🌞🍼 Слънце, усмивки и глъч – в „Искам бебе“ сбъдна се сън с мъничък глъч!

Детето е постоянно на килима,но за придвижване предпочита да се върти от корем по гръб и обратно. Не проявява интерес към лазенето на тоя етап. След поста на Пълнолуние изпитвам тревога. Ние сме я водили дъщеря мк при др Фурлакис на 6 м и нищо не подсказва да има проблем. Да търся ли друг лекар, защото няма интерес към пълзене, и какъв да е той?

Пъмкин, нормата за пълзене е до около 10м някъде. Наистина е важно за развитието, но някои деца просто не искат или пък прохождат, след това се връщат към пълзенето. Ако те тревожи прекалено много, а и чисто профилактично може да се направи една консултация със специалист по ранно детско развитие или ерготерапевт. Ще ви даде и упражнения, които можете да си правите вкъщи.

Моето момче почна да пълзи около месец след като проходи, т.е. след 13м и дори тогава предпочиташе да ходи, вместо да пълзи. Как ли не се мъчих да го стимулирам, то просто се хвърляше напред по корем и така си достигаше нещата. Сега е почти на 5г и още пълзи понякога като си играе, чудя се как не го болят колената, които са постоянно сини. Моето мнение, че е до дете. Сега, ако въобще, в никой момент не лази/пълзи, вероятно е по-притеснително. Но че не пълзи на 9м, аз лично не бих се притеснявала.

Пъмкин,  целта ми не е била да те стряскам и притеснявам. Понякога бебоците се движат с по-бавни темпове за някое ново умение или е нужна малко помощ от нас. На нас Фурлакис ни каза дръжте я по корем. Стойте пред нея, правете шоу и тн.  Наистина времето по корем е ключово. Слагането в бънджита и проходилки може да забави лазенето при някои деца. Съседското дете го държаха в проходилка и не пролази до колкото знам.

Може  да се пробваш да я слагаш на 4ри опори, каквато е позицията за лазене. Нашата физиотерапевтката така правеше, като после я държеше да стои така за няколко секунди и я разклащаше назад и напред. После пак повтаряте и така няколко пъти през деня. Кая преди да пролази се въртеше около себе си и се изтласкваше назад за да достигне нещо. Други деца се превъртат. Аз много се бях притеснила дали ще пролази и я записах и на КиндиРу. Не знам какъв ефект са дали посещенията ни, но е разнообразие за нас. И въпреки, че ходим и при двама физиотерапевти, правим упражнения за баланс и за 10 дни беше 3 пъти еднорог. Така си удари челото и една огромна цицина излизаше всеки път …

Пълнолуние, благодаря, че ми напомни за Киндиру. Ще погледна. Иначе в паяк и бънджи и ние не я слагаме. Когато опитам да я поставя в позиция за лазене, започва да се сърди и да мрънка, мисля,че й е неприятно на този етап.

PumpkinPraline, голямата ми дъщеря (ще направи 5 г. август месец) не е пълзяла и лазила никога. Че даже и по корем не искаше да стои, беше голяма драма (освен рев и рефлукс имаше). Водила съм я при Фурлакис и при 2-ма други лекари (на 2 месеца, на 6 месеца, на 8 месеца), споменавала съм притесненията си, но те не намираха проблем. И наистина - седна сама а 7 месеца, придвижваше се като се отласкваше по дупе, проходи на 1 г. и 2 месеца. Самостоятелно се храни от 1 г. и 7 месеца (предполагам и в детската градина спомогнаха за това), говореше преди да навърши 2 години. Проблем в развитието й няма, въпреки че не е лазила/пълзяла. Сега лази, защото иска да научи малката (на 4 месеца). Тя пък само по корем иска да седи и се придвижва в кръг като се отласква с ръце.
Мисълта ми е, че децата са различни, но винаги може да се направи допълнителна консултация, ако майката е притеснена.

И аз да успея да пиша най-накрая в тази тема, че се каня от един месец и време не остава никаквооо. Тази тема много ме зарежда, виждам бременните и родилите с които сме си писали с години се увеличават и това само ме радва. Поздрави на всички мъници, честити първи годинки на наборчетата на Теодор. На всички други каки, батковци и по-малки чудеса от темата желая здраве, пълноценно детство и щастие. А на бременните ни момичета, леко раждане, спокойно и приятно майчинство. Специални поздрави и на момичетата, които знам, че все още си чакат вторите чудеса докато се радват на първите, често сте ми в мислите да знаете и имате по едно стиснато палче от мен.

