Битата родилка в Майчин дом София

Момичета, за онкоболните и отношението към тях мога до безкрай да разказвам. Такива неща видях с очите си. За отношение към възрастни пациенти -- също. Просташко, жестоко, дехуманизиращо точно като към животни. Молят се за водичка и чакат часове, докато санитарите се смилят да им дадат.

Като млада лежах в Пирогов и до мен имаше пациентка с хепатит Ц, хванат от предишно лежане в болница. Всъщност, жената беше в тежко състояние, като повечето й болежки бяха следствие на лечението на първоначалното заболяване -- имаше сраствания от операция, хеп Ц от операцията, чернодробни проблеми, следствие на хеп Ц, и увреждане на бъбреците в следствие на сраствания и последвала анурея. Медицинската сестра не си смени ръкавиците когато сложи на нея система/абокат и на мен. Тоест, с ръкавици сложи абокат на пациент с хепатит ц, а после на мен със същите ръкавици!  През цялото време изпитвах ужас, че мога и аз да се заразя, защото никакви протоколи не се спазваха. Те изобщо сложиха ръкавици само заради тази пациентка, преди това бяха без! Става дума за Пирогов преди години. Сега не знам как е.
И винаги единственото, което постоянно ти се набива "Неблагодарница, бъди благодарна, бъди благодарна". Хубаво де, ще съм благодарна, но все пак не може ли нормално отношение, спазване на правила и протоколи за безопасност на пациента, четене на медицинската документация, история на заболяването? Може ли да не се претупва сериозно болен пациент?

Елора, понеже питаш защо не сме споделяли. Мъжът, който изражда моето дете, беше шеф на родилното отделение на Майчин дом, човек, който има интервюта и статии. Аз не съм си платила за екип, той беше на смяна. Той се държа безобразно. Виждаш как сега Антония бива нападана, заради това, че се е оплакала от "добра специалистка". Аз не си представям да съм родила и да се осмеля да се изложа на подобни емоции и атаки. Ясно е, че виден лекар с репутация ще направи всичко възможно, за да си я почисти, вкл да те атакува теб! Ето, Антония се е осмелила, много от нас знаят, че подобно насилие съществува и не е рядко в МД. Но въпреки това Антония е изложена на атаки и обиди, защото е застанала с лицето си да каже какво й се е случило. Еми, заради това поне аз не съм крещяла по фейсбук. Моята позната пострада от "светило" в АГ.

Дам, точно същото отношение към възрастен видях и аз с бонус, че лекарката и сестрата се караха грозно махленски, с обиди, като на Женския пазар. Накрая аз се скарах и с двете, а съвсем накрая майка ми с мен, защото какво съм си въобразявала, нашата близка е останавена само на тяхната милост и доброта.
За професионализъм - дума да няма!

Ами като е "изключвала от болка",да вземат да й помогнат!
Другото,че не раждала правилно...Извинявам се ама една първескиня университет ли трябва да завърши,за да знае как е правилно? Нали за това отиваш в болницата, да раждаш асистирано,с медицински екип! Тя не раждала правилно и не знаела как....Дай да й набием тия шамари,че да се сети как е правилно. Във фейсбук пък прелива от упреци към родилката,все едно всички са били научени и такава отвратителна злоба от жена към жена ме потриса!
После защо всеки си плашал за екип,Еми ей за това,крепи те надеждата,че поне като си платиш,няма да те зарежат на магарето с часове,да не знаеш къде се намираш,докато родиш "правилно".

Да, говорим за милост. Тоест хората трябва да ги е страх да попаднат в ръцете им,  и случи ли се трябва да са благодарни заради милоста.

Вярвам на родилката. Аз съм щяла да умра при раждането си, защото са зарязали майка ми сама в стаята и никой не я е погледнал с часове. Случайно минаваща акушерка е разбрала, че ражда. С години имах белег на бузата, където доктора ме е стиснал за да ме извади, синя и почти задушена.

Наслушала съм се на десетки подобни истории от познати.

