ХАЛИТ ЕРГЕНЧ и БЕРГЮЗАР КОРЕЛ във филмите и в живота, някога и сега; 52

Привет  

АКО КРАЛЯТ ЗАГУБИ, ЕПИЗОД 24 с превод



https://neronbgbezplatno.blogspot.com/2025/10/24-neron-angelov-nov_29.html

"Първи и последен"

За желаещите да гледат  1 и 2 сезон с превод.

Добро утро 

Честит празник на народните будители

Добро утро

На снимачната площадка на "Първи и последен"







Пънар Акън: Обичам най- добрата си приятелка Бергюзар Корел.



"Броят на списание Re Touch Mag за ноември-декември вече е в продажба.
В него е представена ослепителната красота на Аслъхан Гюрбюз, която плени публиката със своята елегантност, впечатляваща актьорска игра и естественост."

Привет



📍Ибрахим: - Кое беше най-
романтичното нещо, което Бергюзар направи за теб?



📌ХАЛИТ: - Мисля, че беше съгласието да се омъжи за мен.



https://vk.com/halit_berguzar_ergenc?from=groups&z=video-1581237 … l_wall_-158123700

Рожденият ден на Лейла е утре, но партито е днес.

Добро утро!

Има дълго интервю на Ибрахим Селим с Халит.
Превела съм първите 30 минути, по-късно ще продължа.


Имаш 30-годишна кариера. Даваш ли си сметка за това?

Халит: Сега като ми го казваш се замислям върху този факт. Иначе изобщо не съм мислил за това. Но да, станаха толкова години.

Невероятно.

Халит: 30 години в сериалите, а иначе преди това съм работил на сцената в мюзикъли или като танцьор,  а после като актьор.

Ако не се лъжа си започнал през 1994.

Халит: Да.

Наистина ли си толкова спокоен винаги? Имаш излъчване на джентълмен, спокоен, харизматичен. Спокойно ли подхождаш към всички проблеми?

Халит: Старая се, доколкото е по силите ми.

Така предпочиташ. Роден и израснал си в Истанбул. Със сигурност си забелязал промяната в града. Има ли аромат от миналото на Истанбул, който ти липсва?

Халит: Аз бях дете, израснало на улицата. Нас родителите ни оставяха по цял ден навън. Това всеки от моето поколение го казва. Излизахме на улицата и никой не знаеше къде ходим, какво правим. Чак вечерта големите излизаха и започваха да ни викат да се прибираме. Много ми се иска децата ми да можеха да растат така. Сега никъде не можеш спокойно да ги пуснеш. Преди имахме доверие на съседите си. И тогава вероятно е имало някои неприятни случки, каквито се случват днес. И аз съм се сблъсквал с хора, които са ми се стрували не съвсем в ред. Но израстването на улицата развива определени качества, сблъскваш се с много хора, научаваш се да преценяваш какви са, да стоиш далече от тези, които упражняват някаква принуда. Сблъскваш се с истинския живот. Това е ароматът на Истанбул, който ми липсва. Друг аромат – на входа на дома на баба ми имаше орлови нокти  (цветето). Всеки път като ходех при нея, ние бяхме на 200 метра от нейния дом, да не си помислите, че съм ходил веднъж на сто години… Всеки път като отидех, разтварях листата на цветето и изяждах капките мед. Ето този аромат си спомням.

Ако имаше възможност, в кой квартал на стария Истанбул би завел децата си?

Халит: Аз съм израснал в Учаксавар в квартал Етилер. Хубаво място, там бих искал да ги заведа. Като дете летата  ми преминаваха  на остров Авша. Като ме питаш за аромати- там имаше фабрики, произвеждащи вино. Още си спомням, например, киселия вкус на виното и много интересно, всеки път, когато доловя този мирис, сякаш се удрям в стена, имам чувството, че влизам в тунел на времето и се пренасям в детството си, защото ние играехме, тичахме постоянно около онези фабрики. Виж, и сега като ме попита, се върна този спомен. Обикновено не се сещам.

Майка ти има албански корени. Шест братя и сестри сте. Какво беше семейството ти?

