Малко весели историйки с нашите деца стига само притеснения!

 

Без да искам го одрасках и казвам: Sorry!
Той- какво значи sorry!
Аз - означава- съжалявам, на английски.
Той- О, ти от мен ли си научила англииски ?   

Дарена, това ми прилича на една моя реплика към майка ми - Добре че съм се родила аз, та да има на кого да приличаш 

Днес Маня ми боядисва косата, Милен наблюдава внимателно цялата процедура по разкрасяването и пита - Маня, защо ръкавиците ти са прозоречни 

Обучавам преди два дни моите мъже в шопинг-уване. Вики мярна едно момиченце от тяхната група в единия магазин и се провикна с пълно гърло "Ще се ожениш ли за мен?" Девойката малко се смути. Клиентите явно зачакаха отговор, ние с тате паднахме, а той продължава да се дере "Искаш ли да се оженим?"
Ще ставам баба когато девойчето се реши на отговор. От яслата се е заженил.

Играем всяка вечер на "малък коментар".
Въпрос: Защо се женят хората?
Отговор: Хората се женят, за да имат жените до себе си съпруг да им помага за раждането.

 

От известно време, Марти ми предлага да се оженя за него настойчиво всяка сутрин. Естествено аз го гушкам и му обяснявам, че не мога да бъда негова жена, че съм щаслива да бъда негова майка, че вече си имам мъж в лицето на тати, че след години като порасне ще си намери една прекрасна жена и пр.
Той спокойно ми обяснява, че тати ще си намери друга жена (!?!?), а аз трябва да се оженя за него.

След време и дълго повтаряне на цялата програма, като видя детето, че няма да кандисам една сутрин предложи на .... татко си  за негова почуда ....

Хахаха, страхотно е! Това е много хубаво!
Бях забравила, но Ирина също до скоро искаше да се жени за мене... после за татко си, после и за двамата! После, след много обяснения, каза, че ще има бебета, ама мъж не й трябва! 

Добре де ама като ги питате защо искат да се женят с вас какво ви отговарят?

Не дава конкретен отговор и не желае да коментира друга възможност милият ... може би причината е, че засега аз съм за него най-яркият и ежедневен пример за "жена/ съпруга".

Ами, аз така съм й казала. Далечна е работата, тръгнахме от това как се появяват бебета, щото нас не ни е "носил щъркела"...
Как като порасне ще срещне мъж, с когото ще се обичат и ще си имат бебета.

И тя естествено казва, че ще се ожени за нас, защото обича нас! Логично е! 
Наложи се да задълбочим познанията. Даммм.

Обаче имаме напредък с мъжете!
Пеем една народна песен: Тръгнала е мома Рума, из гора зелена, а след нея момък Стоян с меден кавал свири... после момъка я иска, а Рума все му вика: Не аби се, не арчи се, няма да те взема!

И детето пита: Ама, защо не го ще, бе мамо?
И аз...  миии те жените като пораснат са така... все се правят, че бягат от мъжете...
А тя: Да бе, да... аз няма да им бягам!   

Леле, какви теми обсъждате, женитби, кръшни снаги кълчите, а моето задръстеняче оня ден се сетило, че му се ходи на море и вика "Кога ще напълнят морето, та да ходим" 

    

