякаш, накратко, живее.
Тези фини сюжети може би вплитат тъкан, зад която се проявява личността на Енгин Акюрек. „Истината, скрита под красива лъжа“, както казва Данте. И ето го той: този, който разтърсва телевизионните програми, вече известен с „Черни пари и любов“, огромен хит в Netflix; този, който със своята дискретност, с недостъпността на личния си живот – никога не показван – с пълната си липса на скандали, с живота си извън снимачната площадка, споделен с дългогодишните си приятели от квартала, остава загадка.
Ето го, в трезвото представяне на един малък свят, чийто драматичен капацитет – подсилен от думи – движи разбирането напред, никога назад. Часовник, чиито стрелки тиктакат – непрестанно – спряло време. Всичко е емпатия между книга и читател. Без да забравя голямата му любов – метафората par excellence – към морското дъно, чиято тишина той преоткрива всяко лято, гмуркайки се. Ето го: sessizlik.
-------------
¹ Бележка на преводача: В келтските култури бардовете са били поети и певци, които са разказвали епоси и легенди, често импровизирайки. Бардовете, от друга страна, са били разказвачи от древна Гърция, които са рецитирали епични поеми като „Илиада“, следвайки по-строга устна традиция. Авторът избира думата „aedo“, защото тя свързва турската устна традиция с древна Троя (Илион), разположена в днешна Турция.
² Бележка на преводача: В гръцката митология менадите са били последователи на бог Дионис, които в състояние на ритуален екстаз са го придружавали в пътуванията му. Тук тя се използва като метафора за описание на страстни и верни фенове.
³ Бележка на преводача: Латински израз, означаващ „вътре в човека“, заимстван от Свети Августин (Изповеди) и намекващ за дълбока интроспекция.
⁴ Бележка на преводача: Мави Ватан („Синя родина“) е турска геополитическа концепция, която се отнася до териториалните води и изключителните икономически зони на страната, но тук е използвана по-буквалентно, извиквайки морето като жизненоважен фон.
Mary Mayka
Manuela MonDo
Encarna Rodriguez
Виж целия пост
Превод от испански, от ФБ група Kerimeras. https://www.facebook.com/groups/273965253141566/posts/2029867100884697/
Преди няколко дни научихме, че италианското издание на „Тишина“ (Silenzio), първата книга с разкази на Енгин, е издадено, а също така на 22 юли „Аз съм Фара“ (Io sono Farah) беше премиерно представен по Канал 5 с голям успех при гледаемостта.
Сега Пиетранджело Бутафуоко, директор на Венецианското биенале, написа друга статия за Енгин за вестник „Либеро“ и ние споделяме превода тук.
ЕНГИН АКЮРЕК
Тишина, изпълнена с неща, от звезден телевизионен сценарист
Сборникът с разкази на турския актьор, известен от сериала „Аз съм Фара“, вече е хит и в книжарниците.
Часовник, чиито стрелки отбелязват – непрестанно – спряло време. Всичко е емпатия между книгата и читателя. Такова е дълбоко турското писане на Енгин Акюрек, актьор и разказвач.
Часовете са като кадри, минутите са последователни кадри, а секундите – в ритъма на проблясъци, в които нещата текат сами – се ускоряват, за да влязат в будния сън.
Загадъчният Енгин, познат на следобедните телевизионни зрители с „Аз съм Фара“, излъчвано по Канал 5 с рекордни рейтинги, е много повече от лице в киното: той е звездният автор на „Kafasina Göre“, литературното списание с най-висок тираж в Турция. Там историите на Акюрек, по многобройни искания, са винаги търсени за превод на езици по целия свят: от испански на английски, от арабски на фарси, а сега и на италиански.
И накрая, „Sessizlik“ или „Тишина“ пристигна в италианските книжарници – и беше разпродадена веднага в Amazon. Публикувана е в Турция през 2018 г. и сега е издадена от Bertoni. Том от двадесет и един разказа, преведени от Лиза Венини, където, **по начина на бардове – или по-скоро на аеди, предвид илионските корени на турската устна традиция –**¹, Акюрек усъвършенства ефектите от своето въображаемо преживяване.
Писателят Акюрек е и ветеран на телевизионното въображение, преследван почти сякаш в ритуал на присвояване от най-верните си последователи, автентични менади², готови да го следват навсякъде, от Анатолия до Йемен дори. Актьорските му качества далеч надхвърлят телевизионния стандарт, но това, което той предлага на литературата – благодарение на способността си да се гмурка във вътрешността си, във вътрешността на човека³ – е онази допълнителна стъпка на „визия“, която произтича от привидната простота на баснята.
Неговият отличителен белег е „Разказвам история, следователно съществувам“. Детството, юношеството и първите любови бележат всичко, което се случва, чрез сцени – показване на моменти – които се въртят като въртележка, като водовъртеж от живота на всеки. Така например момчето, което се катери по черешовото дърво на съседа от чистото удоволствие да прегреши; момичето, което е обичал в миналото, което разказвачът вижда една вечер, случайно, в ресторанта до съседната врата, когато и двамата вече са придружени от други хора... и въпреки това, срещата предизвиква угризения на носталгия. Или пък другарят в игрите, принуден да съзрее от внезапната смърт на баща си, но все още способен да се смее в най-болезнения ден: „Светлината на лицето му беше детска победа над смъртта.“ Парчета мозайка с **„синята родина“**⁴ на заден план, със слепия дядо на приятеля, който вижда по-далеч от всеки друг и който на 23 април и 29 октомври — празници на Република Турция — наема и плаща от собствения си джоб няколко таксита, за да закарат децата от квартала до стадиона, за да отбележат паметта на Кемал Ататюрк.
