ХАЛИТ ЕРГЕНЧ и БЕРГЮЗАР КОРЕЛ във филмите и в живота, някога и сега; 52

Добро утро и успешен ден!

Нез, благодаря за информацията!

Много дълго време за снимки.
Три месеца за един филм.
Може би защото Халит има и театрални представления през този период и ще трябва да се връща в Истанбул.

Не вярвам да са използвали гръцкото име на острова като провокация.
Има причина.
Героинята на Мерием може да е чужденка, гъркиня, да речем.

Дано е хубав сценарият.
Ако не, ще се нагледаме на хубави гледки поне.
Мерием не ми е най-голямата любимка, но хората си ги харесват с Халит като двойка.
Новината, че пак ще снимат заедно, имаше огромен отзвук в медиите.


И друг път съм виждала турци с мартенички.
Там живеят доста български турци, може така да са станали нещо познато.

"Първи и последен"
Епизод 4 с бг субтитри

Благодаря на Алекс за помощта със субтитрите!


https://DMCA-removal-from-Google/watch/%D0%BF%D1%8A%D1%80%D0%B2% … nUxmYyG5qiMw.html

Варна, Алекс, БЛАГОДАРЯ !

Варна   Алекс   благодаря     



Не съм го гледала на руски, защото чаках да пуснат всички серии .
Сега изчаках да се съберат поне 3 серии с превод на български и да го започна.
Този уикенд ще посветя на Берг  

Добро утро!

На 26 март е премиерата на театралната пиеса на Халит "Смъртта на търговския пътник" от американския драматург Артър Милър.

Интервю с Халит за вестник "Оксижен"

Дефне Акман:
След дълго време вие отново излизате на театралната сцена.  Избрахте да се завърнете с ролята на Уили Ломан. Защо точно тази роля? Какво ви накара да решите, че непременно трябва да изиграете историята на неговия духовен крах?

Халит Ергенч:
Винаги много съм обичал тази пиеса. Затова, когато ми предложиха участие, не исках да изпусна такъв шанс. Харесват ми и други произведения на Артър Милър, но тази творба за мен е особена. Когато бях по-млад, гледах филма с Дъстин Хофман, а по-късно видях и театрална постановка — тогава тя ми направи силно впечатление. Когато разбрах, че проектът се подготвя в Zorlu и кой ще е режисьорът, беше невъзможно да откажа.

Дефне:
Режисьорът Руфус Норис каза, че атмосферата по време на репетициите го е впечатлила много. Според него вашето сдържано стремление към сцената удивително съвпада с вътрешното състояние на Уили.

Халит:
Наистина всичко се получи много хармонично. Откриваме нещо ново както за зрителите, така и за самите нас. Този текст е невероятно интересен заради напрежението и сложния вътрешен свят на героя. В него постоянно се случват събития, преживявания. Мисля, че всички в екипа сме на една вълна.  Имахме късмет да се съберем и да работим заедно. Понякога имам усещането, че сякаш самият бог на театъра ни казва: „Хайде, да видим какво ще излезе от това“.

Дефне:
Как ви се струва, в какво се състои истинската трагедия на Уили Ломан? В неговите бизнес провали или в това, че се оказва сам в света на собствените си илюзии, защото не успява да приеме реалността?

Халит:
Според мен историята на Уили Ломан не е толкова разказ за неуспехите му в бизнеса, колкото история на сътресенията в целия му живот. Той постоянно търси любов, признание и успех, но не разбира по какъв път да ги постигне. Стреми се да реализира мечта, която всъщност не е негова. Липсва му чувство за увереност, вяра в собствената значимост и способност да вижда реалността такава, каквато е. Смятам, че човешкото щастие до голяма степен зависи от това доколко човек живее в съгласие със своето вътрешно усещане какъв трябва да е животът. Колкото по-близо е човек до самия себе си, толкова по-щастлив е. При Уили съществува огромно разминаване между това какъв иска да бъде, какви мечтае да види децата си и това  какви са те в действителност. Между очакванията му и реалността има дълбока пропаст. Вътре в него  живее една илюзия и  не само самият той е потопен в нея, но се опитва да я наложи и  върху живота на децата си. По същество основният момент в пиесата  е илюзията, която носи главният герой за живота и за самия себе си.