Това май се наричаше едипов комплекс, ако не бъркам. Всички деца минават през него.
"В определен момент, някъде към третата година, мом¬ченцето започва да открива, че баща му поддържа с майка му различни от неговите отношения. Дотогава не му е дос¬тигала интелектуална зрелост, за да забележи това. Мама, разбира се, винаги е била най-важната личност в младия му живот. Но докато доскоро се е усещал като зависимо от нея бебе, сега чувствата му се променят. Новият и решителен факт е, че той просто се влюбва в майка свг и започва да изпитва различен тип нежност към нея. Превръща се в неин обожател. Това е нормално, всички момченца минават от¬там. Някои от тях крият чувствата си, други, особено ако са отгледани в семейства, където всеки се изразява свободно, ги проявяват съвсем открито. Момченцата на тази възраст често заявяват, че когато пораснат, ще cе оженят за мама. Нека не се усмихваме снизходително на очарователните детски думи, а да ги вземем на сериозно. За момченцето тези фантазьорски чувства и мисли са от голямо значение. Това е начинът, измислен от природата, за да го подготви за бъде¬щата му роля на съпруг, „Семейният роман", по силата на който то се влюбва в майка си на тази възраст, е жизненова¬жен етап в развитието му. Майката е първата жена в живота му, първата му любов и чувствата, които несъзнателно из¬питва към нея, ще насочат бъдещия му избор на съпруга. Но природата не е пожелала фиксацията върху майката да бъде окончателна. Тя предпо¬чита детето да се откъсне от майка си към шест-седемго-
дишна възраст, което се и случва с повечето момчета. Но между три и шест години малкият обожател на мама изжи¬вява своята първа силна обич.
Неприятното в „семейния роман" е, че той представлява всъщност „любовен триъгълник". Момченцето изпитва не само дълбоко, нежно и своеобразно чувство към майка си, но и ревност и враждебност към баща си. Ако бащата не схване какво става, какъвто за съжаление е случаят с много бащи, този аспект от развитието на детето му може да го извади от равновесие.
Съперничеството и чувството на враждебност към бащата поставят момченцето в неуютно положение. То обича татко си и се нуждае от него. Как може тогава да желае да го няма, за да бъде майка му изцяло негова? Трудно е за едно дете да понесе съчетанието на такива противоречиви чувства.Ако семейната атмосфера е здравословна, момченцето постепенно си дава сметка, че желанието му да замести ба¬щата няма да се осъществи. Отделянето на реалността от фантазиите е една от основните интелектуални дейности на дете на тази възраст. (Спомнете си трудностите, които сре¬ща четиригодишното дете, когато се опитва да разграничи реалното от въображаемото.)
Момченцето ще има нужда от целия период между три и шест години, за да се откаже от въображаемия роман с май¬ка си и да приеме, че тя е жена на баща му, а не негова. Накрая то свиква с тази мисъл и започва да прилага форму¬лата „всяко зло за добро" - след като не може да замести таткото, то решава да прилича на него.
Тогава се задвижва процесът на отъждествяване с баща¬та. Детето го взима за модел и му подражава по всички възможни начини. Тези два процеса (постепенният отказ от въображаемия роман с майката, както и постепенният от¬каз от съперничеството с бащата и заместването му с отъждествяване) изцяло запълват трите години на предучи¬лищната възраст.
В повечето семейства, които живеят в хармония, към шест¬годишна възраст момченцето е преодоляло проблема със се¬мейния роман. Сега то пази дълбоко в подсъзнанието си обра-зите на типа жена, за която би желало да се ожени, и на типа
съпруг, какъвто би желало да бъде на тази жена. Ако между три и шест години не преодолее проблема със семейния ро¬ман, по-късно ще бъде неспособно да си намери съпруга.
Да минем сега на момиченцето, защото неговата семейна любов приема донякъде различна форма. Да припомним, че за момченцето първият обект на любов е майката - нейният нежен образ то запазва през целия период на семейния си роман. Майката е първият любовен обект и на момиченце¬то. Но обратно на момченцето, то трябва да пренесе обичта си от майката върху бащата. Така че за момиченцето семей¬ният роман е по-сложен.
Когато момиченцето започне да придобива независимост и да се разграничава от майка си, то открива в семейството нов обект на нежност и се влюбва в баща си. Подобно на момченцата някои момиченца запазват в тайна чувствата и мечтите си, други ги изразяват свободно.
На тази възраст момиченцата могат да бъдат много жен¬ствени и кокетни. През периода на семейния роман момиченцата умеят да¬леч по-ловко от момченцата да постигат желаното. Това се дължи на факта, че жените проявяват по-голяма изтънче¬ност в човешките отношения. Майката може дори да не за¬бележи до каква степен дъщеричката й тайно се бори с нея, за да спечели обичта на баща си. Мислите си, че тя просто ви подражава, когато се опитва да готви и чисти, докато всъщност тя несъзнателно иска да покаже на баща си, че ще му бъде по-добра съпруга от вас. .
Момиченцето се намира в по-различно от момченцето положение и защото общува по-малко време с любимия си. В нашето общество бащите най-често отсъстват от дома. Момченцето прекарва много повече време с обекта на ро¬мантичната си любов - майката, докато момиченцето по цели дни нетърпеливо очаква баща си. Това го принуждава да изживява любовта си главно във въображението си.
