Битата родилка в Майчин дом София

Член 120 и 121 от НК, но те се отнасят за убийство на собственото бебе веднага след раждане.

Разбра ли се Антония платила ли си е избор на екип?

Момичета, за нормално раждане, според мен Зебрите, то просто е толкова различно от всичко видяно, тези хора са на светлинни години!

Не, не си е плащала за избор на екип, разчитали са, че когато му дойде времето и при когото се падне да ражда, всичко ще е наред. Преди това е била на отворените врати в болницата и затова я е избрала за раждането.
За съжаление, предположенията и очакванията са едни, а реалността излиза съвсем различна. То на отворените врати всичко изглежда "розово".

Не може всички да си плащат за избор на екип, не сме толкова богата и развита държава.

Лекари не скачат срещу други лекари, защото утре те могат да направят същите грешки. Затова се пазят, доста стресова е работата им, но затова и трябва да има и контрол. Дали ще са камери, дали придружител, дали друго нещо. Да намалят болниците, да оправят заплатите на “ниските нива”, за да не се налагат акушерки и сестри да работят на 3 места. Много неща трябва да се променят, за да се оправят нещата.
Мен много ме беше страх да не родя преди 9м, защото по моето време Щерев пращаха в Токуда или по-често в Майчин дом и двете болници се дървиха на такива пациентки доста често. Една приятелка ѝ изтекоха водите в 34-35 седмица, по спешност в МД. Бебето седалищно разположено, щели да в мъчат нормално раждане (беше ѝ първо). Успя да дочака да се сменят лекарите на смяна и веднага ѝ направиха секцио.

От това, което гледах жената е била на отворени врати, говореше за битови условия.

Мисля, че в такава голяма болница, където си има дежурни по смяна, избора на екип/доктор не трябва да е критерий за нормално отношение и поведение на персонала

На много места частни и държавни болници има доктори подкрепящи нормално раждане, не се самонавивайте, че няма екип, който да подкрепи родилката при липса на противопоказания.
Трябва да се потърси правилния лекар.

Аз също доста съм полежала в болници. Толкова е грозно като виждаш как при различни лекари се държи различно персонала. Затова понякога е въпрос на оцеляване да се смени смяната. Хигиена, атмосфера, отношение, скорост. Рибата си се вмирисва откъм главата. Здравеопазването има много строга йерархия, която си спазват по тяхно усмотрение. И много зависи от лекарите и ръководството какво се случва в болницата, на всички нива. Затова някои отделения в една и съща болница, някои смени, са на европейско ниво, други на ниво филм на ужасите. Отвратително е че се допуска. Аз винаги съм се чудела за какво ни е министерството на здравеопазването. То не върши абсолютно нищо. Парите се разпределят от НЗОК и от съответните лекари по места. Не се следи за качество, няма стандарти, не реагират при проблеми, нищо. Нищо.

За мен е невероятна мистерия защо млади жени, с неусложнена бременност, отиват изобщо да родят в Майчин дом. Там е пълна лудница. Аз отидох добрволно, защото бременността ми беше високо рискова, а там намерих специалист, който да се съгласи изобщо да извърши раждането. Отделно имаха опит в случаи като моя. Но да отидеш с лека и нормална бременност там, е напълно безсмислено. По-добре където и да е другаде.

В Майчин дом, освен че са заринати с работа, приемат и всички тежки случаи на родилки и бебенца от цялата страна. Вътре на етажа после сами си представете колко пациенти има, колко персонал и колко любезност и спокойствие... А да родиш без избор на екип в днешно време е ненужна смелост и наивност. Не го препоръчвам на никого.

Аз съм бъзлива и не бих родила без да си платя. То това не е гаранция, че ще се държат добре. Но да кажем една идея по спокойна съм.

Ако сложат камери със звук, такива препирни и спорове повече няма да има. Кой крив, кой прав. Няма да се подронва ничий авторитет. И да се знае, че се снима и колко време се пазят записите.

Абсолютно вярно, има доктори, които нисшестоящия персонал не харесва и не уважава, и рафинирано или директно си го изкарват на пациента.

Раждах при доктор със всякакви мнения от много харесван до злодей. Доверих се на интуицията, с очите си видях как различните пациенти виждаме всеки според своите усещания, а персонала изпитваше към лекаря истинско уважение и респект на първо място като човек, което беше в моя полза при обгрижване

