До астрала и обратно или... какво има "отвъд" - 3

Майка ми получи инсулт началото на годината.
И не помня какво точно каза, но се е отделила от тялото.
Първо се е отдалечила от тялото си, после направо от земята, било е тъмно, не е имало тунел, но е имало някой там, тя е говорила нещо. Не ми каза какво.
После ни питаше като е била в безъсзнание дали е говорила неща.
Аз не знам, щурах се из стаите, събирах и малко неща за болницата, брат ми седеше при нея.
Но не е имало светлина никаква, просто накрая е видяла планетата отдалече  направо.

Не всички виждат тунел. Има доста, които описват точно тъмнина и после далечна светлина. Без тунел.

 А защо не всички виждат тунел според теб и светлина.
Или пък може защото още не и е дошло времето, но пък и аз съм чела, че и други не виждат ни тунели, ни светлина.
Но защо така се получава?

Попаднах на темата съвсем случайно, четейки друга тема.
Впечатлена съм и напълно безмълвна.
Продължавам с четенето.

Защо е различно при различните случаи - няма точно обяснение. Предполагат, че зависи много от това в какво вярва човек, но дали е така наистина или е нещо друго, кой знае.

В различните вярвания е различно. Баща ми почина една неделя следобед, пълно спокойствие, бях сама с него вкъщи. Обадих се веднага на мъжа ми и на лл. Оказа се, че в неделя е дежурен лекар и трябваше някой да иде да го вземе. Разбрахме се кой да го вземе и докато чаках, седях сама на компютъра и написах какво става с душата след смъртта. Християнското виждане е друго, там няма прераждане, казваше се, че душата минава през митарства и след това намира мястото си завинаги. Винаги ми е било интересно, ако има ад и рай, и отидеш в ада, няма ли някаква давност. Когато си изкупиш греховете да идеш в рая.

Религиозното вярване е различно от това, в което вярва човек. Може да съвпадат ако е вярващ и е приел това за истина, но може да се различават и да няма общо с дадена религия.
Заинтригува ме с "митарствата" на душата. Какво са имали предвид. Дали не са точно преражданията до момента, в който вече не е необходимо това?

Аз пък от двама независими един от друг души, които не се познават, знам че Ад и Рай няма. Че като постигнеш разни неща, ти решаваш кога и дали да слезеш пак и къде и че може да бъде както напред, така и назад в нашето линейно време, защото там всичко е налице-и минало и бъдеще.. И че можеш да се "обучаваш" за водач на група души, които все още се превъплащават.... И че душата не е в тялото.... А душата създава тялото в своя център като "сгъстява" честотата си .. Аз лично нямам собствено твърдение, но на единият човек поне вярвам безпрекословно, защото всичко друго беше проверено и доказано в последствие че е така....
Освен това, вече учените доказаха, че материя Няма. Ние сме съставени от кварки-това са най-малките частици, до които успяха да раздробят атомите, а кварките са просто светлина, дължина на вълната, вид честота.... Така че кво излиза? 🤔😉... Разбира се, това преди 35 години ми звучеше като психично разстройство 🤣.... Горкия човек и колко съм ограничена аз🤣🤣🤣🤣

От смешките нося това



Ама вярно е.

Анджела, ако след смъртта ни дават това в което вярваме е малко странно и притеснително.
Манипулативно е.

