Не че не се разбираме, но не сме близки и не се виждаме, само с една братовчедка поддържам връзка
Виж целия пост
Разбирате ли се с роднините си?
- Публикувана: 26 юли 2025, 17:40 ч.
- Последно мнение: 8 авг. 2025, 21:10 ч.
# 16
26 юли 2025, 21:11 ч.
Имам безумно много братовчеди заради това, че само по бащина линия дядо ми е 7мо дете, а баба ми поне 5то. Повечето не ги познавам, не изпитвам желание или необходимост от това, въпреки че баща ми настоява "защото сме семейство". С годините, когато вече не можеше да ме мятка по вечеринки се отчуждих и нямам желание да общувам с хора, с които не ме свързва никакво общо занимание или интерес.
Виж целия пост
# 17
26 юли 2025, 21:21 ч.
Аз пък много харесвах сбирките на братовчедите на втория ми татко и с удоволствие ходех на тях докато нашите и чичо бяха живи,но след като починаха спрях.И въпреки че не сме кръвни роднини си ме имат за тяхно дете.Единият братовчед живее във Варна и с малката му дъщеря сме си близки от деца.Тя живее в Нидерландия,но когато се прибере почти винаги успяваме да се видим,а преди 2 години случайно се засякохме във Варна и тя ни покани на гости при родителите си (преди това ни бе поканила на юбилея на баща си,но съвпадаше с първия рожден ден на малкия и отказахме,на гостито обаче отидохме и ММ и баща ѝ си допаднаха страшно много).Оттогава като ходим на Варна винаги се обаждаме.Общуването е приятно за всички ни.
Виж целия пост
# 18
26 юли 2025, 22:00 ч.
На мен ми харесва, че имам роднини из чужбина, защото все си казвам, че имам причина да ида еди къде си, мога да се обадя на еди кого си. Но така е и с приятелите.
На времето нашето семейство е било приют за всичките провинциални роднини по бащина линия дошли да се учат в София и от това е произлязъл един куп негативизъм. Съответно съм слушала какви ли не истории и драми относно роднините както и несправедливостите които са се случили.
Такъв е бил живота тогава, и хората са се тормозели с очаквания по родова линия. Много народ живее с очаквания по подразбиране дори и днес.
Аз съм излязла от тази схема напълно. Израстнала съм във време в което не е било толкова изнасилено положение с очакванията.
Считам , че тези очаквания са проява на провинциализъм. Когато си в голям град си по самостоятелен и се оправяш сам, не си длъжен на никого или не очакваш от чичо ти да ти помага или не се очаква ти да приютяваш хора у вас - има ербиенбита, квартири. Който иска да минава тънко да не си мисли, че ще е за моя сметка.
В този ред на мисли не считам, че е нужно да поддържам контакти с роднини ако нямаме някакви близки интереси. Имам си една много готина леля в Канада, ние просто се разбираме прекрасно с нея и си се чуваме от време на време. Ходили сме си на гости, подпомагали сме се. За такъв човек просто натурално се отварям, за разни други дето е изтезание да изкарам 2 часа с тях, нямам време.
Виж целия пост
На времето нашето семейство е било приют за всичките провинциални роднини по бащина линия дошли да се учат в София и от това е произлязъл един куп негативизъм. Съответно съм слушала какви ли не истории и драми относно роднините както и несправедливостите които са се случили.
Такъв е бил живота тогава, и хората са се тормозели с очаквания по родова линия. Много народ живее с очаквания по подразбиране дори и днес.
Аз съм излязла от тази схема напълно. Израстнала съм във време в което не е било толкова изнасилено положение с очакванията.
Считам , че тези очаквания са проява на провинциализъм. Когато си в голям град си по самостоятелен и се оправяш сам, не си длъжен на никого или не очакваш от чичо ти да ти помага или не се очаква ти да приютяваш хора у вас - има ербиенбита, квартири. Който иска да минава тънко да не си мисли, че ще е за моя сметка.
В този ред на мисли не считам, че е нужно да поддържам контакти с роднини ако нямаме някакви близки интереси. Имам си една много готина леля в Канада, ние просто се разбираме прекрасно с нея и си се чуваме от време на време. Ходили сме си на гости, подпомагали сме се. За такъв човек просто натурално се отварям, за разни други дето е изтезание да изкарам 2 часа с тях, нямам време.
# 19
26 юли 2025, 22:14 ч.
Не се виждаме често, не си правим сбирки. Но с абсолютно всички се виждаме когато ходим в съответния град/държава, независимо колко рядко е. И всеки ще помогне на всеки при нужда. Това сме го проверили - ако трябва да се спи някъде, ако трябва помощ с познат специалист, ако трябва посещение в болница, пари за нещо важно, упътване в съответната държава и/или превоз, да пренесат някаъв багаж. Никой не е отказал, макар че не сме се виждали примерно 3 години, прегърщаме се сърдечно и си говорим. И после пак години.