Слънце, Кат, как сте момичета? Наближава ли раждането? Стискам ви палци всичко да мине успешно. Съншайн и Вики не пишат тук, но и тях поздравявам, ако четат. Ванила и Семира, живи и здрави да са ви дечицата, че май не ви честитих ражданията. Мернах още познати лица из темите с термините, така че бебета и тази година ще има много.

Ние с Теодор сме добре, преди месец навърши една годинка, още не ходи за ужас на всички роднини и квартални лелки, бабки и т.н.. Признавам много е напрягащо околните да имат някакви очаквания към теб и детето ти без да се съобразяват с индивидуалното развитие на всяко дете, отделно всичките му наборчета проходиха на около 10 месеца и е малко смущаващо, но гледам да не обръщам внимание и да не позволявам да ме подтискат или насилват детето ми или да си мисля, че му има нещо. Коментарите са едно към едно както Пъмкин ги каза. Гледам да има някакъв баланс, хем чета долу горе какво се очаква от детето на определена възраст откъм развитие, хем не се задълбочавам и тотално не питам и не сравнявам с други деца на приятелки, защото знам, че ще се притесня. Не знам с говоренето как е честно казано, в момента само "тати" отвреме навреме казва и като му кажем къде е мама, баба, тати се обръща, но не ползва още думички. За сметка на това бърбори ужасно много на бебешки някакъв, бля бльо, глю и ей такива, постоянно иска да ми каже нещо сочейки, но нищо не му разбирам, като на китайски е, една думичка не използва по предназначение.

Айде стига оплаквания, да се похвалим малко сега, хаха. Тъй като обмислям пускането на Тео на ясла от есента съм решила, че трябва да го подготвя, да махнем памперс, биба и да яде самостоятелно. Ta от една седмица правя опити по тези направления, като голям успех имам само със самостоятелното хранене. И тук е моментът да похваля приборите на Doddll, много скъпи ми се видяха първоначално, но четох добри отзиви и поръчах. Направо съм възхитена от тези прибори, за една седмица вече Тео почти сам яде, загребва с лъжицата и си боде с вилица. Иначе си хапва добре, направо от кеф умирам да го гледам как яде, все едно съм сготвила най-вкусното нещо на света, пу пу. Млякото почти сам си го спря около годинката, имаше дни в които не беше пил въобще, но гледах наскоро видеа за храненето между 1-2 годинки и видях, че млякото дори и тогава е много важно, та върнах да пие поне веднъж през денонощието по 180 мл АМ. Моето лично мнение е, че преди годинката млякото е много важно и не се спира, а след годинката вече може да се замени с кисело или прясно, въпреки, че препоръките на някои лекари са да е АМ, а не обикновено прясно заради съдържанието на DHA и други микронутриенти в АМ, както и по-ниското съдържание на протеин.

По другите направления нещата са трагични и нямам представа как да подходя, така че всеки съвет ми е добре дошъл. Пробвах махане на биба от раз, няма да ви казвам какъв рев тръшна истеричен, остана без въздух, поду се, почервеня мислех че умира това дете. На следващия ден реших, че ще пробвам поне за дневния сън да не я давам и за сега успявам да го приспя без нея, нооо винаги само навън, в количка, раница или люлката в двора. После го местя да си доспива в леглото, но при разсънването по някое време пак му я давам защото няма шанс да го доприспя като се събуди да речем час след като е заспал първоначално. Почва вече и много да разбира, защото първите пъти му казвах той сам да ми даде защото е голям, даваше ми я, но като види, че не му я връщам вече се сърди и знае и като го питам ще ми я дадеш ли почва да си я стиска и реве и не я дава. Относно памперса, слагам го от 9 месечен на гърне и голямата нужда почти само там я правеше доскоро, та се престраших да пробвам изцяло махане и за пишкането. Да ама като почнах да го слагам много често вече не е така ентусиазиран и често не иска да сяда. А и като цяло от известно време влезе в някаква фаза с много тръшкане, не знам нормално ли е, но почти всяко нещо става с мрънкане. И сега защото е лято го оставям без памперс, по слипчета само, че ми е жал в тея жеги да го спарвам с памперс и опикава по 7-8 чифта минимум на ден, само пера, и ще видим колко ще издържим така.

Като цяло иначе ми къса нервите, ама да му се невиди е най-сладкото нещо на света, уникално е как растат тези малки човечета.

Момичетата които ще се връщат на работа след годинката или малко след това, как се подготвяте? Около мен нямам такива познати и малко се притеснявам честно казано с пускането на ясла на толкова малко дете?

Вметка за пълзенето:

Майкооо, колко дълго стана, моля извинете ме, ако е било досадно, ама като отвързана съм, толкова много искам да ви споделя. Емоционално съм свързана с вас по специален начин и често си мисля за групата тук, просто липсата на време и умората са убийствени, че ние и градина имаме освен друго, а и аз готвя, защото нямаме кухня тук.

