С какво ви дразнят свекървите? – 166

  • 30 082
  • 752
# 450
Имай и 101 наум, че дори да се "извини", опитите за доминиране едва ли ще спрат.
Виж целия пост
# 451
Не съм сигурна дали подобен тип хора са склонни към промяна, но дано във вашия случай има някакво подобрение

В един от разговорите ми с нея ѝ казах, че всичко, което прави, е единствено в нейна вреда. Тя се обърна и с пълно безразличие ми отговори: „Не ме интересува.“ Продължавам да твърдя, че поведението ѝ работи срещу самата нея.

След дълъг период на дистанция и ограничаване на контактите ѝ с детето, в мен има малка надежда, че може би е осъзнала, че този начин на комуникация с мен няма да ѝ донесе успех. Въпреки това не храня големи очаквания.

Оставям нещата да се развият естествено – каквото трябва да стане, ще стане. Поне ще знам, че аз съм направила опит и ще имам пълното право да не желая повече контакт с нея. Това ще бъде както за моята чиста съвест пред самата мен, така и пред съпруга ми, който тогава няма да има основание да ме кара да общувам с нея.
Виж целия пост
# 452
В един от разговорите ми с нея ѝ казах...

Многословна сте, подробна, обстоятелствена - този тип хора от това се хранят. Всяка следваща изговорена дума ги прави по-силни и им дава за какво да се хванат, дава им усещане за значимост и надежда, че това ще продължи до безкрай.

Казали сте веднъж за какво става дума, повторили сте. Дотам. Там, където един разговор не помага, и хиляда няма да помогнат.
Вземете пример от свекървата - казала е "Не ме интересува" - кратко и ясно. И никоя лекция или скандал от 5000 думи няма да я накарат да се заинтересува Smiley

Игнорът е прекрасно решение, всяко "омекване" пред такъв тип човек ще ви върне в изходна позиция.
Няма да се промени, колкото и да изглежда, че се е.
Виж целия пост
# 453
То понякога не е голяма загуба липсата на комуникация с подобни отровни хора.
Баба ми и дядо ми по бащина линия съм виждала 10-тина пъти в живота си и честно казано не ми липсваше комуникацията с тях.
Виж целия пост
# 454
В един от разговорите ми с нея ѝ казах...

Многословна сте, подробна, обстоятелствена - този тип хора от това се хранят. Всяка следваща изговорена дума ги прави по-силни и им дава за какво да се хванат, дава им усещане за значимост и надежда, че това ще продължи до безкрай.

Казали сте веднъж за какво става дума, повторили сте. Дотам. Там, където един разговор не помага, и хиляда няма да помогнат.
Вземете пример от свекървата - казала е "Не ме интересува" - кратко и ясно. И никоя лекция или скандал от 5000 думи няма да я накарат да се заинтересува Smiley

Игнорът е прекрасно решение, всяко "омекване" пред такъв тип човек ще ви върне в изходна позиция.
Няма да се промени, колкото и да изглежда, че се е.

Да, може би съм многословна, макар че в действителност разговорите по тази тема съм водила основно със съпруга си, а не с нея. Той е провел многократни разговори с нея, изхождайки от това, което ние двамата сме обсъждали. Единственият път, когато аз лично се опитах да говоря с нея, беше на 1 юни, и тогава разговорът прерасна в скандал.

По принцип нямам дълги разговори с нея, особено по тази тема, и не смятам да имам. Ако в бъдеще се стигне до някакъв диалог, ще ѝ кажа единствено, че държа границите ми да бъдат уважавани, че очаквам промяна в поведението ѝ и извинение, както и да спре с лъжите. Няма да влизам в подробности и обяснения.

В момента изобщо не разговарям с нея. Последният път, когато се наложи да присъствам на среща, беше само защото не исках детето да остане само без мен. Дори тогава не съм я поздравила и не съм казала нито дума – напълно я игнорирах, все едно не присъства.
Виж целия пост
# 455
Според мен, излишно се измъчваш с циркове. Всичко до момента, както и от този момент нататък, ще е цирк, в който участието не си заслужава. В името на детето се правят друг тип неща, това, което се случва, не е от тях.
Виж целия пост
# 456
Според мен, излишно се измъчваш с циркове. Всичко до момента, както и от този момент нататък, ще е цирк, в който участието не си заслужава. В името на детето се правят друг тип неща, това, което се случва, не е от тях.

Съгласна съм с теб, че цялата ситуация прилича на цирк, а поведението ѝ е един истински фарс, който за мен е необясним. Не мога да си отговоря защо един човек би предпочел да се държи по този начин, вместо да се държи нормално, да бъде приет в семейството, да има добри взаимоотношения, да бъде баба и всичко да е наред.

Въпросът ми е какво мога да направя, когато не мога напълно да прекратя контактите на нашето семейство с нея, тъй като мъжът ми се чувства зле от това. Опитвам се да измисля някакъв начин ситуацията да се подобри и заради това давам последен шанс нещата да се поправят.
Виж целия пост
# 457
Ninnanikolina, свекърва Ви вижда своята перфектна половинка в своя син - Вашия мъж, това е насаждан едипов комплекс. Той, както по-голямата част от мъжете, дори и да не е е със съвсем промит от напъните на майка си да го направи емоционалната си половинка мозък, му е неудобно да каже категорично "не" и "спри". Вие не сте длъжна да правите всичко по своите сили, за да може Вашият мъж да се чувства по-добре, защото майка му не може да приеме ролята си на майка и баба. Ако Вашият мъж се чувства много зле от цялото нещо, е най-логично той да предприеме някакво действие. Не е редно тя да Ви смята за "оная, домъкнатата", едва ли не чужд човек, но същевременно Вие да оправяте взаимоотношенията на мъжа Ви с нея.

Моят съвет е да не правите нищо повече, защото колкото и да искате, свекърва Ви няма да се промени. Вместо това, оставете Вашия съпруг да се оправи с майка си и в никакъв случай не му позволявайте да се изнизва по терлици, когато изпаднете в някаква ситуация, в която тя се опитва да се налага.
Виж целия пост
# 458
Според мен, излишно се измъчваш с циркове. Всичко до момента, както и от този момент нататък, ще е цирк, в който участието не си заслужава. В името на детето се правят друг тип неща, това, което се случва, не е от тях.

Съгласна съм с теб, че цялата ситуация прилича на цирк, а поведението ѝ е един истински фарс, който за мен е необясним. Не мога да си отговоря защо един човек би предпочел да се държи по този начин, вместо да се държи нормално, да бъде приет в семейството, да има добри взаимоотношения, да бъде баба и всичко да е наред.

Въпросът ми е какво мога да направя, когато не мога напълно да прекратя контактите на нашето семейство с нея, тъй като мъжът ми се чувства зле от това. Опитвам се да измисля някакъв начин ситуацията да се подобри и заради това давам последен шанс нещата да се поправят.

Не е нужно ти да се опитваш да измисляш нищо. В темата има прекрасни примери на хора, които са си разрашили проблема, като са прекратили комуникация със свекървата, или свекъра, като са оставили половинката си да си поддържа такава, когато и доколкото смята за необходимо. Нека синът и си общува с нея, ти просто не се занимавай. Когато детето стане по-голямо може да я посещава заедно с баща си.
Виж целия пост
# 459
Според мен, излишно се измъчваш с циркове. Всичко до момента, както и от този момент нататък, ще е цирк, в който участието не си заслужава. В името на детето се правят друг тип неща, това, което се случва, не е от тях.

Съгласна съм с теб, че цялата ситуация прилича на цирк, а поведението ѝ е един истински фарс, който за мен е необясним. Не мога да си отговоря защо един човек би предпочел да се държи по този начин, вместо да се държи нормално, да бъде приет в семейството, да има добри взаимоотношения, да бъде баба и всичко да е наред.

Въпросът ми е какво мога да направя, когато не мога напълно да прекратя контактите на нашето семейство с нея, тъй като мъжът ми се чувства зле от това. Опитвам се да измисля някакъв начин ситуацията да се подобри и заради това давам последен шанс нещата да се поправят.

Не е нужно ти да се опитваш да измисляш нищо. В темата има прекрасни примери на хора, които са си разрашили проблема, като са прекратили комуникация със свекървата, или свекъра, като са оставили половинката си да си поддържа такава, когато и доколкото смята за необходимо. Нека синът и си общува с нея, ти просто не се занимавай. Когато детето стане по-голямо може да я посещава заедно с баща си.

Мъжът ми иска и се надява аз и майка му да имаме нормални взаимоотношения, а той не желае да я посещава без мен. От своя страна аз не бих пуснала и детето, дори когато порасне, да ходи при нея без мен, защото нямам доверие, че ще спазва моите решения и принципи. Смятам, че ще прави всичко наобратно и ще действа в противоречие с това, за което сме се разбрали.