Халит: Не живеехме шест братя и сестри под един покрив. Последните две деца се появиха много по-късно. Имаше две деца, родени преди мен. Те са от първата жена на баща ми. 11 и 10 години по-големи от мен две сестри.  След това баща ми се жени за майка ми, но двете дъщери от първия му брак живееха с нас. По-късно вече поеха по свой път, създадоха свои семейства. А последните две деца на баща ми се появиха, когато аз бях съответно на 23 и 21 години.

Разбрах. Бил си пълничък като малък. Имаш ли някоя история от този период, когато си се опитвал да се справиш с този проблем.

Халит: Изобщо не съм се опитвал да се справя с килограмите. Това беше детски период. През зимата от скука и стоене вкъщи напълнявах, през лятото свалях килограмите. Затова не бяха голям проблем за мен. След определена възраст обаче доста напълнях и тогава започнах да се занимавам с танци в школата на Саит Сьокмен и всички килограми се стопиха. Но все още имам проблеми с теглото, не мога да кажа, че не съм предразположен към напълняване.

Кога за последен път си каза: „Имам страхотен глас“.

Халит: Никога. Наистина никога.


Не харесваш ли гласа си?

Халит: Не. Особено, когато записвам нещо, винаги съм недоволен. Защото няма нищо общо с истинския глас. Но браво на тези, които си харесват гласа.

Честно казано, никой не ми е казвал „имам страхотен глас“, но вероятно има такива хора. Имаш ли някакви суеверия. Ако видиш обърнат чехъл, ще се върнеш ли от пътя?

Халит: Не. Нямам суеверия. Но когато се заредят лоши събития, се спирам. Ако едно след друго започнат да ми се случват лоши неща, губя мотивация, имам чувството, че влизам в тъмен тунел и си казвам: „Спри, спри, върни се назад, назад, назад“. Ако това е суеверие…

Не, това е нещо съвсем нормално.

Кое е най-трудното в брака?

Това, че се събират двама абсолютно различни хора. Съвсем различни, досега са живели сами и изведнъж започват да живеят заедно. Този общ живот си има своите етапи. Започваш от висока точка, постепенно се опитваш да опознаеш другия, да го разбереш, да се напаснете двамата, да откриеш и себе си в този съюз. Накратко, двама души, които не са имали нищо общо, живели са независимо един от друг, трябва да се научат да живеят заедно.

Аз понеже не съм женен, не съм наясно с тези неща. Сега научих нещо.

Халит: Господ да ви даде, според желанието на сърцето ви, господине. (смеят се)

Спомням си, че си ми казвал, че си романтичен мъж.

Халит: Да.

Кое е най-романтичното нещо, което си правил за Бергюзар?

Халит: Предложението за брак, което й направих, беше интересно. Тя нямаше никаква представа, изобщо не очакваше. Бяхме отишли на почивка. Има една песен, която и двамата много харесваме. Аз се свързах с един мой приятел музикант, изпях песента и я записах. Оттук чак до Малдивите занесох записа, тон колоните, всичко. Организирах вечеря на едно специално място. Тя: „О, какво красиво място!“. Пуснах песента. Бергюзар: „А, как така тук пеят на турски?“ (смеят се)  Така че я изненадах, когато най-малко очакваше.

А кое е най-романтичното нещо, което Бергюзар е правила за теб?

Халит: Най-вероятно това, че се омъжи за мен.

Какво от характера ти би искал да вземат децата ти?

(Халит мълчи)

Ако нищо не искаш да вземат от теб,  няма проблем. (смеят се)

Халит: Не, единственото, което искам е да слушат сърцето си и да успяват да намерят правилния баланс между това, което има казва разумът и сърцето. Не знам аз доколко винаги успявам в това, но ако те съумеят, ще е добре.

Към кое ястие, ако беше алергичен, щеше да съжаляваш много?

Халит: Веднага ти казвам – таханов петмез. Ако бях алергичен и към двете съставки – тахан и петмез, щеше да ми е много тежко. Меласа от рожков също. По света има много десерти, много луксозни сладости. Готвачите ги приготвят часове наред, но за мен високо над всички стои тахановият петмез.

Случвало ли ти си при някаква разправия да кажеш „Не крещя“, а всъщност да си проглушил ушите на всички с гласа си?

Халит:  Случва се понякога. Например, ако искам да накарам някого да млъкне, мога да изкрещя: „Успокой се, стига вече! Престани да крещиш!“ Няма как да го направиш това тихичко, с нежен глас.

