Любители на котки - Тема 207

Канела също се отпуска няколко пъти в последния месец и постоянно мяукаше след тоалетна в продължение на година-две. Аз постоянно следях нещата, не съм я оставяла без профилактични прегледи, на всеки 3-6 месеца я водех на ехограф и затова знам какво ѝ имаше, но все си мислех, че доктора пропуска нещо, заради този "симптом" на неразположение след тоалетна, който не знаех дали е при уриниране или изхождане, защото наистина поведението изглеждаше като при цистит. Освен това аз периодично съм ѝ изследвала урината, нещо, което лекарите абсолютно подценяват! И от там добих допълнителна информация и навързах нещата. Последните ѝ изследвания на урината показваха ниско относително тегло на урината (което говори за проблем с бъбреци, въпреки, че креатинин и урея ѝ бяха абсолютно в норма, като на млада котка), изобилие от левкоцити (което говори за силно възпаление) и изобилие от еритроцити в последната урина (което е говорело за вътрешен кръвоизлив). Канела получи вътрешен кръвоизлив някъде по червата, малко преди да почине, защото повърна смляна, престояла кръв, също и изака такава, вместо нормални изпражнения, с примес на черен мармалад. Канела имаше уголемени лимфни възли в корема (над 4 см ги мерихме последно на ехографа, а нормата е до грахово зърно), диагнозата ѝ беше лимфома, но нямаше типичните симптоми на лимфома (повръщане, диария, анорексия), имаше хроничен запек. Убедена съм, че в началото е била със Синдром на раздразненото черво, което нелекувано после е прераснало в неоплазия. Отделно от цялата тази работа в коремчето, поисках да ѝ направим и рентген, на който се видя образувание и в белите дробове, което е обяснявало обичайната ѝ поза да седи с изпънати предни лапи, да не притиска дробовете. Тази поза я заемаше в продължение на година-две също, както и лягаше така че гръдния кош да е по на високо от дупето, лягаше на нещо, за да повдига гръдния ѝ кош и д  не се притиска. Аз навързах нещата, че е онова нещо е метастазирало и в бъбреците, а в последните ѝ 24 часа и в костния мозък, нервната ѝ система... Първо ѝ се парализираха задния десен крайник, после и другия, не можеше да ходи, а накрая и предните лапи ѝ се парализираха... Изпадна в шок и паника горката ми, като се парализира цялата. Измяука от страх, разшири зениците... Беше неделя сутринта. Нямаше шанс за евтаназия. Всичко приключи след като повърна застоялата кръв. Благодарих на Господ, че ѝ спря мъчението за секунди... Ако това ѝ парализирано състояние беше продължило часове... Не знам, хора, мислех да я предозирам с някакво лекарство за да ѝ "помогна". Всичко беше ужасно... Стоиш и не знаеш какво да направиш... И се молиш да свърши... Но след това идва още по-голямото мъчение. Мисълта "леглото ѝ е празно", "какво ще правя без нея", "кой ще ме събужда сутрин с главичка"....
Опитах се да го говоря, но не ми помогна говоренето. Опитах се да го преглътна, да си го изживея сама, не мога - разболявам се физически...
Канела не беше като мое дете, Канела беше като моя майка... Чувствам се като осиротяла...
После си спомням Лъки, Слънчи, Съни, Миса... Не издържам психически, ама и физически не издържам...
Като прочетох за Мила си казах, няма страшно, тя не е твоя котка, тя поне ще се оправи...
Ама като прочетох тази сутрин за Мая, целия този ужасен филм ми мина отново пред очите...
Сега съм на фаза отрицание, отричам, че нещо лошо ми се е случило... Все едно Канела е заминала на пътуване и ще се върне след известно време. И на фаза мазохизъм съм също - реших, да се затрупам от работа, за да не мисля, да си измъча мозъка с много трудни за анализ неща, за да не ми остава никакво време да мисля, да си спомням. Направих и една шопинг терапия, похарчих хиляда лева за дрехи, които не ми трябват, само и само да не мисля, да си разсея мозъка и не ми помогна... Говорих с доктор-психолог, не ми помогна... Аз много мразя прехода лято-зима, т.е., много мразя есента, вкарва ме в страшна депресия. Отсега мисля какво ще правя на Коледа без Канела, а не смея да си помисля как ще прескоча есента... Много кофти времена ме очакват...