Дефне:
През цялата пиеса Уили постоянно се връща мислено към щастливите моменти от миналото. Кое чувство на героя стана за вас главен ориентир при работата върху ролята?

Халит:
Когато погледнеш живота му като цяло, усещаш най-вече силна умора и безнадежност. Миналото дълго време е било за него източник на сила и подкрепа — именно то му е помагало да продължава напред. Но с времето той остарява и започва да разбира, че много неща вече не могат да се променят, а за някои е твърде късно. В това се състои и главната му трагедия, която в крайна сметка го води до финала. Затова за мен най-важните елементи в образа станаха чувството за безпомощност и дълбоката умора. Артър Милър е изключителен драматург. В текста той оставя на актьора множество подсказки, които му помагат постепенно да разгърне ролята.

Дефне:
Как мислите, какво е най-важното наследство, което един баща може да остави на децата си? И какъв отговор на този въпрос дава Артър Милър?

Халит:
Най-ценното, което бащата може да предаде на децата си, е вътрешна сила и начин на мислене, който ще им помогне да намерят собствения си път, да се научат да работят за себе си и да изграждат живота си самостоятелно. Всичко останало с времето губи значение. Способността да живееш, да мислиш, да имаш духовната и интелектуална основа, за да изградиш живота си — според мен това е главното наследство. Особено днес, когато наоколо има толкова много несигурност. И в края на пиесата Милър също ни води към тази мисъл.
В произведението има доста остра критика към капиталистическата система. Прокрадва се мисълта, че човек цял живот изплаща ипотека за къщата или харчи пари да пътува до работното си място, а в един момент започва да работи само колкото да може да свързва двата края. Това вече не е живот, а само борба за оцеляване. За своето време това е била много силна и важна критика към света, в който живеем.


Интервю с Руфус Норис, режисьор на спектакъла. Руфус е известен английски режисьор, последно работил в Националния театър на Великобритания.


Дефне Акман:
Пиесата „Смъртта на търговския пътник“ разказва за американската мечта. Как тази тема може да бъде свързана с турската култура?

Руфус Норрис:
Честно казано, нямам еднозначен отговор. Аз все пак съм чужденец. Макар да съм пътувал из Турция и да познавам малко страната, нямам онзи дълбок житейски опит, който имат зрителите, израснали тук. Затова по време на репетициите за мен бяха особено важни разговорите с екипа на „Зорлу“ и с Халит Ергенч. Милър е написал тази пиеса през 1949 г. Натискът от патриархалната система върху човека и безкрайните амбиции, налагани от капитализма, може би не са имали пряко отражение в Америка по онова време, но те удивително резонират с днешната реалност в Турция – с нейните социални и икономически процеси. Особеността на тази пиеса е, че тя лесно намира отклик във всяка култура. Ако усетиш в духа на текста, можеш да откриеш паралели почти във всяко общество.

Дефне:
Десет години ръководихте Националния театър на Великобритания. Какво е усещането – след толкова сериозен административен опит отново да се върнете към режисурата?

Руфус:
Това е първата постановка, която правя, след като напуснах Националния театър. Честно казано, не планирах да се връщам към работа толкова бързо. Но имаше две причини да приема предложението. Първо, това е изключителна пиеса с невероятна главна роля. Второ, работата е в Турция. Когато бях на 23–24 години, пътувах из тази страна и възможността отново да работя тук се оказа много привлекателна. Освен това е приятно да се съсредоточиш върху една-единствена постановка, вместо да управляваш цял театър.

Дефне:
Халит Ергенч е един от най-обичаните актьори в Турция. Как неговата особена връзка със зрителите влияе върху работата по спектакъла?

Руфус:
В съвременния театър най-бързият начин да привлечеш публика е да й дадеш възможност да види на сцената актьор, когото обича. Но не по-малко важно е какво иска самият артист. Халит искаше да изиграе сериозен и силен драматичен персонаж. Уили Ломан много се различава от обичайните му роли: това е възрастен човек, в много отношения неудачник. За зрителите, свикнали да виждат Халит Ергенч в образа на победител, подобна роля може да бъде изненада. Честно казано, преди да започнем работа, малко се притеснявах, защото актьори, дошли от киното и телевизията, понякога имат трудности на театралната сцената. Но Халит се оказа невероятен. Има мощен глас, огромно търпение, страст и ентусиазъм. Енергията и отдадеността му по време на репетициите бяха впечатляващи. Да го видиш как след толкова години отново излиза на сцената с такова вдъхновение и настроение беше много вълнуващо.

