Компромисите в една връзка - здравословни ли са и до каква степен ?

Затва обичам аз интернет чатовете. Целувчица на едната, целувчица на втората, сърчице на третата, а през тва време муам таратор с яко чесън за мезе с ракията.

Аз спрях цигарите, заради мъжа ми. Така де, той също пушеше, та реших и аз да пробвам да ги спра с него. Сама едва ли щях да тръгна да ги спирам.

Иначе, за миризмата, малко ме втрещявате. Устата мирише от всички цигари, ама, за да миришеш пък целият трябва да пушиш пиянски цигари, като жълт камел, карелия 100 и подобни.

Не съм пушач, но ако някой като въпросният тракиец ме нарича "смръдла" и систематично ме тормози да откажа цигарите, все едно съм някое безпътно дете, до там ще сме. Че и самодоволен - видиш ли, заради него ги била спряла и когато вече не била под благотворното му влияние, пак ги пропушила. А тя жената просто се отървала.
С това само допълни образа, който му бе изграден в предната тема.
Когато неминуемо спре да пише тук някой ден, ще излезе от форума напълно анализиран и то напълно безплатно.

Не се броят, но има случаи когато прогресивно се увеличават.
Един компромис води до друг, после трети, четвърти и така, без да се усетиш, в един момент, всичко е компромис.
Другата половинка, естествено, е доволна, но всичко си има граници.

От друга страна - всеки компромис си има цена, тоест правиш го заради нещо, което ти допада.
При мен обикновено е сексапил и разкрепостеност (знам, знам, първичен съм).
Ако, обаче компромисите станат прекалено много за да се компенсират от другото - просто не си струва да се правят.

Не не, мирише си целият човек, аромата пропива навсякъде и е отвратително. Най-безсмисленият и гаден навик. Дори не искам да бъда около пушачи, дори на открито не искам да бъда в близост до тях, какво остава да подкарвам каруца с тях.

Вмирисват се, защото пушат в затворени пространства. Пушат си вкъщи на затворен прозорец... Има и такива. То е попило в дрехи, в мебели, няма отърване.
Веднъж една групичка организира банкет в някаква механа, разделена на отделни стаи. Навряхме се в тая стая и като се запушиха едни цигари в това затворено помещение без аспирация... После миришех като някоя копанарка Даже не очаквах в заведение да се пуши.

Няма връзка без компромиси. Който го твърди, не е бил в  дълга връзка или брак. Винаги нещо може да има, което да не ти харесва в отсрещната страна ( идеални няма ), но тези компромиси трябва да са приемливи за твоята същност и да не накърняват достойнството ти. Много от жените изпускат  тънката граница между търпение и компромис.
Не търпя изневери, алкохолизъм,  агресия. Мога да си затворя очите за дреболии, които не одобрявам в него.
Мъжът ми правеше години наред компромис с цигарите. Не му беше приятно,  мрънкаше , ама това е. А от моя страна, компромиса беше, че избягвах да пуша вкъщи.

Докато сам не пожелаеш да ги спреш, никой не може да те накара.

Теб те видяхме, че и наркоманка си търпял в леглото си, та на твое място не бих се заричала толкова категорично.

Правя компромиси, дори твърде много.
Понякога толкова компромиси правя, че изстивам към човека отсреща и после приключвам.
Мисля, че дозата прави отровата - твърде много и твърде малко компромиси съсипват отношенията.

Квинтесенцията.

На ментално ниво не правя компромиси. В нито един аспект – нещо потиска ли ме, отблъсква, дразни, ядосва, неприемливо ми е – въобще не продължавам. Това е - характер, отношения, възгледи, поведение и държание на човека, начин на мислене, общуване с мен и с други хора (приятели/роднини - много важен флаг ми е как говори и се отнася към родителите си).
Също така и ако външно не ме привлича, не го приемам като тяло, лице, стил на обличане.

Понякога не се случва още в началото – така беше с първият ми мъж – ученическа любов, променихме се, разминахме се, вече не приемах много от нещата между нас – разговор сериозен - чао.
Но преди това се опитвах близо 2 години да потискам, да толерирам, да си навивам, че е период – не беше. Спреш ли да вибрираш на подобни честоти с човека до теб – се изпарява всичко. Вече те дразни, непоносимо ти е почти всичко, което преди си приемал като част от него.
//
Не считам за компромис да пуши, не знам с какви пушачи сте или общувате (аз не пуша), но хората с добра хигиена и пушещи, не смърдят на цигари и пръч. Пушат си на определени места, не из целия дом, добра хигиена на устата, зъбите и тялото. Не ми пречи, да си пушат.
Като цяло никога не биха ме спрели дребно битови различия, ако се обичаме с един човек. Не съм дребнава, не живея за битовизмите, организирала съм си да се случват между другото, докато си се радваме на живота.
//
Като обобщение – с емоции и ментално не правя компромиси.
(Опитах - не става - в жестоки сблъсъци влизам).
За дребнобитовите неща – за мен не са компромис – или ги приемам, или не съм с човека. Различни сме, нормално е да имаме и разнородни навици.

Пийте бира и двамата, и никой няма да му прави впечатление, че мирише на бира

Вече не правя компромиси с принципите си!Не изисквам такива и от партньора.Или имаме еднакви възгледи или приемаме различията.Или … си разделяме пътищата.
Мога да правя компромиси с битовизмите.

Това не е ли именно компромис?

Само да вметна, че едни от най миризливите усти, които съм срещала са точно на непушачи. Болен стомах, развалени зъби, парадонтозни венци миришат брутално. Пушачите миришат на цигари, а тези с развалените зъби и запека миришат буквално на лайна.

Майка ми си отиде от рак на белия дроб, вследствие на дългогодишна “кариера” на страстен пушач. Миризмата е неприятна, но е песен в сравнение с всичко, което това предотвратимо и тясно свързано с цигарите заболяване причинява на болния и близките му. Доброволното подлагане на такъв риск мен би ме вбесило и много би ми пречило в партньора.
Компромиси не правя и с политически възгледи, ценности, интелект, трудолюбие и моногамност. С хора със зависимости не съм се сблъсквала, но там се разбира от самосебе си. Всичко останало го слагам в графата битовизми и съм ок с него (ако и отвреме навреме да дудна).