В момента чета... 96

Вярвам ти Аз не съм им гледала рейтингите, но като я четях, си мислех, че яко съм се прецакала, като съм взела всички. После обаче се разгърна тоя ми ти герой и стана по-интересен

Четете ми мислите   Приготвила съм "Котило от кости" за слушане от много отдавна. Сега ще я сложа по-напред.

Почти приключих "Тайната на Димана" на В. Борисова, която ще дискутираме в книжния клуб този месец. Стилът на писане ми харесва и авторката е талантлива. Опитала се е да обхване много теми, някои от които са сериозни, например събитията около национализацията на частната собственост. Има и прекалено много любовни истории за мой вкус, но аз не си падам по тях по принцип. Харесват ми мистичните елементи, макар че те не стават истински развити. Не съм сигурна, че ми харесва подходът да се използва първо разказа на Цвета, а след това на Таня.

Уау...21 😯 дано не прекъснат поредицата.

Аз чета паралелно “Палми в снега” на Лус Габас и “Вегетарианката” на Хан Канг. За първата съм сравнително в началото, но мога да изразя само суперлативи - чета я вечер на четеца и дори, когато очите ми се затварят не мога да спра. Много добре разказва Габас, увлича в историята и макар главите да не са кратки така и не успяват да ме отегчат. Дано продължава все така, че след Цвайг мислех, че няма какво да ме завърти в сюжета така.

За “Вегетарианката” съм по-скептична. Интересен сюжет, макар и може би културните различия между нас и тях да са прекалено големи, за да разбера точно какъв е смисълът. Да, не отричам екзистенциалните въпроси, които авторката поставя, но просто не мога да вникна в дълбочина в онова, което се опитва да каже. Почти я приключвам, но определено остави странни чувства в мен. Може би пък имах прекалено големи очаквания, знам ли.

Идвам с коментари за последните прочетени книги, но ще сипвам хейт и лошо настроение с големия черпак, така че ако някой очаква препоръка за нещо хубаво, ще бъде разочарован.
"Знам защо пее птицата в клетката", Мая Анджелоу - банална история за сегрегацията на цветнокожите в първата половина на ХХ век, която още по-банално може да се нарече книга за израстването. Авторката е главната героиня в своята история и пише за детството си, белязано от насилието и ежедневния живот на хората от общността. Пише добре, обаче безкрайните описания на проповедите в църквата, битовите ситуации, случките в училище, са една безкрайна досада и на мен вече много ми омръзна от автори, които сами на себе си са си най-интересни и най-голямото им вдъхновение е собственият им скучен и досаден живот. Оценявам, че за времето си е звучала по-актуално и е била по-интересна, само затова давам 3, а не 2 звезди.
"Божествена", Дейзи Гудуин - ако ви се чете чиклит с нюанси на софтпорно с главни герои Мария Калас и Онасис, това е идеалното четиво. Много слабо изпълнение, в което не научаваме нищо повече от общоизвестните факти от живота на оперната дива, но за сметка на това четем еротичните фантазии на авторката за секс между богати и известни, които повече подхождат на жълтата преса, а не на художествената литература.
Прочетох няколко разказа от "Седем празни къщи", Саманта Швеблин и това е някакво огромно недоразумение - тъпи, да не кажа малоумни историйки, в които не се случва абсолютно нищо, пълно бездарие и откъм стил, и откъм сюжети.
Единственото хубаво нещо, оценено с 5 звезди от мен, е "Престъплението на Олга Арбелина" от Андрей Макин. Прозата му е брилянтна, образите - съвершено изградени, историята е поднесена увлекателно и завладяващо, езикът - богат, темите - дълбоки, провокиращи размисли, обаче основната идея е толкова провокативна, скандална и отблъскваща, че е много трудно да бъде приета и харесана - жестока, тежка, направо немислима. Не препоръчвам, освен на решилите да предизвикат себе си, честно казано, ако бях прочела ревютата в ГР преди книгата, въобще нямаше да посегна към нея.