Не мога да кажа, че сме близки даже хич. Някакво усещане е, че тези хора са ти роднини и чувство за общност.
Но - нямаме никакви конфликти, не сме делили апетитни имоти, не сме се карали. Може би затова е така, нямаме реално за какво да се скараме така, нищо не делим, не живеем наблизо, не си досаждаме, никой не е злоупотребвал с помощ и престой никога.
Виж целия пост
Не мога да кажа, че сме близки даже хич. Някакво усещане е, че тези хора са ти роднини и чувство за общност.
Но - нямаме никакви конфликти, не сме делили апетитни имоти, не сме се карали. Може би затова е така, нямаме реално за какво да се скараме така, нищо не делим, не живеем наблизо, не си досаждаме, никой не е злоупотребвал с помощ и престой никога.
# 20
26 юли 2025, 22:22 ч.
Да. Ние сме голям род, по родословно дърво, първият ни известен нам прародител е роден 1823 г. И оттам почват по няколко деца, втори съпрузи.... Разбира се, не с всички разклонения се виждаме а и сме в различни населени места.
Аз съм отгледана заедно с първите ми братовчеди. Имаме родова среща един път в годината и отбелязваме юбилеите със събиране. Последният беше на семейна двойка, която навършва 90 и 85. . Доста народ сме. Между тях няма хора, с които не се разбираме. Нямаме и имотни и други противоречия към днешна дата, наследствените въпроси се уредиха своевременно.
От страна на мъжа ми имаме само няколко роднини, но те са прекрасни хора., за съжаление не живеят в София и ги виждаме веднъж годишно.
Виж целия пост
Аз съм отгледана заедно с първите ми братовчеди. Имаме родова среща един път в годината и отбелязваме юбилеите със събиране. Последният беше на семейна двойка, която навършва 90 и 85. . Доста народ сме. Между тях няма хора, с които не се разбираме. Нямаме и имотни и други противоречия към днешна дата, наследствените въпроси се уредиха своевременно.
От страна на мъжа ми имаме само няколко роднини, но те са прекрасни хора., за съжаление не живеят в София и ги виждаме веднъж годишно.
# 21
26 юли 2025, 22:29 ч.
Всъщност точно в жилище на мой братовчед живяха под наем големите ми дъщери, докато бяха студентки и не им се налагаше да си стоят в България през пандемията.
Сега и третата ще е в същия апартамент. Да е жив и здрав братовчед ми, защото иначе щеше квартирата да ни излезе солена.
Виж целия пост
Сега и третата ще е в същия апартамент. Да е жив и здрав братовчед ми, защото иначе щеше квартирата да ни излезе солена.
# 22
27 юли 2025, 00:05 ч.
За съжаление не сме близки. Родителите ни са скарани от много години,поради най-тъпата причина,а именно заради имоти. Но дори и преди това,бяхме близки само със сестрата на майка ми и нейните деца. С роднините от страната на баща ми изобщо никакъв контакт,евентуално на някоя сватба или погребение,ако се засечем.
Понякога ми липсват братовчедите,помня ги с добро,не са лоши хора,напротив.
Виж целия пост
Понякога ми липсват братовчедите,помня ги с добро,не са лоши хора,напротив.
# 23
27 юли 2025, 00:12 ч.
Имам малко останали от страната на чичо ми, никакви от страна на баща ми. Поддържам връзка с майка, сестра и един братовчед това е. За мое съжаление, защото аз обичам всъщтност големите семейства. Искаше ми се да имам повече живи роднини и да си ходим на гости.
Виж целия пост
# 24
27 юли 2025, 12:15 ч.
Делят ни големи разстояния, но подържаме връзка - с някои само по поводи, с други - редовна и без поводи. И аз, и ММ сме израстнали в постоянни контакти с първи и част от втори братовчеди и родителите им и за мен това е съвсем нормално. За съжаление, да осигурим подобна среда на дъщеря ни се оказва по-трудно, пак заради разстоянията.
Виж целия пост
# 25
27 юли 2025, 13:50 ч.
Не общувам с никого. Когато се видим, се радваме и си обещаваме да се чуваме и виждаме, но никой не поема инициативата след това.
Ако за нещо се наложи да се чуем по телефона с братовчедите, се държим приятелски и приятно. Разказваме си някакви неща. След това се забравяме или моето усещане е, че те ме забравят и спазвам дистанцията, която, струва ми се, те определят. Заети са и т.н. Ми, ок, щом сте заети, когато някой ден не сте, ще се видим.
Някои много близки починаха, с други сме просто различни.
