До астрала и обратно или... какво има "отвъд" - 3

Аз, когато медитирах активно. Но имам често осъзнати сънища. Знам, че сънувам.
В осъзнатото сънуване забелязах, че не мога да си вдигна очите, все едно виждам, но гледам надолу, макар, че виждам и напред. И в един осъзнат сън, пряко сили успях да вдигна поглед и да се огледам. И тогава видях краят на съня. Стигаше донякъде и оттам бяло поле.
В един осъзнат сън бях в някакъв свят, където хората могат да летят, но им е забранено. И ако нарушат заповедта, биват преследвани от летящи андроиди облечени в черно и арестувани. Аз, както винаги, си викам вие ще кажете и си полетях. Да уточня, не като птица, а е отвесно положение. И се придвижвам от точка а до точка б, и полицаите ме засякоха и почна гонка. И вече нямам сили, влача се по земята и един глас, ако ти не го убиеш, ще те убие той и аз се сетих за онова преживяване, когато ей тъй, щото мога, убих един неорганичен, но това е просто робот, продължава гласа, сили ти или той. Успях да го неутрализирам, няма да ви разказвам как, няма го по филмите. И се събудих.

Опитвах осъзнато сънуване, ама не ми се получава... Тоест, не мога да се събудя в съня.. Моите сънища ги усещам лато в друга , паралелна реалност, изключително реалистични ... Ама за излизане от тялото, виж там, имам собствен опит.... Тази силна вибрация и шум ме влудяват😀😀😀 ... И не мога да разбера от какво се провокира, защото не го правя целенасочено... По скоро е спонтанно на ръба на заспиването , унасяш се, но още не си потънал в сън... И имам чувството, че душата ми бърза вече, ще заминава🤣🤣🤣.... Първият път беше голям шок и стрес, стигнах до Спешното😅...

Естествено, че има и хора с души са материални.
Живеем в материален свят.
Най-малкото да си искаме добър стандарт и заплащане не е нещо неморално.

Тази Дария е доста чувствителна ми се струва и така говори. Такъв темперамент е.

Преди няколко дни задах въпроси преди лягане. И знам, че сънувах нещо интересно и важно. Ама го забравих бързо.
Много ме яд.

Преди много години имах чувството, че сънувах може би друг живот или място и то много хубаво. Ама много.
И се събудих. Възмутих се, че се събудих и заспах с твърдото убежедние, че пак ще си продължа съня и го направих с лекота.
После се събудих, бях много щастлива, омиротворена, ама бъкел не помнех отново. Само беше останало много силно чувство на щастие и спокойствие. И си казах - егати и кефа.
И леко раздразнение, че не помня отново.

А съм имала сънища и напълно осъзнавах, че сънувам. Даже го казвах на някого.
Но от години нямам такива.

Имала съм сънища, в които знам, че сънувам. Имала съм и такива, в които знам какво ще стане и къде ще свърши сънят. Имала съм сънища, в които сякаш съм дух и се виждам себе си и се опитвам нещо да кажа, с нещо да помогна на физическото ми аз.. Абе много объркано 
Ама да литна и да изляза от тялото си не. Такива не се сещам да съм имала.

Сънувам често как се возя в асансьор и примерно натискам 3 етаж, или 5 етаж и хоп - асансьорът продължава догоре (в моя случай подминава 8 етаж и върви нагоре, аз съм вътре и съм в тих ужас..и нищо не мога да направя.) Споделям го, защото някъде назад в старите теми бях попаднала на пост с подобен сън.
Като бях студентка (преди 15 години някъде е било) сънувах сън  с асансьор, но тогава асансьорът сам тръгна надолу, някъде под земята. И там ме чакаше човек, който каза нещо от сорта:"Ти сега не ме познаваш още, но ще се срещнем". Човекът изглеждаше като преподавател, имаше бюро, седнаше на столзад бюрото, но някак сякаш усещах нещо негативно тогава.

Отново интересна тема 🙂

Подобни с асансьор и аз съм имала.
И нагоре и надолу. Плашещо ми е надолу. Нагоре ми беше забавно.
За летенето. Много пъти съм летяла. Много хубаво ми беше.
Ама съм имала и такива дето искам да литна и не мога.

Излизането ми от тялото в началото беше насила, не го желаех и много се страхувах, но преди 26 години успях да наложа контрол и започнах с експериментите.
Днес имах странно преживяване. Пак забелязах неодушевен предмет да се движи от самосебе си, както с онзи стрък трева, за който ви разказах вече. Калъфът на таблета се надигна два пъти. В момента, в който вперих поглед и не помръдна повече. Викам да е от вентилатора, не. Ако беше щеше да продължи да се надига. А и е доста тежък, а и не е близо до вентилатора.

