Битата родилка в Майчин дом София

Гугъл, направо 60 лайка ми се иска да сложа и 10 пъти да ти цитирам поста, чудесно си го написала!

Ама да вземат тез операции без упойка да ги правят вече,  едно парче дърво в устата, да не вика много (мъжа, нали, да види как е), глезльовци, упойки ще им слагат!

Изобщо цялата здравна система е извратена. Изврати и лекарите, и всички работещи в нея.
Вече не съществува понятието "медицински грижи", тихомълком бе прекръстено на "медицински услуги". Плащаш - получаваш, само дето и това не е гаранция. А за грижи...."надежда всяка тука оставете". Да въземат да го напишат и на табелата с името на всяка болница та да се знае и поне да не храним илюзии....
Пък после имало било ниска раждаемост, смъртността била висока...А ние сме идиоти.

Бърди, ами какво да ти кажа - преди 5 месеца родих та темата ми е все още много на сърце. Аз имах наистина прекрасно раждане и въпреки това (понеже съм лигла ) 2 седмици го сънувах в кошмарите си заради самото естество на процеса и травматизма, който причинява. А наистина моето беше чудесно. Без окситоцин, без упойка, без епизиотомия и съм шита с местна упойка. Невероятен екип. Цял живот ще ги благославям за отношението - все едно сред приятели раждах. Затова и като чета историите на потърпевшите направо изтръпвам, не мога въобще да си представя как се чувства човек в такава ситуация хвърлен - безпомощен и уязвим. И изтръпвам с право, защото аз се следих при д-р Шикова и последния преглед при нея твърдо ме отказа да раждам с нея. Виждам какво можеше да бъде и се радвам, че видях каква е преди да стъпя в родилното с нея.

Скоро попаднах на подкаст за следродилната депресия - дамата, която разказваше, разбира се, не се намира в България и не е българка, защото за у нас е имала перфектно раждане - с мъжа си е била и с успойка та направо е в топ 3% с идеалното раждане. Както и да е, по време на раждането се налага да й направят амниотомия (пукане на околоплодния мехур) - прави се с един дълъг инструмент и обикновено е доста неприятно, но не супер болезнено. По стечение на обстоятелствата нея ужасно я заболява и извиква по време на процедурата, разплаква се. Акушерката й казва: "Тази седмица поне 20 пъти го правя, но ти си първата, която се оплаква". Този единствен коментар тотално я дестабилизира и я кара да си го повтаря в главата, чувствайки, че не се е справила. От там отприщва страхотна следродилна депресия, която година по-късно регулира, пиейки золофт. Сега няма да коментирам това, което ще изкоментира Стрина Пена Майка Героиня от фейсбук за колко са чувствителни американките. Въпросът е, че ТАМ хората не започват да я възприемат за егати лиглата, напротив, взимат историята й напълно сериозно и среща разбиране. А какво остава за тези разкази на ужасите, които изчетох последните дни. Шити без упойки след разкъсвания, удряни, обиждани, наричани дебелани, мърли, некадърни и прочие, и прочие. Само на Балканите. Май даже само у нас. Това, разкажеш ли го в чужбина, ще те гледат като извънземно. Или ще решат, че лъжеш.

Напълно вярвам на жената. Не съм раждала и съответно съм напълно ужасена както от този случай, така и от всичко което прочетох тук и във Фейсбук. А случая на другата жена, която миналата година е загубила дете в 34 седмица, след като матката ѝ се разкъсала, ме остави буквално без думи. И това се е случило докато е нощувала в болницата, просто не е имало кой да й обърне необходимото внимание. Как като лекар не виждаш, че някой буквално бере душа?!
Жените пък които пишат как раждали без да гъкнат, как Антония е имала нереалистични очаквания, адски ме вбесяват. Как можеш изобщо да имаш реалистични очаквания за нещо, което ти се случва за първи път? Плюс това става въпрос за голямо, преносено бебе. Нищо чудно, че сме на първи места по детска смъртност в Европа...Как можеш да кажеш на една бъдеща майка, че ще си убие бебето, защото не знаела как да ражда?!

