До астрала и обратно или... какво има "отвъд" - 3

Няма как душите да изгарят с тялото. Те са енергия, която и ядрен взрив не може да разруши. Представете си всички тези, които бяха стопени от бомбите над Хирошима и Нагазаки.

Да, няма логика за кремацията, даже обратното е в много култури.
Но винаги ми е била неприятна идеята да бъда погребана под земята.
А и ми е нередно да се погребват хората, да има толкова гробища и земята да се хаби така.
Кремация и това е.

Макар и че ще съм мъртва, гадно ми е да знам преживее как ме нападат мравките и след това червеите ме разпукват като майска роза.

П.С. Аз съм Сцило, но не мога да се отпиша през телефона от Петрохан, а вече не ми понася, и добре, че си спомних с коя парола последно съм влизала в този профил.

Абсолютно. Прабългарите са горели телата на умрелите по обичай.
Елора, не всички преминават през тунел. Някои направо се виждат в друга обстановка, често тя е поле с дървета и там те чакат твоите близки.
Статиите, които си дал не ми се струват сериозни. Има елементи, които са така, но има и свободни съчинения. Има много написан материал, който е голяма плява и само се пречка, но е добре да се има по-обширен поглед и човек да си прецени на кое да вярва. Обикновено е съответно чувство, което изпитваш, дали резонира с теб или не.
Всеки има Супрасъзнание, това което е носител на нашето Аз и нашия опит. Но има и общо Супрасъзнание, от което черпим информация.
Контакта с мъртвите ни близки обикновено е чрез сънищата, тъй като тогава сме по-отворени към възприемане. Иначе когато сме будни ежедневните ни грижи ни разсейват и контакта е затруднен. Става, но  е по-"ефирен". Имат различни начини за контакт като мисъл, мирис, песен, някакъв предмет, който ти напомня за човека и от сорта. В сънищата можеш и да го видиш.
Защо е добре да се прераждаме съм го написала в пост N98.  След колко време се преражда човек? - различно. Обикновено са около 100 г, но може и само след няколко години да бъде. Има описани случаи на такива скоростни завръщания.
Различните медиуми получават различна информация, тъй като всеки един има различен отворен канал за възприятие, различна чувствителност. Едни виждат, други чуват, трети усещат по друг начин присъствието. Затова получената информация може да се различава, но да се допълва по между си. Нашите близки преминали оттатък ни виждат като светлинна енергия и в зависимост от нашето душевно състояние тази излъчвана енергия се разширява, когато сме весели и щастливи или се свива, когато сме тъжни или имаме проблеми. Те виждат точно това и често са около нас когато имаме проблеми. Чуват мислите ни, особено когато си говорим с тях мислено или на глас. Изобщо са наоколо, но и се занимават със свои задачи.

Като повдигнахте въпроса за кремацията ще ви споделя едно лично преживяване.
От много малка аз говоря, че искам да съм кремирана. Още преди да знам какво е смърт на близък и преди да съм стъпвала изобщо на гробища съм казвала на майка ми, че когато умра трябва задължително да бъда изгорена и че повече няма да разреша да ме погребат.
 Аз не помня почти нищо от детството ми, помня че като тинейджърка ги говорих такива, но майка ми казва че е това от 3 годишна го повтарям. Както казах помня изключително малко неща, от които няколко сънища (до скоро мислех, че са сънища). Единият от тях го помня до ден днешен с всеки детайл. Аз съм много бедно младо момиче и живея в Англия през средновековието. Умирам в дрипи и ме погребват и след това се събуждам в гроба. Ясно помня до ден днешен как ми влиза пръст в устата и ми свършва въздуха от блъскане по дъските на ковчега. С годините спомена за този сън избледня и сякъш го бях забравила.
Миналата година лятото след един доста изморителен ден си цъкам вечерта на телефона и ми излиза някакво клипче,  в което разказват за състоянието причинено от чумата, че прилича на смърт и в средновековието са погребани много хора все още живи, това го разбрали по-късно като отваряли гробове и по кофчезите имало следи от нокти. Страха от погребване приживе довел до изобретяването на безопастните ковчези с камбанки.
Докато гледах това повярвайте ми настръхнах. Спомних си съня отново с всеки детайл - миризмата, вкуса на пръста, задухата.
Рязбрах, че не е било сън, а мой предишен живот. И все още съм на мнение, че ще ме кремират. Обяснила съм на мъжа ми и на дъщеря ми, че е много важно за мен.