Кое е най-трудното в това да си баща на момиче?

Халит: Това, че всички конци са в нейните ръце, тя дърпа всички конци. Наистина е така. С момчетата, хващаш ги, премяташ ги, въртиш ги, скачате, викате, забавлявате се. Той те удря, ти го удряш, закачате се. Прегръщаш го, целуваш го, схрускваш го. Отиваш при момичето, то - „О, моля те“. И ти се чудиш какво да правиш. Искаш да я прегърнеш, да я нацелуваш. Казваш: „Ела, моето момиче. Може ли да те целуна?“. Тя само те поглежда особено. Сама трябва да пожелае да дойде при теб и да те целуне. Това понякога наистина поставя търпението ми на изпитание.

Ако можеше да промениш една черта от характера на Бергюзар, коя ще бъде?

Халит: Бих намалил страховете, с които живее. Безпокойствата, паниката, в която изпада в първия момент. Нищо друго. Всичко останало е хубаво.

За какво близките ти най-много ти се дразнят.

Халит: Може би за това, че понякога говоря много дълго.

За това ли ти се ядосват?

Халит:  Казват „Добре, разбрахме, не може ли по-кратко?“

Ние и безсмислени неща да говориш бихме те слушали.

Халит: Нали знаеш, когато си наблизо едно нещо ти звучи като думкане на тъпан, когато си далеч, ти звучи приятно. 

Кои са трите причини, заради които си избрал определен човек за твоя най-добър приятел?

Халит: Първо, защото ми е най-добър приятел, второ, защото нямам много приятели. Трето, защото мога да му имам доверие и защото го обичам. Нямам много хора в моето обкръжение. Има много хора, които обичам, но не бих ги нарекъл „най-добър приятел“.

Да, това е нещо различно. Има ли нещо, за което мислиш, че не получаваш достатъчно похвали?

Халит: Не. Не казвам, че съм обсипан с похвали. Но да получаваш похвали …

Не, например, „много хубаво режа лук“.

Халит: Но хората нямат представа за това.

За какво с неохота харчиш пари?

Халит: За един куп неща. Всичко е толкова скъпо сега. Наистина много се ядоствам, когато давам пари за нещо, което не ги заслужава. Като видя колко искат даже за пакет макарони, например, направо полудявам. Разбирам и търговците, но се ядосвам, когато плащам за нещо пари, които не заслужава.

Има ли изречение, което използваш вместо „Обичам те“?

Халит: Прегръщам, вместо да казвам „Обичам те“. Прегръщам много, много силно. Това е моят начин да кажа „Обичам те“.  Мисля, че чрез прегръдка хората усещат обичта.

Усеща се, да.

Халит: Мехмед Гюнсюр го прави още повече от мен дори. Той често прегръща и целува хората.

Как запазвате страстта след толкова години брак и три деца?

Халит: Толкова много неща се случват в живота ни, толкова е динамичен, че когато се срещнем, непрекъснато откриваме нещо ново, нещо, което ни изненадвам един в друг.

Има ли нещо, за което си се заричал, че никога не би го направил, но след това си го правил?

Халит: Много неща. Затова съм се научил вече да не казвам „никога“. Защото точно, когато се заречеш, че никога няма да направиш нещо, животът те предизвиква. „Никога ли няма да го направиш? Я да те видим сега?“ И в работата се случва. Казваш си „никога не бих приел да участвам в такъв проект", а изведнъж се оказваш част от него. Разбира се, че се случват такива неща.

Ако можеше да посъветваш нещо Халит в началото на кариерата му, какво би му казал?

Халит: Нищо не бих му казал.

Ще запазиш изненадите.

Халит: Не, не заради изненадата. Не знам какво бих могъл да променя с този съвет.

Не искаш нищо да променяш.

Халит: Да, защото, за да стигнеш до определено ниво в нашата професия, трябва да преминеш през някакви неща. Има трудности. Не мога да си кажа „Работи повече“, защото съм се трудил къртовски. Не е лесно от днешни позиции да се дават съвети назад във времето.

Да прескочим този въпрос.

Халит: Не ти хареса отговора ми.

Не, ти не хареса въпроса.

Халит: Бих си казал: „Научи китайски“. „Научи руски, в Русия сериалите ти много ще се гледат“. Или „Научи испански“. В Латинска Америка много гледат сериалите ни, това бих се посъветвал.

