ХАЛИТ ЕРГЕНЧ и БЕРГЮЗАР КОРЕЛ във филмите и в живота, някога и сега; 52

От последната музикална вечер на Берг

Много е красива и елегантна Берг!
Такива събития ми липсваха през времето, когато живееха в Лондон.



Прическата на Берг е дело на Исмаил Бабу

https://vk.com/wall-158123700_187496



Халит с фенове






https://vk.com/halit_berguzar_ergenc?z=video-158123700_456248444 … -158123700_187474

Превод на участието на Берг в предаването на Есра Рушан.
Есра също е актриса и се познават с Берг от Театралната академия.


Есра: Откога сме приятелки?

Берг: Момент… сега ще ти кажа точната година. От 2001-ва.

Есра: 25 години.

Берг: Леле!

Есра: Вече натрупахме години. Как се справихме?

Берг: Беше трудно, но хубаво.

Есра: Направихме каквото беше по силите ни.

Берг: Да, смятам, че се справихме добре.

Есра: Мисля, че си в много хубав период от живота си. Ти как би го определила?


Берг: Да, сега съм в период, в който обръщам много повече внимание на себе си. Аз винаги съм се харесвала. Никога не съм имала проблем с това как изглеждам или да се опитвам да се представям за нещо, което не съм. Но вероятно заради напредването на годините започнах да се грижа повече за здравето си. През 30-те ми години не бях такава. Ядях всичко подред. Сега наистина полагам усилия в това отношение. И  ми се отразява добре.


Есра: Абсолютно! Аз като те гледам как спортуваш съм в шок. Само като те гледам отслабвам. Всичките ми приятели ме питат с лекарства и инжекции ли отслабна Бергюзар. Ето сега официално те питам. С инжекции ли отслабна?

Берг: Не, направих си операция на стомаха.  (шегува се)


Есра: А, супер, аз бях решила да не те издавам, добре, че сама го каза.


Берг: Не, виж, ако исках можех да отслабна с инжекции и лекарства. Това си е моя работа, никого другиго не засяга. И не бих го крила. Между другото, аз обмислях такава възможност, защото имах страхотен проблем с яденето. Ужасно много ядях. След това си дадох сметка, че това е „емоционално преяждане“, както го наричат психолозите. Тъпчеш се с храна, за да потушиш някакви емоции. После родих две деца едно след друго. Качих 35 килограма, свалих ги, след това веднага ново напълняване заради повторна бременност. Мисля, че промяната в мен прави впечатление, защото спортувам изключително много. Имам страхотен треньор.


Есра: Но има и нещо друго. Ти обичаш да спортуваш. В 7 часа вече си на тренировка. Невероятна любов към живота. Аз такова нещо не мога да направя.


Берг: Не обичах да спортувам във фитнес зала. Но стъпка по стъпка, в началото можех да вдигам едва 5 кг, сега вече 60. Човешкото тяло е изключително добронамерен механизъм. Малко, съвсем мъничко да започнеш да се грижиш правилно за него и то отговаря положително. Така че, не съм отслабнала с инжекции. Ако исках, можех да го направя. Ужасно много гладувах. Плакала съм от глад. В 3 часа следобед спирах да ям. Никакъв социален живот, защото си лягах рано само и само да не мисля за храна.


Есра: Ти в този период се подготвяше физически и за новата си роля. Искам да поговорим малко за „Пръв и последен“. Много ти благодаря.

Берг: За какво?

Есра: За това, че ме съсипахте от плач. За това, че от сутрин до вечер гледах и ревах на диванчето. Благодаря и на теб, и на Хакан, и на Тимучин.

Берг: Какво да кажа? Когато имам нов проект, непрекъснато общувам с Есра. Звъня й.
„Есра, гледа ли? Погледни, моля те. Кажи ми какво мислиш?“


Есра: Първата серия я гледахме заедно.