Заради такива истории реших да раждам в частна болница и за мое щастие лекарят който избрах беше страхотен. При първото ми раждане в един момент се изтощих от напъване, не ми стигаше въздуха. Бебето не излизаше, после се оказа, че е с двойно увита връв около врата. Казах "не мога повече". Ами никой не ми е крещял, нито са ми били шамари. Акушерката просто ми каза строго "няма не мога, няма закога да правим секцио вече". А аз секцио не исках. Помолих да ми дадат минутка почивка и после продължихме, всичко приключи благополучно.

В този ден бяхме три родилки в залата, аз бях втората по ред. На момичето, което раждаше след мен, израждащата лекарка така й крещеше, че не напъва правилно и ще задуши бебето, че чак на мен ми стана гадно. Не знам това с какво помогна, освен още повече да паникьоса жената.

Та, да, вярвам, че нещата са се стекли точно както Антония разказва.

В цялата работа честно казано съм най-потресена от жените, плюещи по Антония и хвалещи се как те не били лигли и нам какво си. Противно.

Точно така, не смееш да критикуваш, биеш чело о земята и си "благодарен", молиш се за милост, за да не си го изкарат на пациента.
Съвсем пресни и актуални впечатления имам, но при нас съчетано и с медицинска некомпетентност, не просто грубо отношение.

Вярвам на родилката, и съвсем чистосърдечно като жена и майка съчувствам за всичко, което е  преживяла.

Нямам личен негативен опит, въпреки че и двете ми раждания бяха на случаен принцип - след контракции около термина, постъпване в най-близката болница и без избор на екип. Отдавам го на късмет и стечение на различни лични обстоятелства.

Познавам обаче много жени, които поради травматични преживявания останаха само с едно дете - настръхваха от ужас само при мисълта, че трябва да преминат отново през всичко това. Познавам и такива, които за второто раждане платиха скъпо и прескъпо - официален избор на екип, неофициално плащане на анестезиолози и акушерки, вип стаи, и какво ли още не. При някои се получи, но други получиха още от същото, просто на по-висока цена.

Съдейки по себе си и собствените си реакции по определени въпроси, не мога да отрека, че поради хормоните, жените сме в много особено състояние по време на раждането и непосредствено след него - свръхемоционалност, свръхреактивност, преекспониране на опасностите, известна обърканост. Това са съвсем нормални неща, природни инстинкти за опазване на поколението. НО!!! - ролята на специалистите е да успокоят и тушират тези проявления, а не да ги провокират и засилват. Една спокойна и подкрепена жена ще съдейства много повече при изпълнение на инструкциите, отколкото една навикана и обиждана.
Това е момент, в който си безсилен, уязвим, объркан - и е много, много долно някой да се възползва от това.

Бих подкрепила всякакви действия в посока положителна промяна, всяка жена заслужава да роди в спокойствие, и да запази от този толкова важен момент само хубави спомени.

"Родих" в държавна болница, спешно секцио. Лично аз нямах особени проблеми, но това е защото лекаря, който ми следеше бременността, работеше там, и държеше пациентките му да са добре.
Но се наложи в средата на деветия месец да седя в патологията няколко дни, не им харесваха тоновете на детето.
Видях жена, бяха я оставили с контркациите на леглото до мен, в един момент, водят я да я прегледат, настава суматоха, вече била с 6 см. разкритие, защо не им казва ?!?, айде юруш към родилните зали.
Доведоха друга, млада жена, на 22-23 години, тя казва "боли ме, имам уговорка с доктор Х за обезболяване", дежурната лекарка в отделението и каза, да се обади на лекаря си, и той да дойде, тя нямало да се занимава с това.
 В родилното, докато ме подготвяха за операцията, крещяха по млада циганка, че много вика...

Моя приятелка, наложи се аборт по медицински причини, в Майчин дом,  около 20-та седмица, едва ли не са и се скарали, че плода е с малоформации,  отделно след аборта седиш в стая с майки и бебета, беше я смазало психически...