Аз като дете много често сънувах че летя, ей така с тялото си, но летя.... До 5 годишна възраст съм ходела "насън" и съм отивала всяка вечер до тераса да прескачам ... Живеем на трети етаж, високо си е... Нашите са се видели в чудо да ме дебнат да не се хвърля. Като ме питали къде отивам, казвам, че си отивам, не ми харесва тука и ще отлитам. ..
zoningoutshmat, може ли да ми обясниш по-подробно, ако искаш и в съобщение, как точно успяваш, защото аз явно от страх , не успявам да завърша процеса... Разбуждам се напълно и ..  .  А тялото ми е в парализа още поне минута

А, що на лично? Нека тук. Нали темата е такава?
Аз забравих да спомена, че ме е страх от високо. Имам чувството, че са ме хвърлили в някой минал живот като жертвопроношение.. и още ми държи. Много ме е страх

Просто предложих, ако не иска да пише тук подробности

Като малка летях на сън, даже си спомням сънищата. Вече като млада жена имах сънища, в които искам да видя добре около мен, но очите ми са съвсем малко отворени и ми представляваше трудност да ги отворя, а имаше опасни моменти като например карах ски и исках да си отворя очите за да видя на къде отивам и ми беше невъзможно. Кошмарно положение.

Страха е голям блокатор на отварянето на енергийното поле. Трябва да се работи в тази насока ако целим да приемаме инфо и образи от оттатък и не ни се отдава.

Аз го овладях, защото не можех да понасям повече ужаса, в който ме хвърляше това въртене в себе си после да ме изхвърли от тялото и да ме мятка в астрала, където си пожелае. В един момент, в съня, го овладях. След това започнах да медитирам. И сама да излизам на астрално пътешествие.
Както сянката която до почти същото време ме преследваше, една нощ отново се надвеси анд мен, аз се тресях по очи от ужас, и си казах не мога повече да живея в страх и се обърнах по гръб, погледнах я в "очите" и трепереща й казах Не ме е страх повече от теб. И си замина. Завинаги.

Сега се сещам, че и аз съм сънувала, че не виждам добре и се опитвам да си отворя очите докрай. И това ми беше нужно, за да се спася.
Сънувала съм и че се опитвам да викам за помощ, но глас не излиза...
А иначе ми е ясно, че трябва да пусна страха, защото той блокира пътя ми нататък, ама не знам дали ще успея...

Трудно е, не става веднага отварянето на очите насън. Защото може и да се събудите, и страхът също от това, което ще видите.
Аз виждам края на съня, но аз никога не съм се страхувала да отворя очи, винаги съм го смятала като стъпка напред.

Забравих да напиша, че и на мен ми се случи да видя нещо такова, което описва zoningoutshmat, но беше на облегалката на дивана. Едни нишки, които започнаха да се удължават и извиват точно като тревата, за която описа преди няколко дни... Видях това нещо с периферното си зрение, намираше ми се отляво. Като погледнах нагам, спря и всичко си беше както винаги... Не знам...

За сънищата искам още да споделя, че се досетих още неща. Като сънувам, че ми пада зъб, абсолютно винаги някой умира от близкото ни обкръжение. И все ми падат предните зъби и винаги е едно истинско, че като се събудя, си проверявам с език дали е там зъбът ми. Отдавна не бях го сънувала това с падането на зъб. Преди година сънувах този сън и дядо ми почина след около месец. И скоро след това пак тоя гаден сън сънувам и аз в съня си знам какво значи това, не искам да го сънувам, искам да го спра. Зъбът се клати вече много и аха- да падне и се събудих, исках да го спра и просто се събудих. И така не успях да сънувам, че пада.
И след време разбирам от майка какво се е случило. Баща ми тръгва сам на път. Пътят е със завои, тип Асеновград-Смолян. Било е петък и е имало много коли, задръстване, тип тръгнеш-спреш, тръгнеш-спреш. И се случва това, че на едно такова спиране се получава свлачище и огромна скала-камък удря точно колата на татко, но пада отзад, при заднага седалка. Майка вика, ако беше паднала тая скала малко по-напред, щеше баща ти да остане намясто. Направо не искам нищо да сънувам, казвам ви...

Имаш дарба просто, пророчески сънища такива... Това за падналия зъб насън и при  мен е на смърт.... Аз пък веднъж в един кабинет чаках да ми правят една манипулация. Стоя на стол с калцуни на краката(това преди 2 месеца)... И понеже притеснявах как ще мине и какво ще е усещането, зяпах си краката втренчено. По скоро избрах ги за точка на фокус и мислено въртях сценарии относно манипулацията... И изведнъж се учудих, защото осъзнах че виждам все едно силна светлина около тялото си, простираща се на 40-50 см от тялото ми. Беше светло жълта, златиста, искряща, не знам как да го опиша ... Та исках да питам тая мацка дето вижда аурата, дали е това и дали ще може да види моята дали е същия цвят... Много красиво беше, макар че си виках" абе нещо с очите не съм у ред" 🤣