Някъде прочетох една мисъл, която ми хареса и често си я повтарям. Пишеше, че съзнанието/душата идва на Земята, защото тук много неща са различни като усещане. Представете си къде другаде ще ядете сочна праскова, ще усещате ароматния й вкус и тя ще капе по брадичката ви?

Според мен това, което има да се случи в живота се случва. Не става със зор. Страховете ни пречат в общия случай. Тревогите, напрежението - също. Ако можехме да живеем без тях ... Защото, животът е красив /красотата на природата, животните, че и хората сме красиви създания/ и животът е любов /към всяко живо същество/. Че изпитваме различни емоции един към друг - изпитваме, но ... едно бебе /един страдащ човек/ ... нормалната психика изпитва любов /състрадание/. Мисля, че Елора беше писала, че се чуди дали някои хора са хора с души. Разбирам я, в смисъл - причиняващият страдание на живо същество има ли душа? Аз го възприемам с увредена психика, иначе не мога да го проумея.
Защо сме тук ли - ами първо да си помагаме, колкото можем. За да научим нови неща, които да ни извисят душата /тук си казвам - дано /. И за да се радваме на живота си в тези тела.
Пак Елора май беше постнала линкове - как ни прихващат след смъртта и ни връщат отново пак тук, на Земята. Че трябва да знаем за това и съвети как да го избегнем. Чела съм го това, въобще доста съм чела от този сайт. С някои неща съм съгласна, с други - не. Но специално, това, за подмолното ни връщане от тези същества на Земята, не съм много съгласна някак. Статията ни кара да се страхуваме ... това ми е показател, че не трябва да вярвам. Мое си мнение, де.