До астрала и обратно или... какво има "отвъд" - 3

  • 7 597
  • 100
# 30
Нищо не се губи, всичко има смисъл, само че ние  не разбираме какъв. В такива моменти е добре да се довериш в смисъла на случващото се.
Виж целия пост
# 31
И точно това, че не разбираме е без смисъл. Тотален смисъл.
Виж целия пост
# 32
Колкото и да съм го мислила:
Скрит текст:
такива ситуации са свързани често със страх и с контрол.
Да се научиш да преодоляваш страха? Ами не ми е много убедително.
Контрол - в смисъл - да направиш ли нещо, това нещо правилен избор ли ще е, за кого ще е правилен избор - за теб или за болния - много са въпросите в главата понякога. Завиждам им на вярващите - убедени са, че това е изпитание и просто трябва да преминат през него, но всичко ще се нареди. При мен тази вяра идва трудно. И затова ми идва да се карам на някой /може би на себе си, ако сами си избираме съдбата Rolling Eyes/ за такива тъпи изпитания.
Виж целия пост
# 33
Ами,.... Какво да ти кажа. Ние сами си избираме изпитанията през които да преминем. Аз например, преди 15 години се тръшках като теб, че всичко, което съм длъжна да изтърпя е пълна тъпотия и нищо позитивно не виждам . Но 15 г по -късно , всичко ми се изясни защо тогава е било точно така. Така че.....
Виж целия пост
# 34
Ама не на всеки се изяснява.
Аз не помня да съм избирала.
Ако някой уж си спомнял нещо, ама сори, ама огромна част не помнят.
Виж целия пост
# 35
Ами, в такъв случай има да "вървите" още доста път, докато престанете да обвинявате обстоятелствата, хората, с които взаимодействате, околната среда и тн ... То е точно път, промяна от вътре на вън... Ако искаш обстоятелствата и това, което ти се случва да се промени-промени фокуса си и начинът, по който реагираш на околната среда. Да, трудно е, да, вероятно не би ме разбрал/а, но то затова е "израстване"
Виж целия пост
# 36
И точно това, че не разбираме е без смисъл. Тотален смисъл.

Някои уроци се разбират след като сме се променили вътрешно и започваме нов етап.
Понякога не се вижда цялата картина, защото събитията са от по-голям житейски процес.
Аз съм от хората, които смятат, че всяко нещо се случва с точно определена цел и ние сме се съгласили на това. Приемам живота като игра, не се ядосвам за нищо. Осъзнавам за колко кратко време сме тук, преживяваме и поемаме, където трябва Simple Smile
Виж целия пост
# 37
Не говоря за ядосване. Не става въпрос и за хора, обстоятелства. Става въпрос за мъка. Такава, че ти се къса сърцето. Та, горните 2 поста не важат много в случая. Просто в момента не сте в такава ситуация. А се забравя как боли, с времето.
Виж целия пост
# 38
Болката от загуба или друго събитие е процес, който преминава през няколко етапа и докато не се преминат нищо няма да е в състояние да я промени. Нито някой друг може да ти я облекчи. Лично изживяване е. Съжалявам, че преминаваш през такъв момент.
Виж целия пост
# 39
Благодаря ти, Анджела.
Скрит текст:
Подобри се ситуацията, не знам докога, но определено живнах.
Виж целия пост
# 40
Дръж се за живота, Ина, с всички сили - нямаме друго...
Липсите си остават, но начинът, по който се преживяват, се променя с времето. 
Yellow Heart
Виж целия пост
# 41
ina. ina, съжалявам за загубата и това през, което минаваш.... Съчувствам ти искрено, защото и при мен е така и точно това ми "измести центъра " и ми "пренареди " чакрите. Каквото и да кажа ще е безсмислено... Но точно това ме накара да ровя по дълбоко в себе си и да се убедя с най различни начини и средства, че нищо не приключва със смъртта .... Да, не можеш да пипнеш, усетиш, помиришеш, говориш с човека, който го няма, но.... има начини да ти покаже , че е тук с теб.... В момента даже съм на мястото, където е погребана другата половина на душата ми, блъсках 600 км само за да дойда поне веднъж с цената на всичко....15 години по късно.Не, не ми е по леко.... Но трябва да премина през това и съм сигурна, че е част от пътя ми и вече никога няма да бъда същата....
Виж целия пост
# 42
Благодаря на всички!
the demon, моето далеч не е толкова сериозно като твоето, но беше шокиращо и определено не бях на себе си. Сега ситуацията се подобри. Отдъхнах си. Какво ще стане в бъдеще - не знам, но ще гледам да съм по-позитивна и вярваща. На теб ти пожелавам много сили. Hug

Много се отклонихме от темата, аз бях причината, извинявам се.
Виж целия пост
# 43
Минаваме през такива изпитания, за съжаление. Те ни променят, никога вече не сме същите, когато загубим близък. Сигурно учим уроци по този начин, но са много болезнени и в повечето случаи ни оставят опустошени. Продължаваме да живеем, но никога вече не е същото.
Виж целия пост
# 44
И може би затова се обръщаме към такъв тип вярвания и философия за да може да ни стане по-леко.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия