Битата родилка в Майчин дом София

Таня, понеже ми се струва, че доста се наплаши от тази тема, а още не си раждала, ще ти дам непоискан съвет. Като дойде време да раждаш, вземи си книгата на Олга Дукат, "Раждане с любов". На мен тя най-много ми помогна да се подготвя. Вътре е описано всичко, което се случва по време на едно раждане, отделно са описани световните практики и какво реално се случва в българските болници (от чисто медицинска гледна точка). Има полезни съвети какво можеш да направиш, за да се случи раждането ти по възможно най-благоприятния начин за теб.


При мен епидуралната облекчи в някаква степен най-продължителната част, т.е. докато получа пълно разкритие, контракциите пак си се усещаха, макар и по-слабо. И двата пъти ми я спряха, когато бебето започна да слиза през и таза и си усещах всичко, до края на раждането, но пък тази част минава доста бързо и не е нетърпимо. Не съм викала, най ми помагаше едно....гърлено ръмжене и бавно издишане? Ако мога така да го опиша. Някак по-леко преминаваше болката. Но в болницата където раждах беше позволено да се разхождаме през цялото време, качваха ни на магарето чак като стане време да напъваме, та това също помага много. Докато лежах болеше повече.

Всъщност, изобщо не го отрича и самата тя не се усеща. Самият факт, че говори за удари, значи реално е имало такива, само че се опитва да се дистанцира от тях (не желае да носи отговорност) и не казва конкретно от кого са. Инак би казала: "Докторката не би си позволила да направи такова нещо. Съжаляваме, че се е почувствала зле." Различно звучи, нали?!

И на всичкото отгоре осъзнава и че това, което се е случило е нередно, недопустимо и осъзнава вредата и последствията, защото използва думата "престъпление". Можеше да каже и неприятности, нали?! Съвсем друг контекст се получава.

Отвратителни са. И не пропускат да прехвърлят вината на родилката. "тя ни прави съучастници..." Отношението им е като към досадна муха, която трябва да разкарат.

Аз чета, че 2019та година ООН приема насилието над жените по време на раждането официално за нарушение на човешките права.

Obstetric violence refers to disrespect, abuse, and mistreatment experienced by women during childbirth. This can include physical violence, non-consensual procedures, verbal abuse, neglect, and discrimination. It is a violation of human rights, including the right to dignity, autonomy, and informed consent, and can have serious physical and psychological consequences for women.
То при нас е толкова систематично, че не ги знам какво ще правят, ако дори и 10% от жертвите родилки решат да си търсят правата по разни международни съдилища. А правото на човешко достойнство пък се нарушава във всяка българска болница.

Именно. Егати оправданието е, че трябва да  носят на ръце. Не са я намерили на улицата, че да я носят на ръце.

Нали първо трябва да го докажат? А как ще го докажат, когато са били сами, с персонала, който, разбира се, си пази гърба?
С двете си раждания в България не съм срещнала лошо отношение, бях с акушерката си, близка жена.
С третото в чужбина, в залата (която беше по-скоро стая с оборудване, без магаре и т.н.) с мен бяха майка ми и мъжа ми. Стояха откъм главата ми, и да не пречат на екипа, разбира се. Това дава сигурност, че ако нещо се обърка, има още някой до родилката, който да я подкрепя и да защитава интереса ѝ в такъв уязвим момент.

Явно не - каза, че е разбрала името на лекарката която я изражда няколко часа след раждането. Което и обяснява до голяма степен отношението към нея. И аз съм раждала в МД преди много години и  да - скачане по корема, възмущение, че искам с нещо да се завия докато съм в предродилна зала и треперех от студ - искала съм го била от лекарката видите ли, ми те нямат баджове и разлика в облеклото, как да гадая кой какъв е, след това в отделението имаше една акушерка с ментални проблеми, която ме разкарваше да ми цеди гърдата с една помпа - това беше като някаква инквизиция. Не ми донесоха биберон с дохранване за детето, защото имах проблеми с кърменето, тръгнах да търся и намерих в сестринската стая - пуста посред нощ, детето се дере от глад, с кой акъл взех едно шише и така го нахраних, нали се сещате какво можеше да стане. Храната отврат и не я ядях, защото ни даваха по половин кюфте на порция и аз мислех, че някой вече го е ял това (то не е изключено и така да е било). И навикването, че не напъвам добре и бебето страда в този момент, ужасих се направо. Имаше една акушерка до главата ми, държах се за ръката й, тя пък ме предупреди да не я щипя.....И да - толкова години по-късно още от същото. Възмутена съм най-вече от "перфектните майки", дето изтърпяли болките при раждане при докторката и недоумяват как така една жена е дръзнала да се оплаче....На такива им пожелавам да срещнат грозното и страшно лице на злобата и безразличието на медицински екип в решаващ за техния живот момент.