След злополучният ми първи гинекологичен преглед, при жена повече не стъпих! Попаднах на една истеричка, която не стига че ми крещя през цялото време, а и накрая заключи, че вероятно няма да имам деца.
Държа се отвратително при все, че беше наясно, че това е първото ми влизане в подобен кабинет. Тръгнах си с рев и от тогава прегледи и всякакви манипулации - само при мъж гинеколог!

Два пъти съм раждала нормално, в държавна болница, без избор на екип, без да даваме пари "под масата" на никого. И от двете раждания имам само положителни спомени,  и винаги съм казвала, че на всяка жена пожелавам раждания като моите. Обаче...
Вярвам на Антония, защото по време на първото ми раждане имаше 16 годишна девойка от един определен етнос, която мъчиха над 48 часа да роди нормално седалищно разположеното си бебе, което на всичкото отгоре се роди 6,200 кг.

Няма значение от етноса, когато попадаш на истерици. Има хора, които са добри специалисти, но дотам и това не поставя всички под общ знаменател. Точно в Майчин дом майка ми забрани да раждам, лекар е, след чудовищно отношения към нейна колежка - също лекар. Избрах частна болница. Някога имаше един случай в Тетевен, голям скандал, отстраниха лекарката, но и към този момент има много доволни от нея и я защитават.

В Майчин дом има много кадърни и нормални лекари. Да не обобщаваме.

Раждането в България е в хорър жанра. И това е така открай време.
Историята на форума (за тези, които са отдавна в него) помни много разкази.
И аз съм от хората с доживотни психически и дългосрочни физически травми, които си останаха с едно дете поради тази причина. Раждала съм в софийската "Св. Анна" преди 17 години. Никога няма да си простя, че не положих усилия да си организирам раждане в Швейцария, където мъжът ми работеше тогава. Млада бях и наивно съм вярвала в доброто у хората и в нормалността на процесите, но...

Впоследствие като консултант по кърмене съм се срещала с хиляди майки и съм чувала безброй истории. В малко от тях има нещо положително. През 2010 г. съм била и на стаж в Майчин дом, запознах се отблизо и с мизерията, и с хаоса, и с неглижирането. Тук-таме има страхотни лекари. Но са малцинство, а освен това жените са много зависими от нрава и поведението на низшия медицински персонал, който и количествено, и качествено е под всякаква критика.

Аз имам 4 раждания. 2 в частна о 2 в държавна болница. Никъде не е като в Майчин дом. Там има изкл. много пациенти, много изнервен персонал, уморени са сестрите, лекарите...

За добър ден преди да ме приемат в отделението, ме вкараха в една стая, в която в единия ъгъл няколко лекари попълват документи. До тях друг колега яде баничка. След него 2 сестри пият кафе. По средата на всичко това има едно магаре за преглед....! Аз доста се втрещих, а лекарката, която беше с мен ми вика: "Хайде събличай се за преглед". Бях в такъв шок, че явно не подех, а жената ми се смее: "Хе хе, да не мислиш, че някой теб ще гледа!" Ами не знам, ама гинекологичен преглед, докато друг си закусва отсреща... качих се, де, то нямаше как, но за мен си е крайно ужасно.

А любимия ми хит е как ми правят запис на тонове и аз си лежа... но някои лекари там явно не знаят, че точно аз лежа в стаята в момента и една сестра ми взима документацията от куп други документи и вика: "Гледай я па тая, на тия години тръгнала да ражда! Аз съм й набор, луда ли е, каква е?" Колегите й се смеят и викат: "Ама ти такава глупост никога няма да направиш! Пък и да сбъркаш, ще ти уредим веднага аборт. Да не си луда да го родиш, хахаха". Това по-веселите неща разказвам все пак

За мен най -скандален е отговора на ръководството на болницата и лекарския съюз.

Така те заяват: "Ние не виждаме проблем да се тормозят психически и физически пациентите, на страната на насилието сме и  каквото и да се случи ще си затворим очите."

Как можеш да се довериш на лекар след такава позиция...Толкова ли няма лекари, че така безочливо си пазят специалистите?! Нямам обяснение.