Берг: Есра реагира емоционално, но в същото време е и доста суров критик. Така че, това че сериалът те е докоснал, ме прави щастлива. Сценаристът Хакан Бономо беше много добър. Когато имаш толкова истинска история, няма начин да я изиграеш по друг начин. Текстът не ти дава друга възможност.


Есра: Не, не. Има един куп хора, които и истинска история да им дадеш, не могат да я изиграят. Аз те видях тук в друга светлина, извади други карти като актриса.


Берг: Страшно много исках да получа роля на жена като тези, които срещам в живота. Хубавото на перото на Хакан е, че в много ситуации си казвах: „Аз бих реагирала точно така, бих се почувствала точно така". Оттук дойде трудността за мен в този проект. Много често толкова силно усещах репликите като свои, че се притеснявах, че ще бъда Бергюзар, а не Гюнеш.


Есра: Какво изпитваш, когато се гледаш на екран? Аз, например, не мога да се гледам. Притеснявам се, направо ме е срам.


Берг: Обикновено се ядосвам на себе си. Знам какво се е случвало зад кадър при определена сцена. Затова ако не харесам как съм изиграла нещо, знам каква е причината, но зрителят не знае. И след толкова години никога, когато се гледам, не успявам да си кажа „Браво, отлично!“


Есра: Това е в характера ни.  Затова не можем да сме щедри в похвалите към себе си.



Берг: Преди няколко дни, няма да казвам името, гледах сериал на една млада актриса. Много ми хареса. Не се познаваме, затова й изпратих съобщение в Инстаграм. Толкова хубаво играеше. Написах й: „Браво, момиче!“ На себе си обаче не мога да го кажа. На 44 години съм, може би един ден ще успея. (смее се). Може би ще си го кажем някой ден, Есра.


Есра: Не, съмнявам се. Ние сме такива. Но ще се опитаме. Поне се опитваме. Сега искам да си изтеглиш едно листче. На него ще е написана дума. Искам да ми  разкажеш кратка история, първото, което ти хрумва, свързано с тази дума.


(тегли първото листче)


Берг: Ох, защо правите такива неща? „Бял коректор“. Знаете онези кремове, които се мажат и закриват петна, тъмни кръгове. Аз се мацотех много с тях.

Есра: Когато бяхме студентки, всяка вечер, в която излизахме на купон, чакахме по 10 минути Бергюзар да си сложи коректор. Ама не просто лекичко под очите, а почваше от челото до половината лице.

Берг: И не само бял коректор, имаше и бели сенки. Тях също си слагах под очите.


Есра: Идваше снежнобяла. Само две черни очи се виждаха.


Берг: Искам да разкажа нещо, свързано с това. През 2004 излизахме на срещи с Халит. Един ден ми казва: „Хайде да отидем на концерт“. Всичките ми състуденти ме подготвяха за срещата. Бесте Берекет ме напарфюмира. Сложих си хубав шал. Разбира се, намазах се с  белия коректор. Бесте каза: „Слушай, парфюмът се казва еди-как си. Ако Халит попита, да знаеш.“  И наистина попита. (смее се)  Аз естествено бях забравила името и му казах нещо съвсем друго. Отидохме, изгледахме концерта, излизаме и изведнъж срещу нас фотографски светкавици.


Есра: Първата ти среща с папараците.


Берг: Аз не знаех как да реагирам, извърнах си главата. Питам Халит: „Какво става? Какво беше това?“ Цялата треперя. Аз съм едно обикновено момиче, студентка в Театралната академия. Халит отговаря: „Няма нищо, просто снимаха. Аз говорих с тях, нищо няма да публикуват“. След два дни звъни майка ми, тогава живеех на квартира. Майка ми: „Какво е това? Защо си във вестниците? Какво ще кажа на баща ти?“ Аз: „Мамо, той няма да ме познае“. Майка ми: „Как няма да те познае? Кожата под очите ти лъщи от белия коректор. Само ти ходиш така. Как няма да те познае?“ (смее се)


Есра: Следващата дума е „кафе“. Моята приятелка дълги години имаше едно малко кафене. Това място обединяваше всички ни. Приличаше на кафенетата, които познаваме от чуждестранните сериали. С такава любов се грижеше за него. Музиката, кафето, цветовете, чашките, виличките. Всичко, всичко беше изпипано. Там беше нашето място за срещи. Островчето на нашето спасение бих го нарекла. Още сутринта отивахме …


Берг: Ти беше бременна тогава.