От трите деца кое е най-привързано към баща си?

Халит:  Хан. И Али е такъв, но той вече е на 16 години. От него не очакваме да е залепен за баща си. Той е голям вече. Хан…но и Лейла. Не знам защо не успявам да давам ясен, категоричен отговор на въпросите ти. Но първо си помислих за Хан, когато ме попита.

В „Ако кралят загуби“ използваш перука. Имало ли е  момент, в който си си казал, че може да я ползваш и в истинския живот?

Халит: Не е имало един миг дори. Наистина. Хората си слагат перуки. Носят я седмици наред, тя си стои много добре, има специален начин, прилепва за главата много добре. Мият я, сресват се, с перуката живеят. Аз всеки ден я слагам и свалям. Виждали ли сте такава лудост? Знам, че когато напусна сета, трябва да е свалена. Не мога да я изтърпя. Отнема много време. Аз си седя, фризьорите се занимават с нагласянето на перуката, но не мога да нося такова нещо извън сета. Виж, пак говоря със силни думи, но наистина не бих могъл.

Когато си много ядосан, какво би могло да смекчи гнева ти?

Халит: Ако човекът срещу мен ме прегърне, ако прояви разбиране. Ако реагира със спокоен тон, всичко приключва за мен. Аз не се ядосвам лесно. Когато съм ядосан, не мога да стигна до другия човек. Спориш с някого за нещо. Ти си казваш своята позиция, другият настоява на своето и не те чува. Ако просто не те чува и всеки си остане на своето, добре – всичко приключва. Но има случаи, в които другият непрекъснато се опитва да те вкара в конфликта и да те държи там. Ако в такава ситуация разбере, че трябва да спре, ако покаже обич, това ми е достатъчно.

Обичаш ли да имаш контрол над всичко или се оставяш на течението?

Халит: И двете. Да кажем, опитвам се да контролирам течението. Представи си, че съм в река с кану. Старая се да контролирам дотолкова нещата, че да не се блъсне някъде кануто. Решавам надясно ли ще вървим, наляво ли? Но иначе животът си тече.

Звучи като майсторство, което се развива с времето.

Халит: Да, в началото се опитвах да контролирам всичко. Вече се отказах да го правя с нещата върху, които нямам контрол. Няма друг начин. Не можеш да диктуваш всичко. Може би това е едно от най-важните неща, на които ме е научил животът.

Кога за последен път, след като някое от децата е направило беля, с Бергюзар сте си казвали един на друг: „Същият е като теб!“.

Халит: Никога.

Никога. Не си разменяте такива упреци.

Халит: Не.

Чудесно.

Халит: Защото, извинявай, но на кого да прилича детето? Естествено, че на нас. Нещо от мен ще е взело, нещо от нея. Да вземеш и да нападаш с това другия, не виждам как решава проблема. Детето е създало с поведението си някакъв проблем, защо да прибавям още един, като отправям  упреци към нея. Много е глупаво това. Няма нищо общо с истинския проблем, пред който сме изправени.

Мисля, че е много трудно човек да се скара с теб. Не че искам да се караме.

Халит: А, да, виж това е нещо, за което можеш да се оплачеш от мен.

За това, че не можем да се скараме ли? Мисля, че не е нещо, от което да недоволстваме.

Баща ти е бил музикант и актьор, но ти си избрал да учиш корабостроене в университета.

Халит: Като първи желания бях писал самолетостроене и астрономия, но ме приеха корабостроене. Какво се случи? Както каза ти, баща ми имаше 6 деца от различни жени. Нямах особено дълбока връзка с него. В моето съзнание той не беше добър пример. Вкъщи скандали, той напада майка ми, тя напада него. И как разсъждавах аз с детския си мозък? Баща ми е актьор, текстописец, музикант, аз не трябва да съм като него. Аз израснах сред хората от семейството на майка ми. Там имаше много инженери, бизнесмени. Те ми се виждаха по-солидни, по-уравновесени и така реших да запиша корабостроене. Но след това се отказах.

Да, в средата на втората година си напуснал университета и си се насочил към оперно пеене.

