До астрала и обратно или... какво има "отвъд" - 3

  • 21 121
  • 745
# 225
Вярвам / към този момент/, че идваме на Земята заради преживяванията. В другия свят решаваме или ни убеждават да решим да преживеем някакви истории, случки или както казват някои " да изследваме определена тема" и други близки на нас души се съгласяват да участват в осъществяването на тези преживявания. На Земята може да получим най-тежкия удар от човек, който в другия свят да ни е много близък. И точно защото ни е близък се е съгласил да участва в този наш "филм". Поради тази причина смятам, че няма карма или ,че рано или късно се плаща за извършена несправедливост. Просто играчите следват предварителния сценарий.
Някъде прочетох една мисъл, която ми хареса и често си я повтарям. Пишеше, че съзнанието/душата  идва на Земята, защото тук много неща са различни като усещане. Представете си къде другаде ще ядете сочна праскова, ще усещате ароматния й вкус и тя ще капе по брадичката ви?
Съгласна съм с теб. Е, с изключение, че няма да оставя сока да ми капе, щот не ми харесва така. Joy
Според мен това, което има да се случи в живота се случва. Не става със зор. Страховете ни пречат в общия случай. Тревогите, напрежението - също. Ако можехме да живеем без тях ... Защото, животът е красив /красотата на природата, животните, че и хората сме красиви създания/ и животът е любов /към всяко живо същество/. Че изпитваме различни емоции един към друг - изпитваме, но ... едно бебе /един страдащ човек/ ... нормалната психика изпитва любов /състрадание/. Мисля, че Елора беше писала, че се чуди дали някои хора са хора с души. Разбирам я, в смисъл - причиняващият страдание на живо същество има ли душа? Аз го възприемам с увредена психика, иначе не мога да го проумея.
Защо сме тук ли - ами първо да си помагаме, колкото можем. За да научим нови неща, които да ни извисят душата /тук си казвам - дано /. И за да се радваме на живота си в тези тела.
Пак Елора май беше постнала линкове - как ни прихващат след смъртта и ни връщат отново пак тук, на Земята. Че трябва да знаем за това и съвети как да го избегнем. Чела съм го това, въобще доста съм чела от този сайт. С някои неща съм съгласна, с други - не. Но специално, това, за подмолното ни  връщане от тези същества на Земята, не съм много съгласна някак. Статията ни кара да се страхуваме ... това ми е показател, че не трябва да вярвам. Мое си мнение, де.
Виж целия пост
# 226
Злодеида, и на мен ми стана мъчно... И за брат ти.... И за баща ти.... Аз от човека, който почина (той имаше способности разни) знам, че всички идваме с точна дата за смъртта. Не знаем тук кога ще е, но тя е точна -ни ден по-рано или късно.... Той знаеше своята, както и много други неща между другото... Абсолютно прав е за всичко, което ми каза и после се случи..   Много ми липсва... Днес дори е (беше) рожденният му ден....
Би ми било интересно ако може да споделиш още интересни неща (не лични), които ти е споделял този човек относно прераждания, смърт и тн.
Виж целия пост
# 227
Ех, някои веднага си представиха как сокът капе по брадичката, че и по-надолу. Примерът беше, че на Земята заради твърдата материя има усещания, където другаде ги няма. Ако истинското ни аз е ефир, как ще усетиш  всичко това?
Виж целия пост
# 228
Не е споделял кой знае какво... Той просто си караше по ръба , живееше на макс и се смееше, че ние, приятелите му, драматизираме... Просто няколко години преди да умре, предвид, че наближаваше, започна да ми "набива канчето" за някои неща, защото аз не му вярвах и смятах, че е ку-ку.   Аз също имам разни "способнности", но неговите бяха просто паранормални.. Беше ме страх, не разбирах как е въз6и не разбирах механизма, по който се случва всичко... Някои неща ми сподели, защото много го молех... Повечето не можеше да ми каже и обясни, защото това би обезсмислило съществуването ми за в бъдеще.... И аси йерархия, има си правила... Знам само, че ти трябва голяма воля, разбиране и хигиена на съзнанието , за да имаш тази информация и все пак да живееш тук....Освен това ,той си имаше негови задачи,за които нищо не знаеше , защото иначе как да преживееш нещата, ако си гледал филма.. .Животът му беше изключително труден, непосилен за повечето хора, макар отстрани да изглеждаше като "мамино и татково синче".... Свалям му шапка. Аз не знам дали бих могла да вляза в неговите обувки....
