Отдавна не съм се разписвала, а сега идвам с проблем. Мая не е добре. Почна да отслабва, да не се храни както преди, сменях храна, гранули, все тая. Накратко откриха цистит. Една вечер по късни доби почна да рови в тоалетната си през две минути, рови, но няма нищо или по капка. Няма спешен, няма денонощен вет и чакахме сутринта. Заведох я, прегледаха я, казаха песъчинки. Инжекция, лечебна храна. Нищо друго. Живна.
Мина се не мина и една вечер пак по късни доби почна да вокализира, да издава силен, странен звук, после изведнъж се отпусна, помислихме най лошото, но всичко отмина. Сутринта обаче това се повтори и потрети на кратки интервали, даже се изпусна милото от болката предполагам. Скоростно на вет, изследвания, добри по думите на вета - асат, алат в норма, креатинин леко завишен, но не опасно, пак инжекция, даде и антибиотик.
Уж живна, но някак вяла, повече лежи, почна да се крие зад дивана, не постоянно, но повечко се задържа там. Но поне вокализирането спря и беше спокойна. Очите са бистри, ясни, но като дойде кризата зениците много се разширяват. Пиша, ака, започна да се храни добре, изяжда по консерва, консерва и половина на ден мокра храна разредена с водичка, да хапва гранулки, пие си и водичка.
Тази вечер обаче пак получи криза, докато се канеше да хапва. Издаде звуците и изведнъж се отпусна и се търкулна от скрина(раклата) на паркета, полудях от притеснение. Гушках, милвах, говорих и, успокои се и заспа. Утре пак сме на вет, но какво е това чудо, бъбречни кризи ли са, що ли, ако някой има опит или съвет ще помоля да сподели. В стари теми четох за Цистон. Мая е на 7г., кастрирана, ваксинирана. Преди известно време се объхли, давах Кределио, всичко се нормализира и сега това. Ако може да ме посъветвате, да ми дадете идеи или просто да ме успокоите ще съм ви много благодарна.
Мая е прекрасно животно, добричка, кротка, съвършена, тя е нашето котешко детенце, сърцето ми се къса да я гледам така.








