При положение, че заемат места в НПМГ, 1АЕГ, 2АЕГ, ТУЕС, НЕГ, Джон Атанасов, аз не спирам да се чудя как така заболяването им пречи да учат за изпити и да си вземат нужния бал, но смятат, че ще могат да се справят с елитно училище от топ 10? Или идеята е да мине с тройка, но в дипломата да пише ТУЕС?
При положение, че имам опит с деца със СОП и без СОП, но с хронични заболявания и знам как страдат, когато са последни в класа. Ясно ми е, че при лечение и престой в болница се губят учебни дни. Борбата е голяма. Наистина не разбирам дали са амбиции на родителите или тези деца наистина имат нереална преценка за себе си. И преди някой да каже, че може би те си имат отличен успех, ще ви кажа, че познавам едното от тях и влезе по документи, защото оценките на изпитите не стигаха за конкретната елитна, която си беше наумило. И все пак е възможно роделите да искат да си докажат, че тяхното дете все с нещо ще успее в този живот и няма винаги да е различно. И по тази причина го обричат да бъде последно в класа си. Не ми се се струва, че е добре за такова детенце да бъде в твърде изискваща среда и под стрес. Естествено, че стресът влияе на здравето. Но ето - половината от списъка са се записали във високобалови паралелки. За мен това е тъжно по цял ред причини.
И не, не мисля, че е проблем за останалите кандидати. За самите тях си е.



