До астрала и обратно или... какво има "отвъд" - 3

Странното е, че на дълбоко подсъзнателно равнище знам, че съм видяла нещо и т.н, но не мога да го възпроизведа като спомен. Помня само това, което писах. Отделно с абсолютна убеденост имам някакви “знания” за живота и към момента го преминавам с абослютна лекота. Често се шегувам, че наказанието ми е, че съм тук. Не харесвам хората, не ги приемам, разбирам…има единици светли души и веднага ги усещам.

esstela, от какво почина мъжът ти?
Да, права си за всичко... И аз като ходих на гробищата ми кацна калинка 🐞 на безименния пръст, а последният ни разговор го умолявах да се оженим пък да става квото ще.... Не се съгласи.... А вечерта като обикалях из улиците където сме се разхождали , заваля дъжд и валя и на следващия ден , докато не си тръгнах от Варна..  По пътя за в къщи се появи 🌈 дъга.... Ох, стана ми мъчно пак....
Аз докато бях в кома "горе" ,помолих водачите си да ми позволят да запомня всичко от тази среща.... Помня всичко със запетайките и до днес

Длъжна си да ни разкажеш

Така😁.... Започвам за втори път да пиша рая история. Първия път писах много дълго и на финала нещо бъгяса и не се публикува🤣🤣🤣🤣. Откачих ...
Като бях на 25 ми се наложи операция по спешност... След раб. ми време случайно срещнах моя ЛЛ , а бях със страшни болки в стомаха от 3 дни. Бяха почивни дни и ходих на Бърза помощ, но ме отпратиха да пия бусколизин. Та личния като ме видя как си влача вече крака и какви оплаквания имам, каза :мисля че трябва да режат, апендикс е... Вкарват ме веднага, от улицата направо, никой не знае къде съм. Той вика, после ще звънна на вашите. По време на операцията се оказва вече перитонит.   5 часа операция , много тежка работа, да не изпадам в подробности.
През това време, тоя човек от Варна, където ви разказвах ,за него... Не бяхме се чували поне половин година. Започва да звъни у нас на пожар на домашния, тогава мобилни нямаше.  ... Те му казват че ме няма, сигурно съм с приятели, както често ставаше, щом не съм се прибрала.... Той обаче продължава да звъни през половин час. Мен в това време ме оперират....
Аз помня как броях на обратно и после нищо.  Спира ти тока😂😂😂😂. Понеже имам друга интервенция по-лека , пак с пълна упойка, знам че ще се събудя в леглото след това и така..  Да, ама не.... По едно време се "будя" или поне тъй мисля... Обаче.   Всичко е много по-истинско, цветовете много по-наситени и повече, слънцето по ярко, пеят птици, виждам море, зелено, градини, аз съм си същата, обаче много по-жива, не знам как да ви го обясня... Хора вървят надам-натам, някакъв морски град в разгара на сезона.... В тоя момент аз просто се сещам, спомням си спонтанно, че аз там живея, че това е всъщност моя живот, че там са всичките ми приятели и те наистина ме чакаха и умирах от радост и кеф че отивам да купонясвам с тях и да се мотаме, а няма да се занимавам с тъпотиите досега(помня и живота си досега). .Те ме викат и аз тръгвам с тях. Между другото, само около 5 човека бяха които познавам в този живот. Другите никога в живота си не съм виждала, но знаех че всички те са най-добрите ми приятели. Разревах се чак че отново съм си у дома с хората които обичам. Толкова беше хубаво . Тръгвам към тях и в този момент ме дръпва рязко за ръката някакъв мъж и ми вика:"Хей, ти къде бе?" 🤣🤣🤣🤣. Обърнах се и гледам 3 мъже със расо с качулки на главите.. Като ония същества, сещате се😁😁😁😁.... Стояха с гръб към слънцето, а аз с лице и не можех да им видя лицата. Разбирах, че те не искаха, но знаех че са ми водачите. Единият само усещах като най-главен и знаех,че другите се съобразяват с него. Той излезе напред и тогава видях че е тоя мъж от Варна. Тримата започнаха да ми говорят(направо в главата ми ги чувах), разни важни неща .. Набиваха ми канчето доста , строго. . Той онзи и в живота ми дуднеше по същия начин 🤣... Тогава аз се отскубнах и побягнах при приятелите ми . Тоя ме настигна и ме хвана за двете ръце. Разбрах, че искат да си тръгна. Мн мъчно ми стана, не исках пак в тая простотия, не исках тъпия си живот, абсурд... Той каза "Съжалявам, не още...Не можеш да се прибираш преди мен, Дес... " И ме блъсна много силно. Полетях... През нещо като облаци, които ставаха все по-тъмни, като пушеци . Мислех си и молех да помня всичко това, защото осъзнах че нито сънувам, нито си въобразявам... Паднах и отворих очи. Над мен светеше лампата над операционна маса, екипа ръкопляскаше, а аз ревнах с глас като разбрах къде съм.... Една седмица бях в интензивното, много на ръба работата.  След това като станах вече отидох да се обадя на тоя човек, защото майка ми казваше че всеки ден звъни и пита за мен. Звъннах му, той вдигна и като чу че съм аз, без още нищо да казвам, той каза:" Не можеш да си тръгваш преди мен, Дес"🥹🥹🥹🥹
Това е .. Не желая да убеждавам никой, нито ме интересува кой и дали ми вярва. .. Важното е че аз знам. Ако някой ми беше разказвал това, абсурд да повярвам. Но аз бях там по жива отвсякога и никой не може да ме убеди че е било сън, халюцинации и квото там си ще.  .. След няколко месеца отидох при него и вече го хванах на *къс пас"  и той склони да ми разкаже и обясни някои неща (които касаят нашият живот де)....
Ох, разстроих се пак😭😭😭👍.  Тъй де, не се страхувайте.. Ада е само тук... Не мога дави опиша радостта от това как се чувства човек като се прибере във вечния си дом.. Лекарите казаха, че около 20 минути съм била в кома и не можели да ме събудят.    Мислели че са ме отървали. От тогава живота ми се промени. Направих всичко, което онези тримата ми пилиха на главата..