Злодеида, настръхнах.
Абе важното не е дали ще те кремират или погребват.
Важното е да са сигурни, че не си жива

Аз съм човек с много голяма интуиция и също мине се, немине и споменавам, че искам да ме кремират. Един единствен път сънувах баба в деня след погребението, беше късна есен и насън ми се караше как може да я оставим там да мръзне и едно одеалце да не й метнем.
Най-големият ми е ужас е да идвам пак на земята, нямам желание и сили 😄 прочетох дадената статия и не ми харесва, искам да имам свободна воля без да ме мамят. Писала съм, че след среща със смъртта, тотално не исках да се връщам и ревах.. измамили са ме нещо..

Елора, и аз си задавах същите въпроси как да избегна капана на преражданията... Има и други твърдения, че всички животи се случват сега, едновременно, само за ние тук ги възприемаме като едни след друго. Гледай в ютуб клиповете с Георги Сираков. Също прочети и това
https://m.parallelreality-bg.com/publication/voynata-v-nebesata

Освен това, след смъртта, всеки си е личността която си е бил-със всичкия опит, знания, чувства, емоции и прочее... Просто хвърляш шлифера(тялото)... Всичко друго е същото. Даже трудно се разбира че си умрял🤣, толкова е същото... И не е казано, че трябва все тук да идваме, на Земята.... Всеки се прибира в къщи, там откъдето идва. .

В днешно време уж медицината не е като в средновековието, но знае ли човек. Важното е пръст да не гълтам. Цял живот едвам съм пипала пръст. На погребенията на моите роднини (аз погребах много) извъртах глава и не исках да хвърлям пръст. Обясних си много неща, когато си спомних този спомен от минал живот.
Оф топик извън смърта - аз съм споделяла в някоя от темите, че рядко сънувам, но винаги помня съня и винаги има обяснение. Казвала съм ви за смърта на биологичния ми баща, него го кремирах. Той се кремира сам преди това, но аз вечерта преди пожара сънувах дракони на земята и че ме гонят да ме изгорят. Всичко бе в пламъци като апокалипсис.  Чак горещината от огъня усещах. На сутринта ми звъннаха, че е пламнал пожар в жилището на баща ми и го е изгорил до основи заедно с него.

Демон, мерси, запазих и това. Много неща запазих, то много за четене.

Злодеида, нямам думи. Съжалявам за баща ти.
Пророчески сън си имала направо.

Да, сънувам или епизоди от минал живот или пророчески сънища за бъдещето.

Писала съм за този случай в другата тема, ще го напиша и тук във връзка с дискусията за медиумите. Майка ми имаше приятелка, която загуби много близки, някои при особени обстоятелства и много ходеше по всякакви врачки и екстрасенси. Аз помня, тя имаше един златен пръстен, интересен, с особена форма, беше го купила от чужбина. И един ден този пръстен изчезва. Тя живееше с майка си и започва да я обвинява, че е затрила пръстена по някакъв начин, вдига й голям скандал. Възрастната жена се разплаква, казва, че не е пипала пръстена и накрая казва, че от оня свят ще докаже на дъщеря си, че не е виновна. Жената в някакъв момент почина, дъщеря й е при пореден медиум, иска да пита нещо за починалият си мъж. Явно са били повече хора, защото медиумът пита кой има близка Катя, казва, че Катя е тук. Приятелката на майка ми се усетила, че това е нейната майка, която казва, че пръстенът е в торбата с парцалите. Жената се прибира вкъщи и се сеща, че този ден е шила нещо на машина и е прибрала остатъци от плата в торба. Намира торбата, разравя я и в нея наистина намира загубенуят пръстен. Това е достоверен случай, чула съм го един път от майка ми и след време - с пълни подробности от приятелката й.

Без думи съм

Помня твоята история, Злодеида, мир на праха му на човека.

Аз чисто технически знам за повече хора, които са си заминали без видения, без контакт, без никакво потвърждение за отвъден живот; много от тия хора са били обичани, чакани (каквато е ненавременната смърт на дете), но ни знак, ни потвърждение.

За мен органичната материя е ок да се върне при органичната материя. Пръст в пръстта. Това е само тяло, то принадлежи на тленността. Това е моето усещане за нещата, аз пък, обратното на Злодеида, винаги съм харесвала тоя израз за "място упокойно" и съм си представяла обраслите в треви гробища на село, които гледат към Балкана и розовите храсти и невените и другите цветя, които са се самопосадили и подивяли.

Нооо не е същото положението в София и тая мръсотия и разбити урни са много подтискащи

Мен лично във Варна ме изнудваха, когато блъсках 800 км да отида поне веднъж в живота си на гроба на човека, който беше целият ми свят.... Да плащам на някви цигани да го поддържат, защото чупели, рушали и тн... дивотии.... Казах, че отдавна съм наела агенция, която го прави(което е самата истина) и да не ме принуждават да слагам и камера и да идвам от отново с други цигани..... ако ме разбират.... 🧐🤔Но е факт, изнудват те и ако не щеш, чупят....