Халит: Много решения в живота си съм взел, когато ножът вече е бил опрял до кокала. Можех спокойно да завърша корабостроене. Бях добър по математика и физика. Разбирах уроците, но не бях щастлив. Толкова много исках да пея, че си казах: „Ще отида някъде, ще свиря да китара и ще пея. Не дължа нищо на никого. Сам съм, все някак  ще оцелея.“ Започнах да търся начин да следвам в Консерваторията.

А семейството ти как реагира?

Халит: Аз не им казах.

Моля?

Халит: Изобщо не им казах. Баща ми по онова време  не се интересуваше от мен. И да знае, и да не знае- все тая. Боях се, че ако кажа на майка ми, ще ме спре. Ще ми повлияе зле. Не се чувствах достатъчно силен, за да й се противопоставя, затова не й казах. Подготвих се сам за изпитите. Имаше факултет за турска музика- това не е за мен, си казах. Аз бях запален по джаза, поп музиката, но тогава такива преподаватели нямаше. Във факултета по западна музика се учеше само опера. И аз се принудих да запиша това. На две места кандидатствах, и на двете ме приеха. Избрах Консерваторията „Архитект Синан“ в Истанбул. Записах се и едва след това им казах. Отписах се от Техническия университет, записах се в новия, и чак тогава съобщих на нашите. Вече можеха да ми кажат каквото си искат, но връщане назад нямаше, трябваше да се примирят.

А как го приеха?

Халит: Майка ми каза: „Прави каквото искаш!“. Бяха се скарали много лошо с баща ми. Имаха пак голям скандал. Тя беше много разстроена. Казах си: „Сега е моментът, няма как да стане по-зле след този скандал. Плаче, тъжна е, няма да те набие, няма да ти вика. Най-много да ти каже: „Прави каквото искаш“. Така и стана. Но тази случка след това донесе един куп хубави неща в живота ни. Аз вярвам в това. Преди малко, когато ме пита какво искам децата ми да вземат от мен, това имах предвид. Започнах да уча нещо, което обичах и това повдигна духа ми и промени всичко. Родителите ми се разведоха още когато бях в началното училище, но баща ми не си тръгна от дома ни. Три месеца беше при нас, после изчезваше, пак се връщаше.  Живеех в стрес и безпокойство, включително и тревоги от финансово естество, парите не достигаха. Образно казано, майка ми се опитваше да кара един кораб, а той постоянно се пълнеше с вода. Но щастието, с което се връщах от Консерваторията всеки ден, помогна и на майка ми да стъпи на крака, промени атмосферата в целия ни дом, постепенно започнах да печеля пари. Никога няма да го забравя. В сериалите понякога става така – рязък преход от един кадър в друг. И ние започнахме от момента, в който майка ми ме изпращаше с ругатни сутрин, когато тръгвах за Консерваторията, вдигаше телефона и се оплакваше на лелите ми, че съм напуснал Техническия университет. Но след това всичко се промени, започна с радост да разказва на всички, че съм влязъл в Консерваторията, какво казват преподавателите ми, че имам концерти. Мисля, че всеки от нас идва с някаква причина на този свят. Идваме с някаква мисия. Може би аз съм един от късметлиите, които са открили своето предназначение в  живота. Това не е лесно. Както казах, случи се едва след като ножът беше опрял до кокала. Казах си, или ще пея, или ще умра, защото няма да издържа да се занимавам с инженерство. После се обърнаха нещата и след този обрат и вкъщи настъпи положителна промяна.

Може би аз съм един от късметлиите, които са открили своето предназначение в  живота.



ВАРНА
Благодаря много за превода на интервюто!
Твоите преводи са незаменими, защото влагаш чувства и това вълнение се предава на тези, които четат.



На Халит бих искала да кажа, че има БОЖЕСТВЕН глас!

Много ми хареса интервюто. Въпросите са по- различни от обикновено и не се налага Халит да отговаря по един и същ начин. Усетих аромата на детството и прегръдката от обич, радвам се, че е направил избор да работи това, което го прави щастлив! Този избор прави щастливи и нас!
Сетих се за едно интервю от преди много години, може би от времето на "1001 нощ". На въпрос би ли си присадил коса, Халит отговори отрицателно, каза, че иска да види как времето ще го променя по естествен начин.../ цитирам по памет/

Рекламно видео на филма "Лефтер- историята на един ординарец", в който участва Халит.
Премиера по Нетфликс на 14 ноември.