S.G.C., за памперса и бибата няма нужда да бързаш, той като е готов ще ги махне, а и проходи ли няма сядане на гърнето 😁 Още повече в яслата понякога дори на децата без памперс им слагат на обяд, че е по-лесно за тях. Аз бих наблегнала на самостоятелното хранене, както и правиш, че да може да си се оправя сам и да не чака да хранят още 20+ деца.
Иначе аз съм от тези майки, които се върнаха рано на работа, чисто по егоистични прични. За мен и моите деца видях повече положителни страни, от колкото отрицателни. Тръгнаха някъде около година и половина. Станаха бързо по-самостоятелни, научиха много неща, на които аз нямам търпение и доста лесно се адаптираха след това и на другата ясла и в градината и където и да ги пусна. А аз имах време да си почина психически и да съм доста по-уравновесена у дома. Не е чак толкова страшно, колкото изглежда.

S.G.C, много се радвам, че пишеш! Аз за питанията не мога да помогна много, като гледах племенниците на никого не му пукаше нито кога ще лазят, нито говоренето, спомням си само, че хубаво говореха след градината( сигурно сестра ми ги е мислела тези неща де, ама ние с бабите и дядовците не сме водили някаква статистика, нещата си се развиваха с някакво тяхно си темпо иние се нагласяхме според тях). Дотогава само близките ги разбирахме и си казваха всичко, но на техен език И двете си порастнаха много умни деца, ей сега каката я чакаме да видим на матурите как се е справила хаха. Та минава и заминава всичко и после се чудиш къде е отишло времето и съм сигурна, че правиш повече от достатъчно, за да се развива перфектно малчо!
Иначе аз съм добре, тъкмо съм 37+0, спокойни са нещата, да чукна на дърво. УЖ няма изгледи да тръгва раждане скоро, ама е Божа работа, та съм нащрек. Поне вкъщи всичко подготвихме, що годе. Ако не бяхме, щеше да ми е много трудно сега, +16кг и с тези жеги, едвам се придвижвам, а клякането е направо мираж, забравила съм как се прави това чудо хаха. Всичко що падне на земята, чака ММ или подовите течения да го преместят За раждането ми е голям спек, цяла бременност му треперя на малкия да стои вътре, да следим води и т.н и психически не мога да се настроя за излизане. Усещам, че ще е голям шок като изтекат водите или усетя контракции, ама не мога някак си още да свикна с мисълта, че почти не остана.... Благодаря, че питаш

Моят син пълзеше толкова успешно, че се пусна да ходи на 1г и 2м, ако не беше и 1г и 3м. Отдавна можеше, просто не го правеше. Родителите на ММ се бяха изнервили доста и доста напрягаха положението, та проверихме, че става притеснително, ако не проходи до година и 6м. Но то си личеше, че всичко е наред.

Много се радвам, че се разписа малко темата, радвам се да ви чета и че всичко ви е наред!
Аз съм почти 32 седмица. Излизам отпуск и после болничен, чудя се какво и как да правя да се "подготвям", но си мисля че това чувство така и няма да дойде до края. Другата седмица ще уговорим дата за секцио с доктора и се започва голямото чакане. На мен най-големия проблем в момента ми е жегата и тежестта, хич не мога да спя, постоянно съм потна. През деня живея на климатик, но в спалнята нямаме.

Oх, биберона, биберона... Буквално имах синини от 2те седмици борба. Но при нас трябваше да се случи, иначе не спеше - будеше се в секундата, в която му падне от устата и после отнемаше по 1 час пак да заспи и след 20мин всичко наново. Консултанта по детски сън, с който работих, ми каза "спокойно, 2-3 дни им трябва на децата да забравят за залъгалката". Както казах - 2 седмици. Просто трябва много, много търпение и здрави ръце и кръст

За гърнето на тази възраст не мога да споделя опит. Аз го чаках да стане готов. Пробвала съм неведнъж, правил е нещо инцидентно, ама като цяло не разбираше за какво е там. Слушах разни подкасти на 1наум, казаха хората, че детето е готово за махане на памперс около 18-24м възраст (по спомен), преди това още не можели да си контролират мускулите на тазовото дъно и да разчитат сигналите от там, т.е. и да свършат нещо на гърне не е осъзнато. Реших тогава да не го насилвам, късно махнахме памперса, безпроблемно за ходене по малка нужда, и до ден-днешен проблемно за ходене по голяма нужда. Но за яслата специално не се тревожи, S.G.C, очаква се да са с памперси тогава. Виж, нещо за което нас ни караха да работим вкъщи от яслата беше пиенето от чаша, защото пиеше само от шише със сламка. Но беше пак малко по-голям.