Съжалявам, amy_nka. Много е тежко да се приеме загуба на любимец, неслучайно така им викаме.

Те стават членове на семейството - най-малките и нуждаещи се от грижа. И вкъщи говорим за тях като за "децата".

Не, Бу, тя не беше мой любимец. Тя беше моята сродна душа. Никога не съм я приемала като любимец. "Господ ми прати котка" - това беше Канела за мен. Мога да напиша цяла книга от какви неща ме е спасила Канела, на какви неща ме е научила, как ме е лекувала, как сме стояли заедно на една пейка, без да си говорим, само с поглед се разбирахме...
Аз с майка ми нямам такава връзка, каквато имах с Канела...

Ох.... Най-тежкото за преживяване е чувството на вина, да се обвиняваш че е имало симптоми които не си видял, а можело това да промени нещата...
Поне аз така се чувствах след Биби. Освен, че изпаднах и в нервна криза виждайки мъките ѝ накрая. Тогава не знам как мъжът ми запази самообладание, изгони ме и остана сам с нея да я гали. Не знам как не ми удари шамар , за да се събера ( никога не ми е посягал). И с Кети плаках, много. От момента в който преценихме че трябва да я преспим. Егоиста в мен плака, че ще му е трудно да живее без нея. Красавицата ми която толкова много години ми беше вярна. Но после си отдъхнах - беше стара и си отиде тихо и спокойно.
Съвсем друго е когато е младо коте и съвестта ти крещи - защо не забеляза този симптом, защо не обърна внимание на това или онова?!
След Биби плаках почти денонощно в продължение на 3 месеца. Седях си на двора и си плачех. Докато един ден мъжът ми не се прибра с Точка. Точка е крива, асоциална, въобще не може да се сравни с Биби която беше най- милото коте на света... Но зае една празнина, затвори раната.
Имаше време в което не можех да гледам старите снимки, вече мога. Въпреки, че ми се свива сърцето.

Първото ни коте беше женско, рижка като сегашния мъник.
Тя имаше проблеми с бъбреците. Говоря за преди над 25 години. Тогава идваше един вет да й бие инжекции,  тя се изпускаше като заспи. Тъжна гледка беше, но не я пуснах да си отиде. А и тогава, в малък провинциален град, ехее нямаше такива модерни работи като клиники, ехографи, изследвания.
😞

За съжаление котките /и кучетата/ имат много по-малко отредени години, отколкото нас човеците. Ние сме тук на тази земя, за много, много по-дълго време, защото имаме да учим. Да учим как да обичаме безрезервно, да учим какво е вярност, да учим как да се радваме на днешния ден, на момента, на тук и сега.

Аз цял живот съм била заобиколена с животни. Обичам ги безкрайно много. Загубата на което и да е от тях е силна и болезнена рана. За мен решението, да мога да премина през такава загуба, е да се посветя на някое друго коте, или куче. Знам че за някои хора не е решение да си вземат друго животинче, някои дори с години не могат да имат друго коте или куче. Казвам, че на мен ми помага това.

То и при нас няма клиники, няма ветове, няма апаратура... По 4 часа пътувам за целта, за да ми е мирна главата уж, да не изпусна нещо, и пак се пропускат неща... И много ме е яд като се стигне до "палиативни грижи"... Тогава сме Аз и Неволята - фейс ту фейс... Тогава котките ми изнасят уроци, за които не съм си представяла... Уроци по търпение, издръжливост, помирение... И Слънчи и Канела се сбогуваха с мен с главичка... Знаеха, че им идва края, че аз ще остана без тях, искаха да ме утешат някак...
Такава емоционална интелигентност от хората не съм виждала аз... Раздялата с едно такова емоционално интелигентно същество е като раздяла с човек, себеподобен...