Виж целия пост
# 229
Преди време четох една книга, в която медиуми, които могат да достигнат до моментите малко преди прераждането им на една група хора избрани по не помня какъв критерий, и да споделят какво виждат. Автора специално подбира медиумите, които смята за най-достоверни. И от тяхните видения за избраната група от хора, става ясно, че ние сами решаваме какво да преживеем тук на Земята. Това наше решение бива много внимателно обмислено и подготвено със съгласието на душите/хората, които ще срещнем по пътя в този живот. Решаваме какви болести да имаме и какви събития да ни се случат. Въпреки този план на живот, имаме свободната воля да вземаме решения, които могат да променят до някъде първоначалния план. Примерно: едно момиче се ражда сляпо. И медиума, връщайки душата в предишния ѝ живот установява, че в предишния живот тогавашния ѝ баща е биел и измъчвал майка ѝ и дори накрая я убива. В този живот двете отново са заедно в същите роли, но без бащата. Въпреки това дъщерята решава да се роди сляпа за да може само да чува майка си, което всъщност я успокоява и да не може да вижда насилие, което е и нейната травма, за да я преодолее.
В друг случай, душата решава да бъде инвалид, за да може да изживее ограничението от движението и същевременно да помогне на родителите си да изживеят възможността да се грижат за някого. Имаше още много други случаи в книгата, та заключението е това, че ние сами решаваме като дойдем как да живеем  и кои да бъдат в наша помощ.
Виж целия пост
# 230
Аз съм чела, че недъзите са карма. Във всеки живот си избираш какво да изкупиш, за да го изживееш от другата страна. Жестоко е, но е правдиво. Оттам идва мъдростта: Докато не си в обувките на другия, не можеш да го разбереш и прочие подобни.
Виж целия пост
# 231
В едно от моите минали прераждания съм била влюбена в хърватин. В този живот се срещнахме и той ме позна. Не знам как ни е завършила историята тогава, но без да искаме сключихме споразумение в следващия да сме заедно. Което аз осъзнах по-късно.

Ама  как така?
Тоест се видяхте, не се познавате в тоя живот и се разпознахте.
Тоест и той си помни животите.
Егати, само аз нищо не помня Joy
Виж целия пост
# 232
Няма карма... Нито "да си получи заслуженото".... Зад цялата сцена стои нещо много по-голямо ... Да, хората, които ни нараняват най-много, са най-близките ни и ни обичат и обичаме най-много
Виж целия пост
# 233
Аз съм убедена, че има карма. Това е единственото обяснение за всички на пръв поглед несправедливости, бедствия, "незаслужени" трагедии по рождение - карма са. Изживяват сега това, което са причинили преди.
Виж целия пост
# 234
Не, не са Карма.. .. Избор са! На съответният човек. Избор. Толкова ли е трудно да се проумее?
Виж целия пост
# 235
Да взема да примиря двете позиции: кармата е резултат от личен избор. Така става ли?
Виж целия пост
# 236
Мда, ей сега някой садистичен сериен убиец, ще се гътне и горе ще му проговори съвеста видиш ли.
Не го вярвам.
И каква ще му е кармата.
В следващия живот да е жертва на сериен убиец Joy
Виж целия пост
# 237
На мен пък ми се струва,че животът е забързан, по- дълъг от предишни времена, знанията/информацията се разширява, достига много по-бързо и в рамките на земния живот се наблюдава кармата. Която не е нищо друго от причинно следствени връзки.