Иначе и моя тръгна на 1г6м на ясла, като аз се върнах на работа когато беше на 1г1м, после едната баба ни помагаше през деня. Трудничко се адаптира, но той си е като цяло по-притеснителен и до тогава беше свикнал само с нас. Отне му време дори да свикне с баба си, първите седмици беше рев по половин ден. Но започна да спи там от 3ти ден, играеше си с някакви играчки, включваха го в игрите, но дълго време стоеше по-отцепен от другите дечица. Във втора яслена вече се поотпусна. Не мисля, че му е навредило по-ранното тръгване на ясла въпреки всичко,  с доста неща ги занимаваха.

Слънце, Кат леко да ви е до края момичета, въпреки жегите. Кат, при теб съвсем не останало. Всичко да е наред момичета, най-хубавото предстои

Много се радвам,  че всички са добре. Стиснати палчета на бременните момичета. Нека всичко мине леко и безпроблемно.
Моя юнак е на 14 месеца,  не може да ходи сам, само като се държи, дори и на един пръст. С говоренето също сме назад . Основно казва мама и бабаб и всякакви бебешки звуци. Като се ядоса и ръмжи като мече. Обаче разбира всичко, което му се казва и посочва играчки , животни и тн.  По спомени от баткото за всичко си идва времето, гърне , биба и тн. Аз имах малко проблеми с кръста, та не можах да се наканя да го слагам на гърне. Сега пък готвим морето юли, но като се върнем мисля да го пробвам дали ще разбере за какво иде реч. Ако ли не няма да го насилвам. За яслата ще го пусна пролетта,  че върна ли се на работа отсъствията са трудни. Иначе колкото са по-самостоятелни за яслата,  по-добре. Но в началото малко връщат от уменията , докато свикнат с новата обстановка.

Привет, девойки! Много ви се радвам на всички!
Моя хубостник се пусна да ходи сам 1 седмица преди да навърши 18 месеца. Иначе от 8 месечен се изправяше и вървеше подпрян за мебели. За ръка не е воден да ходи, даже сам отказваше.
И аз минах през всички притеснения естествено, ама е хубаво да се гледа цялостната картинка. В едно ще е назад, друго напред обикновено. При нас фината моторика изпревари грубата, на 10м прояви засилен интерес и до годинката почна сам да се храни примерно (сам-сам, не просто да се забавлява). Така че освен ако няма комплексно “изоставане” в няколко сфери, не прекалявайте с тревогите.

Охо, момичета, то почти дошло и вашето време. Не се тревожете за раждането и без това едва ли има жена която е била 100% спокойна и подготвена преди да роди, все пак както и да го гледаме е силно емоционален момент, но природата ги е измислила нещата и не стават за секунди. Чела съм че като е първо дете не се случват толкова бързо нещата, а и по спомени и двете сте в големи градове, бързо се стига до спешно и болници, така че всичко ще е наред. Не знам дали сте гледали видеата на Елена Василева за раждането. Аз нищо че не родих естествено ги гледах и правих дихателните упражнения след като няколко мои приятелки споделиха, че след нейните видеа са родили супер лесно, като една дори каза че си я е пускала докато ѝ започват контракциите в предродилна зала да си ги припомня. Ако не друго, то поне беше от малкото неща които ми приповдигаха настроението, защото от всички драми физиономията ми все кисела беше. Малко шоумен го раздава.

Благодаря за съветите и успокоителните думи. Ще видим как ще се случат нещата, то е ясно, че насила точно няма да станат, но някак ми се искаше да подбутна процеса да се забърза с махането на биба и памперс, най-вече заради жегите последното. Така като ви чета ходенето май хич не е драма, не знам аз как все се озовавам в някакъв балон където по много параграфи моите приятелки и познати са масово обратното на мен и моето дете, таа добре, че сте вие, че на моменти все се чудя дали в моя телевизор е грешката.

Мила, надявам се си по-добре с кръста и да си изкарате чудесна почивка.

Дими, благодаря за напомнянето за пиенето от чаша.  Тренираме и  него, но най-вече с цел да го накарам да пие повече вода. Имаме голям проблем с пиенето на вода, докато пиеше мляко не ми правеше впечатление, че пие малко вода, но сега почти като спря млякото е някакъв ужас, в нас ходя с по 3 вида шишета само и само да го накарам да пие от няколко, със сламка, обикновена чаша и с биберон. И като реши, че не е жаден само плюе без значение от чашата.