Бившия... съвсем скоро му гостувахме даже с малкия, нали го играеше добър, че и загрижен татко. Докато бяхме там си ходеше на работа, с малкия по парковете и по магазините ни водеше - приказка... изпраща пари, обажда се, гледат се с детето на камерата и бърборят по скайпа и всичко ок за положението, в което сме. Но от около 10тина дни е офлайн и аз решавам да му се обадя, дали е добре, дали не е болен, обаче телефона и той изключен, звъня упорито 4-5 дни и наистина се тревожа, че се е разболял или не дай си боже нещо по-лошо, какъвто и да е все пак баща на детето/преди време е лежал дълго в болница и операция е претърпял без да разбера/. Решавам накрая да пиша смс на сестра му... отговаря ми тя"мисля, че е болен. Вие как сте? целувки" и отново започвам да звъня на него... е, стават вече тия 10тина дни и пак телефона не е включен, пиша и пак на нея. Питам дали не е в болница, има ли нужда от нещо, и се притеснявам... като човек, нищо повече. Тя ми отговаря "Има малко проблеми, ще ти се обади от пощата, пратих ти пари". Вчера ги получавам и днес и пиша, че съм ги получила всичко е нормално, благодаря, и да ми се обади и той" а какъв смс получавам "Той е в затвора, ще лежи няколко месеца, не се притеснявай и не се ядосвай, не заслужава!" ах, леле, останах без думи . Срам ме е от себе си и за детето, с баща престъпник добре, че не е в Бг, че иначе щеше да тръгне и да не си намеря място. Разчитам на анонимността тук и ви споделям, на никой друг не мога да кажа срам ме е и ме е яд, че съм имала нещо общо с такъв смотаняк, гадно ми е и за детето.... него го съжалявам, колко ниско е паднал, никога не е бил стока, но чак пък толкова... много ми е гадно, отвратително се чувствам. Какво ли още може да ми поднесе живота...