Моя приятелка ми разказа за отношение след самото раждане в Надежда...също отвратително. А е платила няколко хиляди.

В МД не са чували, че има и друг начин за преместване на пациента? Изумена съм, но и тази реплика показва колко е обективна и какво отношение има и анестезиоложката.....

Шамарите  дали са освестили майката, в допълнение с вербалната агресия, обиди и унижение?

Защо в белите страни няма такива неща, защо раждалите там  нямат  никакви оплаквания, а напротив, доволни и благодарни са.
Защо има жени, които  са толкова травмирани, че се отказват от раждане на второ дете ?
Да, това за консултациите е добра идея, но какво правим ако жената е със нисък праг на търпимост на болка , стеснен таз и голям плод ?
 Затова едни жени, раждат лесно , а други трудно. И какво правим  с  вторите ?
Крещим ѝ , че лигла и глезла,  и да вземе да млъкне, че тая работа не е като оная, че ей сега детето ще умре заради нея?

Не помня вече в МД как ме преместиха от магарето до след родилна,но помня че от там до 7 етаж, където ме настаниха,бях на една носилка и после едва ме прехвърлиха на леглото (защото носилката бе висока,а леглото ниско,а аз бая тежка,към 75 килца)...
Като раждах в Шейново ме поставиха на нещо като легло с колелца и на него си седях чак до преместване от реанимацията (там 24 часа след операцията се раздвижвах сама, защото беше събота и нямаше рехабилитатор, който да ни раздвижи)в обикновена стая...

Аз раждах със секцио.Избор на екип.
Секциото ми направи докторът,който следеше цялата бременност.
С много хубави спомени съм.Грижиха се добре и за мен и за бебето.
Платих си разбира се.

Но имам братовчедка,която ражда нормално ,без избор на екип  в същата болница .Не знам какво е преживяла,но не иска даже да мине покрай болницата вече трета година.

https://nova.bg/news/view/2025/07/16/504311/%D0%BF%D1%80%D0%BE%D … 0%B4%D0%BE%D0%BC/ А това видяхте ли го? В Надежда (и в другите частни болници) също може да има негативни отзиви, но по мои наблюдения - далеч по-малко. Мен лично и двата пъти в Надежда ме гледаха като принцеса, от следенето - до след раждането.

.

И мен това ме впечатли, как  брутално лъжат, направо се шокирах като чух .
Има родилки, но споделят само във фейсбук,
 сигурно се страхуват да не им заведат дело за клевета,
 и как да не се притесняват, когато при  този пресен случай, от МД, нагло заявяват , че  нищо от това не е вярно.

Ехе. Каква съм късметлийка аз. Родих в Майчин дом, 10 години по-късно ме оперираха там и - о, боже! - всички бяха мили. Ама всички. Аз съм много страхлива, направо сигурно съм била като пребледнял стресиран заек. И дори жената на регистратурата, и дори жената, която трябваше да ми даде епикризата след операцията, само ме поглеждаха каква съм уплашена и почваха да ме успокояват и да се шегуват внимателно, за да ме разведрят. Медиците също бяха прекрасни. Не познавам тази доктор Шикова, но за Майчин дом като цяло никога не бих казала лоша дума. Интересно, някой видях из постовете, че не харесва обръщението "майче". На мен пък ми звучи миличко.

Иначе калпави доктори по други места - бол. За това спор няма.