Есра: Да, бях бременна, родих, после с бебето ходих. Сега няколко бързи въпроса, искам бързи отговори. Какъв трябва да е идеалният ден?


Берг: На първо място, лишен от тревоги. (смее се) За тревожен тип като мен, това преди всичко. Да се събудя в бели чаршафи. Обезателно с хубаво кафе. Около мен да са любимите ми хора. Да си направим дъъълга закуска.


Есра: Задължително запържени картофи с яйца.


Берг: Задължително, това никога не ми омръзва. Децата ми да са около мен. Това е идеалният ден.

Есра: Сутрин или вечер?

Бергюзар: Категорично сутрин. Аз съм ранно пиле.

Есра: Предпочиташ да говориш или да изпратиш съобщение?

Берг: Съобщение.

Есра: Предпочиташ извинението или прошката?

Берг: Да простиш е по-трудно. A иначе да се извиня съм готова веднага. Постоянно го правя.

Есра: Винаги, като войници сме.


Берг: „Много съжалявам, много се извинявам“. Постоянно.


Есра: Даже и да не сме виновни, даже и нищо да не сме направили. Филм или сериал, който може да гледаш сто пъти без да ти омръзне.


Берг: „This is us”. („Това сме ние“, американски сериал) И всички филми на режисьора Ертем Егилмез. Мисля, че са прекрасни. (режисьор от златните години на турското кино, 70-те, 80-те години)


Есра: Мисля, че за всеки има момент, в който си казва: „Не ми пука какво мислите, занимавайте се със собствения си живот“. Спомням си 2022, когато радикално промени външния си вид. Първо се изруси, след това се подстрига много късо. Сякаш това беше един от твоите подобни моменти. За мен беше дръзко и вдъхновяващо.


Берг: За мен радикалните промени, когато ги налага ролята, са нещо съвсем нормално. Това е работата ни. Извън това, и в живота смелите решения не бива да ни плашат. Наистина всеки трябва да се фокусира върху себе. Особено в този период. И без друго отвън има толкова силен натиск да изглеждаме по определен начин, да се държим по определен начин. Ако всеки се съсредоточи върху собствения си живот, мисля, че жените биха били много по-спокойни.


Есра: Да, понякога още преди да публикувам снимка, започвам да се притеснявам. Ще я пусна, но отдолу ще започнат да пишат еди-какво си, постоянно си под напрежение.


Берг: Аз в това отношение се автоцензурирам. Преди снимах и публикувах без изобщо да се замислям. Сега решавам да сложа нещо и един вътрешен глас започва: „Защо ти трябва? Толкова ли е важно? На кого му пука какво мислиш или какво правиш? Защо е нужно да показваш себе си?“ Този вътрешен глас никога не спира. И накрая се отказвам. Приключи сериалът ми. Питат ме „Защо нищо не публикуваш?  Дай някакви снимки от сета, пусни нещо друго.“ Наистина нямам желание. Слагаш нещо, ох, дали е подходящо. Или някой друг човек се вижда на снимката, дали няма да се засегне, трябва да му поискам разрешение, ама сега да не го притеснявам. И така се отказвам. Понякога наистина ми е неудобно. Толкова много проблеми има в света. Казвам си: „Коя съм аз, защо да занимавам хората със себе си?"  Колегите ми казват: „Но това е твоята работа. Социалните медии са твоята витрина. Трябва да публикуваш."  Ти говореше за онази снимка на яхтата. Беше 2021 година. Изобщо не подозирах, че ще предизвика такъв отзвук. Беше малко след раждането на Хан, лятото, пътувахме из морето с яхта. Аз бях много дебела, не бях свалила килограмите. Знаех, че ще ме снимат. Аз обаче го направих сама и си сложих „дебелите“ снимки в профила. Текстът, който написах отдолу беше изцяло съставен от клишетата, стандартните изречения, с които години наред медиите придружават такива „срамни“ снимки на жени.