Момичета, много ви благодаря за милите думи и съпричастността.
Съболезнования за котенцето Мила и котенцето Канела. Толкова е тежка загубата, не знам как ще я превъзмогнем.
Място не мога да си намеря. С Джастев ревем на смени, ту той, ту аз и взаимно си даваме кураж и пак взаимно ревем. Не мога, не мога да повярвам, че вече я няма. Тя беше нашата душичка, нашата радост, моята тумбичка-тулумбичка, моето златно зайче. Ще се пръсна от мъка.
Днес рано сутринта я погребахме под едно дръвче срещу едно ширнало се поле от слънчогледи. Да почива в мир милото ми момиченце, на мама котенцето.
За състоянието и накратко - развила е жестока анемия, жестока. Вет пита къде и е кръвта, цвета на кръвта беше розов и мътен. И това за дни, защото преди това при вземане на кръв кръвта си беше с обичайния цвят и консистенция. А тя няма травми, не е изхождала кръв, не е пишкала кръв, не е повръщала кръв. Дори и в последните си мигове.
Черния дроб е в норма. Вероятна причина казват, че може да е тумор на далака, който се е пръснал и вследствие това е довело до полиорганна недостатъчност. Каза, че далака можело да бъде отстранен и да живее, но при тумор той давал разсейки в цялото тяло и сме щели да я измъчим и да удължим живота и с 2м. до 4м. Каквото и да е било е имало излив на кръв, но откъде... никой не знае.
Дайте ми малко време и ще споделя подробности.
Пп И искам да реабилитарам нашия вет, Днес си поговорихме и разбрах, че е направено каквото е възможно, просто всичко стана много бързо. Добър ветеринар е.

Ужасно е, ужасно е.
Времето лекува, но не съвсем...
Преди да поема съвсем изцяло грижите за Лусито с години се грижех за един мъжки котарак край блока - Томи.

Ееех... Прегръщам те! Плачи и споделяй с нас когато имаш нужда!
Какво мислиш, а какво се оказа... Само не се обвинявай, че е можело нещо да направиш. Явно не е можело в този късен етап.
И Кети е имала анемия и вероятно рак на черния дроб, в последствие и на белия. За това и много ядеше, а в последните месеци стана само козина. И както Стейси спомена - миришеше много зле. Хем се чистеше. И те милите боледуват от болести като нас. Само, че не могат да ни кажат какво ги боли.

Сега прочетох... От цялата си душа ненавиждам тези моменти!
Вярвам, че в Рая има специални мяста за животните, а кучетата и котетата са на най - почетните места! Няма такова благородство, доброта, вярност, привързаност и любов като техните! Идват при нас, несъвършените, за да научим уроците си, но дали успяваме, е друг въпрос...Джасте, безкрайно съжалявам за прекрасната котанка! 💔
Аминка, прегръдка и за теб, и за Стейси Грей, и за всички, преживели загуба! 🤗
Привечер ще водя Кашмира на вет, че кашля. Не постоянно, но и не минава. На 17 юни им е слаган спот он Адвокейт. Пфу...

Тъкмо влизам и щях да кача снимка на Кая с новата и играчка и прочетох за Мая. Съболезнования Джаста. Била е и все още е в мислите и спомените ви, прекрасна котка. Няма как думите ни да успокоят мъката на хора изгубили член на семейството си, но аз вярвам, че душичките им са на по-добро и спокойно място. Вярвам, че всеки който е на небето, дали човек или животно, ни вижда от там горе и не иска да страдаме. Бъдете щастливи със спомените си и с това, че съдбата е решила да я събере точно с вас. Да почива в мир милата Мая.

Сина спи до мен. Щастлив е, че сме при него отново.

Искрени съболезнования за Мая и Канела. Много силно ви съчувствам, защото зная колко много боли и никой с нищо не може да намали тази болка. Плача с вас!