До астрала и обратно или... какво има "отвъд" - 3

2022г. Коледа и Нова година си изкарахме много добре. Татко (втория ми баща) дълго време беше болен от какво ли не и се беше пропил. Аз съм споделяла във форума, че го гледах аз. Тези празници бяха наистина запомнящи се. Готвехме заедно, татко изглеждаше по-млад, усмихнат и не куса алкохол. Всичко страхотно. Аз, детето, мъжа ми и татко с кучето и котката. Музика, танци, вкусна храна, камината гори и т. н.т. На Коледа след вечерята, баща ми си слезе долу в неговата къщичка и аз стоях на прозореца на нашата и го гледах как върви през двора. Тогава го видях блед, жълт, немощен и помислих че ще падне. Тъмно беше, лампата колко да осветява вечер зимата в двора, но го видях като скелет само лицето му беше с кожа, а тялото кости. Изтичах до долу, но му нямаше нищо. Прибрах се горе в нашата къща и докато вдигахме масата казах на мъжа ми "за съжаление това е последната Коледа с баща ми. Той сега се стегна заради нас, заради празника и защото скоро ще умре". Моят ме изгледа и ми каза нещо от типа "човека е супер, яде си, забавлява се, дори не пи алкохол, в момента е най-добре откакто го познавам, не го пращай да умира". Така ама аз познах, в края на януари 2023г, само месец по-късно го намерих паднал на двора, инсулт, кома и почина.
 Сега идва ред на сънищата ми с него. През юни 2023г. сънувам супер реалистичен сън, че се прибирам от разходка с кучетата (вече две тогава) и баща ми е седнал на пейката до нас. Спрях се и му казах "какво правиш тук, ти не знаеш ли, че почина". Беше млад и здрав с черната си коса и розови бузи и ми каза "прибирай се, идвам за Пламен, трябва да му покажа пътя". Влязах вкъщи и в този момент се събудих и погледнах часовника 5:10. Не успях да спя повече, станах и се измих и облякох и взех кучетата и излязох на разходка. Да е било към 6:30 когато се прибирах и кафенето на нашата улица отваряше. Собственикът ме попита "разбра ли, че Пламен съседа ти е починал?" И аз с ококорени очи "кога?" и той ми отговори "току що съпругата му мина и каза, че снощи го приели в спешното, било му много високо кръвното и сега в 5:10 констатирали смърта му".
Мина се време. Може би е било лятото на 2024г. Вкъщи идва моя приятелка, която си има дарба, тя гледаше на карти, но след тежка операция и се отключи дарбата да вижда души на мъртви. С влизането ми казва" Злоди, да знаеш че баща ти е тук. Идва редовно, наглежда те, не прави нищо лошо, но за да премине иска да е спокоен, че ти ще живееш в тази къща. Иска да ти бъдат оправени документите, той преди да почине е говорил със сестра ти и иска тя да си спази обещаното". Аз веднага взех телефона и попитах сестра ми кога за последно е говорила с него и тя каза, че седмица преди да почине и се е обадил и и казал "кака ти не е мое дете, ти си мое дете и искам да ме разбереш, че съм притеснен за нея. Тя няма нищо тук искам да знаеш, че няма да мога да и препиша нищо, ти да  прехвърлиш част от къщата на нея".  Приятелката ми слушаше и каза, че татко се усмихнал и изчезнал. Края на 2024г. със сестра ми задвижихме документите, защото къщата нямаше никакви. Около Коледа все по рядко усещах присъствето му, през 2025г по Велик ден сънувам красиво място със пъстра сянка и светло зелена поляна, на нея маса, правоъгълна много дълга с много столове. По масата вази с букети червени божури, наредени ястия от всякакъв вид - цели пилета, риба, сладки, салати, купи с плодове, ядки. По едно време много хора започнаха да идват и сядат. Аз стоях от страни и гледах как масата се напълни и тръгнах да вървя близо до тях и да ги оглеждам. Усмихнати, млади, с дрехи официални и изгладени и виждам татко сред тях. Усмихна се широко и каза "много е красиво и спокойно тук, всичките ми приятели са тук, но ти върви, тръгвай, още няма да идваш, погрижи се за баща ти, и това на теб се пада" . И се събудих.
Два дни по късно получих обаждане, че биологичния ми баща е в болницата.
Поканих пак тази моя приятелка на кафе и тя в началото не каза нищо. На тръгване ми каза "вие да не прехвърлихте къщата? Баща ти го няма, той премина, на хубаво място е. Грижи се за червени божури" .
Това беше за него. Стана дълго. После докато чистих един ден намерих наша стара снимка и я пратих на тази приятелка и тя ми каза, че в предишен живот аз съм му била майка и го вярвам, имахме силна връзка.
За брат ми, който почина през 2014 имам сънища и за моя голяма любов от предишен живот, с който се запознах, но ще разкажа в отделен пост.