Аз имах лека и безпроблемна бременност, но в крайна сметка избрах да родя в Майчин дом, а не в малкия град, където до скоро нямаше и АГ отделение поради липса на лекари. Избора ми се основаваше на това, че въпреки леката бременност винаги нещо може да се обърка при самото раждане. Четох доста за МД и бях готова за кофти отношение, което се споделяше масово. Лежах една седмица на 8-ми етаж, условията не са като на хотел, но са прилични. Там лошо отношение от никоя смяна не видях. Мереха тонове сутрин и вечер и идваха да ни викат по ред. Освен тонове при мен по 3 пъти на ден мереха и кръвно, тъй като накрая на бременноста беше доста високо. Бяха решили, че понеделник сутринта ще предизвикаме раждане със система. Ама бебето беше решило, че в неделя вечерта ще започне да се подготвя само. Та вечерта за пръв път усетих що е то контракция, болезнена. Бяха на 5 мин и в първия момент се шашнах, защото въобще не знаех какво е усещането. Отидох при дежурната на етажа и казах, че май имам контракции. Сложи ме да мери тонове и потвърди че имам, но са още слаби. Каза ми да следя на колко време са и ако се засилят като честота и болка да не се притеснявам да я извикам и да мерим пак дали съм готова за родилната зала. На 2 пъти дежурната идва да ме търси за да види как съм и да провери контракциите. Когато се засилиха извика дежурен лекар от родилния етаж, която дойде, провери за разкритие и каза да ме подготви и свали на 2ия етаж, където бяха залите за раждане. Сложиха ми апарара за тонове и пееиодично минаваха да проверяват за разлритие. Сложиха ми епидурална анестезия, когато беше възможно и не е имало грубо отношение. Направотив, като усетих, че идва контракция казах, че идва контракция и няма да мога да стоя неподвижна. Изчакаха ме и после действаха. Не бях с избор на екип, не съм плащала нищо освен упойката и престоя в плате а стая след раждането. Контракциите започнаха в една смяна, а раждането завърши в следващата. Дежурен лекар беше д-р Шикова, което разбрах чак като си прочетох епикризата. Акушерката малко преди пълно разкритие мина при мен и ми обясни за раждането, как да напъвам и да слушам техните напътствия. Нямаше от никой в залата обиди, намеци, грубо отношение. Преди да родя, в съаедните зали се родиха две бебета и аз чувах всичко. И там нямаше грубо отношение или обиди лъм родилките. Вече аха да почна да раждам и д-р Шикова ми каза да не вземе сега да викаш, че ще уплашиш другите родилки. Аз в шеговит тон и казах, че две са родили преди мен и никой не им е казал да не викат, че ще ме уплашат. Та се посмяхме дружно. Но и аз не виках, защото установих че не мога да напъвам и да викам. Та пиша го това, че все пак и без избор на екип всичко  може да мине добре и без грубости. Това е моя опит и въпреки, че бях готова за грубо отношение аз такова не получих. Единствено ми се скара една сестра на 12ия етаж, защото малко след като ме качиха бях тръгнала из коридора, че да взема багаж от таткото, но беше в правото си, че трябваше още време да полежа и поседя за да не падна някъде.  Не е била груба, не е използва обидни думи, просто беше по-остра, че да разбера сериозността и въпреки, че казвах, че съм добре, трябвало да почивам още време.
Споделяю моя опит, в случая със същото медицинско лице, без избор на екип и това получих аз като отношение.

Препоръката да не се вика страшно ме учудва, защото на мен ми казаха да викам- подпомагал се родовият процес.

Sivi, хубаво е, че така се е получило при теб!

Просто има и други ситуации в Майчин дом за съжаление.

Е, добре де, те ще заминат. Но където и да отидат, освен ако не решат да ходят в Гана или Нигерия, от тях ще се изисква НОРМАЛНО ЗАКОННО ОТНОШЕНИЕ КЪМ ПАЦИЕНТА. Никой  в Европа няма да им позволи да насилват както в България. Тоест, дали тук или там, те ще трябва да се променят. И не, проблемът е масов, не е от един или двама лекаря. Отношението и некадърността са повсеместни.
Некадърност съм срещала и в Германия, но поне отношението е в рамките на закона  и следват протоколите желязно.

Пиша всичко това като човек, който ОБИЧА България, избрал е и двете си деца да ражда в България, човек, който се чувства по-добре в България, отколкото в Германия. Но, когато става дума за болници, лекари, здравна система, нещата в България са като в третия свят! И никога няма да забравя на какво съм била подложена аз, баща ми, баба ми, а наскоро и много близка роднина. Насилие над беззащитни хора! Ограбване на беззащитни хора от сестри и санитарки! За Сияна, 12 годишното момиче, убито при катастрофа, четох, че след като починала й откраднали обиците в болницата, където я реанимирали!

Имам колежка, чиято тема на изследвания, професията й е свързана с разследване на акушерското насилие и прави сравнителни анализи между разни африкански държави и европейски държави. Ами България по-скоро напомня африканска държава в това отношение.

И само да добавя, насилието над родилки не е защото раждат и е стресов момент, насилието над родилки е, защото са беззащитни! Заради това насилие имаме и към възрастните и към онкоболните, към хората в хосписите и те са насилвани от медицински персонал. Насилието, гаврата и използването винаги е към беззащитните.

Да не забравяме и, че преди няколко години в Болница Лозенец, Правителствена болница (!), беше хванат канал за нелегално трансплантиране на органи на израелски и всякакви други богати пациенти. Замесени видни лекари. Тоест, не само насилват, а извършват страшни престъпления. Тогава нямаше нито един лекар подведен под отговорност и се потули цялата история.