Това прераждане не ми изглежда много забавно, хеле да си избера земния живот с радост и доброволно. Да не говорим, че не желая да се прераждам с някои хора.
От друга страна, по-красива планета от Земята не виждам наоколо. И тая вселена е огромна, пък звезди, мъглявини, мани тая работа.
Виж целия пост
# 238
В едно от моите минали прераждания съм била влюбена в хърватин. В този живот се срещнахме и той ме позна. Не знам как ни е завършила историята тогава, но без да искаме сключихме споразумение в следващия да сме заедно. Което аз осъзнах по-късно.

Ама  как така?
Тоест се видяхте, не се познавате в тоя живот и се разпознахте.
Тоест и той си помни животите.
Егати, само аз нищо не помня Joy
Не стана така. Оказва се, че сме сънували един и същи сън. Аз също не помня, сънищата ми обаче са спомени. След като ми разказа съня се убедих. Аз съм писала в тема едно съвсем малко от това. Има и продължение.
Самоцитирам се:

Скрит текст:
# 1 62227 фев. 2024, 23:05 ч.
Споделяла ли съм ви, че преди години започнах да сънувам сън с човек, с който се запознах. Преди 3г. го сънувах за пръв път. Тогава само  си говорехме, но не го виждах и разбирах, защото говореше чужд език за мен. Усещах само, че  този човек ми е близък. Дълго време не забравях съня, мина половин година и сънувах, че вече го разбирам и знам на какъв език говори и исках да го видя как изглежда, но се събудих. Мина много време и 3тия път сунувах, че вървим по зелени поляни, беше много топло и приятно. Говорехме си и го погледнах и видях очите му, тогава осъзнах, че че сънувам,а  не исках дя се будя. След време забравих съня. Преди 10м. се запознах с този човек. Имаше тълпа от хора, видях го чух, че говори, но не разбрах на какъв език. Дойде втори път на другия ден и разбрах какъв е, но отново не го видях добре, защото бях затрупана от работа. На третия ден вече си говорехме и когато го погледнах в очите си спомних сънищата си Казами, че мисли, че ме познава цял живот, а аз му казах с усмивка и уж на шега, че се познаваме от предишен живот, тогава ми хвана ръката и ме попит "вярваш ли ми, че съм те сънувал, познавам те от сън". Минаха 7 месеца от както го видях за последно, а аз имам чувството, че това запознанство се е случило вчера. Всичко ми е запаметено като на филмова лента. Дори пробвах да го върна на забавен кадър и отзад на пред. Всичко ми е пред очите, погледи, думи, светлина, аромат на въздуха. Понякога имам странно чувство, че си мисли за мен, понякога се замислям за него и не знам дали си втълпявам, но имам чувството, че се опитва да комуникира телепатично с мен.
Това съм написала 2024г. Имам още да разказвам по тази тема, ако някой иска в отделен пост ще напиша това ми преживяване.
Виж целия пост
# 239
Момичета, чета ви с интерес, аз не съм така сензитивна като вас, но сенки и аз виждам. Не ме плашат, но ги виждам и усещам.
Не сънувам починали хора, с изключение на един единствен случай, от преди двайсет години, когато се преместих в нова къща. Съседът, който всички хора познават, но аз не, защото не съм живяла там преди, когато е бил здрав, умираше от рак. Аз никога не бях говорила с него, след като почина го сънувах в метрото, качи се в другото влакче и ми каза: аз сега съм много добре. Ей така, без да го питам. Събудих се с много странно чувство.
Иначе и по друго не си приличаме с вас или поне тези, които казват, че не искат да са тук.
Аз съм много доволна от земния живот, не че  съм супер успешна или нещо такова, но страхотно се наслаждавам на морето, на планината, на басейна, просто не мога да си представя по-добро изживяване и ме е страх от смъртта, в смисъл не ми се вярва да е по-добре там.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия