Аз май съм разказвала как бившият ми ми изтърси през 2022 година за някаква афера през 2017. Честно казано, и до ден днешен не знам дали е било истина или е продукт на болния му мозък, който тогава беше тотално изперкал.
Виж целия пост
Колко истина е твърде много истина?
- Публикувана: 14 авг. 2025, 23:38 ч.
- Последно мнение: 26 авг. 2025, 08:41 ч.
# 75
15 авг. 2025, 20:37 ч.
# 76
15 авг. 2025, 20:58 ч.
Истината, истинската, никога не трябва да се казва. Нанася само вреди. Не служи за нищо.
А в двойка още повече. Само фрагменти, поднесени умно.
Ще минат години/десетилетия, ще се убедите.
Виж целия пост
А в двойка още повече. Само фрагменти, поднесени умно.
Ще минат години/десетилетия, ще се убедите.
# 77
15 авг. 2025, 21:57 ч.
Аз съм на мнението на BasilA. Имах един приятел, който прикриваше неща от характера и предпочитанията си, да не клати лодката, да не ми е криво, или да не стане конфликт. Е да де, ама аз така нямаше как да имам добра представа с кого съм. Доколкото става дума за партньори, за мен няма място за менажиране на емоциите на другия. Трябва пълна откровеност, да може всеки от двамата във всеки един момент да си прави сметката дали са му по мяра отношенията.
Виж целия пост
# 78
15 авг. 2025, 23:40 ч.
Мъжете винаги лъжат или прикриват това-онова и си живеят чудесно. Да си казваш майчиното мляко, и почтените, и непочтените неща, рано или късно ще бъде използвано срещу теб. Комплексите, травмите, кофти периодите, онези голи снимки, фактът, че си спала с бившия си началник или че не понасяш роднините му, сестра му е простачка, баща му филмар...
Не говоря за моменти, когато мъжът ми ме пита харесва ли ми как е изчистил верандата и аз кимам одобрително.
Виж целия пост
Не говоря за моменти, когато мъжът ми ме пита харесва ли ми как е изчистил верандата и аз кимам одобрително.
# 79
16 авг. 2025, 00:42 ч.
И какво?
Животът е една прекрасна лъжа.
Всеки се усмихва, лъже си, замълчава, живее си спокойно.
Все едно гледам сериала Белият лотус.
Накрая всички се избиха, иначе много се обичаха и бяха щастливи с премълчаванията си.
Виж целия пост
Животът е една прекрасна лъжа.
Всеки се усмихва, лъже си, замълчава, живее си спокойно.
Все едно гледам сериала Белият лотус.
Накрая всички се избиха, иначе много се обичаха и бяха щастливи с премълчаванията си.
# 80
16 авг. 2025, 00:51 ч.
Като мъж, мога да кажа, че това е някаква заблуда. Мъжете просто мислим различно. Не прикриваме, ама не изпитваме нужда и потребност да споделяме, разискваме и т.н. Много често майка ми, тъщата и други жени питат за някакви неща "Ама защо не си ни казал?" и отговорът ми е винаги един и същ "Еми защото не си попитала. Ето сега питаш и ти казвам"
Мислим, чувстваме и реагираме по друг начин. Нямаме тази нужда да се споделят проблеми, случки и т.н.
Виж целия пост
Мъжете винаги лъжат или прикриват това-онова и си живеят чудесно. Да си казваш майчиното мляко, и почтените, и непочтените неща, рано или късно ще бъде използвано срещу теб. Комплексите, травмите, кофти периодите, онези голи снимки, фактът, че си спала с бившия си началник или че не понасяш роднините му, сестра му е простачка, баща му филмар...
Не говоря за моменти, когато мъжът ми ме пита харесва ли ми как е изчистил верандата и аз кимам одобрително.
Не говоря за моменти, когато мъжът ми ме пита харесва ли ми как е изчистил верандата и аз кимам одобрително.