Есра: Не им остави да направят нищо.


Берг: Имах ли целулит? Да, имах. Сега отслабнах- нямам. После пак може да имам. Аз се чувствам много спокойна и свободна в това отношение.


Есра: Хайде да си помечтаем малко. Готова ли си? Представи си, че си Бергюзар Корел, но не си известна, спокойно си ходиш по улиците, никой не те познава. Предстои ти важна вечер. Как би се облякла?


Берг: С роклята, с която Хилъри Суонк беше на церемонията, на която получи Оскар за ролята си в „Момиче за милиони“. Беше страхотна тъмно синя рокля, с гол гръб. Не можех да откъсна очи от нея. Минаха години и един ден виждам в един магазин римейк на същата рокля, нова версия от същия дизайнер. Беше ужасно скъпа, казах си, о, не, аз не мога да дам толкова пари. Но след това  излезе намаление и успях да си я купя. Това беше може би 2013, 7-8 години след като я видях на Оскарите. Но никъде не можах да я сложа, така и не се появи възможност. Представяш ли си? Все  изглеждаше или прекалено шик за събитието, или не достатъчно шик. Но миналата година моята скъпа приятелка журналистката Есра Ерол трябваше да получи награда. Казаха ми: „Искаш ли да й направиш изненада като ти връчиш наградата на церемонията?“ Обаче човек толкова се променя. Когато си купих роклята бях слаба като вейка, сега не можех да си представя, че ще я облека. Даже бях забравила къде съм я сложила. Изровихме я от гардеробите, още с етикета, с цената, между другото, цената изглежда смешна, съотнесена към днешните. И така както си мислех, че няма да ми стои добре, защото съм с 10-15 кг отгоре, я облякох.

Есра: Много хубава беше.

Берг: Защото много обичам Есра (Ерол) и си мислех, че роклята е достойна за нея, струва си да я сложа.


Есра: Няколко въпроса за нас. Помниш ли първия момент, в който се видяхме?


Берг: Много добре го помня. Имаше приемни изпити в Театралната академия. Аз бях в първи курс вече. Тогава се чувстваш на седмото небе, чувстваш се като човека, на когото най-много е провървяло в този живот. И направо издевателствахме над горките дечица, които се бяха събрали в двора на Академията и им предстоеше приемен изпит. Гледахме ги и ги преценявахме „този ще влезе, този няма да влезе“. Чакаме резултатите. Есра излезе от сградата с размах, с къса коса, с лента на главата, тънки вежди и с театрален жест, сякаш го обявява на всички в двора, извика: „Приеха ме!“ Това беше първият миг, в който те видях.


Есра: Аз по-късно те забелязах. Защото ние не станахме веднага приятелки. Помня, че когато те видях, си казах: „Не мога да повярвам, че са приели в Академията толкова висок човек. Значи и високите хора могат да бъдат актьори“. И така започна всичко. Колко сме се дразнили, какви шеги сме си правили, даже не съвсем невинни.


Берг: В четвърти курс като влизах в залата,  другите подхвърляха: „Оле, земята ли започна да се тресе?“. Или „Не се хили така, цяла птица може да влезе в устата ти". Я да се опита някой да каже нещо такова на днешното Z- поколение. Веднага ще го сложат на място. Но ние си мълчахме, колкото и да ни се подиграваха.


Есра: Според теб, защо станахме приятелки?


Берг: Не се притеснявам, когато съм с теб. Не се срамувам да бъда себе си. Знам, че каквото и да направя, няма да ме съдиш. Можеш да разбереш дори най-глупавите ми страхове, комплекси,  мечтите ми.