Вярваме ти, как да не вярваме. Обаче ми хареса: "Хей, ти къде бе?"

А какво ти говореха тримата? Ако не искаш в подробности - за какво се отнасяше - за твоето отношение към нещо ли, какво да не правиш ли, с какво да се занимаваш (работиш)...?

Пак излезе, че ще трябва да се прераждаме....

Като каза трима монаси в раса се присетих за моя сън. Аз не бях в кома, но в осъзнат сън.
Преживявах много тежък момент и не ми се живееше.
И в един сън се усещам, че летя нависоко, нависоко и се озовавам на едно място изключително красиво. Нося се над него безтелесна и в едно безкрайно спокойствие и мир в душата. И разбирам, че искам да остана там завинаги, и ако остана, в реалността умирам. И започвам да редя прощално писмо до сестра си.
И се нося над това, което видях и летях над него не мога да намеря думи как да го опиша, но то беше крайното състояние на всичко, там където е Бог.
Носех са над безкрайна река във всички нюанси на лилавото. Безкрайна река от светлина. Имаше бели мраморни колони и мраморен свод, през, това, през което се носех. И толкова беше красиво, а аз се чувствах толкова спокойна и щастлива като никога през живота си и реших, че оставам там, просто да се нося в безкрая. И тога изведнъж нещо ме издърпа оттам, и аз се видях в един вътрешен двор на нещо като манастир. В средата басейн и там в лодка две монахини в раса, и главите им също покрити, а лицата им бяха скрити зад платнена маска в цвят охра на дупчици, някаква мека материя. Няма дупки нито за очите нито за носа. Абсолютно покрити и ме задърпаха в лодката като ми казаха, че не мога да остана. И аз, нали съм проклета, хванах едната и започнах да се мъча да й вслека маската, за да видя лицето й. Другата се развика тревожно, че нямам право да виждам лицата им. Изведнъж осъзнах , че нямам никаква енергия повече. Басейнът се завихри като от торнадо, лодката с нас вътре се завъртя с бясна скорост, и аз се събудих.