Като мъж, мога да кажа, че това е някаква заблуда. Мъжете просто мислим различно. Не прикриваме, ама не изпитваме нужда и потребност да споделяме, разискваме и т.н. Много често майка ми, тъщата и други жени питат за някакви неща "Ама защо не си ни казал?" и отговорът ми е винаги един и същ "Еми защото не си попитала. Ето сега питаш и ти казвам"
Мислим, чувстваме и реагираме по друг начин. Нямаме тази нужда да се споделят проблеми, случки и т.н.
# 81
16 авг. 2025, 07:08 ч.
Е, майчиното мляко няма нужда да се казва. То би било уморително, а и отегчително докато се изрецитира всичко.
Но има едни важни неща, по отношение на ценностите, които понякога се премълчават, от притеснение, че може да загубиш другия (маскирано като грижа за чувствата му). Еми точно това са нещата, които е задължително да се казват. Иначе целите отношения са базирани на заблуда.
Виж целия пост
Но има едни важни неща, по отношение на ценностите, които понякога се премълчават, от притеснение, че може да загубиш другия (маскирано като грижа за чувствата му). Еми точно това са нещата, които е задължително да се казват. Иначе целите отношения са базирани на заблуда.
# 82
16 авг. 2025, 09:28 ч.
Според мен истината е важна, но зависи как я поднасяме. Не е нужно да казваме абсолютно всичко, особено ако е нещо дребно, което няма да промени връзката, а само ще нарани другия. Но за съществени неща – чувства, планове, проблеми – е по-добре да сме открити. В крайна сметка доверието се гради на баланс между честност и такт.
Виж целия пост
В една връзка честността е важна, но понякога истината може да нарани повече, отколкото да помогне. Някои вярват, че пълната откритост е ключът към доверието, други смятат, че има неща, които е по-добре да премълчим.
Трябва ли да казваме всичко на партньора или е нормално да пазим някои мисли за себе си?
Провокирана съм от разговор между три жени, всяка си има своите доводи.
Ще изложа и моите, ако темата се развие.
Трябва ли да казваме всичко на партньора или е нормално да пазим някои мисли за себе си?
Провокирана съм от разговор между три жени, всяка си има своите доводи.
Ще изложа и моите, ако темата се развие.
Според мен истината е важна, но зависи как я поднасяме. Не е нужно да казваме абсолютно всичко, особено ако е нещо дребно, което няма да промени връзката, а само ще нарани другия. Но за съществени неща – чувства, планове, проблеми – е по-добре да сме открити. В крайна сметка доверието се гради на баланс между честност и такт.
# 83
16 авг. 2025, 13:16 ч.
Човек няма нужда да изплясква всичко, което прелети през мозъка му. Криворазбрана честност не харесвам, липсата на такт и възпитание - съвсем.
И аз смятам, че хора в обкръжението ми си провалят живота, че стоят в отношения, които са изчерпани и вредни, но те нямат капацитет да го променят. Какво ще спечеля, ако им го заявя?
На мъжа ми има неща, които казвам и такива, за които съм пас. Уважаваме личното си пространство и си пазим достойнството един на друг. Отделни личности сме и това е хубавото.
Виж целия пост
И аз смятам, че хора в обкръжението ми си провалят живота, че стоят в отношения, които са изчерпани и вредни, но те нямат капацитет да го променят. Какво ще спечеля, ако им го заявя?
На мъжа ми има неща, които казвам и такива, за които съм пас. Уважаваме личното си пространство и си пазим достойнството един на друг. Отделни личности сме и това е хубавото.
# 84
16 авг. 2025, 13:45 ч.
Точно.
Нямам никаква необходимост да споделям всичко. Или да разисквам, да разтеглям локуми... Досадно ми е, излишно ми е.
Виж целия пост
Човек няма нужда да изплясква всичко, което прелети през мозъка му. Криворазбрана честност не харесвам, липсата на такт и възпитание - съвсем.
Скрит текст:
И аз смятам, че хора в обкръжението ми си провалят живота, че стоят в отношения, които са изчерпани и вредни, но те нямат капацитет да го променят. Какво ще спечеля, ако им го заявя?