Есра: Аз мисля, че много добре умеем да споделяме тишината с теб. Това не с всеки е възможно. Лежим една до друга, аз не говоря, ти не говориш и изведнъж, “а, знаеш ли какво се сетих“ и започваме да разговаряме.

Берг: Спокойно ми е с теб.

Есра: Сега искам да ми кажеш кои са последните снимки във фотогалерията ти.

Берг: Винаги децата. Ето сега са ми пратили снимки по чата.

Есра: Родителската група ли?

Берг: Не, от детската градина ни пращат снимки какво са правили децата през деня. Имам снимки на децата, видеа от спортните ми занимания.

(Есра взема телефона)

Есра: Спорт, рецепти за салати, има и страници за зодиите.

Берг: О, да, следя страници за моята зодия Дева. Ужасна зодия. Изобщо не трябва да съществува. Много трудна, много сложна зодия.


Есра: Бергюзар, как може да имаш толкова спортни видеа?  Спорт и зодия Дева, спорт и зодия Дева. Кажи ми нещо, което си направила само за себе си. Нещо, с което си се поглезила.


Берг: Ох, аз съм като машина. Сутрин ставам рано, отивам на тренировка. Сега имам музикални вечери, затова всеки ден репетирам. Прибирам децата от училище. В четвъртък водя Лейла на балет.

Есра: Лейла е невероятна.

Берг: През уикенда водя Хан и Лейла на спорт. Какво правя за себе си? Откъде да знам? Спортувам. (смеят се). Понякога ходя на масаж.

Есра: Спортуваш. Това ли правиш за себе си? Ставаш като лудите по тъмно.

Берг: А ти какво направи?

Есра: Викам си масажистка. Два пъти в месеца идва вкъщи.

Берг: О, ти я викаш вкъщи. Моята масажистка, горката, казва: „Бергюзар, защо пак с теб отваряме салона, защо трябва да започваме още в 9?“

Есра: Да, ти ставаш ужасно рано. Защо е нужно?

Берг: Ти мислиш ли, че имам избор?

Есра: Казваш на децата „Хайде, чао, аз продължавам да спя“ и толкова. Заключваш вратата и ги оставяш.

Берг: Есра, ти много добре знаеш какво е вкъщи. Кажи честно, наистина ли мислиш, че това е възможно? Изключено е.

Есра: Ако не са децата, ще е кучето.

Берг: То спи в нашата стая.

Есра: О, много хубави граници си поставила.

Берг: Сутринта се събуждам, Лейла и Хан се залепват за мен в леглото. Преди няколко дни сядаме с една приятелка да гледаме последната серия на „Пръв и последен“. Бях си поръчала суши.

Есра: О, ето това е нещо.

Берг: Изведнъж гледам сивата ни котка дращи и се катери нагоре по пердето.

Есра: Тази котка е ненормална.


Берг: Как се озова у нас? Бяхме на почивка в Алачатъ. Пред къщата бяха оставили една котка с пясъчник и храна. Прибрах я.  Радвам й се, галя я, ах, какво хубаво коремче имаш. След известно време снимам „Майка ми Анкара“. Тамила ми звъни на сета и крещи в телефона: „Роди! Роди!“. Аз: „Какво става? Чакай малко, кой роди?" Кой освен мен може да е родил? Ако някой ще ражда в нашето обкръжение, това трябва да съм аз.“ (Есра се залива от смях) Тамила казва: „Котката роди“. Котката била бременна. Представяш ли си? Роди три котенца и то в гардероба на Халит. И това трябваше да преживее, горкият. (смее се) И така вкъщи сме с 4 котки, едно куче и 3 деца.


Есра: Това не е нормално.


Берг: По-късно намерих стопанин за две от малките. Но мъжкото не можах да разделя с майка му.

Есра: Последен въпрос.

Берг: Слушам те.

Есра: Днешната Бергюзар какво би казала на 20-годишната Бергюзар?