Дефне:
Линда понякога е възприемана като пасивна и страдаща съпруга. Но в някои постановки този персонаж е много по-сложен. Как Зерин Текиндор подхожда към тази роля?

Руфус:
Актриса от калибъра на Зерин никога не би изиграла Линда като пасивна и покорна фигура. Макар текстът да допуска различни интерпретации, човешката дълбочина и интелект на Зерин придават на персонажа особена сила. Линда е силна жена: тя трябва да носи на гърба си дома, семейния бюджет и всичко останало. От една страна – съпруг с психични проблеми или ранна деменция, от другата – изгубен във водовъртежа на живота син. Зерин много точно предава на сцената многопластовия  характер на Линда и сложните чувства, които й се налага да крие.

Дефне:
Фатих Артман играе Биф – персонажът, който разкрива истината и сваля маските. Как той успя да намери баланса между любовта към баща си и разочарованието?

Руфус:
За мен тази пиеса е преди всичко история за несъстоялата се любов. Трагедията на Уили не е само в професионалния му провал, а и в това, че така и не успя да възстанови връзката със сина си, въпреки че е имал шанс. Що се отнася до Фатих, той притежава удивителна емоционална дълбочина. Много интелигентен актьор е. За зрителите са особено трогателни простодушието и откровеността на сина на главния герой. За да повярваш на актьора, трябва да усещаш че чувствата, които изпитва са истински, да усещаш вътрешния му конфликт. У Фатих има повече от достатъчно искреност и талант. Моята задача беше само да създам условия, в които той да може да го разкрие на сцената.

Дефне:
Живеем в  2026 г. В свят, в който успехът все по-често изглежда като едно празно обещание. Може ли да се каже, че тази пиеса звучи днес по-болезнено и актуално, отколкото по времето, когато е била създадена?

Руфус:
Милър е написал тази пиеса през 1949 г. като предупреждение. Днес виждаме колко пророчески е този текст. Хората работят все повече, полагат все повече усилия, а стават все по-тревожни и нещастни. Високата цена на живота в Истанбул и сериозният икономически натиск върху хората много напомнят света на Уили. На погребението му Биф казва: „Той имаше погрешните мечти“. Всъщност на много от нас са ни били внушавани същите фалшиви мечти – че щастието зависи от присаждането на коса или от по-скъпата кола. Тази пиеса продължава да вълнува много силно и безспорно удивително точно пасва на нашето време.

Варна, благодаря за превода на интервюто!



Радвам се, че Халит смята тази постановка за свой невероятен шанс.
Сигурна съм, че ще даде всичко от себе си.


Хубаво е, че създадоха голямо семейство, че децата ще живеят с добри родители.

Хубав ден на всички!

"Първи и последен"
Епизод 5 с бг субтитри


https://DMCA-removal-from-Google/watch/%D0%BF%D1%8A%D1%80%D0%B2% … l7Yc5yERy9SP.html

"Първи и последен"
Епизод 6 с бг субтитри, финал

https://DMCA-removal-from-Google/watch/%D0%BF%D1%8A%D1%80%D0%B2% … V8JLITSUalhI.html

Всички серии с бг субтитри

Хиляди благодарности на Алекс за помощта!


https://DMCA-removal-from-Google/search?keyword=%D0%BF%D1%8A%D1% … D0%B5%D0%BD+-+s03

Добро утро



На Берг ѝ отива името Гюнеш/слънце/
Общуването с деца ѝ се получава естествено, тя е прекрасна майка в живота.
Много тежък сценарий, засегнати са съвременните проблеми на героите в различна възраст .
Но финалът е хубав.
"Всичко е добре, когато свършва добре." Шекспир  

Варна Алекс безценни сте! 





Варна , благодаря за превода на интервюто! 

Привет






 
И малко настроение с Каспър, Халит и Хан 

https://vk.com/wall-29037595_306480

Привет !



Лили , на клипчето са Халит, Каспър и Лейла.
Много са сладки!