Университети в Германия и други немскоговорящи държави (вкл. специалности на английски) : Тема 25

Благодаря ви за вниманието, проблема при моят син е, че той е много притесни телени и трудно създава контакти, и поради този факт, понеже в курса му са само германци сега не иска да пита откъде да си намери лекциите. Той толкова е блокирал, че казва, че не разбира въобще професорите и нищо не си записва, а въобще не иска да пита германчетата от курса му, страшна бъркотия незнам как да се оправим

А няма ли китайци? Те поне са лесно разпознаеваеми. Или някакви други чужденци.  Ако може да избира колко на брой изпити трябва вземе, според мен е добре да ходи на не повече от три. Също така би трябвало да има Studienberatung. Там също могат да го упътят откъде да вземе лекциите.

Русалка, модулната или редовната форма е по-добра? Модулната била с повече практика или не съм разбрала?

Неудобното в момента е, че само  той може да си помогне. За мен липсата на българин там е лъжливо усещане, че това ще му спаси ситуацията с липсващата информация. Ами ако това българче е друга специалност, как ще знае това, което на него му е проблем?

Много говорете с него, подкрепете го, да се сети колко усилия е положил, за да стигне до тук, знаел е, че ще е сам, че ще трябва да се оправя с всичко сам, трудностите не са големи и ще бъдат преодолени, само да не блокира. Може да му помогнете и да намерите мейл, на който да зададе въпросите, които го интересуват. Може с него да напишете заедно текста на писмото ... начертайте спокойно план и действайте по него.

И моят син първата година беше блокирал тотално. Беше ужасно изплашен.  Премина си всички етапи на адаптация, успя да се интегрира - бавно, с неговото си темпо.  Но началото беше... и за него и за нас адски стресиращо.   Подкрепа от ваша страна, упоритост от негова.  Какво друго да кажа. Всичко е в неговите ръце. Да пита, да пита и пак да пита.. Колкото повече пита, толкова по голям шанс да научи каквото го интересува. Нищо няма да загуби, само може да спечели.  Първите месеци с езика са трудни . Добре е да има и учебници с материала на български, за  да си превежда  в началото.

Това е едно от полезните неща, които децата ни научават там - ДА ПИТАТ. Който пита, научава! Българчетата някак са притеснителни в това отношение - какво ще си помислят, уместно ли е, означава ли, че не знам, че не съм внимавал, сигурно ще има последствия.... Не, за всичко се пита, докато не се получи желания ясен отговор.

Дъждец,  на този  въпрос  никой не  може  да отговори еднозначно.  За  един  отговорът  ще е Моделщудиенганг, за  друг  Регел.  Никой няма  наблюдения и над  двата, та   да направи  сравнение. Дъщеря ми не  само, че  искаше  Модел, ами  и да е  конкретно този в  Аахен,  понеже  има  разлики   в начините на  обучение   и между  Моделщудиенганг  тук и там. Не  че  ако не й беше  стигнало  за там, нямаше   да иде  и  другаде,  просто казвам. Разликата  обаче между  Модел и  Регел далеч не  е  само в  това, че  при  Модел  доста  по-рано  влизат в  клиниката. Самото учене  е  различно. Но и това  е много относително,  защото и  Модел,  и  Регел се  явяват на  еднакъв  първи  държавен М1 (Физикум), като изключение е  Аахен. Той е  със собствен  първи  държавен именно  заради  много  по-различно  протеклия  учебен процес  до   идването на  изпита.  На  М2  вече няма  изключения,  за  всички  е еднакъв,  тоест  по  различни  пътища   е достигнато  едно ниво на  знания. М3 като устно-практически има някаква  обща рамка , но  все пак  си  зависи и  от  унито как   точно  ще  бъде  проведен.
Има  специален  сайт, на  който  могата  да се видят  резултатите по университети на  М1 и  М2, за М3 не  качват  централно. Тоест  човек  може  да придобие  представа за  успеваемост,  брой  скъсани,  за колко  хора  това не е  първо  явяване и  т.н.  Но   резултатите  като цяло  са  доста  компактни , без  някакви  огромни  отклонения, та  и  тези  статистики не  могат да кажат  къде  е по-добре , Модел или  Регел. Назад бяхме  коментирали, че е  важен и  градът. Не може  примерно  да  искаш  да  си в  Мюнхен заради  това, че е голям,  оживен, има   примерно  много  българи и  т.н,  а  да  предпочиташ  Моделщудиенганг.

Мога да кажа  само за  моята  девойка -  на  финала е, а  не съм  чула да  е  съжалила  за избора на  Моделщудинганг.  Но  това  ще  важи  и за друг,  избрал някъде  Регел.