Поддържам отношения само с едната си племенница, но аз съм тази, която се обажда и се притеснявам да не досаждам. Ако започна да я търся рядко, и тя ще отпадне от листата с роднините, в които общувам. За сега е само тя в тази листа.
Виж целия пост
Ако за нещо се наложи да се чуем по телефона с братовчедите, се държим приятелски и приятно. Разказваме си някакви неща. След това се забравяме или моето усещане е, че те ме забравят и спазвам дистанцията, която, струва ми се, те определят. Заети са и т.н. Ми, ок, щом сте заети, когато някой ден не сте, ще се видим.
Някои много близки починаха, с други сме просто различни.
Поддържам отношения само с едната си племенница, но аз съм тази, която се обажда и се притеснявам да не досаждам. Ако започна да я търся рядко, и тя ще отпадне от листата с роднините, в които общувам. За сега е само тя в тази листа.
# 26
27 юли 2025, 16:01 ч.
С роднините общувам ,да но има и такива които съм игнорирала по една или друга причина.
Виж целия пост
# 27
27 юли 2025, 17:00 ч.
Няма на кого да се обадя от роднините ми и това ужасно ми тежи. Най- близка ми беше сестра ми, с която сме близначки, но тя се разболя от нещо, което не е ясно ранна деменция ли е, Алцхаймер или нещо съвсем друго, но не излиза от къщи, не говори никого, не е виждала нито мен, нито сина си от 1 година. Не иска. Сестрите на майка ми и баща ми техните съпрузи починаха всички до един, родителите ми също. Повечето ми първи братовчеди вече не са живи, или отдавна са в чужбина. Племенника ми живее в София и не се прибира,защото не може да се види с майка си. Не си говоря с никого.
Виж целия пост
# 28
27 юли 2025, 17:23 ч.
Почти не ми останаха роднини.
Починаха всичките ми баби, дядовци, а накрая и майка. С тях общувах много, бяхме безкрайно привързани и ми липсват неимоверно.
Сега останаха баща ми, сестра ми, нейните деца и други далечни роднини (лели, братовчеди), с които не сме се карали, но времето ни раздели и почти не се виждаме.
Баща ми е много възрастен, но със старчески изменения на характера. Дразни ме - карам му се, после пък ми става жал. Със сестра ми бяхме в супер отношения докато майка беше жива, но напоследък си разменихме някои по-груби реплики поради нежеланието да поеме ангажимент към баща ни, вследствие на което всичката отговорност по него (лекарства, доктори, чистене, готвене, пране) падна върху мен. Не знам занапред как ще я караме с нея.
Накратко - тъпа история е при мен с роднините, а когато бях дете и млада жена ситуацията беше съвсем различна. Баба и дядо бяха живи, събирахме се братовчеди, играехме, кипеше живот. След като те си отидоха притегателният център вече го няма и се пръснахме. След като и майка почина вече съвсем нищо не е същото.
Пропуснах да кажа, че единствено с една леля от страна на майка ми прекъснах всякакви контакти след като на помен на гробищата ме нарече "стисната", за дето не им бях организирала обяд в ресторант "за Бог да прости". Изтрих тази жена от живота си.
Виж целия пост
Починаха всичките ми баби, дядовци, а накрая и майка. С тях общувах много, бяхме безкрайно привързани и ми липсват неимоверно.
Сега останаха баща ми, сестра ми, нейните деца и други далечни роднини (лели, братовчеди), с които не сме се карали, но времето ни раздели и почти не се виждаме.
Баща ми е много възрастен, но със старчески изменения на характера. Дразни ме - карам му се, после пък ми става жал. Със сестра ми бяхме в супер отношения докато майка беше жива, но напоследък си разменихме някои по-груби реплики поради нежеланието да поеме ангажимент към баща ни, вследствие на което всичката отговорност по него (лекарства, доктори, чистене, готвене, пране) падна върху мен. Не знам занапред как ще я караме с нея.
Накратко - тъпа история е при мен с роднините, а когато бях дете и млада жена ситуацията беше съвсем различна. Баба и дядо бяха живи, събирахме се братовчеди, играехме, кипеше живот. След като те си отидоха притегателният център вече го няма и се пръснахме. След като и майка почина вече съвсем нищо не е същото.
Пропуснах да кажа, че единствено с една леля от страна на майка ми прекъснах всякакви контакти след като на помен на гробищата ме нарече "стисната", за дето не им бях организирала обяд в ресторант "за Бог да прости". Изтрих тази жена от живота си.
# 29
27 юли 2025, 18:14 ч.
За повечето от възрастните ресторанта е задължителен след погребение и помен, за Бог да прости, така са свикнали и не възприемат друго.
Виж целия пост
Препоръчани теми