На мъжа ми има неща, които казвам и такива, за които съм пас. Уважаваме личното си пространство и си пазим достойнството един на друг. Отделни личности сме и това е хубавото.
На мъжа ми има неща, които казвам и такива, за които съм пас. Уважаваме личното си пространство и си пазим достойнството един на друг. Отделни личности сме и това е хубавото.
Нямам никаква необходимост да споделям всичко. Или да разисквам, да разтеглям локуми... Досадно ми е, излишно ми е.
# 85
16 авг. 2025, 15:46 ч.
Това е единствено с цел да уязвиш другия, не че страдаш от инстинкт за честност.
Не мисля, че някому е нужна цялата истина. Важното е да няма лъжи. И не, не всички хора лъжат.
С моята дъщеря сме имали пререкания, но винаги ми е казвала, че много цени това ми качество, че никога не съм я лъгала.
Може да спестиш истината на даден човек, което не е лъжа, но не е нужно всичко да се споделя и казва.
Виж целия пост
Аз май съм разказвала как бившият ми ми изтърси през 2022 година за някаква афера през 2017. Честно казано, и до ден днешен не знам дали е било истина или е продукт на болния му мозък, който тогава беше тотално изперкал.
Това е единствено с цел да уязвиш другия, не че страдаш от инстинкт за честност.
Не мисля, че някому е нужна цялата истина. Важното е да няма лъжи. И не, не всички хора лъжат.
С моята дъщеря сме имали пререкания, но винаги ми е казвала, че много цени това ми качество, че никога не съм я лъгала.
Може да спестиш истината на даден човек, което не е лъжа, но не е нужно всичко да се споделя и казва.
# 87
16 авг. 2025, 17:13 ч.
Винаги, когато съм споделяла нещо с някого, после се е обръщало срещу мен. Затова сега си държа езика зад зъбите плътно. Не държа и аз да знам кой какво, къде и с кого.
Виж целия пост
# 88
16 авг. 2025, 17:54 ч.
Много е трудно да се прецени. В различните ситуации различно, зависи.
На мен ми се е случвало да си плащам за това, че съм си мълчала, а не съм казвала моята истина, когато е трябвало. Пример - професионален проблем с някого, базиран на личностни различия, желание за кариера и завист. Аз мълча и не споделям какво се случва, мислейки, че конфликтът ще остане само между нас. Но отсрещната страна зад гърба се оплаква, създава настроения и манипулира. Оказвам се в неприятна ситуация, в която вече и да кажа какво е било точно, мнението ми не тежи и се счита за реваншизъм.
А понякога е ни така, ни иначе. Ако си кажеш какво мислиш - ама как смееш да мислиш така? Ако не кажеш какво мислиш и нещата след време нещо се объркат - ама ти не видя ли, защо не предупреди?
Виж целия пост
На мен ми се е случвало да си плащам за това, че съм си мълчала, а не съм казвала моята истина, когато е трябвало. Пример - професионален проблем с някого, базиран на личностни различия, желание за кариера и завист. Аз мълча и не споделям какво се случва, мислейки, че конфликтът ще остане само между нас. Но отсрещната страна зад гърба се оплаква, създава настроения и манипулира. Оказвам се в неприятна ситуация, в която вече и да кажа какво е било точно, мнението ми не тежи и се счита за реваншизъм.
А понякога е ни така, ни иначе. Ако си кажеш какво мислиш - ама как смееш да мислиш така? Ако не кажеш какво мислиш и нещата след време нещо се объркат - ама ти не видя ли, защо не предупреди?
# 89
16 авг. 2025, 17:58 ч.
Ето класически случай на честност - право куме, та в очи: бабки от селото казват на детето, че е осиновено. Борци за правда в пълния им блясък. Какво ли е чувството да кажеш това на дете и после да го гледаш в очичките как ще реагира?
Виж целия пост
Препоръчани теми