Писането на Акюрек е чист език на разказването на истории. Писмата, написани – когато все още се е пишело такова нещо – са резултат от училищно упражнение, в което учител намира на всеки ученик приятел по кореспонденция с обещанието да се срещнат един ден. Тази кореспонденция разцъфтява в двадесетгодишен диалог: „Беше ми добре да споделям фрази. В душата ми се отвориха непознати места, пресекоха се нови врати и коридори, които не познавах.“ Докато не стига до заключението – изцяло скромно, с патоса, присъщ на разстоянието – че може би е по-добре да не се срещаме лично: „Нека си запазим думите за себе си.“
Истории за въображаеми и никога неосъществени любови, за погледи, които едва се докосват, за лица, изгубени в миналото, които се появяват случайно, за малки, анонимни героични подвизи, за момичета, които винаги обичат други момчета и игнорират мечтателите, за тези, които са способни да видят скритите облаци в очите ѝ, за тази, която се качва в автобуса всеки ден – „две спирки по-късно, около осем часа, момичето се качваше с облак, скрит в очите“ – без никога да научи името ѝ, докато един ден не я вижда да се качва, хваната за ръката на друго момче.
Светът, прошепнат от Енгин Акюрек, е този, в който ние, младите хора от вчера, живеем, без смартфони, без социални медии, където – както се казва във въведението на книгата му – „хората са се учили да опознават другите, като ги гледат в очите, говорят с тях и се разбират, като слушат“. Свят на свята простота, където историята е единственият фон.
Животът, накратко. Този на момчетата, които се забавляваха да играят футбол на улицата до падането на нощта; този на приятелите, които звъняха на вратата и се качваха горе за лека закуска; този на недостъпните момичета – планета на светлинни години разстояние, трудна за достигане, но опияняваща за мечтаене – в наръчник за идентификация, където всяко действие на сцената, благодарение на също толкова простото писане, пленява читателя, сякаш гледа, сякаш слуша, сякаш, накратко, живее.
Тези фини сюжети може би вплитат тъкан, зад която се проявява личността на Енгин Акюрек. „Истината, скрита под красива лъжа“, както казва Данте. И ето го той: този, който разтърсва телевизионните програми, вече известен с „Черни пари и любов“, огромен хит в Netflix; този, който със своята дискретност, с недостъпността на личния си живот – никога не показван – с пълната си липса на скандали, с живота си извън снимачната площадка, споделен с дългогодишните си приятели от квартала, остава загадка.
Ето го, в трезвото представяне на един малък свят, чийто драматичен капацитет – подсилен от думи – движи разбирането напред, никога назад. Часовник, чиито стрелки тиктакат – непрестанно – спряло време. Всичко е емпатия между книга и читател. Без да забравя голямата му любов – метафората par excellence – към морското дъно, чиято тишина той преоткрива всяко лято, гмуркайки се. Ето го: sessizlik.
-------------
¹ Бележка на преводача: В келтските култури бардовете са били поети и певци, които са разказвали епоси и легенди, често импровизирайки. Бардовете, от друга страна, са били разказвачи от древна Гърция, които са рецитирали епични поеми като „Илиада“, следвайки по-строга устна традиция. Авторът избира думата „aedo“, защото тя свързва турската устна традиция с древна Троя (Илион), разположена в днешна Турция.
² Бележка на преводача: В гръцката митология менадите са били последователи на бог Дионис, които в състояние на ритуален екстаз са го придружавали в пътуванията му. Тук тя се използва като метафора за описание на страстни и верни фенове.
³ Бележка на преводача: Латински израз, означаващ „вътре в човека“, заимстван от Свети Августин (Изповеди) и намекващ за дълбока интроспекция.
⁴ Бележка на преводача: Мави Ватан („Синя родина“) е турска геополитическа концепция, която се отнася до териториалните води и изключителните икономически зони на страната, но тук е използвана по-буквалентно, извиквайки морето като жизненоважен фон.
Mary Mayka
Manuela MonDo
Encarna Rodriguez
# 312
10 авг. 2025, 09:01 ч.
Благодаря за проведената статия . Автора знае за какво говори 👍
Виж целия пост
# 313
10 авг. 2025, 12:09 ч.
Усмивка по обедно време.
Надявам се, че сте на климатик в този топъл ден и може да се срещнем в темата чрез някой от героите на Енгин...
Дано имаме и нещо като новини за него и проектите му.
Виж целия пост
Усмивка по обедно време.
Надявам се, че сте на климатик в този топъл ден и може да се срещнем в темата чрез някой от героите на Енгин...
Дано имаме и нещо като новини за него и проектите му.
# 314
10 авг. 2025, 12:36 ч.
Здравейте по обедно време!
Жегата е навсякъде - и при мен е така.
Само в автобуса е супер, климатик, студени напитки и кафе!
Виж целия пост
Жегата е навсякъде - и при мен е така.
Само в автобуса е супер, климатик, студени напитки и кафе!
Препоръчани теми