Берг: Ще й кажа: „Не се страхувай, моето момиче!“ Защото страхът, тревогата са основополагащи чувства в моя живот. Щом даже с тях съм успяла да постигна толкова много неща, представи си ако ги нямаше. Ще й кажа: „Ще ти казват, че си много висока, ръцете ти са големи, главата ти е голяма. Няма значение. И така си прекрасна. Не слушай никого. Попитай ги какво мислят, но после действай както ти си знаеш". Накратко -  „Не се страхувай, не се предавай, слушай сърцето си“, това бих й казала, ако трябва да обобщя. „Браво, момиче!“ Това бих й казала. Същото, което написах на онази млада актриса. Нали ти разказах?

Есра: И аз бих ти го казала.

Берг: О, моля те, не плачи насреща ми. Паникьосвам се. (смее се)


Есра: Ох, Бергюзар се паникьосва, когато нещата станат много емоционални. Никак не обича да я докосват, целуват…25 години сме приятелки, рядко съм те целувала дори по бузата.


Берг: Да ме прегръщат нямам против, но не обичам да ме целуват чужди хора.


Есра: Не, ти и като те прегръщат си като препарирана.


Берг: Ще ти разкажа нещо, но май нямаме време, програмата  свърши. Халит ме заведе на едно място веднъж. Казвам му: „Виж, не желая никой да ме докосва и целува там, няма да се държа с никого за ръце“.


Есра: Е как?  Отиваш на йога лагер.


Берг: И изведнъж момичето казва: „Сега станете, обърнете се и кажете на първия човек, който се окаже до вас: „Аз принадлежа на теб“ и се прегърнете."   (Есра пак се залива от смях).

Есра: Обзалагам се, че не си го направила.

Берг: Казах: „Съжалявам много, но аз не принадлежа на никого. Вие се прегръщайте. Аз ще стоя в ъгъла кротко и ще ви гледам."

Есра: Благодаря ти за разговора.

=======

Снимки,  които  илюстрират някои моменти от интервюто.

Берг на почивка няколко месеца след раждането на Хан  





Синята рокля







Кафенето на Берг. Наистина беше прекрасно място.

Varna_2, сърдечно благодаря за превода на интервюто.
🌷🌷🌷

Варна, много ти благодаря за превода, за удоволствието, което ни достави !
 

Откровен разговор между приятелки, забавен и мил!
Зареди ме с настроение.



Горката, как ли се чувства на сета, когато трябва да се целува?

Варна благодаря от сърце за превода  

Много интересно и забавно интервю, прочетох го с голяма удоволствие  



Голямо и щастливо семейство има Халит- Деца, котки, куче, щура жена... как ли издържа
При тях е безкраен купон, да си заснемат сериалче  

"Смъртта на търговския пътник" ще има представления на 24 април,  2-8-20- 21 май, 6-7-15-16 юни.
Халит и филм снима, натоварена програма  

Значи все пак Берг и Халит наистина са имали връзка още през 2004 година.
Това за първи път излиза в интервю.
Защо не се е получило тогава и трябваше да се лутат до 2009 може би никога няма да разберем.
Много обичам разговори с Берг и Халит, защото винаги излиза по някое ново парченце от пъзела, който нареждаме вече близо 20 години.

С Халит обича да се прегръща и целува.

Берг зад кулисите




Споменавали са, че са били само приятели...

След като Ибрахим Челиккол даде положителна проба за наркотици, платформата tabii премахна сериала „Хиляда и една нощ“ от програмата си за неопределено време. Заснети са 3 сезона...



Много съжалявам. Харесвам ги и двамата, също и приказката...

Халит е лайкнал поста на Берг, в които имаше снимки от музикалната вечер миналата сряда.
Той само за това използва Инстаграм, да лайква постовете на Берг.

Али беше на снощния концерт на Берг.

Добро утро 

Приятна вечер



"Пролет в Имрозе" зад кадър.







Халит с фенка  

Майката на Берг има рожден ден.
Става на 75.
Здравословна почерпка.

Приятна вечер  



https://www.youtube.com/watch?v=TY-8_6Ynyd8

Остров Имброзе