🧿ЧААТАЙ УЛУСОЙ🧿"EŞREF RÜYA"/"UYKUCU"-"СЪНЛИВЕЦ"🧿Проекти, партньори и приятели🧿Тема-33

bof4eto, сигурна съм, че Ърмак в началото не е останала безразлична към чара на Ешреф, но после е разбрала, че той няма очи за нея.
А и точно тя беше тази, която го насърчаваше да следва сърцето си.
Един от любимите ми епизоди е онзи, в който Ешреф заведе Нисан в дома за сираци.

Там Нисан за пръв път го видя такъв, какъвто той сам се отрича да бъде-добър, грижовен, раним, човек с мисия.

А после, на люлките, той буквално и преносно се "разголи" пред нея.
Остави бронята, свали маската и и показа колко дълбоко може да боли миналото.

Тези сцени не бяха просто красиви.
Те бяха  повратни, защото тогава започна да се заражда любовта, според мен.

После ще пиша още.

Още един епизод ми е много любим.
Той започна с вестта за стрелбата по Йомер (след първата целувка в парка) и завърши с поезията на Юмит Яшар Огузджан, която Фарук четеше.
Всъщност след Ешреф, той е моя любим герой.
Но да се върна на епизода.
Той завърши с два букета- един за Нисан, един за Чийgем.

После среща в заведението, в което мисля, че във втория сезон Нисан ще отиде да пее.

И думите на Ешреф, че любовта не е за хора, като тях.


Завърши с Чийдем, която разцъфна, като букета, който получи.
Завърши с поезия за безнадеждната любов.
Да, Юмит Яшар Огузджан е особено известен със стиховете си за безнадеждната, невъзможна любов, онази, която боли, но остава незаличима.
Това е поезия за любов, която не може да бъде изказана, която се живее в мълчание, в самота, но която не изчезва.
Сякаш е писана за Ешреф. Или за Чийдем. Или за всеки, който някога е обичал без отговор.
„Аз съм създаден за безнадеждни любови“- това е изречение, което може да обясни цял един сезон.
„Създаден съм за раздели.
За безкрайна тъга.
Всеки път, щом се влюбя силно в жена,
сърцето ми трябва отново да бъде смазано
от цъфнали рози…“
Не винаги любовта идва, за да остане.
Понякога тя идва, за да остави белег.
А понякога, за да ни напомни, че все още можем да чувстваме, дори когато ни боли.
 В света на "Eşref Rüya" не всички любови са щастливи, но всички са истински.
Тук почти всички герои са пленници на безнадеждната любов, но всеки по различен начин.
Ешреф - носи любовта си като присъда.
Той не просто обича, той живее чрез тази любов. Образът на Руя се е превърнал в негов бог, в негов затвор, в негов смисъл. Но когато реалността се разминава с илюзията… какво остава?
Чийдем- нейната любов не е просто несподелена, тя е пренебрегната.
Това я изяжда. Тя не търси само любов, тя търси признание, място в нечие сърце, което е било обещано на друга. И тази болка се превръща в мания.
Нисан -тя още не знае колко дълбока е собствената и любов.
Като човек, отраснал в оцеляване, тя не е сигурна как да приема любов. И точно затова тя не разбира цената на тази, която и се дава. А когато я разбере, може вече да е късно...
Фарук, Мюслюм, Гюрдал- дори в тяхната вярност към Ешреф има нюанси на болка, защото всички са изгубили нещо и тази загуба ги е научила да обичат от разстояние, с мълчание. Всички са в плен на безнадеждната любов.
Но не защото любовта е проклятие.
А защото в този свят, където честта, болката и миналото управляват, любовта рядко получава шанса да бъде свободна.
 В "Eşref Rüya" любовта не спасява. Тя белязва.
Сега от второ гледане още повече ми хареса този, 6ти епизод.
(интересно ми е дали този, който претендира за авторски права е написал същото...)

От фен

Направих бисквитки, как бяха, може би ти се хапват?

Малката Нисан днес е рожденичка

Цвети, много вкусни бисквитки!
Ами, много креативни фенове има!

Да е жива и здрава малката Нисан!

Хриси, заповядай сцената на Гюрдал и Професора

Аз сцените не ги помня, коя от кой епизод е.
Сетих се за коя сцена говориш.

Според данни на Adba TV най-коментираните продукции на екрана в седмицата 14-20 юли 💫

Добро утро!
По идея на Хриси, оставям въпросите и за днес.
Независимо за кой епизод.
– Кой момент ви е оставил без думи?
– Кой диалог ви е докоснал най-дълбоко?
– Кой избор на герой ви е разтърсил?
– Или пък коя сцена бихте гледали отново и отново?
Желая ви прекрасен ден!