Дурукан Челиккая ще участва в сериала „Първи и последен“. Той ще играе Керем, син на героя на Тимучин Есен, Серкан Чалхан. Историята обхваща периода от 2016 до 2026 г., през който героинята на Бергюзар сключва втори брак със Серкан и е на прага на развод.

Интервю на Ибрахим Селим с Халит.

Втора част

Бил си бек вокал на Ажда Пекан и Леман Сама. Как се пресякоха пътищата ти с тези легенди в турската музика?

Халит: Имах такива мечти. Най-голямата от тях беше да пея заедно с Барбара Стрейзънд. Нея не можах да сбъдна, но Леман беше пуснала по онова време албума с песни на Ливанели. Чух ги, казах си „колко са хубави , ако можех да пея заедно с нея“. И се случи. Тогава още учех в Консерваторията. Имах една приятелка Дидем в нашия випуск, също Зейнеб, тя свиреше на кийборд и беше бек вокал на Леман. Каза ми, че имат нужда от мъж вокалист. Аз веднага се съгласих. Имаше много дълги репетиции, след това започнаха участията ми в програми и концерти, музикални вечери. За мен беше прекрасно преживяване. Леман е изключително добър човек, много я обичам. Имаше определена част от програмата, в която пееше, танцуваше само с мен, споделяше сцената с мен. За мен в онези мои младежки години това беше великолепно. След това с Ажда Пекан имахме няколко концерта и програми. Но да внеса уточнение- Ажда тогава пееше в ресторант „Гюнай“, аз по това време бях танцьор там. Това е периодът ми със синьото трико. (смеят се). Докато Ажда пееше, аз бях зад кулисите- със синьото ми трико. Ти май не знаеш за какво говоря. Потърси в гугъл, напиши „Халит Ергенч, синьо трико“.

Знам, знам.

Халит: Преди да започне музикалната програма в „Гюней“ ние излизахме и танцувахме, после Ажда пееше и след като завършеше, ние пак излизахме.

Преди Халдун Дормен да те насочи към актьорството не говориш за себе си като актьор, занимавал си се в началото с само с музика и танци. Липсват ли ти? Би ли искал да участваш в мюзикъл?

Халит: Ако се появи мюзикъл, създаден в Турция, разказващ нашия живот, много бих искал да имам такава възможност. Но вътрешно нещо ме спира, когато става дума за мюзикъли. Когато бях в Америка като млад се явявах на много прослушвания. И забелязах следното – има всичко на всичко 5 мюзикъла, които харесвам. Тези, създадени на основата на класически романи, с по-сериозни сюжети, взети от истинския живот, действително преживени  истории. Останалото не ми носеше удоволствие. Може би и аз не съм бил създаден за мюзикъли. Да не би да съм работил на Бродуей? Не. Получих роли в няколко детски мюзикъла. Но в Америка загубих желание да продължавам да се занимавам с това. Защото мюзикълът е по-скоро шоу, шоу от много висока класа. Скоро след това започна да напредва актьорската ми кариера и си дадох сметка, че ми е много по-приятно да разказвам хубави истории от екрана.

Започваме рубриката „Този или онзи“. С кого би скочил с парашут – с Халук Билгинер или с Мерил Стрийп?

Халит: С Мерил Стрийп. С Халук имам възможност да скоча винаги, но с Мерил Стрийп е по-трудно.

Добре. С Мерил Стрийп или с Мадона?

Халит: С Мадона.

Какво стана? С Мадона по-трудно ли мислиш ще ти се удаде възможност?

Халит: Не. Ако трябва да избирам между тях двете, предпочитам Мадона. По-вълнуващо ще е, по-голямо приключение.

С Мадона или с Антъни Хопкин?

Халит: С Антъни Хопкинс.

Ти определено имаш проблем с последователността.

Халит: Трябва да има разнообразие. Животът не се върти около едно единствено нещо. Понякога нещо друго може да вземе превес. Ти непрекъснато вдигаш летвата и аз си променям решението. Ако беше ме попитал Мадона или Риана, там бих се замислил, но пак щях да избера Мадона.

Антъни Хопкинс или Селма Ергеч?

Халит: О, Селма. Със Селма ще намерим случай да скочим. Нека остане Антъни Хопкинс.

