В момента чета... 96

"Часовникът на Ане Рил.
За мен по- скучна и тягостна книга, тая година нямаше. С мъка я дочетох.
Но на много от вас, беше харесала.
Ако, някой я иска ще му я подаря.

И аз не я дочетох.
Изобщо миналият панаир на книгата беше голяма греда.

Довърших вчера "Първият ден от моят живот" - хареса ми книгата. Имаше доста материал за размисъл, как някои неща, които ни се струват незначителни могат да тласнат някой друг към края му.
Харесах и финала. За мен трябваше да бъде точно такъв. Дадох й 4* в ГР.
Днес ще чета" Три коня" на Ери Де Лука, отново на издателство Колибри.

Днес дочетох " Приятелят " и започввам "Затворникът" на Фрида Макфадън.

Прочетох "Три коня" - изключително красив език на писане има автора. Много неща си отбелязах.
Започнах "Киндлинг" на изд. Пепърмил букс - в началото съм, харесва ми засега. Четеше ми се нещо с фентъзи елементи.

Приключих "Котило от кости" (Дж.Д.Кърк) и съм изключително благодарна на Десиссслава, че ми привлече вниманието към нея
Истинско удоволствие, без никаква дълбочина. Абсолютно клише в жанра, но пък истински очарователно и сладко клише! Напомни ми донякъде книгите на Саймън Бекет..
Сложих ѝ 5* с пълен кеф!

Честно казано нищо не разбрах от тези "Лабиринти". Чудно ми е самия Тилие дали знае "какво е искал да каже автора". Ужасна завъртяна безсмислица. Обичам главоблъсканици, но чак такава изтрещяла работа ... матрьошка синдром. Определено съм пас за други негови книги, поне в близко бъдеще, а имам още няколко.

Минавам да споделя, че прочетох "Плитката" и не съм сигурна какво съм чела Зарадвах се само, че е кратка. Не знам от превода ли е, от нещо друго ли е, но ми беше странна през цялото време и се чудех за какво е написана. Явно идеята е била да ни покаже, че три жени са свързани по необичаен начин, че и трите са силни и имат какво да дадат и покажат, но развитието не се е получило особено добре. И междувременно чета "Мълчанието на майките" - четвъртата книга за Елена Бланко. Обаче е прекалено брутална и я чета бавно. Признавам им на тия тримата, че имат супер развинтено въображение
Миж, аз си поръчах днес на промоция четвъртата книга. И на мен ми харесват. Е, първата най-малко, но останалите са доста добри

Прочетох "Дневникът на един книжар" и "Изповедите на един книжар" на Шон Битъл, както и третата му книга - "Седем типа хора, които можете да срещнете в книжарниците" (на руски). И трите са истинско удоволствие за всеки любител на книгите. Току-що качих версия с коригирани грешки във всички формати в съседната тема за търсене на книги.

Междувременно прочетох романите "Жената конбини" и "Земляни" и сборника разкази "Церемонията на живота" на Саяка Мурата. Като цяло, леко и неангажиращо четиво, което обаче кара читателя да се замисли и може да бъде възприето по много различни начини.

Например - като бунт срещу закостенелите традиции и догми на японското общество, за което човек остава с впечатление, че в него още не е протекла смяната на доминиращата социална парадигма, която хипи революцията извърши през 60-те и 70-те на запад - от викторианския морал, според който няма нищо по-ценно от държавата и семейството, към крайния индивидуализъм, според който нищо не е по-важно от отделния човек. Неизбежни са паралелите със "Зен и изкуството да се поддържа мотоциклет" на Робърт Пърсиг, героят на който, също като тези на Саяка Мурата, се чувства застрашен и смазан от обществената система. Федър я нарича "Великана", а героите на "Земляни" - "Фабриката". Но всички визират едно и също - системата от правила и догми, които лишават индивида от свободен избор и го принуждават да функционира като детайл от една голяма машина за възпроизводство на стандартни биологични единици. Може да се направи паралел и с бихевиоризма, както и с теорията на Дарендорф за социалното действие - и двете разглеждат отделния индивид като лишен от свободна воля и реагиращ с утвърдени от обществото реакции на всяко събитие...

От друга страна, произведенията на Саяка Мурата могат да бъдат възприемани като своеобразна форма на сатира, достигаща във финала на "Земляни" до театър на абсурда. Техните постъпки са лишени от логична мотивация - например трупния канибализъм, който в "Странник в странна страна" има своята причина (липсата на достатъчно  храна на Марс), в разказа "Церемонията на живота" е описан като присъщ на общество, което търси начин да увеличи числеността си, т.е. разполага с излишък от храна. Целта на авторката не е да изгради алтернативна реалност със свои закони и правила, както прави в романа си Хайлайн , а да накара читателя "да отвори очи и после пак да ги отвори", както се изразява Тери Пратчет, т.е. да погледне безпристрастно на нормите и правилата, които са му втълпявани като неоспорими истини от самото му раждане, и да осъзнае колко относителни са те в действителност.

От трета гледна точка, авторката ни провокира да се замислим върху дефиницията на понятието "човек", задавайки въпроса какво е нужно да притежава един индивид, за да бъде причислен към човешкия род. Същото прави и Стайнбек в "На изток от рая", описвайки Кати Еймс като напълно лишено по рождение от съвест същество. Точно както Кейко от "Жената конбини" е лишена от инстинкт за продължаване на рода и от стаден инстинкт. Но докато героинята на Стайнбек с поведението си вреди на обществото и затова е осъдена от него, Кейко се вписва безпроблемно в социума и сумарно му дава повече, отколкото получава от него. И въпреки това въпросното общество отказва да я приеме за свой пълноценен член...

Преполових аудио версията на трилъра "Съвършени останки" на Хелън Фийлдс - много добре върви. Харесвам стила, интригата и как се оплитат и навързват нещата.
evencee, трилогията на Тилие е ескалираща и "Лабиринти" е най-добрата (за мен). Изтрещяла - абсолютно. Реална - за съжаление да.

“Съвършени останки “ и на мен ми хареса. Трябва да прочета и втората част.
В момента чета “Куклата “ на Ирса Сигурдардотир. Също ми допада.

Пустинно цвете
Уейърис Дайли

Започнах да слушам "Котило от Кости" на Кърк, но не ми вървеше въпреки интересното начало. Стана монотонно и я зарязах. Може би се разсейвах. Приготвила съм втората книга на хартия и ще видя дали ще е по-добре.

Прочетох "Стъкленият човек" на де ла Мотте и ми хареса повече от "Кралят".  Динамично развитие с интересни елементи на sci-fi и медицинска етика.

Серията на Фийлдс е добра!

Аз взех от библиотеката Нишка. Интересна ми е в началото

Прочетох "Децата, които Хитлер отвлече" - Ингрид фон Ойлхафен
Абсолютно поредно безумие случващо се в онези години. Жената разказва личната си история на липса на минало. Тук се набляга за отвлечени деца, отгледани от чужди хора, често неразбиращи никога истината. Деца, арийски деца, които трябва да се спасят и да продължат тази "висша" нация. Затъмнението от германска страна и нежеланието им да отворят архивите от онзи период.
Няма истории за концлагери, живота в тях и т.н.