На втория ден след операцията нещо се случи с ММ и вечерта с общ приятел отидох до болницата. След това дойдоха всички, на които мъжа ми е звънял. Обадил се на всички близки и говорил за времето от казармата му, после, че в болницата искат да го убият. Това става към 22:00 ,аз бях там през деня и по-късно след работа. Тръгвайки, още беше в час му казах, че няма да умира и всичко ще е наред, той ме погледна странно и нищо не каза. След месеци си спомних за този поглед, но тогава още не го бях "прочела" . Стоим всички отвън, аз чувам как той буйства вътре, но не можах да вляза при него, изгониха ни с охрана. Сутринта ме извикаха да се подпиша за някакви изследвания, но пак не ми дадоха да го видя. Седях с часове и чаках. Той беше на 10-ти или 11-ти етаж, не помня, слязох долу да изпуша една цигара и след малко ми звъни единия от приятелите и казва бързо да се кача, че ще мога да го видя, но да знам, че той е много зле, говори несвързано, със странен поглед и кожата му била като на червени венички, а бе много зле. Тръгвам към асансьора, обаче тази болница е огромна и е пълно с хора, с два асансьора няма как да се вредя. Почвам да бягам по стълбите нагоре и спирам на всеки етаж, за да видя дали е там, защото не казаха къде го водят. Тълпи от хора, пълна лудница и изведнъж на четвъртия етаж няма никой, ама грам човек и виждам как две сестри го вадят от болничния асансьор . Спряха като ме видяха и ни оставиха сами, той ме позна, сякаш живна, казах му, че не трябва да се предава и че много го обичам, той също ми каза, че ме обича и тогава ми го взеха сестрите. Сякаш заради този момент света спря, болницата се изпразни и ние успяхме да си подарим този последен разговор.....и ММ нямаше нищо общо с описанието, което приятеля ни ми каза. Същата нощ той почина миличкия. На погребението, в момента, в който спускаха ковчега заваля дъжд, а преди това печеше слънце, докато седях на гроба една бяла пеперуда кацаше върху мен, излиташе и кацаше. Тогава не обърнах внимание, но сега си мисля, че това беше той.
Кръстниците ни живееха над нас и аз два месеца слизах до нашия апартамент само, за да му сложа ядене и вода, не можех да спя вкъщи. Един обед, беше на 4-5 ден,  слагам му масата и изведнъж нещо ми духна зад ухото, студен въздух и цялата настръхнах,хвърлих всичко и избягах на терасата. После си викам от кого бягам, от човека, който ме носеше на ръце. След това често усещах парфюма му, любимия Фаренхайт. Една вечер се престраших и се прибрах в апартамента, обаче легнах на дивана, още не смеех на спалнята и се събуждам посред нощ и виждам котката ни застанала в краката ми с гръб към мен и съска.
За девет години съм го сънувала 5 пъти и всеки път изглеждаше прекрасно и в добро настроение.
Бяхме заедно 17 години и много искахме да имаме дете, но не стана. Сега имам вече дъщеря, която е същата зодия като него и много често си мисля, след онзи поглед, че сякаш тогава той е направил избора да си тръгне от тоя свят, за да имам аз това прекрасно дете. Може и да си въобразявам, но така мисля.

Бил е там, котките усещат. Даже може и да виждат направо.
Кучетата също ги усещат тия работи.

Анджела, ако след смъртта ни дават това в което вярваме е малко странно и притеснително.
Манипулативно е.
Нокой не го дава, ти сам си го създаваш с мисълта си. После разбираш, че реалността е друга. Казват, че в първия момент те заобикаля това което вярваш за да не се стресираш, но после ти се изяснява ситуацията. Това го знам от хора изживяли Клинична смърт и пълни скептици в момента на смъртта. Даже имаше едим лекар, който после разказваше как скептично се отнасял към всичко случващо се по време на Клиничната си смърт и търсил къде е клопката, докато после разбира, че реалността е различна от неговите първоначални идеи.

Така е, сигурна съм.

Аз съм писала, сблъсък със смъртта имах като дете, не съм вярвала в нищо. Издигах се много нагоре и имаше много силна светлина. Както лежах на леглото се вижда от дясната си страна. После много ядосана бях, че пак се върнах.

Хм, много хора се ядосват, че се връщат
Възможно е нещо да си разбрала и видяла, но някой да ти е изтрил паметта.
Но ти все пак си била ядосана.
Или висшето ти аз е затрило спомена.