Заповам хронологично, т.е. с междинната ни нощувка, за която бях избрала Монастираки, съчетано с планове за посещение на Нафпактос.
Част I: Пътуването ни до о. Китира започна с междинна нощувка в Монастираки – селце на севернозападния бряг Коринтския залив, съвсем близо до Нафпактос. За да пристгнем по-навреме, тръгнахме в 4 ч. сутринта от София, като може да се мине и по Егнатия одос и по Атинската магистрала – времето за път е едно и също, Егнатия одос е по-дълга с няколко км. Пристигнахме около 14 ч., като избрахме да минем през Атинската магистрала. В Монастираки бях резервирала нощувка в едно хотелче (Теа Монастираки), много приятно, чисто, с прекрасна гледка към морето, малко далеч пеша от селото, но затова пък в много тихо и оградено със зеленина, с гледка към моста Рио. За съжаление не можахме да се насладим много на хотела, защото точно два дни преди пътуването установих, че съм направила страшна грешка с ферибота за Китира – бях убедена, че фериботът е на следващия ден в 14.30, та затова избрах място за междинна нощувка толкова далеч от Неаполи (на 5 часа път), от където щяхме да хванем ферибота. Като влязох да проверя пак и да запазя билети, с ужас видях, че фериботът за този ден е в 9 часа сутринта! Направо не можах да повярвам къде съм гледала по-рано. Този ферибот го проверявах няколко пъти преди да резервирам - месец преди пътуването! Оказа се, че вече е късно да отменям нощувката в Монастираки, точно предният ден беше отпаднала възможността за безплатен отказ. Обадих се даже на хотела, но казаха, че не могат да ми върнат парите, нито да ни заменят нощувката за на връщане (пак ни трябваше една междинна), защото нямали свободна стая за този ден. И така, какво да се прави, решихме, че просто още една нощ няма да се спи и ще тръгнем в 3 ч., за да не изтървем ферибота в 9 ч. сутринта. За Китира по това време в делнични дни имаше само по един ферибот. Поне ще ми остане обеца на ухото, да гледам по-внимателно разписанията. Не знам, може и да са го променили след като съм проверявала месец по-рано, може просто аз да съм сгафила.
За самото селце Монастираки – много приятно, с много зеленина, плаж в центъра в красив залив и голям плаж на северозапад, извън селото - Плаж Хилиаду, където има и едно езеро. Образува се нещо като лагуна в много живописен залив, с гледка към моста Рио. Абе, красота. Може да има други плажове наоколо, но не съм имала време да проуча. Посетихме Хилиаду – много приятен плаж, с една част чадъри и шезлонги, и голяма свободна зона с дървета за естествена сянка. Камъчета и пясък, чисто море. Чудесен залив.
Всъщност избрах Монастираки за междинна нощувка защото, освен, че селцето е много приятно, е и много близо до Нафпактос, един много красив град, който случайно открих на картата и който много ми се прииска да посетим. За мой срам, не го знаех до сега. Оказа се, че градът е с много богата история, минал е през ръцете на византийци, римляни, венецианци, македонци, османци, даже за около 100 години бил в територията на Първата българска държава. Та, въпреки краткото ни време в района, на практика един следобед, успяхме да отидем и до Нафпактос, който не ме разочарова. Напротив – оказа се наистина едно много красиво, спокойно, приятно и някак романтично градче. Малко ми заприлича на Каламата в умален и по-спокоен вариант. Градчето е разположено в много красив, извит като полумесец залив. Цялата крайбрежна улица е доста дълга, пълна със заведения, езерце с патици, малки площадки с люлки и пързалки за деца (не панаири и лунапаркове), магазинчета и всичко това, под плътно наредени големи чинари, които са надвиснали над улицата и така разходката е много прохладна и приятна в жегите. Отпред е плажът. Над града има голяма венецианска крепост, от която се разкрива невероятна гледка към средновековното пристанище. По залез, както го видяхме, стените на пристанището се обливат в златна светлина и е направо магично. В крепостта нямахме възможност да влезем, но под нея има едно кафене, където можеш да седиш и да се наслаждаваш на приказната гледка към града, пристанището и моста Рио. За жалост нямахме много време да обиколим града, но според мен и Нафпактос, и Монастираки, и целият район наоколо, си заслужават отделна почивка за няколко дни. Останах повече от приятно изненадана. Според мен Нафпактос е един от най-красивите градове в Гърция.
В този район посетихме само един ресторант и то два пъти – на плажа Монастираки. Толкова ни хареса на обяд, че се върнахме и за вечеря. Страхотна храна, нормални цени, висока оценка в Гугъл. Iliopoulos Seafood Tavern: https://www.google.com/maps/place/Iliopoulos+Seafood+Tavern/@38. … 391632,543m/data=!3m1!1e3!4m23!1m16!4m15!1m6!1m2!1s0x135fadbb1a03caa5:0xdaf92e5c90e205c3!2sChiliadou+Beach,+Unnamed+Road,+Chiliadou+330+56,+Greece!2m2!1d21.91175!2d38.383708!1m6!1m2!1s0x135fad938c59df3f:0xe871b67c1ad24a12!2sThea+Monastiraki,+Monastiraki,+Greece!2m2!1d21.9368379!2d38.4075888!3e0!3m5!1s0x135fac2efc193f85:0xd2149bc03a940d2c!8m2!3d38.4062463!4d21.9436669!16s%2Fg%2F11crzlq3xb?entry=ttu&g_ep=EgoyMDI1MDYzMC4wIKXMDSoASAFQAw%3D%3D
Ето и малко снимки:
Монастираки:

Монатираки от плаж Хилиаду:

Плаж Хилиаду, сниман от терасата на хотела ни:

Крайбрежната алея на Нафпактос:

Мостът Рио, от алеята на Нафпактос и малко от плажа:

Патиците на Нафпактос :

Старото пристанище, снимано по залез от кафенето под крепостта:

и отдолу:

И накрая черната пантера на път за Монастираки
(това е кучето ни ха-ха):
Утре продължавам с Китира.

) и след малко потеглихме. Бяхме с малка лодка заедно с още едно семейство гърци. Разходката беше приятна, зърнахме отдалеч тюленовото семейство, но не успяхме да видим бахамските цветове на водата и капитанът ни стовари на по-малкото островче (не на Моноля). Май това се оказа по-добрият вариант, защото все още нямаше хора. На плажа има бийч бар с безплатни шезлонги и чадъри. Водата е доста плитка, но по-навътре става и за плуване. Изкарахме чудесно до ранния следобед и после се прибрахме. Вечеряхме кокореци в псистарията до хотела -