Момиченцето изпитва чувства на враждебност и съпер¬ничество към майка си, което го смущава толкова, колкото и ревнивото момченце, обявило война на баща си. Моми¬ченцето се чувства зависимо от майка си заради обичта и непрекъснатите й грижи. То усеща, че« ужасно да иска мама да си отиде и никога да не се връща"! И също като момчен¬цето проектира враждебните си чувства върху майката. Въоб¬разява си, че майка му знае колко много желае да се отърве от нея. И че следователно го мрази и иска да го накаже.
В нормалното семейство момиченцето също научава, че татко принадлежи на мама и че то не може да го притежава. Това откритие става постепенно между третата и шестата година. Полека-лека момиченцето се отказва от любовните си аспирации към бащата и ги замества с чертите на мъжа, когото по-късно ще обикне и за когото ще се омъжи. Така и то като момченцето разрешава проблема с „любовния триъгълник".
Да поставим сега един важен въпрос: какво вие и съпругът ви можете да направите, за да помогнете на децата си да се развиват нормално и да преодолеят този проблем?
Преди всичко решаващо за излизане от кризата ще е ка¬чеството на съпружеските ви отношения. Ако съпружески¬ят ви живот е стабилен и в него преобладава любовта, деца¬та ви постепенно ще разберат, че романът им е невъзможен и ще намерят изход още в предучилищната си възраст. Но ако отношенията ви са белязани с дълбоко неразбирателст¬во, децата ви трудно ще разрешат проблема си.
Ако бракът ви не върви, най-доброто, което можете да направите, за да помогнете на децата си да преодолеят се-мейний си роман, е да се консултирате със семеен съветник. Казвам това съвсем сериозно.
Детето йи сигурно ще се опита да предизвика спорове между вас и съпруга ви, за да се възползва от тях. Ще се постарае по свой детски начин да постави бариери помежду ви. Ако в брака ви има големи трудности, синът ви може да успее да накара майка си да го третира no-скоро като „ми-
ниатюрен любовник", отколкото като дете. Ако пък майка¬та прекалено се радва на вниманието на момчето си, защото съпругът й не се интересува достатъчно от нея, нека знае, че тази реакция не е здравословна за детето. В такива случаи тя проявява склонност да принизява бащата в очите на сина си, вместо да утвърждава авторитета му. Момиченцата мо¬гат да играят на същата игра - „разделяй и владей", опит¬вайки се да противопоставят баща си на майка си.
През този период родителите следва да внимават и да не позволяват на детето да намери слаби места в съюза им, та да ги „разделя и владее". Двамата не бива да се поддават на изкушението да отвърнат на опитите му да ги прелъсти, като открито приемат авансите му. Необходимо е да реагират, като „нежно го отблъскват", като отхвърлят романтичната връзка, която им се предлага. Майката трябва да даде да разбере на момченцето, че обича татко, че е жената на тат¬ко и че иска и малкото й момче да обича татко. То не може да се ожени за нея, когато порасне, защото тя вече е женена за татко и е много щастлива с него. Един ден то ще си наме-ри жена и ще се ожени за нея. Засега е нейното и на татко малко момче.
Бащата също е редно ясно да обясни на дъщеричката си, че много я обича, но че мама е жена му. Не, тя няма да се омъжи за него, когато порасне. Той вече е женен за мама и е много щастлив. Но тя е неговото малко момиче и никой не може да заеме привилегированото й място в обичта му. Някой ден ще си намери съъпруг и ще се омъжи за него.Спомнете си, че това е просто етап в развитието му и естествена под¬готовка за бъдещия му брак.
Най-важното все пак е да не насърчавате активно мечти¬те му. Ако го сторите, ще засилите неговата привързаност и ще му е много трудно да я преодолее по-късно. Всички поз¬наваме мъже, които не са могли да превъзмогнат тази семейна обич, да прекъснат връзките с майка си, да си наме¬рят жена и да създадат семейство.
Ако вие и съпругът ви сте достатъчно разумни хора, чий¬то съюз е уравновесен и щастлив, детето ви без мъка ще се справи с любовния си проблем, когато стане на шест-седем години."
               

ще може ли този пост да бъде преместен в друга, образователна тема . примерно в проблеми малки и големи........
тази е за веселби.
иначе - много полезно е четивото 

тази вечер тръгваме да къпем алекс. пълня аз ваната, събличам я гола, тя естествено се кефи. тъй като аз имам малко порблеми с крака, се разбираме да я къпе галин. звъни телефона. аз говоря по телефона, а алекс на китайски обяснява много разпалено нещо и си сочи дудата и така пет минути.
аз си говоря по телефона, ваната се пълни, всички врати са отворени, защото сме на подово и е бая топло. по едно време алекс започва да се напъва. галин се шашка и си подлага ръката под дупето и. там естествено след секунди се приземява преработена каша с приятен кафяв цвят и познат мирис.
паднах да се хиля. тоя човек, дето го е гнус даже от себе си, не му мигна окото да хване л...ото в полет. евала. аз щях да се поколебая.
сега дойде да ми даде да му помириша ръката, дъл пък не намирисва на ако. той оттогаз я ми поне 3 пъти