Да,... За мен ставаше дума. Бях го ударила през просото... Тогава бяха гладни времена, мислех че е много важно да съм напред, да имам пари и изобщо, меркантилна работа... Дълбоко в себе си, знаех, че не е редно да постъпвам така, но  .   беше ми писнало от всичко, проблеми, глупости.   Освен това, те ми казаха, да отида да проведа два, три много важни разговори, да не мълча повече, а да се изправя в лицето на човека и да кажа всичко, което чувствам и Истината, такава каквато е, моята истина... Единият разговор който трябваше да проведа беше с този мъж от Варна. Затова отидох, казах му всичко, разказах му за операцията и къде бях... Тогава той ми разказа, че знае.  Че помни кои сме, защо сме, какви сме итн но не  моеше всичко да ми каже, защото не е редно и ще го накажат... Благодаря всеки божи ден, че ми каза все пак каквото трябваше да знам , благодаря че ме намери, че беше част от живота ми тук и имах възможността да взаимодействам с него. Благодаря че ме е обичал толкова много и се е съгласил да участва в тоя ад, защото това което направи, наистина ме трансформира и въпреки че много трудно излязох от ситуацията, аз вече никога няма да бъда своята стара версия

the_demon същата операция при мен. Не мога да го твърдя на 100 %, но усещането ми е, че и аз много съм плакала, не исках по никой начин да се върна. Ама аз малка.. откъде акъл и аз да искам да помня 😁
Имаш ли сега някакви знания, разбирания за живота, които са ти придобити от тогава ?

Не, нямам от там... По скоро имам спомняне , но както ти казах аз имах възможността да живея част от живота си с моя водач, а това е много голяма превилегия, да го имаш на земно ниво... Аз след като разбрах че е починал, започнах да се опитвам да се свържа с Акаша, защото исках да разбера някои детайли дето ми убягваха. Ама вместо Акаша , отворих друг канал🤣🤣🤣🤣🤣. Явно на него са му писнали напъните ми и в медитация се яви той и пак двама в роби. Мълчаха всички . Той ме гледаше само. Ония не знам дали ме гледат, лица няма😁. Тогава бях будна, не спя.. Много е страшно, да знаеш.  Все едно се отваря пространството. Тялом си тука ама духом те няма... Тогава те ми позволиха да си спомня отговорите на въпросите, които не ми даваха покой. Нито повече, нито по малко. Исках и друго да разбера ама.... среден пръст  Никой нищо не ми е говорил. Спомних си кво сме се уговаряли и разбрали и всички ситуации до тук си дойдоха на мястото и се наредиха като пъзел. Абсолютно всичко което съм се чудела защо, го разбрах щом ми дадоха да си спомня.  А да, много дълго се молех преди това, месеци.. Много страдах и го молех да си спомня всичко което ми е казвал. Е, даде ми даже повече. Защо съм го помолила и че аз съм го решила

Малиии, изтръпнах.
Оф, и аз искам да питам нещо там някакви си водачи, ама никой не ще да си говори с мен

Нищо не искам да знам 😁 знам, че съм си го избрала каквото е. Веднъж от щуротия реших да си правя регресия и се убих да рева, много гадно беше, та повече съм се зарекла, че ще си седя само в земното поле денем, нощем пътувам.

Елора, пробвай със заявка преди сън. Аз в будно състояние съм голямо дърво и нито медитирам, нито мога да си изключа мозъка. Всичко ми се случва нощем докато спя.

То аз моя мозък понякога не мога да го включа

Оф, как да я правя тази заявка точно?
Защото съм питала някакви неща и отговор нулев.

Е, помоли ги де.... 😁. Те ни чуват и виждат. Ама трябва да си искрена и да вярваш, а не ала бала и да си мислиш че вършиш глупости. Винаги се свързваш....
Ето ти примерни методи:
https://astrostar.eu/mistika/137-kak-da-se-svarzhete-vashiya-duh … angelite-paziteli


Искам да добавя и това
https://youtube.com/watch?v=eMrxr3Q9cZw&is=2rRJq-Nvhir66bsX
Изобщо препоръчвам горещо ако не сте слушали Георги Сираков, да гледате видеата му. Аз лично му вярвам за нещата които говори, защото преди 25 години ми бяха казани от моя водач (ама го обявих за луд🤣

По-скоро май съм се обръщала към Бог.

С медитаците не съм много добра, нередовна съм.

Малко да ви разсмея
https://www.facebook.com/reel/2289143468496697
астрален бой