PS Позволявам си да допълня   с друг  цвят с  цел разграничаване.   И  тук, и на лични ми  писаха  дами,  които на 24.10 не  биха  успели да  дойдат. Толкова  време е  минало и  досега,  предлагам   още  малко  да   изчакаме, че  всички  желаещи  да могат да  се появят,  примерно  някъде  към  10.11. Ако и тогава  вече има неможещи,  ще  се  присъединят  на  следваща  сбирка, че  да не  отлагаме  днес--утре -вдругиден  и така,  докато   новите  студенти  завършат

Една снимчица от откриването на новата учебна година в ТУМ Гархинг! Хайде, да им е успешно на всички деца от темата! Я да каже някоя майка дали ще си разпознае детето?




За срещата не разбрах напълно - няма да е на 24 октомври, а по-нататък или?

Милето,  попитах  за мнение - дали да  я  оставим за  24-ти или още  малко да изчакаме всички желаещи.  Каквото  кажат  заявилите  желание  да  са на  24-ти там (някъде),  това щ е е .

Аз нямам претенции - мога на 24 октомври, мога и на втората среща да дойда, винаги ще ми е приятно!

P.S. Русалче, пропуснала съм твоя PS, ще изчакаме значи. Аз имам едно посещение при студентката ноември месец, но ще се напаснем с групата.

и аз нямам претенции

И аз да пиша за социализацията в Германия. Моят син вече 3 години е там , но все още е ужасно самотен. Много, много му тежи. Намери едно българче и излизат от време на време, даже сега ходиха до Берлин двамата.   Сестра му е там, виждат се веднъж в седмицата. Не търси българи, търси компания,  няма с кого едно кафе да изпие. Положи много усилия, той ходи да заговаря колегите, но те са дистанцирани. Примерно чакат на спирка заедно, говорят уж, качват се и другия си слага слушалките и съответно всичко приключва. Ходи на тренировки, там малко по добре .  Категорично след 2 години се маха от Германия.
Успешна учебна година на всички студенти!

Благодаря за отговора, моят син е първи семестър и след нашите последни разговори започвам да усещам, че той дори се е отказал и от ученето, не иска да пита никой за нищо, предложих му да отиде в студентската организация към  университета за помощ на студентите, но той отказва, не спите никой за нищо, и според мен по този начин той няма как да се подготви за изпитите, постоянно му напомням колко усилия и пари вложихме, но за съжаление мисля, че се е отказал

Фани, сърцето ми се къса като те чета. Моят син кара шеста година в Германия. До миналата зима, прибирайки се, със сълзи на очи ми казваше, че мислите му се блъскат в главата денонощно и  няма на кой да ги изкаже. Беше ужасно самотен, нямаше с кой да сподели нищо свързано с обучението му. После почна стаж, и сякаш всичко се обърна - попадна в хубава вреда, сдуши се с още три германчета, стажантите се оказаха една супер компактна и задружна група. Някак си и в университета започна да общува с момчетата с които е писал едни и същи изпити, учеха заедно и си споделяха. Тази есен като влезе за първи учебен ден, сподели че все едно си е видял цялата родА - толкова много познати е имало на откриването.  Трите германчета се преместоха в Мюнхен и сега са заедно четиримата и много си помагат. Към този момент ако нещо с ръка на сърцето мога да кажа, то е, че поне не се тревожа за това колко е самотен. Сам е , няма  девойка около него все още, но със сигурност не е самотен.  Звучи бодро.  Има малко български приятели, но пък са компактни и се държат един за друг и си помагат. И дума не дава да се издума за прибиране и работа в БГ.  Харесва града от самото начало, а сега сякаш и града го хареса и прие, и му пасна много добре. И нашите ходения от време на време  ( веднъж , дваж годишно) допринесоха да види семейството си около себе си и да се успокои. Казваше, че като знае че сме на няма и 20 часа с кола от него, някакси всичко е по спокойно. А и като се завъртим  там с татко му, с брат му, стаята му за миг става уютен дом за всички ни. 
Пожелавам на сина ти от цялото си сърце да намери приятели там, да се почувства в свои води, да е спокоен . Представям си колко ви е притеснено и на вас. Всяко ходене при него е крачка напред в интегрирането му .  Успех!

Владимира, знам, че е разочароващо, но в крайна сметка няма нищо укорително да се окаже, че това предизвикателство не е лъжица за някои младежи. Колкото и да ни се иска да се получи, ами човекът не е готов или пък не е неговото (причините са безброй - дали е нещо временно .... дали детето е било абсолютно несамостоятелно в България и нещата изведнъж му се стоварват на раменете, дали е до характер ..... и още, и още ...). Добре, че се изясняват тези неща все пак в началото. Хубаво е да знае човечето, че сте зад него, че няма нищо фатално, независимо от неудачата, има и други пътища, важно е да намери своя.

Ми  предлагам  тогава  да  реализираме  и  срещата на  24-ти, и  следваща  някъде  по-късно през ноември.. Купон  да има.  Още е  рано, ама  след някой и  друг  ден  ще   направя  резрвация  в  Лагуна-та ,  ако искате,  и  после  ще  споделя.

По повод  самотата..