Виждам два варианта. Първият, в който имам най-малко надежда, е тя да поеме отговорност за поведението си и да промени отношението си. Вторият е, че ако това не се случи, аз ще прекратя контакт с нея. Тогава, ако мъжът ми иска, може да поддържа връзка с нея, а ако не – това ще е негово решение. За мен това ще бъде последният опит за нормални взаимоотношения.

Имам и притеснение, че ако той я посещава сам, особено при преспиване, тя може да се опита да го настройва срещу мен, както е правила и преди. Тогава не успя, защото той не се поддаде, но смятам, че при по-дълъг и близък контакт насаме с нея, съществува риск това да повлияе негативно на нашите отношения.
Виж целия пост
# 460
Ninnanikolina, моето мнение е да гледате и се грижите за собственото си семейство. Оставете съпруга си да обръща нужното внимание на родителите си (ако можете да влияете - да не се вманячва и да им се връзва за щяло и нещяло). Вие тях не можете да промените, а и не е необходимо. Останете си дистанцирана, не се насилвайте да ходите с него на посещения щом не ви е приятно.
Напоследък се опитвам и аз да приложа това - през целия ни съвместен живот съм бдяла над съпруга си и съм й го казвала и показвала. След последната "размяна на шпаги" и реплики от нейна страна започнах да ограничавам ходенето заедно с него. Когато отида й обръщам минимум внимание.
Лошото е че такива хора са "енергийни вампири" и черпят от жизнената ти енергия - поне аз осезаемо го усещам.
Виж целия пост
# 461
Остави мъжът ти да ходи и да се оправя с нея. Както и да бъде родител на детето си и да го "пази" от нея, ако се налага. Ти няма за какво да общуваш с нея, независимо какво иска мъжът ти. Той със същия успех може да иска и ексурзия до Марс.
Виж целия пост
# 462
Аз и преди съм казвала - няма как да се угоди на такива хора и по-добре е комуникацията да е на санитарния минимум. Това е извод от личен опит. Все ще намери за какво да се заяде, да даде непоискано мнение ей така, просто, за да дразни.
Моята свекърва е такава и даже на внуците си се опитва да се меси за щяло и нещяло, вкл. какъв килим да си постелят в хола... 😁
Виж целия пост
# 463
Ninnanikolina, моето мнение е да гледате и се грижите за собственото си семейство. Оставете съпруга си да обръща нужното внимание на родителите си (ако можете да влияете - да не се вманячва и да им се връзва за щяло и нещяло). Вие тях не можете да промените, а и не е необходимо. Останете си дистанцирана, не се насилвайте да ходите с него на посещения щом не ви е приятно.
Напоследък се опитвам и аз да приложа това - през целия ни съвместен живот съм бдяла над съпруга си и съм й го казвала и показвала. След последната "размяна на шпаги" и реплики от нейна страна започнах да ограничавам ходенето заедно с него. Когато отида й обръщам минимум внимание.
Лошото е че такива хора са "енергийни вампири" и черпят от жизнената ти енергия - поне аз осезаемо го усещам.
Благодаря за мнението ти. Съгласна съм, че човек не може да промени другите и че е важно да пази собствената си енергия и спокойствие. В моя случай обаче, преди да оставя нещата в дистанция, за мен е важно да направя още един, последен опит за нормални отношения. Това за мен означава тя да поеме отговорност за поведението си и да се извини за думите и действията си. Ако това не се случи, ще запазя дистанция и ще прекратя контакт.

Относно това, че е енергиен вампир – абсолютно съм съгласна. Именно поради тази причина, ако това, за което говоря, не се случи, не смятам да имам никакъв контакт с нея. Последният път, когато бях там, поведението ѝ беше показателно – целенасочено ме изключваше от разговорите, демонстративно показваше, че не иска да бъда там, и се държеше пасивно-агресивно. Не желая да допускам подобно отношение към себе си и семейството си.
Виж целия пост
# 464
Имаше един виц. Една разказва за мъжа си, колко е внимателен, мил,   разбиращ, обаче….и нещо такова, другата казва “ и моят е смотаняк, ама не мога да го кажа толкова хубаво”. Огледай се у вас, виновен е този, дето го съжаляваш.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия