🧿ЧААТАЙ УЛУСОЙ🧿"EŞREF RÜYA"/"UYKUCU"-"СЪНЛИВЕЦ"🧿Проекти, партньори и приятели🧿Тема-33

Лале, благодаря!
Гадар не ми е от любимите му сериали, но аз също ще го погледна, за да видя дали гледайки след време, няма да си променя мнението.

Моите топ 3 са: Мехмет, Яман, а от Сарп и Пеями не знам кой да избера, затова ги слагам и двамата.
Смятам, че и Ешреф след края ще ми влезне в топ 3, даже и топ 1.
Всеки негов образ е добре изграден от негова страна и както винаги сме отбелязвали различен.

Добро утро!

В моя топ З си остават Пеями, Яман и вече Ешреф.
Гадар отива доста назад, но не заради Чаатай, а заради сценария. Но ще му дам втори шанс и аз.
bof4eto, какво не ти хареса в Джентълмен? Визията или нещо друго?

Гери,  в Gaddar, като че ли беше с торбички през цялото време, просто добре ги прикриваха с грим.
Колкото до дамата, която е казала,че е възрастен...тя явно е от тези, за които Чаатай =Емир.
Най-малко сме говорили за ролята му в Йешилчам, но и тя ми е сред любимите.

Желая ви прекрасен ден!
Аз отивам да се раздвижа.

Добро утро, момичета!



Нова от Джерен с дъщеричката си


Хубав ден!

От колажа, който публикуваха тази сутрин ми дойде идея за днешното предизвикателство.

Нисан казва: "Щастлива съм, защото имам теб в живота си"
ТЕМА ЗА ДИСКУСИЯ
 "Кога едно "Имам те" струва повече от "Обичам те"?"
В любовта понякога не са нужни големи думи, а просто присъствието на другия.
Някой, който е там. Който гледа към теб така, както Ешреф към Нисан.
И който те кара да кажеш с усмивка:
„Щастлива съм, защото те има в живота ми.“
Според вас:
Достатъчно ли е „да го има“ човекът, когото обичаме?
Или любовта се нуждае от действия, думи, признания?
Какво означава за вас да имаш някого в живота си? А за Ешреф и Нисан?
И една кратка анкета:
Какво има най-голяма тежест в една връзка?

1. Присъствието – да знаеш, че винаги е до теб
2. Думите – да чуваш "Обичам те", "Липсваш ми", "Имам те"
3. Действията – подкрепа, грижа, саможертва
4. Погледите – тези, в които се казва всичко без думи

Вие сте!

Засега най-вероятна е първата възможност, според мен.
------
От Инстаграм на "Eşref Rüya"

Ох, много ми е скучно! Имаш ли работа днес?
За съжаление имам.
Работата ми по това време е

Ебру Айтемур: Това е чудесен шанс за мен да играя с Неджип Мемили

Нези виж, ако има нещо интересно с две три думи, когато имаш време! 

Благодаря, Нези!

Една по различна и интересна статия за Ешреф



ЗА ЕШРЕФ И САМОТАТА

Самота...
Когато се замисля за тази дума, осъзнавам, че самотата обхваща много различни пластове, начини на живот и емоции. Самотата е като океан!

Ешреф Тек е сред давящите се в това море... Говоря за един дълбок персонаж, който, подобно на името си, подчертава самотата. Той е заобиколен от тълпа, но чува само вътрешния си глас; този глас едновременно съпътства и заглушава самотата му. Всеки момент, в който мълчи, в него се крият различни викове. Той таи силен страх, но и копнеж за близост. Трябва да призная, че този персонаж ме плени! Защото самотното му присъствие отразява толкова много от нас.

И така, самотата недостатък ли е или бягство? Необходимост, свобода или зона на комфорт? Някои я наричат „съдба“, други – съзнателен избор. Можем ли да се отдалечаваме от себе си в моменти, когато си мислим, че се приближаваме? Или самотата е вътрешен път към достигането до себе си? Какво би казал Ешреф Тек за това?

Искам да задам безкрайните въпроси, които ме хващат на ума, от името на всички нас. В тази статия ще разгледам психологическите, социалните и философските корени на самотата, като се фокусирам върху вътрешния свят на Ешреф. До края на статията ще видим, че самотата не е просто „състояние на духа“; понякога е нужда, понякога бунт, а понякога търсене на смисъл.

Самотата: Психологическо състояние или съдба?
Често срещаният отговор на въпроса какво е самотата е, че тя е субективна емоция. Самотата е състояние, което възниква, когато индивид, воден от нужда от принадлежност, желае да се свърже с други същества, но не е в състояние да го направи – или когато връзките, които установява, са неадекватни. В литературата това чувство се разглежда в рамките на теорията за привързаността.

Самотата на Ешреф Тек е нещо повече от психологическо състояние, това е начин на живот. Не можем да отдадем самотата му единствено на външни фактори; миналите преживявания на изоставяне, загуба, скръб и особено израстването му като сирак са го накарали да поддържа духовна дистанция от другите.

