При изписването ми от болницата обаче заварих у дома свекървата, която обяви, че те с мъжа ми са се договорили тя да гледа детето и изобщо тя нямало да допусне нейният внук да бъде отглеждан от разни детегледачки. На следващия ден донесе два куфара с дрехи и се настани у нас. Тук отварям скоба, за да кажа, че жилището всъщност е мое, закупено преди брака и поне от куртоазия трябваше да поискат съгласието ми, но както и да е. Както се оказа впоследствие обаче, свекървата не можела да ми бъде от помощ, понеже на времето била пратила мъжа ми и брат му на двадесетия ден от раждането им при майка си на село, където те останали, докато дошло време да тръгват на училище, та всъщност тя не знаела нищо за отглеждането на бебета, но щяла да ми помага със съвети. Съветите и се отнасяха основно до мебелировката в къщи и до съседите, които не и допадаха, както и до стриктния контрол върху домакинските ни разходи и до храната, което готвех в къщи, понеже трябваше да я съобразявам с нейната специална диета. Детенцето боледуваше често, влизахме и в болница с астматични пристъпи, а преди да навърши годинка, аз бях отново бременна. Плановете за възстановяване на кариерата ми вече изглеждаха като далечен мираж, още повече че и второто ни детенце беше много болнаво още от раждането си. И докато аз стоях с денонощия будна до леглата на малките, за да слушам дишането им или прекарвах по десетина дни с тях (поединично или в комплект) в болница на всеки 2 - 3 месеца, мъжът ми ми обясняваше, че всички деца боледували и не трябвало толкова да им се впрягам. Свекървата ходеше през ден на фризьор, срещаше се с приятелки и не проявяваше какъвто и да е интерес към децата, освен когато мъжът ми се прибереше от работа - тогава заемаше позата на любяща баба-кърмилница и започваше да им пее песнички, обяснявайки, че това е много важно за интелектуалното им развитие. След което аз отивах да ги приспивам, а тя започваше да информира мъжа ми с кого и колко съм разговаряла по телефона през деня, колко пари съм похарчила в супермаркета и как не съм отглеждала и възпитавала правилно децата. След което той идваше при мен в спалнята и ми вдигаше скандали за това, че не се вслушвам в съветите на майка му и затова децата били вечно болни. Предлагах му да отидем заедно при техния педиатър, за да чуе какво мисли той по въпроса ( а то беше, че децата са наследили астмата от баща си), но всеки път ми се отговаряше, че това не е "мъжка" работа.
И така децата станаха съответно на 4 и на 5 години, продължават да боледуват непрекъснато, тръгнаха на градина, но ги спрях на втория месец, след като постъпихме в болница поради втори бронхит в рамките на 30 дни (и при двамата едновременно) и стана очевидно, че няма тенденция да "израстнат" заболяването. В момента пак са болни и двамата, аз също съм с висока температура, но мъжът ми казва, че "сега има такъв вирус" и с това приключва обсъждането. Сама ги водя по лекари, той не ми помага дори през уикендите, а като се върне вечер, прави скандал, че е много разхвърляно. Свекървата умря миналата година, след като тръгна да лекува при един мастит професор заболяване, което по принцип не е смъртоносно и с което си беше живяла цели 40 години. Той обаче и предписа някакво скъпо ново лечение и я умори за 2 месеца.
Аз се стряскам при всяко кихане на децата, плача непрекъснато и изпадам в депресивни състояния. Опитах да лекувам децата с хомеопатия, опитах и с всякакви имуностимулатори - все са си болни. Липсата на разбиране и подкрепа от страна на мъжа ми ме прави ужасно раздразнителна - непрекъснато му крещя ( за съжаление, с основание, но това не ме оправдава) и това стресира децата. Опитвам се да бъда спокойна, но повярвайте ми, през последните пет и половина години не е имало и месец, в който поне едно от децата ми да не е било болно, и то сериозно и всичките ми усилия да ги позакрепя с витаминозна храна и всякакви имуностимулатори отиват на вятъра. Понякога, след като не съм си доспивала една седмица, не знам кой месец е, какво остава за датата. Отдавна вече не търся подкрепа у съпруга си, но ако можеше поне децата ми да са по-здравички, и моите проблеми сигурно биха изчезнали.
Защо ли ви занимавам и вас с моите проблеми, ама като си нямам с кого да споделя... Моля ви, кажете как да ги оправя тези вечно болни дечица, все трябва да има начин!