И познавам хора, които си спомнят предишни животи и си знаят, че има карма.


Аз тогава живеех сама в 4-стаен срещу Университета. Каня я у нас да стои докато си оправи настаняването, а двама колеги товарят багажа в колата на единия и я карат до нас. Сядаме ние в хола, радост, проблемът е решен. Аз като домакиня нося сладки, соленки, каквото имаше там 90те години
Единият колега иска кафе, и аз хуквам към кухнята да правя на всички. Тогава гледах и на кафе ( супер успешно наистина
) и всички искат кафе да им гледам. Другия колега Мишо, като чу че ще правя кафе идва с мен в кухнята и се лепна направо за гърба ми, следи ме не мога да мръдна. Питам го: Каво става, защо като бебе си се залепил за мен, а той мрънка, ааи затвори вратата да ти кажа нещо, не искам да ни слушат. Аз се хиля, мисля си че ме харесва и нещо ще ми се обяснява в любов
Препоръчани теми