В края на краищата, Ешреф е извършил първото си престъпление на 15-годишна възраст, заради момичето, което е обичал. В това отношение емоционалното пренебрежение го е довело до членство в престъпна организация, наречена „Сираци“. Много показателно!

Според теорията за привързаността, стилът на привързаност, който индивидът придобива в ранното детство, пряко влияе върху взаимоотношенията, които формира в по-късен етап от живота си (Bowlby, 1982). Стилът на привързаност на Ешреф, който е изпитвал самота в ранен етап, може да се каже, че отразява несигурно-избягващ стил на привързаност.

Именно в този момент в съзнанието ми се появява концепцията за „вътрешното дете“ . Детското „аз“, неспособно да понесе травмите, които е преживяло, се оказва напомнящо за себе си в неразрешени събития в живота на възрастния. Следите от раненото дете, които излизат наяве, едновременно подхранват самотата на Ешреф и създават порочен кръг, от който той се бори да се измъкне, но не може.

Тези вътрешни конфликти са превърнали Ешреф в човек, който култивира повърхностни взаимоотношения, не се доверява на никого и е винаги нащрек. Мълчанието и отсъстващият му поглед говорят много: вътрешното дете на Ешреф е ранено и се нуждае от любов.

Израснала с този недостатък, тя разбира колко силна и лечебна може да бъде любовта. Въпреки че ѝ е трудно да повярва, че заслужава любов, трохичката любов, към която се е вкопчила, е запалила искра в подсъзнанието ѝ.

Мечтата да се събере отново с мечтата, която никога не е преживявал и е идеализирал, поддържа жива вярата му, че един ден може да изпита тази възвишена любов. Самотата му е по-скоро приета необходимост, отколкото избор. Самотата вече е духовно преживяване, чиито психологически корени са преплетени със съдбата.

Самота сред тълпите: Видимият и невидимият Аз
Чувството за самота сред тълпите изолира индивида, като се чувства невидим, дори когато има хора наоколо; тук чувството за дистанция от принадлежност често преобладава.

Според теорията за ролите на Гофман, индивидите в ежедневието играят „роли“ на сцената (Goffman, 1959). Докато идентичности, съответстващи на социалните очаквания, се показват на „предната сцена“, истинските чувства и мисли са скрити на „задната сцена“.

Това създава конфликт между истинското и фалшивото аз на индивида. С нарастването на ролята на фалшивото аз, истинските желания и нужди на индивида се изтласкват в скритата част на айсберга.

Честото прикриване на истинската му същност от страна на Ешреф може да е довело до чувство на вътрешно отчуждение. Това, което Гофман нарича „живот с маски“, е очевидно тук.

В сериала наблюдаваме Ешреф като човек, който изгражда социални взаимоотношения и развива близки връзки с членовете на „Сиротите“. Неговата роля на „силен, мъжествен, корав и безгрижен; не този, който се нуждае от другите, а този, който е нужен“ сякаш маскира вътрешните викове на ума му.

Идентичността, самовъзприятието и защитният механизъм на Ешреф
Въпреки че Ешреф няма ясен отговор на въпроса как познава себе си, той все още търси. Празнотата вътре в него му напомня какво иска, но все още не е намерил версията на себе си, която иска.

В душата му е активно чувство, че никога не е бил и никога няма да бъде разбран от хората.

Въпреки че отвън може да изглежда изключително уверена, тя може да се бори с чувство за неадекватност или безполезност. Тя избира да се изолира, защото интимността ѝ се струва опасна.

Сред защитните механизми можем да видим потискане и инхибиране.

И той не се чувства истински свързан. Не сме ли виждали Ешреф сам, дори на претъпкана маса за вечеря? В неговия свят тълпите са просто фон, а празнотата вътре е централният герой във всяка сцена.

Препратка към днешните хора: умове на пръв поглед свързани, но духовно несвързани...

Философска самота и заключение: Екзистенциално търсене
Вярвам, че всяка самота трябва да бъде поставена под въпрос и причините ѝ да бъдат изследвани. Дълбоката самота често поражда това поставяне под въпрос.

Виждаме, че пътешествието на Ешреф включва философски въпроси и търсене на смисъл . Ницше вижда онези, които могат да бъдат сами, като силни: „Който мисли дълбоко, винаги ходи сам“ (Ницше, 2006).

Може би Ешреф се бори за съществуване, възстановявайки се, като се отчуждава от заобикалящата го среда. Сартр и Камю, от друга страна, определят самотата като пробуждане, което започва с „осъзнаването на безсмислието“ (Сартр, 2005; Камю, 1991).

Както в „Митът за Сизиф“ на Камю , той знае, че трябва да продължи да живее, дори и това да е безсмислено (Камю, 1991).

В крайна сметка , в пътешествието на Ешреф , самотата е едновременно търсене и бягство. Тези, които искат да чуят, могат да разберат много от мълчанието му. Самотата не винаги е бреме; понякога е бунт, понякога бягство, а понякога е път към намирането на свободата ни.

Обявени са най-популярните мъжки актьори на екрана! (23-29 юли)



Интересно, че в ИМДБ е трети, тук е чак 10-ти