Google76, имала си прекрасно раждане, срещу 3500 в Зебрите
Аз за около 1200 + лева, това преди малко повече от 10 години, защото толкова някъде ми струваха прегледите на частно, фетални морфологии и т.н., имах спокойно спешно секцио, без усложнения за мен и детето ми.
И аз, и ти, и всички плащаме здравни всеки месец, искаме, не искаме, удържат се.
Редно е всяка жена да има спокойно раждане, без грубости, съдене и упреци.
Явно в България без допълнително плащане не става!

Или връзки.

Или късмет, да са се наредили звездите и в тоя ден всичко да върви.

Да, абсолютно е така. 3145 лв дадох точно, после малко вдигнаха цените та вероятно е колкото пишеш. Разбира се, в тази цена влиза и престоя на мъжа ми с мен 3 нощувки, както и присъствието му по време на раждането.

Факт, който искрено ме натъжава, защото не всеки може да отдели този кеш за раждане. И не би следвало от това да зависи отношението към родилката. А като четох коментари, понякога дори да си платиш не е 100% сигурно как ще се отнесат с теб.

То попринцип е пълен абсурд, че болница със статута на Майчин дом - страхотна неонаталогия най-висок клас, едни от най-топ специалистите с огромен опит, материална база - е място, от което жените се страхуват и предпочитат да платят хиляди левове да идат в болници с по-малки спешни звена и по-слабо оборудване само и само да не ги псуват и шамарят.

А ако чуеш персонала какво мисли за твоите пити, торти и цветя, ум ще ти зайде

О да, писнало им е от бонбони и всякакви такива неща.

Гугъл, точно така е, едно изречение в този момент може да те съсипе. Първото ми раждане тръгна нормално и накрая се наложи секцио - след всичките контракции и започнали напъни се оказа, че нещо не става. Возят ме към операционната и една сестра обяснява на друга - абе хубаво момиче, ама не може да ражда.
Ейй, така ме съсипа това, че няколко години след това не се бях осмелила да го споделя с близките си. Толкова ме беше срам, че не мога да опиша.
Пълна глупост, абсолютна, а най-вероятно и без нищо лошо наум го е казала жената, обаче, ей богу, в този момент всяка дума се забива със страшна сила.

Относно бонбоните и питата на господин Антонио - никой не ви ги иска. Лекарите искат кеша. Не делят с екипа, прибират всичко. И в другите специалности има такива неща, но не толкова масово. В Акушерството е най-изразено, защото знаят, че няма как ще трябва да се ражда. За това не само си искат, ами направо изнудват.
Питата и бонбоните са ги яли санитарите, които накрая са изчистили родилната зала. Не че те не заслужават, но лекарят коли и беси. А аз лично съм чувала да казват точно в АГ, че  "Болен се е..е докато е на легло". - просто и ясно, даже не ги е срам и не се крият.

Когато лекари и акушерки не са спокойни по време на раждане, това няма как да не се прехвърли върху раждащата жена. Ако ти викат насреща, нормална реакция е още повече да се панираш и напрегнеш. Понеже съм бременна и ми излизат постоянно филмчета с раждане, случайно ми попадна преди малко едно английско предаване. Раждащата беше прокървила вкъщи и беше под наблюдение в болницата. докато говори със сестрата усеща, че нещо изтича и започва веднага да се панира и да дърпа завивките. Сестрата и хвана ръцете и и каза само "Спокойно. Спри за момент. Поеми въздух. Ще погледнем след секунда, може да са ти изтекли водите, не е задължително да е кръв. Спокойно!" Та така... Жената се събра ментално за секунди и погледнаха ... бяха водите. Но дори и да не бяха, пациентката беше 100 пъти по-спокойна точно с тези 2-3 изречения. Хубаво го е написала Гугъл.

Между другото, в тези предавания и клипчета се вижда пределно ясно, че не само българките сме 'кифли'- всички раждащи жени - без значение от националност и етнос - са уплашени до някаква степен. Даже и такива, които раждат за 3-4 път...

Дежурната шега в МД преди 30 г. беше "от тук можеш да излезеш недоволна, но неродила - не".  Толкова за тях и с времето стават все по-лоши.

Майка ми е санитарка.
Писнало им е от бонбони.
Лекарите не ги ядат тия неща.
Случва се и да кажат - как някой не донесе нещо соленко, аман с тия бонбони.
Купища бонбони се събират, купища.