"Просто поредната безследно изчезнала" от Джилиан Макалистър. Книга която ясно застъпва връзката майка-дете, какво са готови родителите да направят в името на детето си! Изключително динамична история,  заплетени моменти, на два пъти имаше обрати, които не очаквах и това ми хареса! В книгата има няколко засегнати семейства, като Ема една от майките водеше по-скоро монолог със себе си, който адски много ми напомни "Трябва да поговорим за Кевин ". Хареса ми трилъра и мисля, че е много по-силна книга от "Не тук и не сега " от същата авторка.

Здравейте, в момента чета "Белязани с червено" на Ноел У. Айли. Очарована съм от книгата, идеята е добра, изпълнението е динамично и интересно. До средата на историята съм и още нямам заподозрени, което е добре, защото те държи в напрежение. Харесвам трилъри, но без политическо и юридическо обременяване на сюжета и може би затова тази авторка ме грабва. Препоръчвам. Вчера се сдобих на Алея на книгата пред НДК и с друга книга на писателката - "Попитайте за Андреа" (взех я с намаление) и нямам търпение да прочета и нея.

Райна, благодаря ти за отзива за "Престъплението на Олга Арбелина" .
Резервирах я веднага в Столична библиотека.
След това попаднах на едно изключително потресаващо ревю на Силвия Недкова, кое ме разколеба дали ми се чете подобна история...но най-малкото имам любопитство към нея и ще я пробвам.

Аз затова писах, че ако бях чела ревютата, нямаше да чета книгата, много е трудна за възприемане, което обаче не намалява качествата на прозата, отдавна не съм чела толкова красив, задълбочен и богат текст. Животът на Олга и постепенната промяна в психиката ù заради невъзжността да реагира по какъвто и да е начин на мъчителната ситуация, в която живее, са предадени много въздействащо, за мен поне. Но е много трудно да се коментира тази книга, без да се издаде сюжетът, което личи и в отзивите, просто хората са направили сбит преразказ, а това направо ти съсипва четенето.
А със Силвия Недкова невинаги съм съгласна, мисля, че е тенденциозна и пристрастна, както и не съвсем честна, когато пише за книги, плюс задължителната надменност, характерна за медиите, обслужващи определени идеи.

О, и аз съм с големи резерви към Силвия Недкова. Дори мога да кажа, че не я харесвам изобщо.

Намерих ревюто ù и точно тук съм съгласна с нея - "възхитителен, възмутителен роман". Обаче го е преразказала целия и това, че знаеш, ти отнема вълнението и изненадата сам да откриеш какво е това престъпление, следвайки трошиците, които авторът пуска по пътечката към развръзката. Преди четох "Авиатор" на Водолазкин и дори ревюто на задната корица издава твърдемного, така че да ти убие удоволствието от книгата.

Подстрекателки такива (написано с много обич 🤗)!

Заради вас и т.к. не разполагам със Столична библиотека в близост и въобще с библиотеки с книги на български в близост, сега пак напълних кошницата за около 200 лв. в Озон! 🤣
Вземи тоя Макин, вземи тоя Кърк, вземи и няколко скандинавци иии... Ужас за целия ми контрол, който се опитвам да си наложа! 🤭

Аз отворих един спойлер в Гуудрийдс и няма да я чета тази книга.

Макин е сложна личност, от него съм чела "Отвъд границите", тя е най-новата, издадена на български - отново много смел и провокативен, вече засягащ процесите, които протичат в съвременните европейски общества, а самата Европа беше представена по доста скандален начин, направо е втрещяващ.
Дидка, разбирам те.

Чета "Теодорос" на М.Картареску и паралелно препрочитам по някой разказ от "Защо обичаме жените".

Макин веднага си го отбелязах.

М.Анджелоу и С.Швеблин ги зарязах някъде на 30-та страница.