Антъни Хопкинс или Бионсе?

Халит: Антъни Хопкинс. Ако въпросът беше Бионсе или Мадона, щях пак да избера Мадона. Като приключим със скока, с Антъни ще се разходим, ще поговорим, ще вляза в неговия свят, ще станем приятели. За това мисля аз. Може ли да скочиш с него с парашут и всичко да приключи там?

Има логика. Но ти прие прекалено сериозно тези въпроси.

Халит: Май така се получи. Ентусиазирах се. Започнах да си представям, че наистина се случва.

Антъни Хопкинс или Сонгюл Йоден?

Халит: Антъни Хопкинс. Продължавам упорито с него.

Миналата седмица ли излезе книгата на Сонгюл?

Халит: Още не съм я чел. Може би като я прочета, ще избера Сюнгюл. Но с всички, които познавам, мога да си организирам скачане с парашут. Затова се въздържам да избера тях.

Антъни Хопкинс или Дуейн Джонсън?

Халит: Антъни Хопкинс. С Дуейн знаеш ли какво бих направил?

Не ми казвай.

Халит: Проигра си късмета.

Кажи, кажи.

Халит: А, не, няма да ти кажа.

Пошегувах се.

Халит: Не, няма да ти кажа. Нали приемам въпросите прекалено сериозно. Ще намеря какво да правя с човека. Ще се позабавляваме.

Антъни Хопкинс или Марго Роби?

Халит: Антъни Хопкинс.

Антъни Хопкинс или Аслъхан Гюрбюз?

Халит: Антъни Хопкинс. С Аслъхан работя в момента. Тя се страхува, няма как да скочим. С нейните страхове ще трябва постоянно да я успокоявам, няма да мога да се насладя на скока.

Антъни Хопкинс или Адриън Броди?

Халит: Антъни Хопкинс.

Антъни Хопкинс или Туба Бююкюстюн?

Халит: Антъни Хопкинс.

Антъни Хопкинс или Ан Хатъуей?

Халит: Антъни Хопкинс.

Антъни Хопкинс или Фатих Артман? Мисля, че е ясно.

Халит: Да, Антъни Хопкинс.

Антъни Хопкинс или Рики Джървейс?

Халит: Оооо….

Слава Богу, нещо различно.

Халит: Не, Антъни Хопкинс. (смее се). Наистина изпитвам огромно любопитство към този човек. Много го харесвам. Страшно бих искал да прекарам известно време с него. Ако ме покани да му бъда асистент, бих отишъл. Ще направя всичко, което е необходимо като асистент. Така ще го видя, ще седнем, ще си поговорим. Обичам го този човек.

Антъни Хопкинс или Фунда Ерийт? Ясно е, няма нужда от отговор. Фунда, извинявай, но сам се досетих какъв ще е отговорът. Антъни Хопкинс или Мерве Диздар?

Халит: Мерве Диздар!

Ох, най-после!

Халит: Ще скоча с нея.

Защо?

Халит: Защото е Мерве Диздар.

Прав си. Ако прекарате известно време с нея, ще разберете. С Мерве човек би направил всичко. Ако имате възможност, винаги бихте избрали нея. Невероятен човек е. Ти я познаваше отпреди, нали?

Халит: Да.

Ние се запознахме по време на работата ни в мюзикъла „Алиса“. Не съм виждал друг човек, който да умее като нея да бъде   щастлив с всичко. Великолепна жена.

Халит: Великолепна е на снимачната площадка.

Много талантлива наша приятелка, получи една от най- големите награди за една актриса. С голямо удоволствие я гледам и във вашия сериал. И теб, и нея. Мерве Диздар или Марион Котияр?

Халит: Мерве.

Мерве Диздар или Бергюзар Корел?

Халит: Бергюзар. Ако тя пожелае да скочим , никой друг не ме интересува. Ако тя поиска, даже и през ум да не ми е минавало да скачам с парашут, ще го направя.

(ПРОДЪЛЖАВА)

Здравейте , момичета!

Нека да е здрава, да е щастлива, да е благословена Лейла Ергенч !
Да расте в един мирен свят!





Момичета, благодаря за всичко споделено!

Варна, хиляди благодарности за положения труд!
Да си жива и здрава!

Сега ще се насладя на интервюто.