Каква хубава дъждовно- гръмотевична нощ беше!

Отново бях полегнала с лаптопа и слушалки на ушите, обаче по едно време изгасих всичко, за да чувам ясно лятната буря навън. После пък се събудих от съобщението на Тилката, че са се прибрали с момичетата. И така, отново около 5 часа сън, но този път дълбоката фаза е почти два часа, което е много добре.
Пийвам кафенце сега. След второто най- вероятно ще опъвам постелката вече, че нещо взе да прашасва.

Не стигнах вчера до пазара, доматите ми са на свършване, ще ходя да зареждам по някое време.
Плановете за деня са никакви, но ако приятелка се освободи от ангажимент и ми уйдиса на акъла, ще ходим да ядем суши. Или миди. Нещо, което по подразбиране върви и с бяло вино.

Хубав да ви е денят.

ПП. Лан-е, надявам се да си добре и нещата да ти се подреждат по план.

Значи с възрастта все повече не ми се занимава с други хора. Искам да се съобразявам само с мене си. Майка ми ще излезе права, че заприличвам на баща ми. Той все казваше, че понася човечеството 50 седмици в годината и в продължение на 2 има нужда от тотална почивка - обикновено на диви места по гръцко и у нас. Не им разбирам кефа да ходят на палатки в пренаселен къмпинг, да се къпят в общите санитарни възли и там да мият посудата. Да прекарат половин ден да напълнят колата, половин ден да се инсталират и още половин ден да дезинсталират кервана. Имала съм чудно детство. Липсва ми.