🧿ЧААТАЙ УЛУСОЙ🧿"EŞREF RÜYA"/"UYKUCU"-"СЪНЛИВЕЦ"🧿Проекти, партньори и приятели🧿Тема-33

 За мен Лейля е от онези хора, които имат до себе си нещо истинско и ценно, но го осъзнават чак когато вече е станало късно.
Имала е Яман, но не го е разбрала.
В началото на връзката им Лейля не вижда в Яман потенциала, стойността, добротата. Тя го възприема през призмата на тяхната среда: "момче от гетото", "проблемен тип", "няма бъдеще".
Но иронията е, че точно тези качества, които тя подценява- лоялност, чест, сила, човечност, са нещата, които го превръщат в наш любимец и в партньор, когото други (като Мира) оценяват веднага.
Когато Яман започва да се променя -външно и вътрешно и хората около него започват да го уважават и обичат, Лейля изведнъж поглежда назад и си казва: "Аз го познавах първа. Аз го изгубих."
Това е па-скоро съжаление, но не и любов. По-скоро  някакво болезнено осъзнаване на собствената и повърхностност.
Лейля е човек, който вижда стойността на нещо чак когато то вече принадлежи на някой друг. И тогава и тя го иска.
На мен също никак не ми беше симпатична Лейля. Всъщност тя не е "лоша", но е егоцентрична в началото, повърхностна, неспособна да гледа отвъд моментната удобна преценка. По-късно става по-мълчалива, по-съзерцателна, но и емоционално изолирана.
Тя не е злобна, но стимула и за промяна идва от загубата, а не от вътрешното осъзнаване.
Да, всички от Тузлу дере са като кърлежи, но техните образи се противопоставят на образа на Яман. За да се види колко много Яман е израснал, колко е ценен, и как онези, които го обичат истински (като Мира), са различни, те го виждат не заради промяната, а въпреки миналото.